Това:
Зограф написа:
Уважаеми Кабрал,
Разделението на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква на Поместни Църкви служещи по нов /"поправен"/ Григориански календар и такива които не са допуснали такава промяна е безпорен факт. Тънката нишка на единството остана светата Пасха, но ето, че и тя се предлага да бъде скъсана от г-н Иван Симеонов. Вие изглежда не осъзнавате, че всички сме неволни участници в един огромен сатанински експеримент. Защото разделения и раздори сее Сатаната, като използва в различни моменти слаби хора които неволно стават негови оръдия. Съборната Църква хилядолетия пееше с една уста в един и същи ден навсякъде един и същи тропар на празнувания от Църквата Светец. Под лукавия предлог, че хора пее по стари ноти, лукавия връчи в ръцете на ония които се поддадоха "нови по-точни" и сега за наш срам едни пеят едно - други друго - "Вавилонско стълпотворение"!!! Това добре ли е??
Срам ме е, че не мога да Ви убедя и да вникнете, че всички трябва да скърбим и се каем, че любовта изстина между нас и като се наричаме едни други расколници,- радваме единствено Сатаната. Скоро предстои втората фаза, която ще доведе до пълното разделение /още преди да се осъзнае тълпата/ и най-добре вършеем на дяволската нива, като си чешем езиците, а не се молим Господ да ни събере всички в Негово име като ни върне поне малко любовта помежду ни. Много добре знам, че календарният въпрос не е догматичен, даже може да се каже и каноничен /макар, че не е вярно/, но щом Вселенския Глас на Църквата не се е произнесъл още във ваша полза, по добре е да послушаме Апостола казващ - стойте неподвижни пребъдвайте. Даже и Ангел от небето да слезе и ми каже: този календар е по-точен - днеска не е Димитровден а Арахангелов ден - аз няма да приема. А ти скъпи ми брате не ти беше необходим нито Ангел, нито глас от небето, а взе да слушаш богомерзкия Папа кой светец трябва днес да славиш. Ти който си толкова безкомпромисен изобличител на всяка ерес и католицизма, как можа да загубиш до толкова расъдъка си, че не се усещаш да кажеш: Стоп! Тука нещо не е наред! Да зарежа братятя си в Русия, за да правя мили очи на Папата. Това е сатанинска клопка,! опомни се моля те,! нека да не спорим колко е хубав календара на Папата, че вече ми втръсна да привеждам доводи на слепци с очи.
И това:
Тигър написа:
Тъй като прекомерното вторачване в неща като календара изместват същината на Христовото послание ще цитирам какво казва по въпроса една мъдра Божия угодница, преподобната монахиня Мария Скобцова:
"От древни времена законничеството е противоположно на пророчеството и съзиданието. Негова работа е да пази и повтаря, а не да мисли и строи. Ако то наистина победи, това означава замиране на творческия дух и свободата в Църквата за много години.
Но главният въпрос, който ми се иска да поставя пред законничеството е как то отговаря на двете Христови заповеди - за любовта към Бога и любовта към човека? Има ли в него място за тях? Къде е мястото на човека, към когото снизходи Христос? Дори ако предположим, че в законничеството често се изразява някаква своеобразна любов към Бога, все пак е трудно да видим по какъв път върви то в любовта към хората. Христос, Който се отвращаваше от фарисеите и книжниците, Христос, Който отиваше при грешниците, блудниците и митарите, едва ли е Учител на тези, които се боят да не изцапат ризите си, които са предани на буквата, които пазят единствено закона и мерят целия си живот с него. Те се чувстват духовно здрави, защото изпълняват всички предписания на духовната хигиена, а Христос казва, че не здравите се нуждаят от лекар, а болните.
В крайна сметка, сега имаме две цитадели на такова православие - традиционното, уставно, светоотеческо и отеческо православие - това са Атон и Валаам. Това е светът на отдалечените от нашата суета и грехове, светът на верните Христови слуги, светът на Богознанието и съзерцанието. От какво боледува сега този свят на светостта? Как гледа той на раздиращите ни съвременни беди, на новите учения, може би ереси, на нуждата, на гибелта, на гоненията срещу Църквата, на мъчениците в Русия, на потъпкването на вярата в целия свят, на оскъдяването на любовта? Какво тревожи повече от всичко тези острови на избраните, тези върхове на православния дух? Пред тях най-главното, най-насъщното , най-злободневното е въпросът за стария и новия стил в богослужението. Това е, което ги разделя на партии, това е, за което проклинат инакомислещите, което определя мярата на нещата. Трудно се говори за любовта в рамките на този основен въпрос - тя някак остава извън стария и извън новия стил.
Макар че може, разбира се да се каже, че Синът Човешки беше Господар на съботата и нарушаваше тази събота именно в името на любовта. А там, където не могат да я нарушат - не могат, защото няма в името на какво; няма я любовта. Тук законничеството се разкрива като робство на съботата, а не път на Сина Човешки. Наистина има нещо заплашително и зловещо в това, че именно на Атон и на Валаам, вековни центрове на истинската православна духовност, човек може да намери отговор само на един от всички въпроси, които поставя животът - по стар или по нов стил трябва да живее Църквата. Вместо с живия Бог, вместо с Христос разпнатия и възкръсналия, нямаме ли тук работа с нов идол, който в новото езичество разкрива себе си в споровете за стилове, устави, правила и забрани - не е ли това тържество на съботата над Сина Човешки?
Страшно е идолопоклонството в света, когато то предава Христос в името на държавата, нацията, социалните идеи, дребния буржоазен комфорт и благополучие. Но още по-страшно е идолопоклонството в Църквата, което подменя Христовата любов с пазене на съботата."
"Типове религиозен живот", М.Скобцова, с.29-30
На календарни стилове ли ни призова да служим Христос или на Него Самия? Вероятно тази демонска стратегия за отклоняване на Църквата от Главата й датира още от времето на св.апостол Павел, защото по този въпрос той написа така:
"И тъй, никой да не ви осъжда за ядене или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота; това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос" (Кол.1:16-17)
"Тачите дни, месеци, времена и години. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви." Гал. 4:10-11
Еднакво хубави.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Но Божията любов, открита към всички човеци чрез Господ Иисус Христос ме задължава да приемам всички хора и да се радвам, когато някой съзнае даден грях или грешка и покаже желание за изправление. 
Та очевидно това "най" може да се отнесе за мнозина. 
Поне за мен това значи освен всичко друго И, че съм доста "надалечко" от пълнотата на знанията, мъдростта и опитността да съм "безпогрешна инстанция".
Мисля, че всички сме нагорчени от това.