Православие България

Данка Калчева
НАСЛЕДСТВО
От Теб се отделяме.
Задгърбено познаване, Любов...

И няма да Те спомняме,
ако не ни оставиш
разводнения глас на кръвта,
вгорчения глас на съвестта
и най-страшния от всички гласове -
свободата ни.

И от първата си земя се отделяме -
колкото и да се търсим,
както и да се обикаляме,
каквито и да се намираме -

в Едем ще ни е корена.

ВАВИЛОНСКИ ДУМИ
Преживяхме Вавилон -
най-високия и нисък град.
Градът на едното слово
и различните езици.

Думите
са способност към Любов,
хаосът от думи -
отдалечаване, тревожност и омраза.

С кого ли си говорехме
във вавилонския градеж.
И как забравихме -
ни една тухла
не бяхме замесили
с пръст от чистата първа земя.

НАРЕЧЕНА ЖИВОТ
Ева -
Човекът нарече името ми -
тънко тихо трептение
на смокинов лист.
Обрекох се
да прикривам голотата си -

душа,
погълнала плода на отделянето.
*
Майка - е името ми.

Раждането
е най-голямото, което мога

и единственото,
което имам да кажа на смъртта.

ЗАЩО ОСТАВЯМЕ ЗА УТРЕ
На Благовещение Църквата пее
... Днес е начало на нашето спасение
и явяване на тайната от вечност...
Тропар, глас 4
От деня на вестта
ще започнат дните ни
и Семето на жената
змията ще стъпче!

И ще викнем да питаме:
Къде ти е, смърт отровнице, жилото?
Къде ти е, аде, победата?

Откакто свят светуваме -
плачешком сме.

Но вече
благодарност ще намерим в сълзите си.

БЛАГОДАРЕНИЕ
... като разбойника Те изповядвам:
помени ме, Господи, в Царството си...
За капчицата вино
трябва цялата душа да ожаднее.
За трошицата хляб
трябва цялата да бъда гладна.

И думите да онемеят,
и уста да ми е сърцето.
За да се помоля
трябва само да заплача.

За да ме пуснат ходилата ми
от храма да изляза после,
трябва само вън,
сред прах и шумове,
при всички хора,
да си остана същата.

С надежда за живот
и опрощение...