Православие България

Здравейте, искам да ви задам един въпрос, който ме провокира от много разговори с инославни християни и от темата за Католицизъм и Православие. Защо православните смятат, че решенията на Съборите от Св. Отци са безгрешни и водени напълно и само от Св. Дух? Колко е от него и колко е от хората там? Какви са били светите Отци? Защо Православието се смята за религия, която не е променила или изопачила нищо от учението, което ни е оставил Исус Христос, след като има събори, които са свикани няколко века след него? Защо трябва да са много хора на Съборите, а не един както е при католиците(Папата)? Защото и апостолите ли са били повече от един?
Въобще как да обясниш, присъствието на Св. Дух на Съборите на хора, които считат, че някакъв Калвин или Лутер би им построил по-права вяра и такива не са им нужни?

Вселенските събори са свиквани по причини описани в Деяния. Едни апостоли мислили едно за правилно, други друго и затова свикали събор в Ерусалим, за да определят кое от двете мнения е оставено от Христос и кое е по човешко внушение, т.е. неправилно. След като обсъдили възникналите разлики и Светият Дух им припомнил точните Христови думи, апостолите извели в определение оставеният от Христос догмат.

Първият вселенски събор е свикан не за да се пише Символ на вярата, а защото се появил еретикът Арий, който започнал да твърди неща, различни от оставените от Иисус догми. Защото папизмът още не се бил развилнял над част от Европа и на никой не минавало и през ум да изгори Арий на клада се решило да се свикат църковните епископи като пазители на оставеното от Христос Учение и да се определи, дали Църквата да следва старото и установено, както е предадено от апостолите или ще се установи, че новото учение на Арий е правилното. Нямало е никаква идея, че на събора ще се измисля нещо допълнително към предаденото. Присъствали 381 епископи и над 2000 босоноги монаси от всички краища на света, докъдето се разпространило благовестието. След дълги месеци дискусии учението на Арий било отхвърлено като противоречащо на писаното и устно Свето Предание и за да не се стига до нови ереси в произволното тълкуване на Писанието и Преданието най-важните догмати оставени от Иисус Христос били събрани в Символа на вярата. Самият Арий и арианните се отказали от учението си, а всички приели единодушно определението на догмата/трима епископи напуснали събора по-рано и само те не подписали/.

След няколко години се появила нова ерес - духоборците, които отричали божествената природа на Светия Дух и затова се свикал нов Събор в Константинопол, за да се определи кое е истинското оставено ни от Христос и предадено от Светите апостоли. Отново пристигнали епископите на Светата Църква и допълнили Символа с догматите оставени от Христос за Светия Дух /от които безбожната латинска епископия се отрече/.

Във връзка с горното отговорите на въпросите са:

1. Православните смятат, че Съборите са ръководени от Светият Дух, защото са извършени така, както и първият събор в Ерусалим, за който изрично е казано, че е ръководен от Светия Дух. На съборите е била представена цялата вселенска Църква от своите епископи. Решенията са взети след изслушване на всички страни и дълги дискусии и то с единодушие. Отделно има преки доказателства за Божия намеса/случаят с Третият Вселенски събор/.

2. Свети отци на църквата са само и единствено участниците на съборите, а не както често се смята, че това са всички живели преди време. Те са грешни като всички хора, но определеното за правилно от тях е безгрешно, защото под ръководството на Светия Дух са посочили догмите оставени от Иисус.

3. Няма как да има нещо измислено от Светите отци, защото е нямало как да се свика събор, за да се измисля нещо на него. За да се свика събор условията са били:
- да се появи ново учение, което да се противопостави на старото, оставено от апостолите;
- това ново учение/ерес/ да придобие такива размири и разпространение сред епископите на Църквата, че да е крайно наложително да се даде отговор относно верността му.
- обикновенно от появата на ереста до свикването на събора минавали десетилетия, а и векове.

Затова няма нито един събор на който да са се събрали стотици епископи, от Армения до Испания и от Етиопия до Сев.Европа, защото някой им е пратил писмо със съдържание: "Я елате да си измислим нещо, че е настанала една скука". Поне историята не ни е оставила доказателства за това.

4. На съборите не трябва да са много хора, а епископи. Така трябва защото Църквата е Вселенска и Съборна. Така трябва да е защото само това гарантира обстойно изледване на всички поставени въпроси и съмнения относно истината. В крайна сметка единодушието на решенито доказвало, че е водено от Духа. Така трябвало да е, защото така е в Светото Писание, което латинската ерес не признава.

Защо не трябва папата да взема решения?
Защото църквата е Вселенска и Съборна;
Защото липсва обстойно изследване на въпроса, пример всички сатанински догмати приети от папите. За тяпното налагане сатаната се е борил векове и всички тези догмати са били отхвърляни он най-известните католически теолози и от самите папи векове наред.
Липсата на единодушие или постигането на такова с насилие и заплахи показва, както и противоречието на папските решения с Светото Писание и Предание показват, че решенията са под ръководството на дяволът.

На хората които следват Лутер и Калвин им е обяснено всичко с Посланието на Източните патриарси преди 300 години и какво мислят след това никой не го е грижа. Има достатъчно литература да четат или да питат. Ние не сме католици или протестанти за да горим и избиваме тези, които не са съгласни с нас.

В заключение е важно е да се отбележи, че на съборите нито Светите отци, нито Светият Дух са формулирали нови догми, а само са потвърждавали старите, оставени ни от Христос и предадени от апостолите. Тяхното изкривяване от някой е било причината да се посочи точното и правилното.

Браво, много добър отговор !

Добре, а кой тълкува Писанията, защото вярата зависи и от това как се тълкува то. Едни приемат нещо буквално други не. А каноните относно това кой да бъде отлъчен и поради какви причини. Ето това са неща, които са важни.

Никой не тълкува Писанията, защото Писанията се тълкуват с Преданието. Църквата не се нуждаела от "тълкуване" защото е знаела кое какво означава. Напр. когато се съберат директорите на едно предприятие и напишат заповед, те не трябва да си я тълкуват, защото знаят какво означава. Тълкуват я другите. Евангелията се писани десетилетия след като Църквата е била организирана, евангелистите само са предали писмено това, което всички знаели. Древните не се питали дали кръщението става с едно или три потапяния, а знаели, че е с три защото така го правили всички и това бил толкова всеобщо озвестен факт, че никой не се занимавал специално с него. Сега четем във вестника/давам пример, това зловредно занимание да се избагва/, че се е провел кандидат-студентски изпит, но никой не сяда да обяснява подробно, защото всеки го знае. След 500 г., някой може да се чуди къде е бил този изпит, как се е правил и т.н., но сега ние знаем и не се нуждаем някой да ни тълкува весникарското заглавие : "Вчера се проведе изпит за ЮФ на СУ". Все пак не очакваме харата описани в Деания да изчакат 30-40 г. написването му за да разберат какво всъщност са искали да кажат и как трябва да се тълкуват постъпките им.
За да се разбере по-добре ще дам още един пример с Петър и други апостоли. Св.Павел пише, че за разлика от Петър и някой др. апостоли, той не водил със себе си сестри жени. Тълкуването по прочита е съвсем ясно, Петър и останалите го били ударили през просото и не спазвали строго заповедтта "Не блудствай!". Естествено, че не било така, всички съвременници знаели, че апостолите били придружавани в пътуванията си от богати повярвали жени, ревностни християнки и затова Петър и другите апостоли не се нуждаели особено от пари. Павел избягвал това така се лишил от един източник на средства затова страдал постоянно от безпаричие, та се налагало и да работи. Всички знаели имената на тези жени, някой станали и светици и ги честваме и досега, затова не се налагало тълкуване на писанията в тази им част и хвърляне на подозрения към морала на апостолите, защото Преданието пазено в Църквата, обяснявало всичко. Още един пример в доказателство за ролята на Преданието. В евангелията на Матей, Лука и Марко се твърди, че Тайната вечеря е била на Пасха, а Йоан един ден преди Пасха. Църквата никога не се е колебала, а знае, че Тайната или Господнята вечеря е била 1 ден преди Пасха Юдейска. Евангелист Иоан е написал евангелието си близо 60 г. след Разпятието или през тези години Църквата давала вяра на Преданието, а не на посочената от трима евангелисти дата, дори нямало спорове за това, а и досега следваме Преданието и ап. Иоан относно Господнята вечеря. Защо станало така? Ами защото денят на разпятието се знаел от хиляди християни, по простата причина, че били там или чули от първа ръка, на тях не им трябвало да четат каквото и да е. Затова се знае, че Богородица е била Приснодева, не защото някой е тълкувал евангелията, а защото цял Ерусалим я е познавал, по същата причина се знаело, че Христос няма родни братя и т.н.

ОК, но аз попитах за каноните, които казват кой при какви случаи да се отлъчва. Какви действия се извършват в Кръщението, защото примерно в Католицизма, Помазанието е отделно. За едни хвърлянето в огъня на неплодоносните пръчки е буквално-изгаряне на клада, а за други това е действие, което Бог извършва с душите на неверниците. Когато се учи Богословие и се изучава Новия Завет пак хората учат това и онова какво означава и отговорите кой откъде ги черпи?

Питаш какво се прави при тайнството Кръщение ли? Тоест действията на свещеника ли те интересуват?

Прочети Деяния на Апостолите и това http://www.pravoslavieto.com/docs/Tains ... htenie.htm

Не, питам кой измисля действията, каноните, правилата по които вярващия влиза и стои в Църквата?

Измислят ги първо Апостолите, после правилата на следващите събори ги доразвиват, в сегашно време Уставът на БПЦ стъпва върху решенията на вселенските и поместните събори, и на местни практики.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1% ... 0.B5.D1.8F

На съборите са давани определения на догмати и са приемани канони. Догматите са заповеди оставени от Иисус Христос определящи самото учение и спасение. Каноните са правила относно устройството на Църквата и църковния живот. Тайнствата като кръщение, миропомазване, причастие и другите имат видима страна, чрез която действа невидимата - благодатта на Светия Дух. Начинът на извършване на тайнствата не е измислен, а е оставен от апостолите и е бил записан в Катехизисите и другите книги на Църквата. Правилата/каноните/ първоначално се предавали от един клирик на следващ, като с времето и разпространението на Църквата но света започнали да се появяват различия и се наложило да бъдат точно определяни за да не се изменят. Това означава, че ако на Вселенският събор в Константинопол е прието някое правило като канон, това не означава, че то е измислено тогава, а най-често го е имало винаги, но са се появили различия и затова се е наложило да се приеме вече като закон за всички.

Това как се държим в църквата/черквата/се определя от Църквата, но е подчинено на благовестието. Напр. от Велика сряда до Велик петък молитвите са коленопреклонни, защото това са дните след предателството на Юда и Разпятието. След Възкресение по никакъв повод не коленичим, защото това са дни на тържество и радост. Богослуженията са подчинени на Светото Писание и молитвите, чтенията и другите ритуали и служби се извършват не произволно както при еретиците, а под опредериния в Библията ред на събитията. Ние правим спомен/безкръвна жертва/ за Мироноската, измила краката на Иисус на Велика сряда, защото така е писано, не четем за Лазар на 1 септември и т.н. Макар тези правила да са определяни от клира, те са подчинени също на оставеното ни от Христос и са определени под напътствието на Светият Дух.

Разликите в извършването на тайнствата между Христовата и латинската църква се дължат на неизмерната гордост и високомерие на римската епископия и игнорирането от нея на писаното и устно Свето Предание. Ясно е написано в Писанието, че кръщението се е извършвало заедно с низхождането на даровете на Духа. Няма и никакъв спор, че причастяването се извършва и с хляб и с вино/смесено с вода/, както и че хлябът е квасен, а не безквасен. Латинската църква над 10 века извършвала тайнствата правилно, но с отделянето си от Христовата Църква започнала да променя тайнствата, защото ако провила същите нямало как да твърди, че тя е правата. Папите търсели различия, които да обявят за "доразвиване и усъвършенстване" на вярата.

Има и неща, които са също общоприети църковни канони, но вече на практика не се прилагат, като например епитимийните правила на св. Василий Велики и други някои.

Това "Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?" означава да имат "сестра" (т.е християнка) за "жена" (т.е. съпруга). Другите апостоли, без Йоан, са били женени. Християнските общини са издържали с храна и средства за живот апостолите и съпругите им. Павел като неженен им спестява разходите дори за себе си, работейки.

Bluesky, можеш да се запознаеш с деянията на съборите от този линк: http://axion.org.ru/e-books/e-books.html . Но седемте тома са със старата ортография и са труднички за четене. Ще ги доживеем ли преведени на български...
(те са във формат djvu, за който е необходим безплатен djvu четец например оттук: http://djvu.org/resources/)

Такова тълкуване не можем да приемем по описаните по-горе причини - Църквата знае какво е станало и няма нужда да тълкува известното, а то е така както съм го предал от тълтуванията на древните. Втората причина, която прави тълкуването неверно е фактът, че братът Господен Иаков е бил "праведник", както според християнското предание, така и по еврейското "Иаков праведни", както го нарича Йосиф Флавий. Той е бил неженен и естествено не може да допуснем предвид всепризнатата му праведност, че е живял на съпружески начала с някой сестра.

Не съм сигурен, но мисля, че само от това място се вади заключението за съпружеството на апостол Петър, за каквото в житието му не се споменава.

В Евангелието се споменава за тъщата на Петър, която Господ Иисус изцели.