|
След Сътворението и преди грехопадението човекът е пребивавал в едно постоянно общение с Бога, което е било свойствено за душата му, без да полага каквото и да било усилие.
Грехът се появява като ново, противоестествено състояние на човешката природа. Душата се стреми към Богоподобие, но поради доброволния избор и насоченост на свободната воля към греха, у човека се появявява стремеж към греха. Това е привнесено ново състояние, което се изразява в промяна на естествения статус на съществувание – появяват се греховните пориви. Определя се като една особена предразположеност към греха. Блаж. Августин нарича това “първороден грях”, източните отци говорят за последиците от “греха на прародителите” ни. Това ни е вродената наклонност за извършване на грях. Пелагияните отричат грехът, направен от Адам и Ева, да се предава по наследство. Те казват, че просто човешката природа е лишена от свръхестествената Божия благодат.
Защо блаж. Августин мисли така – Пс.50:7. Той размишлява върху това – защо Давид е роден в грях? Имало ли е момент, в който не сме били безгрешни? Рим 15.7 се казва, че всикчи сме съгрешили, а в Иисус Христос сме обновени. И така около тези две истини – за грехопадението и за спасението, се формира учението за греховността и белезите й в човешката душа. Новият и старият човек – в образа на стария и новия Адам.
В правосл. традиция не се прави рязко разделение м/у преди и след. Състоянието преди греха е естественото състояние на човека, тоест в общение, което е естествено за нея. Грехът е преграда, противоестествено. Божият образ е само помрачен, не унищожен – в Стария завет имаме стремеж към освобождаване от последствията. Непосредтсвено след падението се появява и обещанието за спасението.
На Сретение Господне се реализира старозаветните очаквания. Макар човекът да деградира в греха, все пак имеме и една втора промислителна линия, основана на Божия промисъл на обновяването на Завета, сключен с прародителите ни. Очистващото наказание е Потопът, но имаме и предобраз на спасението на човека там.
Старият завет е разглеждан като една подготова за спасението – очакването за пълното избавление и спасението в личността на Месията. Това е период, в който Бог снизхожда към човека. Бог, който Е любов, в свещената история на човека Той не престава да се грижи за човека, но в пълнота тя се разкрива в Изкуплението.
Под властта на греха човекът живее под угнетяващия страх от смъртта, а след това Спасителят побеждава смъртта и този страх вече го няма. Човекът се въздига до свобода от греха, от бремето на вината, човекът вече не е обречен, може да се освободи.
Човекът се намира под клетвата на закона в Стария завет (Гал.5), той е в неведение за съдбата си, после се освобождава.
Молитвата е постоянното напомняне за смъртта, напомняне за съществуването на Бога.
Това не е метафизичното отхвърляне на Бога, а екзистенциaлното – забравили сме за Бога. Това се отразява на човешкия ум, православието е възстановяване на паметта за Бога, спираме да сме роби на греха. Не сме Богоизоставени, защото НИЕ сме се отдалечили от Него, не че Той ни е изоставил. За това думата е ГРЕХОПАДЕНИЕ – падаме на едно по-ниско ниво на развитие, принизяваме се. Падението на на волята се нарича НЕРАДЕНИЕ. Знаем, че нещо е добро, но нямаме желание да го свършим. Защо? Защото е загубено съзнанието за Бога. Живеем в състояние на духовно индифиринетно състояние, отричаме, не вярваме в съществуването на Бога. Стремежът към добро е накърнен, търси се блаженство другаде – в плътското. Според църковните Учители това е Законът на греха - привнасяне у човека радост от и желание за плътското.
Още при св. ап Павел, когато се говори за плътско и духовно, те се разделят като начини на духовно съществуване, а не като дуализъм, т.е. или едното, или другото.
Под въздействието на греха в разума е привнесено едно неведение, способностите са му смалени, изтощени, естествената сила на ума е отслабена. Нещо в неговия ум се е помрачило – Божият образ. Тук именно е мястото на жертвоприношението, на култа, защото човекът се опитва да навакса липсата от общуването.
Преди греха по естествен начин се придобиват добродетелите, а грехът, който е създал преградата, води до това, че е разрушена връзката в различна степен, според подвластността на греха – степени на порочност.
1. несъзнателна форма – неведение - загуба за съзнанието за Божията воля
2. несъзнателна форма – нерадение – пасивност към дълга и волята
3. съзнателна форма – лицемерие
4. съзнателна форма – високомерие
Според св. Максим Изповедник основният грях е самолюбието. “Гордостта, казва св. Максим Изповедник, е по отношение на ума”.
Има 3 вида самолюбие – на плътта (чревоугодие), на очите (сребролюбие, завист – може да доведе до човекоубийство, било то духовно или физическо, алчност) и гордост (високомерие, самопревъзнасяне, самопрелъстяване, високо самомнение – уязвяване на ближния, робство на греха – вършене на злото заради удоволствието от това). Борбата с гордостта е борба с невидимото, затова е така трудна. *
_________________________________________________________
Материалът е по лекция на преподавател в Богословския факултет.
_________________
ὅσοι δὲ ἔλαβον αὐτόν, ἔδωκεν αὐτοῖς ἐξουσίαν τέκνα Θεοῦ γενέσθαι, τοῖς πιστεύουσιν εἰς τὸ ὄνομα αὐτοῦ (ΙΩΑΝΝΗΝ 1:12)
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
