Православие България

Искаш ли благословението на Бога?- огледай се наоколо

Л.Даскалова

Ние трябва да разбираме Божиите пътища и начини, за да можем да се възползваме от обещанията, които Той ни дава.
Навсякъде около нас е пълно с безброй възможности. И докато светът ти казва- пести и събирай за себе си, за да имаш повече, Бог казва ако обърнеш внимание на сиромаха ще бъдеш благословен и то не само финансово - ще бъдеш защитен и здрав.

Притчи 22: 9
„Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.”
Притчи 14:21
„Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.”
Псалом 41
1 Блажен онзи, който обръща внимание на сиромаха; в зъл ден ще го избави ГОСПОД.
2 ГОСПОД ще го пази и ще съхрани живота му; той ще бъде блажен на земята и Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
3 ГОСПОД ще го подкрепя на болничното легло; в болестта му Ти ще преобърнеш за добро цялото му състояние."

Тук виждаме три условия, или три действия, които водят до благословението на Господа.


Ако имаш щедро око.
В повечето случаи, когато си мислим за щедрост си мислим за ръка, а не за око. Но Божиите мисли не са като нашите. Той знае, че ръката е само изпълнител, но начинът по който гледаш на света около теб определя дали ще протегнеш ръка да дадеш или да прибереш в джоба си. Как гледаш на себе си и на това, което имаш- като на малко или много? Колкото и да притежаваш, то винаги ще бъде недостатъчно, ако окото ти е алчно. Как гледаш на живота си като на възможност да получиш максимума или като на възможност да дадеш? Бог променя възгледите ни. Ако имаш проблеми с това трябва само да поискаш и Бог ще ти даде стотици шансове за промяна. Готов ли си да приемеш предизвикателството, защото Бог не се шегува? Той няма да повери богатството си на хора, които ще задържат всичко за себе си. Всички дишаме един и същи въздух, пием една и съща вода. Бог ни даде общи блага, за да бъдем всички благословени. Очите ти трябва да търсят възможности за сеене. Това е първото условие, за да бъдеш благословен.


Да не презираш.
Много често когато става въпрос за бедни, умът ни започва да търси извинение или обяснение за нашето безразличие. “Сами са си виновни, защото ги мързи да работят.” “Трябва да бъдат по-агресивни или по-пробивни.” “Трябва да си учил повече.” Твърденията могат да бъдат най-различни, но това не означава, че са верни, пък и така да е, това не е причина да останем безразлични. Намери работа, купи хляб - тези хора обикновено имат деца, които са гладни. Винаги има какво да направиш! Не се опитвай да разбереш защо са в това състояние - това няма значение! Нито пък ги презирай сякаж ти си нещо повече, защото никога не знаеш какво може да се случи утре. Господ е, който ни обогатява. Много бизнесмени имат милиони вечерта, а се събуждат с няколко лева в джоба на сутринта. Имай милостиво сърце. Никога не знаеш дали не си нахранил Господа!


Обръщай внимание.
Забелязвай хората. Насочи вниманието си към тези, които се нуждаят от твоята помощ и Господ е обещал невероятни неща.
Тук дори не става въпрос за вдовици и сирачета, защото за тях определено трябва да се грижим, но Бог говори за сиромаси- хора с малки доходи. Ако познаваш такива- протегни им ръка и никога няма да съжаляваш.

За врабчетата и другите птици
От клон на клон се носеше песента на птиците. Колко вълнуваща беше тя! Помагаше ми да се пренеса мислено в онзи свят, където всичко е толкова спокойно и красиво и единственото, което трябва да правиш е онова, за което си създаден - да живееш.


Естествено, лесно им е на птиците. Какво правят те? Пеят песни. А ние хората... имаме цял куп сложни задължения и отговорности. Всъщност и те като нас имат свои проблеми и задължения. Отглеждат потомство, строят дом. И все пак може би при тях нещата са доста по- опростени. Наблюдавах ги и си мислех колко величествен е орелът в своя полет, когато се носи из небесата. Погледът му достига до най-отдалечените и скрити места. Плячката му трудно се укрива. Със силата си той се стрелва и я хваща, за да я отнесе на своите деца. Там на високото, където друг трудно се качва - там е направил домът си. Соколът и Ястребът са неговите братя, но те не спорят за плячката си.


Какви величествени птици, но не всички са такива. Тези, които са лишени от сила имат дълбоки и красиви гласове и техните песни огласят на длъж и шир гората. Широко им е на тях около врата. Гледат на живота от веселата му страна. Те не се тревожат имат всичко в изобилие. Гората е пълна с боровинки и тревички, а те пеят песни. И за какво си мислите, че пеят тези странстващи музиканти, които обичат топлите страни? Пеят песни на благодарност- поне аз така си мисля, за това, че Бог им е дал всичко от което се нуждаят. Защото съгласете се, че те не са като онези големи и велики птици, които сами се борят за своята прехрана.


Както и да е, има и други птици- онези мъници, които често подскачат от крак на крак пред прозореца на балкона и сякаж молят (не ми се иска да кажа просят).
Ехо, виж ме колко ми е студено. Всички отлетяха на далеч, а аз оставам тук каквото и да става. Нямам сила като орела, за да се сдобия с плячка за дечицата си, нито мога да ти пея, но пък ето ме стоя си тук и търся нещо да намеря. Имаш ли малко трохички?


Вижте врабчетата са специален род птици. Те винаги остават там, където е домът. Оцеляват при всякакви условия. Те не са горди, нито са надменни. Те са онези очукани и смазани от живота хора, които срещаме на пътя си всеки ден. Те са сиви, без шарки и специално оперение и понякога трудно ги забелязваме. Но не и техният Създател! Той има специален план за тях... въпреки, че не се трудят, Господ се грижи се за тях. Защо ли? Сигурно, защото Той иска така.


А, всъщност има още един вид птици - тези, които се хранят с мърша или с остатъците на другите. На външен вид те изглеждат големи и силни, но предпочитат да не се морят. Те са онези подли крадци, които ще ви чакат да се разсеете, за да отмъкнат обяда ви. От тях се пазете, но не за тях беше нашата история. Врабчетата са специален вид птици. Опитайте се да ги откриете следващия път когато се разхождате по улиците. Те са там някъде навън. Зъзнат и чакат някой да ги забележи.

Анебе, поне ги събери в сборник и го сложи в раздел Протестантство...

Славян, какъв е проблемът?

Ако погледнем темата от гледната точка, че съзерцанието на творенията е един от пътищата към Твореца, може. Но някакси цялата ми лъха на протестантизъм...То творения добре, но да не забравяме Твореца...

Ами,...само християнски живот, това е.

Подкрепям. Проблема е, че не им е мястото тук.

Проблемът е, че не е въпросът само за морал и нравственост, въпреки, че те са изключително важни и е отделен специален текст в Евангелието за онези, които дават живота си за другите!... Християнството, обаче, е с по-голям обхват , в смисъл, то има поглед и грижа и за онези, които са слаби и убоги, и не могат да се занимават, напр., със благотворителност и жертва от такъв тип, какъвто посочваш!... Това е една от слабите страни на протестанството, защото, ясно е, че когато си горе - долу добре, макар и да се напънеш, и ще постъпваш благочестиво, но ако си така силно притиснат от едно или друго обстоятелство, че да не можеш да вървиш уверено и ведро, макар и жертвено, или почти да не можеш да направиш и крачка, по пътя на грижа за другите, каквато посочваш, протестанството не стига като пътеводител в религиознотта на човека и обществото.... Е, има го и риска за уклон към егоизъм...
Духовната наука на православното- християнство е много по-богата и обхватна.

Атиб в протестантски одежди.

Славян, въпреки сарказъмът ти по отношение на atip, за Бог няма нищо невъзможно.

Те едва ли ще разберат, anb. Не се занимавай.
Темата ти е прекрасна. И тези дни, благодарение на нея, се чувствам добре.
Та ние сме Божии творения - не може ли всеки да следва своя собствен път и да живее така, както Бог е отредил - без всяка суета, без нуждата от материално, без злобата, без алчността, без сравнението с другите хора и прочие... Не разбират ли хората, че ние сме като всички животни - а най-вече птиците - всеки се стреми към свобода - НО ДАЛИ ВСЕКИ Я ПОСТИГА?...
Никой не трябва да ограничава свободата на другия.
Сам Господ не ни е ограничил - ТА НИЕ ЛИ?!?
Ние не трябва да искаме нищо друго; не ни е нужно нищо друго - освен да се носим волни в простора... Каква по-голяма свобода от това, да не се срамуваш от себе си и да се приемаш такъв, какъвто си?... Блазе им на птиците. Те затова могат да летят.
anb, поздравления за темата!
Господ да те благослови и продължавай в същия дух!...

Малей, какво нещо е да си изпаднал в прелест!... Какъв класически случай в това отношение ни се представя в лицето на змиянац, напр.!...........

""...освен да се носим волни в простора...."

Вятър ви вее на бели кобили, май!... Мани , мани!...

Прочете ли написаното от anb?... Там се говори за птиците.
Те се носят волно в простора. Не лазят и не пълзят.
Летенето на птиците символизира колко може да ти е освободена душата от робството, наречено грях, суета, прелест, алчност, материализъм и други работи. Душата ти на кои животни прилича - на птиците или на пълзящите?... Обичаш да пълзиш или да летиш?...

Как точно го каза Рефаб! Наистина е изпадане в прелест! Надяваме се с възрастта и така нататък да отшуми...

Личи си КОЙ е запознат с Бога по учебник, а не с Живия Бог.
Но за сметка на това добре познава Дявола.