Православие България

Христос воскресе, приятели!

Повод за включването ми в този форум е статията на г-н Сивов в сп. Мирна за визиите за църквата. Понеже целта на статията е да се случи говорене по темата, реших да го подхвана...

[част от текста е изтрит от модератора поради неказване на нищо конкретно]

Сериозно искам да попитам г-н Сивов знае ли нещо за православното учение за църквата?

Воистину воскресе!

ако наистина питаш сериозно, знам "нещо". ако знаеш повече "неща", които смяташ, че си струва да бъдат споделени, направи го.

ако статията ми дотолкова те е вбесила, че последователно пускаш унищожителни реплики в най-различни форуми под различни имена, няма ли да е по-конструктивно (и по-времеспестяващо) да систематизираш критиките си, после да махнеш всички безсмислени псевдо-саркастични подмятания и да оставиш тезите си да говорят вместо емоциите - и ако остане нещо след това (само)дисциплиниращо упражнение, бъди сигурен/сигурна, че никой няма нито да те банне, нито да те "цензурира".

много ще се радвам ако статията ми стане повод за дискусия; аз самият бих се включил с удоволствие. но да се включвам в разговори с основен топик "имам ли сестра и каква е тя" - за това си намерете някой друг благодатен проектор на собствените проблеми.

успехи на публицистично-духовното поприще.

Явно бесовете в тази пустиня не търпят юродиви. Жалко за вас. След като сте загубили тотално чувството си за хумор, значи сте се взели вече съвсем насериозно, а това е пагубно за душите ви.

Е, добре, няма повече да нарушавам спокойствието във виртуалното ви блато. Не е случайно това, че тук няма никакъв живот. Дори говорене не се случва, камо ли живеене.

ако това е представата ти за хумор, слагай по някое смайли да се сещам къде да се смея. юродството е благодатен дар, не се поддавай на изкушението да се изживяваш като виртуално юродстващ - най-малката грешка и попадаш в съвсем друга, нелицеприятна, категория.

благодаря все пак за проявената загриженост към съдбата на душите на форумците. похвално внимание от човек без достатъчно смелост да напише името си. ако дори за това не ти стига кураж, какво остава за онова "да положиш душата си..."

"живеенето" се случва не само в интернет, и слава Богу.

А вие съдите ли, съдите .....

Тъй, тъй....

Прочее, кой луд казва: "луд съм"?

И кой юродив се самоназовава горделиво?

Тъй, тъй...



Мир вам.
Ще ви нужен, мисля.

Христос воскресе!
Най-сетне - интересна тема във форума! Не искам да адвокатствам на г-н Сивов (когото не познавам), но не го нападайте по този начин. Нека си говорим спокойно, разговорът ни да бъде "лаборатория" за интересни православни мнения. Юродивия е прав - статията е много провокативна - и като език, и като стил - може би това е търсен ефект? Ако се получи говорене по темата "Какво правят визии в Църквата?", може пък статията и авторът й да постигнат целта си. Искам да "чуя" мнението и на други сериозни форумци. Благодаря на екипа на форума, че отново го съживи - мина цял месец в мълчание! Диана

Воистина Воскресе, didki.

Може би пропуснах да уточня, че не съм видял статията. Това обстоятелство ме спира да изразя меродавно мнение.

Но да се хули толкова безпочвено един очевидно достоен човек, като г-н Сивов, просто ми се струва, най-малкото - несериозно.

Сивов бъхта като ненормален НА ДЕЛО, РЕАЛНО, да извърши нещо толкова богоугодно и човеколюбиво, тогава когато всички институции са заети с хиляди други неща.

А вместо подкрепа за дейността му, му се налага да чува непристойни упреци, причинени от НЕУМЕНИЕТО на маса народ, да ЧЕТЕ зад буквите.

Най-лесно е да обидиш свестния човек. Толкова е лесно, че не се нуждае от доводи.

Обзалагам се, че текстът на Сивов не се различава твърде много от многобройните му блестящи неща за църквата и светото Православие.

Тъпото отношение към достойни хора ме възмущава. Честно.

Може ли да дадете линк към коментираната статия?

ако сте регистриран потребител, можете да свалите статията в PDF формат оттук

Прав си, човече. Въпрос на някакъв вътрешен комфорт трябва да е полемиката с човека (разбирай изобличението, клеветенето, охулването), вместо с написаното от него.

Ако някой не е съгласен с нещо, сяда, пише текст и публикува. Така най-малкото изравнява позициите с критикувания и на свой ред допуска да бъде критикуван. Но нали разбираш, че не всеки го може...?

Христос воскресе!
Гайтан Веждьо, може би и ти си по-емоционална натура (като Юродивия), но нека тази дискусия се развие спокойно. Засега не виждам кой напада г-н Сивов аргументирано, а и не личи от текстовете му да е човек, който не може сам да се защитава. Нали?
Разчитам, че ще се случи говорене по темата между хора, все пак прочели статията. От форума са осигурили достъп за всички до текста - четете и да обменим мнения - току-виж изскочил заек.
Ще си позволя да изрека първоначално мнение. Вероятно е добре да уточним някои понятия, за да не се издигнат между нас “езиковите” бариери. Това са основните понятия във въпроса на Юродивия - “визии” и “Църква”. Аз съм лаик и ще използвам казаното от различни православни мислители, които вие пък като православни богослови сигурно познавате по-подробно. Започвам с Хр. Янарас: “Първата община на Христовите ученици остава в историята с името Църква (ekklesia ‘събрание на призовани’),…”. Според сръбския богослов проф. Р. Бигович Църквата и животът в Църквата са общение и живот в общност. Много обичам една мисъл на младия български богослов Мариян Стоядинов и ще я споделя -­ най-големият подвиг днес е да изграждаш Църквата като общност. В същия дух е казаното от още един сърбин епископ И. Мидич, според когото Църквата като общност трябва да изразява общение, Църквата е една, защото всяка литургична общност е в пълнота Църква: „Една, света, съборна и вселенска“. За да не ме обвините в пристрастност, продължавам с написаното от С. Чапнин: “В тайнството Евхаристия ние влизаме в общение с нашия Господ и Спасител Иисус Христос и този тайнствен акт на общение/комуникация изгражда Христовата Църква” и с казаното от протопрезвитер Н. Йоанидис: “Разбира се, ние, православните, не можем да дадем точно определение за Църквата, тъй като Църквата като богочовешки организъм, като Тяло Христово, е и днес, и в бъдещето, във видимото и невидимото, в тварното и нетварното и затова тя не може да се опише, а преди всичко се живее… По своята природа Църквата е общество, но общество не само от този свят, а общество, което се намира в света и е образ на Светата Троица в отношенията между различните хора.” Искам да вмъкна “гласа” и на Д. Попмаринов, по скромното ми мнение истински богослов: “Църквата преди да е общност от хора се състои от личности -­ в средата на които е единствената съвършена Личност, Сам Спасителят Иисус Христос. Спасението в Православната църква се извършва на основата на личната вяра в Бога и дела, според тази вяра”.
Стана дълго, но прощавайте! Точната терминология ще помогне на (раз)умната ни дискусия. А аз настоявам, че целта на статията “Църковните визии” от г-н Сивов е да предизвика дискусия, защото се занимава „Именно с въпроса за битуващите нагласи, очаквания и представи (обединени в термина “визии”)…” (с. 49, бр. 25, сп. “Мирна”).
Основните понятия са уточнени: Църквата е общение и живот в общност, богочовешки организъм и Тяло Христово, образ на Светата Троица в човешкото общение; визиите са обществени нагласи, очаквания и представи.
Вярно е, не споделям гледната точка на г-н Сивов за това що са визиите, но нали търсим точната преценка и “говоренето” да се случва ­- редно е да използваме авторовото разбиране в терминологичен аспект. Имам мнение дали мястото на визиите е в Църквата, но бих го споделила единствено в градивна, толерантна дискусия.

мисля, основното объркване (доколкото мога да се ориентирам както в забележките на Юродивия, така и в последния постинг на Дидки) произтича от пришиването на един светски термин (визии) на църковна канава. "визии в Църквата" не е коректно словосъчетание, ако го мислим като касаещо вътрешния живот на Църквата (който е несводимия към светски понятия тайнствен живот на общността в тайнствата). но ако говорим не толкова за Църквата като общност, а за отделния вярващ, смятам, че терминът спокойно може да се ползва - за обединяващ за "типове религиозен живот" (на св. Мария Скобцова) и проекцията на тези (психологически) типове в колективни представи и нагласи. виждате ли някаква методологическа грешка в това предложение? пак повтарям, тези визии не са богословска проблематика - писал съм го и в статията - но касаят църквата по някакви начини, защото всички ние, без изключение, си изграждаме някаква ПРЕДСТАВА за църквата - извън и паралелно на ЖИВОТА, който водим (или не водим) в нея. тези представи често имат отражение върху богословските ни предпочитания - и трябва да имаме някаква методологична основа, когато се изправим срещу РЕАЛНАТА СИТУАЦИЯ - в която едни искрено харесват автори като Шмеман, а други точно толкова искрено смятат, че първите са еретици и стоят извън Православието.

искам да кажа, че тази разлика в мненията не е винаги и само въпрос на богословски различия - дори ми се струва, че въпросът изобщо не опира до богословие. но до какво опира всъщност тази радикална нееднородност в мненията, която напоследък се изразява в открито противопоставяне между "нови" и "стари" богослови, между "икуменисти" и "истински православни", между привърженици и опоненти на въвеждане на вероучение.... списъкът може да стане много дълъг. статията се опитва да се занимае не с богословските аспекти на тези противопоставяния (защото, пак казвам, често изобщо не се стига до богословие в тези спорове), а до психологическите им страни. визии, нагласи, очаквания, представи - наречете го както щете.

поздрави

Христос възкресе!
Прочитайки статията и коментарите в този форум в мен напират да рукнат некои мисли които ми се ще да "хвърля" пред вас а пък каквото ще да става.Първом ми се иска да се възпротивя решително на налагането (съзнателно или не) на тая посмодерна глупост да се иска от нас скромните читатели да отделим текста от неговия автор и така да го деконструираме или деструктализираме или нещо такова беше, сори ако не съм уличил термина. Аз все си мисля че това не само че не е правилно, но не е и възможно. Още повече, че смятам че един от най-големите проблеми в нашето битие като граждани на БГ и БПЦ е че практикуваме свобода без отговорност, тоест всеки претендира за право на свобода, свободно слово и тем подобни а пък после като види какви ги е .... бега от отговорност. По тази причина бих поставил единна диагноза на всичко случващо се в Б-я като тотално "безредие". Затова и не съм съгласен да разглеждаме текста на г-на Сивова или на когото и да е като нещо анонимно, най-малкото щото никой текст според мен не може да бъде разбран без неговия контекст. В тази връзка искам да споделя моето скромно мнение, че опознавайки г-н Сивов чрез неговите текстове все повече ми заприличва на Мартин Лутер, казвайки това имам предвид целия спектър на личността и делото на Мартин Лутер. В този ред на мисли абсолютно естествено е да обявя този текст на г-н Сивов като напълно непотребен и безмислен за обикновен (но не юрюдив:-)) православен християнин на какъвто бих се оприличил. При нужда бих се аргументирал ама сега мисля че не това е важното. Важното е че стоя зад думите си и съм напълно искрен и честен в изреченото (макар да оставам анонимен:-)), независимо че на мнозина би прозвучало като тенденциозно и обиждащо.
В конструктивен план искам само да кажа, че според мен единственото което трябва да се направи в Църквата и държавата ни е час по-скоро всеки да започне да върши съвестно своите задължения или с други думи да умножава и преумножава таланта, които му е даден от Бога и тогава .... мисля че ще изпитаме рая още тук на земята. С още по-други думи казано днес имаме нужда от мнозинство от християни при които метаноята е в много напреднала и необратима фаза, за да може тогава наистина да се осъществи така много дискутираната литургия след светата литургията, с която ние които се наричаме православни единствено легитимно можем да действаме в този свят. Аз лично се моля всеки ден затова, а вие за какво се молите?

Христос воскресе!
Препрочитайки отново постингите ( ), не мисля, че г-н Сивов има нагласата да се дели от текста си. Напротив, виждате уважаеми Беатус, че човекът застава сериозно зад позицията си, обвързан е с нея. И съм доволна, че "говоренето" започва (като че ли) да се случва. Не ми стана ясно само защо Мартин Лутер? Може би защото от известно време Западът мистично кръжи над нас? Или вземате повод от другия текст "Асамблея "Знаме на мира"?
А за молитвите - да споделя, макар че е твърде лично. Св. ап. Петър призовава "Бъдете винаги готови с кротост и уважение да отговорите на всеки, който иска от вас обяснение за вашата надежда" (1 Пет. 3:15) и аз, както и вие, се моля за същото. Литургията е общо дело, не само на епископите, свещениците, дяконите, а и на обикновените хора. Когато отделяме себе си, или някой ни отделя - участваме в рушенето на литургичната общност, убиваме духа на Св. литургия и накрая Църквата. Така го разбирам аз. Не ми се струва нормално да се сакрализира (или самосакрализира) свещенството, а срещу него да се изправя профанният народ. Може би това има предвид г-н Сивов, когато пише за "гетото" и "гетовизацията"?

Днес успях да прочета статията (без оная част за партиите, защото ми беше скучна, признавам). Видя ми се сериозна и изстрадана. Не познавам автора и не виждам защо да го обсъждаме. Да дискутираме по текста. А авторът в каква насока иска да се движи дискусията? Как да допринесем за създаването на общностна визия или нещо друго?

Искам да споделя скромното си мнение(още отпреди да прочета материала), което не знам дали има общо със статията. Нещата трябва да се задвижат от средите на свещениците. Наложително е да излязат "на светло", така да се каже. Може би грешката е моя, но досега не съм чувала официално мнение на БПЦ по важните въпроси, които възникват в нашия делник. Имам предвид, оповестено по всички медии (ТВ, радио, ежедневници) и стигащо до мирянина. Не знам дали ме разбрахте: наводнения пометоха редица селища в БГ, секти разпространяват филм за Иисус Христос и зарибяват деца и родители след прожекциите, задават се и отминават християнски празници - нищо, мълчание. Ще възразите, че ето отслужват се молебени, в ел.сайтове беше публикувано мнението на БПЦ за филма и т.н. Да, но Киро арматуриста и Цеца зарзавадчийката едва ли имат компютър вкъщи. Как да разбере и почувства "редовия българин", че някой го обича и му пука за него? Някой, Църква, Бог..... Мисля, че не пречеше църковни служители да се покажат по ТВ-то и да кажат утешителни и насърчителни думи на пострадалите; да обясни защо БПЦ не подкрепя кампанията около филма и т.н. Радиостанции и вестници се надпреварват да ни разяснят как точно да си боядисаме яйцата, каква е магическата им мощ, какви са древните вярвания свързани с този ден (което граничи с езичеството), а какво точно се празнува днес и каква е същността на празника - 2-3 думи. Сигурно екипът няма да има нищо против, ако подобна рубрика се води от духовно лице или лице с богословско образование. но затова е нужна воля.
Дълго стана, но се надявам да сте ме разбрали!