Православие България

Какво мислите за следното сравнение, направено от един атеист:


Източникът на този цитат е от едно YouTube клипче. Преводът не е буквален, но предава идеята, която човекът е искал да изрази.

Сега, почти съм сигурен, че няма да сте съгласни с такова грубо сравнение (някои даже биха го помислили за обидно – за което се извинявам предварително) – би ми било интересно да разбера защо. Къде намирате несъответсвие и т.н.?

Това не е атеистично заявление, щом авторът приема битието на Бога и ада. Повечето нашенски християни вярват на същия принцип do ut des, т.е. "ще ти запаля свещ от 10 стотинки, но искам джакпота от тотото".

И след тези думи той вече не бил атеист...

Обърни внимание на кавичките в първото изречение на цитата. Авторът първо описва какво смята, че е становището на християнина, после дава сравнение.
Пък дори да не е атеистично, все пак не може да се отрече критичната нотка на това сравнение.

Като гледам това, се сещам, че Човека, който го е писал, е пропуснал да прочете за грехопадението. И затова обвинява за всичко Господ...

Дам, добре познатият проблем за „безчовечния бог”, пред който се изправя кажи речи всеки атеист, който реши да допусне, че Бог все пак съществува. Мнозина бързо се връщат към удобството на предишните си схващания, други са по-смели – конфронтират се, спорят, обличат в изкуство вътрешната си съпротива, например така:
Сдаване на багажа
(Кристин Димитрова)
Този човек
беше невинен,
защото нямаше нищо общо
с живота, макар че
оттам се връщаше.
Дай си обратно зъбите -
каза една вълшебна ръка
и го прасна в устата.
Човекът се огледа
за последно, благодари
за припека, а на
излизане извика:
"И вше пак беше шкапано!"

Готино, нали? Само дето няма нищо общо с реалността. Човешкото въображение е велик сценарист…

Минала съм през това, знаеш ли… През толкова фази на отричане, гняв, осъждане на Бога, самосъжаление, художествено претворяване, примирение с някой от сценариите… Тези неща на финала не довеждат до нищо добро – само до тъжна ирония в добрия случай, до злъч или до пустота, в която вече нищо няма значение…

Другият вариант е трудният. Да допуснеш, че имаш Създател, който те обича с любов, по-силна от любовта, която ти като човек с цялата си човечност можеш да си представиш и да дадеш на някой друг. Да допуснеш, че има здравомислещи, емоционално интелигентни, солидни и знаещи хора в съвременността и миналото, които вярват в Христос и тази вяра не е от страх, нужда, невежество или ексцентрична прищявка, а е тяхна същностна характеристика… Които заради този Бог търпят дори лишения, преследвания, рани и смърт - не защото са емоционално некомпенсирани, фанатични глупаци, а защото не искат да позволят нещо да ги отдели от Него.
С това простичко допускане папката със сценариите се затваря и започва истинското, необременено от предразсъдъци търсене: „Кой си Ти, Господи, открий ми Се! И ако някой търси така - с цялото си отворено сърце, и с всичкия си разум, и с всичките си сили, упорство и търпение, Той идва.

И неудовлетворителните дотогава християнски отговори на въпросите за вечните огньове и вечната радост внезапно придобиват плътност и смисъл.

Работата е, че атеистите НЕ желаят да научат Богооткровената истина. И си търсят всякакви оправдания като в безумието си стигат до там да обвиняват Бога за всички възможни злини в живота си, които собственото им богоотстъпничество е причинило.

В Божията повеля
атеиста вижда приказка...
сляпата вяра вижда догми...
Мъдрия вижда наставления

Живот в "догмата" е съдба
Живот в "наставлението" е избор

Първия е роб
Втория е свободен

Първия е "човек"
Втория е "Бог"

Амин !

Само последното не е вярно .

Е, според някои е сатанинско, спорд други е полвинчато, според трети е вярно... Въпрос на Знание... а Знанието е сила и свобода...

Този, който има знания, не е по-свободен от онзи, който няма, понеже човека е свободен.

Така ли? Зависи какво разбираш под термина свобода и свобода от какво... Хората са се освобождавали от себеподобни, но изключително малко са хората, който са се освободили от тленното... а за това си трябва чистота и знание

Етер,
какво имаш в предвид под " освобождение от тленното " ? Кои са тези хора, които са се освободили?