Православие България

Предлагам на вниманието ви нещо ценностно, нищо, че доста сме изписали във форума на тази тема.


Всяка наша грижа да цели спасението на душата - така че като обуздаваме и телесните похоти, да осъществим истинския пост, а той се състои във въздържане от зло! Въздържането от храна е прието, за да отслаби силата на плътта - да укроти коня на
тялото и го направи покорен на духа! Постещият, преди всичко, трябва да обуздае гнева си, да се приучи на кротост, да стане снизходителен, да има съкрушено сърце, да прогонва нечистите помисли, да не бъде сребролюбец, да прави милостиня, като всякога си представя неугасващия огън и нелицеприятния съд - тогава ще живее в мир и любов с ближния! Това е истинският пост - за него говори и Исаия от лицето на Бога: "Ето поста, който избрах - разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, огнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните и скитниците, сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол - облечи го, и от еднокръвния си не се крий" (Ис.58:6-7). Направиш ли всичко това: 'Тогава твоята светлина ще се яви като зора; твоето изцеление скоро ще процъфти; твоята правда ще тръгне пред тебе; и славата Господня ще те придружава" (Ис. 58:8). Видиш ли, възлюбени, в какво се състои истинският пост?!
Такъв пост трябва да прилагаме, а не да мислим като тълпа, че постът се ограничава само в това да не ядеш нищо от сутрин до вечер! Не това е главното, а друго - да съединим въздържанието от храна с въздържание от вредното за душата и да проявим велико усърдие в духовните работи! Който пости, трябва да бъде съкрушен, смирен, кротък, тих, да презира славата на земния живот! Който е презрял удоволствията на живота, той е длъжен да презре и суетата на славата и да съзерцава Оногова, Който изпитва сърцата на човеците, като отправя молитва и изповед пред Бога, придружени, до колкото е възможно, и с милостиня. Тази особита добродетел може да опрости греховете ни и да ни избави от огъня на геената - стига милостинята да бъде щедра и да не бъде за показ. От последното да се пазим не само в милостиня, но и във всяка духовна стъпка - нищо да не правим за суетна лютска слаба, защото тогава няма никакви полза нито от поста, нито от молитвата, нито от милостинята, нито от други духовни дела! Смути ли душата ни някаква страст: похот, гняв, ярост, злоба, завист, и други - нека си спомним Чий образ носим и Кой живее в нас, и да прогоним Всяка лоша мисъл от душата си! Нека живеем прилично като такива, които са се облекли в Христа и да не оскърбяваме Духа Светаго!*
_________________________________________________________
*Св. Иоан Златоуст "Истинският пост"

Истинският пост е отчуждаване от злото - св Василий Велики

Исая 58:3-12

3. Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
4. Ето, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с пестници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви.
5. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?
6. Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?
7. Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?
8. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.
9. Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,
10. Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;
11. Господ ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.
12. И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; Ще възстановиш основите на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.