Православие България

това, което може да се усети в една скорошна обикновена песен на Джованоти, създадена в не особено претенциозен, обикновен, романтично - баладичен стил с известен метафизичен оттенък. Тя е част от музикалният фон на филм и в момента, изглежда, е популярна в Италия. Представям я и като пример на "трептения", които се случват на други места, в други общества, които имат своите големи минуси, но в които не доминира така категорично "поп-фолкизация" на общественото пространство, както в България.Тази песен е контрапункт на все повече превземащата и настъпваща същностна пошлост и ниско качество на културата и на битийната мътна част от субстанцията на тази така сивеещата и кално - кафенееща тълпа каквато е огромната , струва ми се, част от настоящият български народ. Добре, че ги има в България, напр., фолклора, православно - християнското пеене и онзи тънък пласт много класни светски художествени произведения, творци и интелектуалци от миналото и сега, които са причина да не се дистанцира и отчужди човек изцяло от произхода си, от народността си!

Песента се казва : Целувай ме още. Ето го и текста:

"Едно прекрасно пилеене на време.
Едно невъзможно начинание.
Измислицата на една мечта.
Един живот в един ден.
Една палатка отвъд дюната.
Една планета в един камък, безкрайното в една крачка.
Отражението на слънцето във вълната в една река.
Върнаха се светулките в Рим,
в парковете на центъра, лятото ухае.
Една майка, един любовник, една дъщеря.
Един ангажимент, един път (като време, не в смисъл на пътека, шосе –бел. моя), един тъмен облак.
Един магнит върху хладилника, една тетрадка за бележки.
Една къща, един самолет който лети.
Целувай ме още
Целувай ме още

Всичко останало е един далечен шум.
Една звезда, която експлодира на границите на небето.

Целувай ме още
Целувай ме още

Искам да бъда с теб,
да следвам с теб
всички вълни на нашата съдба.

Едно момиче, което танцува, едно небе, една стая.
Една улица, една работа, едно училище.
Една мисъл, която убягва.
Една светлина, която се появява.
Една свещ, която запалва зората.

Една перфектна грешка, един диамант, един дефект.
Едно скъсване, което не се зашива.

Едно дълбоко дишане за да не се полудее.
Една обикновена любовна история.
Един пират, един войник, един бог за предаване,
и възможността, която никога не си срещнал.

Твоята истинска природа, правдата на света,
която наказва този, който има крила, а не лети

Целувай ме още
Целувай ме още

Искам да бъда с теб,
да остарявам с теб,
да сме сами на луната.

Съвпадения, съдба.
Един гигант, едно дете,
което играе с лък и стрели,
което ранява и после бяга.
Едно съкровище, една карта.
Животът, който диктува всеки закон
за да разбере какво има там долу на дъното
където изглежда невъзможно да стоим сами
да се гледаме в очите
и да изпълваме огледалата
с нашите най-хубави отражения.
Целувай ме още
Целувай ме още

Искам да бъда с теб,
да следвам с теб
всички вълни на нашата съдба

Целувай ме още
Целувай ме още
Целувай ме още
Целувай ме още
Целувай ме още"

http://www.youtube.com/watch?v=tTHzeY7euUQ

Нямам думи по тази неправославна тема, само песен:

http://www.youtube.com/watch?v=5n8u0YxI65Y

Рефа, ако това те възхищава... и то толкова, за да му отдилш цяла тема... аз съм без думи.

Ето ти още една причина за да не се отчуждиш от Родината си, но това си зависи предимно от тебе. И милион и една да ти дадат.... все тая. Кое ще ти натежи на везните ти решаваш ти.

А ти не обърна ли внимание, че съм написал: "...непретенциозна, обикновена (в добрия смисъл на думата), в романтично - баладичен стил..."!?

Драга Мария, тава не е изключително хубава песен!... Не е явление в музиката!... Би могла да се критикува по разни линии, включително и за текста и заедно с възможните неточности на превода и с изричната уговорка, че става дума за светска песен с някаква степен на .... лековатост и псевдоистинност, дори!!.... Прочети, ако трябва отново това, защото ще продължа, че тези нейни качества именно бяха сред основанията да я предложа, като поп-фолков контрапункт!... Аз нарочно се спрях на нея!.... В песента, обаче, преобладава хубавото, класното!... Тя е добро, макар и не изрично елитно художествено светско произведение!

Благодаря на Дон Кихот за препратката към класиката и утвърдените стойности. Радвам се, че с това допринася за опита за отпор на шоуславизацията и "културата на жалките Иван и Андрей", които в пошлия си вариант - доминираш в досегашните им прояви, никога не биха намерили място в централни италиански телевизии!.... Разбираш ли, Мария - никога, надявам се, пошли и отвратителни кретенчета, каквито са обичайно Иван и Андрей, няма да намерят място ...... (да не се повтарям)!.... З а съжаление, в бедната България са отслабени защитните сили и простащината завладява все повече официално пространство!

И , все пак, обърнете внимание и на това, че съм отбелязал и това, че, според мен, в песента има и лек метафизичен оттенък! ... Не знам доколко усета, който имам към него, се дължи и на това, че 1/4 от произходът ми е италиански!


А относно : "бог за предаване", не предаваме ли ние, повече или по-малко, непрекъснато Христос!?

Това съм го пропуснала.

Като контрапункт на поп-фолка (в България, с уговорката, че има някои поп-фолк песни, които не са за (директно) изхвърляне, а и тълпата, все пак, има законната нужда и право да се забавлява както може, стига да не стига до крайности, до изстъпления!)!... Така да се разбира!