Православие България • Виж темата - Беседи за края на света от схиигумен Авраам

Православие България

православен форум: религия, вяра, философия, култура, богословие и практика


Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 68 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 05 Сеп 2013, 20:45 
Offline
Потребител

Регистриран на: 27 Мар 2008, 21:13
Мнения: 2769
Беседа първа
За това, че самостоятелното тълкувание на Апокалипсиса е опасно


Откровението на свети Йоан Богослов е книга, която разкрива съдбата на Божията Църква от самото й създаване до свършека на света и подобно на старозаветните пророчески текстове е съставена от образи и символи. По същество тя е едно голямо пророческо видение. Но ако другите автори, например Даниил, понякога говорят за себе си и описват някои външни събития, то Йоан Богослов само в началото говори в първо лице: "Един неделен ден бях обзет от дух..." (Откр.1:10), а по-нататък единствено за това, което му е било открито. Тази най-трудна за разбиране книга се ползва в днешно време с огромна популярност именно заради нездравата нагласа на някои хора, които лекомислено предполагат, че могат да я изтълкуват.
Но се оказва, че за да се тълкува Библията, е необходим особен Божий дар. Апостол Петър пише, че всички пророчества в Писанието са възвестени чрез Светия Дух (2Пет. 1:20-21) и затова, за да получи ключ за тълкуване на Писанието, е необходимо човек да има благодатта на Светия Дух. Познаваме велики тълкуватели на Библията - Ефрем Сирин, Йоан Златоуст - които опитват да прояснят за нас смисъла не само на Новия, но и на Стария Завет. Знаем и за други свети отци, които са се заемали с изтълкуването само на някои свещени текстове - Евангелията, Апостолските послания, едни или други псалми...За най-авторитетен тълкувател на Свещеното Писание се счита свети Йоан Златоуст, макар и не всички негови трудове да са запазени и да не е изтълкувал всичко. Доколкото ми е известно, той няма пълно тълкувание на Апокалипсиса. Най-известно е тълкуванието на свети Андрей Кесарийски, който се е опитал да събере всичко, което са писали за Откровението на Йоан Богослов различни автори.
В днешно време заради нашата духовна бедност като цяло и недостига на духовен разум в частност за нас е нужно повече да изучаваме светоотеческите трудове и да се опираме на тях и да не се осмеляваме да тълкуваме Свещеното Писание самостоятелно. На практика се получава обратното: с някакво страшно дръзновение се изпълват хора, които не разбират не само Библията и творенията на светите отци, но не могат да обяснят даже и обикновена книга. Други едва могат да четат, но се наемат да разсъждават за толкова трудноразбираеми предмети, каквито са пророчествата за края на света. Пo някаква причина подобни "изтълкувания" се считат едва ли не за признак на благочестие.
Разбира се, първите християни също са очаквали близкия край на света и са предполагали,че антихристът ще дойде едва ли не утре и след това ще бъде Второто славно Христово пришествие. Но са очаквали това по съвсем различен начин от нас! Ние живеем в небрежност, много не изпълняваме и не само изобщо не се борим със страстите си, но не се опитваме и да се противопоставяме на греха - като че ли сме се примирили, че сме си грешници и такива ще си останем. Хората от първите векове на християнството, повтарям, са живели не само в очакване на предстоящия край, но и в предчувствие за близки страдания. Те са знаели,че с приемането на Христовата вяра ежедневно рискуват да бъдат подложени на преследвания и в мъки да умрат за Господ. Това са били хора с необикновено пламенна вяра, много от тях са желаели да пострадат за Христос и са търсели възможност да го направят. По мнението на някои учени и църковни историци в древност всички християни са живели като монаси. Ако в по-късните векове в манастири са отивали само тези, които са искали особено ревностен християнски живот, то първите християни всички са имали пламенна ревност: всеки е бил длъжен - дори не е било желание, а задължение! - да живее в постоянна готовност да се отрече от семейството си, от цялото си имущество, защото във всеки момент са могли да го арестуват и да го пратят в затвора. Тогава човек е трябвало да избира: или семейството, или смърт за Христос, и най-често ранните християни са избирали последното. Естествено, тези хора са имали право да разсъждават за Второто славно Христово пришествие - за тях то е било избавление от страшен, мъчителен и опасен живот.
В житията на светиите, които са извършвали своите подвизи по време на гоненията, нерядко можем да прочетем за това, че човек, който се е покаял и е приел Кръщение, скоро след това започва да прави чудеса. Защо е ставало така? Защото в хората е настъпвала цялостна промяна - не само в ума (в смисъл на промяна на убежденията), но и в цялата им личност. Неотдавнашният голям грешник става чудотворец, като например преподобномъченица Евдокия. Духовната ревност прави тези вярващи достойни да разсъждават за Свещеното Писание или поне оправдава опита за такива действия.
За да изтълкуваме Евангелието и апостолските послания, разбирането на които е необходимо за нашия християнски живот (сега дори не говоря за Апокалипсиса), е нужно да имаме просветен разум, т.е. да живеем в евангелски дух. Само тогава ще разбираме правилно поученията на Спасителя и ще сме в състояние да ги приложим към различните обстоятелства на собствения живот. Когато четем Библията не за да изпълняваме нейните заповеди, а от любопитство или от чувство за дълг, тогава нейният текст остава скрит за нас и се опитваме да го обясним произволно. Такова отрицателно, неправилно тълкувание са предлагали още в древност различните гностически секти (това име идва от гръцката дума "гнозис" - "знание"). Техните членове са претендирали, че притежават особени знания, скрити от мнозинството непосветени християни. Гностиците тълкували Свещеното Писание произволно, без отношение към действителния му смисъл, който бил неизвестен за тях даже в най-елементарните неща. И те навсякъде търсили опора на своите измислици (а гностическото учение без преувеличение може да се нарече измислици). Гностиците казвали, например, че в горните светове има тридесет т.нар. еони, особени Божии творения, и Христос тридесет години не е извършвал никакви видими чудеса, именно за да покаже наличието на тези еони. И дванадесетте ученици на Спасителя, според тяхното мнение,също обозначават дванадесет особени еона. Това са напълно неоснователни идеи! Така и ние, понякога открито, понякога тайно, разбираме Свещеното Писание в този смисъл, в който ни е удобно, а не както е в действителност. Ние не възприемаме даже пределно ясни положения, като например заповедта да възлюбим ближния като себе си. Въобще, най-опасна е ситуацията тогава, когато всичко ни се струва ясно, а в действителност го разбираме неправилно. И ако нямаме благодат да разсъждаваме за най-необходимото в християнския живот, то кой от нас, притежаващ здрав разум, ще дръзне да обяснява пророчески видения, в които всичко е мъгливо, образно, изпълнено с всевъзможни символи и едва ли не нарочно закодирано?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 05 Сеп 2013, 21:04 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: 12 Авг 2009, 20:47
Мнения: 3563
Местоположение: Il Foro Romano
Религиозна принадлежност: Православие
ven4e, Вие ли сте автор на този текст? Ако не сте Вие, коректно е да посочите име на автор и източник.
Текстът е хубав, но не е за раздел "Дебати: стар и нов календар", а за "Писание и предание". Това е важно, защото след време някой като чете форума и ако евентуално търси подобна тема, няма да я търси в този раздел.
Макар да ми хареса, авторът има една често срещана слабост - идеализиране на християните от първите векове. Те далеч не всички са живели като монаси, както смята той или тя, достатъчно е да се прочетат посланията на св. ап. Павел, за да се уверим в това. Също така далеч не е вярно, че всички християни по време на гоненията са се държали като герои, исторически документирано е, че мнозина се отричат от страх пред мъченията. После някои се покайват, а други не.
Това идеализиране на християните от първите векове не върши услуга на никого.

_________________
Christus vincit, Christus regnat, Christus imperat! Christus ab omni malo plebem suam defendat! pope Sixtus V


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 05 Сеп 2013, 21:21 
Offline
Потребител

Регистриран на: 27 Мар 2008, 21:13
Мнения: 2769
Аз съм автор на превода :oops: , а текстът е от тук. Преместете темата, където намерите за добре, ако искате дори я изтрийте. Поне на български по тези въпроси не зная да има толкова подробен текст, това е и причината да го публикувам.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 05 Сеп 2013, 23:18 
Offline
Потребител

Регистриран на: 23 Апр 2009, 19:23
Мнения: 2462
Местоположение: земя
Религиозна принадлежност: друго
От този текст ми допада преди всичко призивът на автора за непрестанна борба с греха в нас и непримиримост към него.
Другите призиви да не мислим с главите си, нека ги преподава другаде.Писано е, че са блажени тези които четат и тези дето слушат думите на книгата откровение и ПАЗЯТ написаното в него. Това е писано. Има учители сред народа Божий, които могат по- добре да разяснят нещо, и имат такъв дар от Бога, но това не значи че другите не бива да мислят и да разсъждават върху написаното. Нека не се превръщаме в хора които забраняват неща, които Бог не забранява..Размишленията върху писанията и вършенето на Божията воля имат сила да напрявт човек мъдър за спасение.

Цитат:
"Естествено, тези хора са имали право да разсъждават за Второто славно Христово пришествие"
:wtf: направо скандално изказване е горното...

какво имаме или нямаме като право, още повече за книгите в писанията, по добре да не си позволява да казва.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 00:23 
Offline
Потребител

Регистриран на: 27 Мар 2008, 21:13
Мнения: 2769
Ако искаме да проникнем в смисъла на написаното в Библията, трябва да се обърнем към светоотеческите обяснения на Писанието и към трудовете на екзегети, особено Йоан Златоуст, Ефрем Сирин или до творбите на автори, която обединяват всички предишни тълкувания. От тях може да се спомене Блажени Теофилакт Български и ерудираният интерпретатор, който е живял на границата на XI -XII век, Евтимий Зигабен. За тълкуванието на Апокалипсиса от Андрей Кесарийски вече казах. За съжаление, не всички трудове на светите отци, написани на гръцки език, са преведени на руски, но може би, сега настъпва благоприятно време за това. Ето тези църковни писатели и ще потърсим, а сами няма да тълкуваме свещените текстове, защото това е пряк път към заблуждение, към прелест.
Има прелест открита, явна, и има прикрита, тайна. Когато действа първата, човекът, който произволно тълкува Писанието, попада в някаква секта или дори сам поставя началото й. Много съвременни протестантски секти са започнали със самостоятелно тълкуване на Библията, при което свещеният текст не се разбира по традиционния за Църквата начин, а така, както се е сторило благоразумно на един или друг "боговдъхновен" християнин. Ако сте попадали на сектанти, сте се убеждавали, че те интерпретират Евангелието напълно безпочвено и далеч от православното учение, което не се основава на мнението дори на най-духовния и мъдър човек, а на древното апостолско Предание.
Проповядваното от Спасителя и от Неговите ученици е съхранено в писмен вид само частично: първото Евангелие съставил апостол Матей, после се появили и други книги, включени в Новия Завет, който в окончателния си вид се оформя в края на I век. Именно тогава е бил създаден най-късният новозаветен текст - Евангелието според Йоан. И все пак много от това, на което са учили апостолите, първоначално не било записано и се предавало от уста на уста - от поколение на поколение. Едва след векове светите отци, отстояващи и защитаващи вероучителните истини и постановленията на древната Църква, са ги записали на хартия и сега можем да разглеждаме Свещеното Писание не иначе, освен в рамките на устното Предание, постепенно зафиксирано писмено. По този начин, четейки едно или друго Евангелие, не можем да подходим към него като напълно нов за нас текст, който да разбираме по свой начин. Не, ние вече имаме определена гледна точка, към която да се придържаме. Подчертавам: ние имаме право да разглеждаме Свещеното Писание само вървейки по тесния път на апостолското Предание. Именно то е критерий на истината за всички православни, а личните мнения, ако възникват, не бива да излизат извън тези ясно установени граници. Винаги, когато търсим основание за правилното разбиране на Свещеното Писание, обръщаме своя мислен взор към апостолската древност и, както казва светител Ириней Лионски, избираме от тази съкровищница всичко необходимо. Там вече е вложено всичко, което ни е нужно за спасение и ние, живеещите в по-късни времена, нищо не можем да добавим към тези съкровища. Не само ние, но и най-великите Божии угодници, като например светителите Йоан Златоуст и Василий Велики, нищо не са добавяли, а само са изтълкували ранното Предание, направили са го по-разбираемо и убедително, а най-вече са го защитавали от всевъзможни нововъведения.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 10:52 
Offline
Потребител

Регистриран на: 23 Апр 2009, 19:23
Мнения: 2462
Местоположение: земя
Религиозна принадлежност: друго
Цитат:
Едва след векове светите отци, отстояващи и защитаващи вероучителните истини и постановленията на древната Църква, са ги записали на хартия и сега можем да разглеждаме Свещеното Писание не иначе
Подчертавам: ние имаме право да разглеждаме Свещеното Писание само вървейки по тесния път на апостолското Предание


това е типичният подход на сектите, като например адвентистите и католиците. ЗАБРАНЯВАТ ТИ ДА МИСЛИШ И ДА ТЪЛКУВАШ САМ, трябва да минеш през доктрините на учението на сектата. Не правете тази грешка, драги събратя. Но вие най- добре си знаете. Такива глупотии като горните забрани, отдавна не бях чел. Дяволът добре си върши работата като мами хората и им налага измислени правила.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 11:34 
Offline
Потребител

Регистриран на: 27 Мар 2008, 21:13
Мнения: 2769
За съжаление, мнозинството от нас са невежи. Отчасти вината не е наша, защото в продължение на десетилетия вярващите не са имали достъп до свои собствени книги! Но как в такъв случай можем смело да разсъждаваме върху неразбираемите за нас места от Библията? Напротив, нужно ни е колкото можем по-пълно да изучим светоотеческото наследство - именно в тези произведения е заключено ранното апостолско Предание и тогава, дори и някой от нас да не прочете определен тълкувател на Евангелието, той ще знае какво казват светите отци по повод на един или друг духовен предмет и няма да се отклонява от православния начин на мислене, ще гледа правилно на нещата. И никой, никакъв даже най-изтъкнат духовен човек, притежател на велики откровения, такъв, например, като преподобният Симеон Нови Богослов или нашият руски тайновидец преподобни Серафим Саровски, няма основание да добавя нищо, защото иначе се получава, че знае повече, отколкото апостолите. Апостол Павел говори за себе си и за другите най-близки ученици на Спасителя като за последните Божии посланици (вж. 1Кор. 4:9, слав.: "Бог ни яви като последни посланици"). Никакви други пратеници няма да има, само преди Второто Пришествие ще се явят в света два велики пророка (Енох и Илия). И сега всички ние, православните християни, само съхраняваме това, което ни е било предадено от апостолите. Затова е много важно да запазвате спасителна бдителност и на никого да не вярвате сляпо - на никакъв пророк, на никакъв прозорливец. В Църквата към този проблем винаги са подхождали просто: колкото и силно морално и високо духовно да е дадено лице, непосредственият му духовен опит се отхвърля, ако не съвпада с църковното Предание. И всички свети отци сa поглеждали назад - сверявали са своето учение с апостолското и по този начин са доказвали неговата правота.
Сега е време да преминем към другия предмет на нашата беседа - към разсъжденията за антихриста. За него най-много се говори точно в Апокалипсиса, но не единствено там. За антихриста става дума и в посланията - тези на апостолите Йоан Богослов и Павел - но към тях ще се насочим малко по-късно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 11:38 
Offline
Потребител
Аватар

Регистриран на: 29 Мар 2012, 09:19
Мнения: 1492
Религиозна принадлежност: Православие
small axe написа:
Не правете тази грешка, драги събратя.
Твоите събратя са сред протестантите.
Ето една разкошна книжка по твоя казус: Църквата и интелигенцията , Автор: Архимандрит Рафаил (Карелин)

Тя освен за интелигенция, касае пряко модернисти, икуменисти, либерали, хуманисти, протестанти, будисти всякакви... въобще такава ни е интелигенцията.
Разкошна книга. Сега е у мен и ако не си я вземат, може да цитирам доста силни моменти от нея. А срещу истината, бронебойни патрони няма открити, няма открити...

"Вече споменахме, че интелигенцията обърква две напълно различни явления - молитвата и медитацията - обръщането към Бога и обръщането към самия себе си. Но сред интелигенцията се среща и едно особено мнение за молитвата. А именно, че молитвата е енергията на душата. Пред нас се изправя скрит материализъм под вид на енергетизъм. От такава гледна точка молещия се човек прилича на динамо, което изработва особен „психичен ток". В такава обща молитва се създава целенасочен енергетичен поток. Но тази молитва не е насочена към Бога, в нея няма чувство за Бога като Жива Личност, в нея липсва главното - покаянието. Човек просто направлява своята „енергетика" за постигане на определена цел като я съединява с „енергетиката" подобни на самия него човеци, които се молят синхронно. Тук изчезва напълно всяка разлика на вероизповядването. И мюсюлманина, и езичника, и юдеина - всеки в своята мислена концентрация „изработва" някаква психическа енергия. Като „възли" на тази енергия еднакво могат да служат и християнския храм, и будистката пагода, и ислямската джамия. Това е вече не икуменическа, а теософска молитва, при това молитва без Бога. Тъй като съвременният интелигент в църква не се чувства уютно, той обикновено стига до мисълта, че е по-добре да се събере заедно с приятели и в тишина и спокойствие да се предаде на психични опити за изработване на енергия с помощта на думите. Понякога, по мълчаливо предположение, се решава че събирането не е задължително - просто нека всеки в указания час изпрати своята психическа енергия към определен обект. Това вече напомня за „Църквата на атеистите", която между другото, съществува в Европа. В такава молитва думата Бог се употребява като синоним на космическа енергия, но по-скоро тази дума въобще избягват да я произнасят. Затова ние мислим, че единственият път на интелигента към Църквата е да направи себе си по-упростен. Не обединение, а опорстяване. Интелигентът е длъжен да отхвърли от себе си илюзиите за могъществото на своя ум, за своите интелектуални привилегии и своята мнима порядъчност. В Откровението и е казано: „Защото казваш: богат съм...ти си злочест, клет и сиромах. "/Откр.З:17/. Съвременният човек обича за всичко да употребява думата култура. Но ако говорим за истинска култура, тя започва с умението Да видиш своята некултурност, за познаеш ограничеността на своя ум, безсрамието и безобразието на своите страсти - тази скрита болест на душата. Истинската култура е да станеш раб на Христа и послушник на Църквата, за да можеш чрез такова робство да получиш истинската свобода. Нашата интелигенция постоянно обърква два аспекта в които действа човешката душа - духовен и чувствено-душевен. Явленията, които се отнасят до духовния аспект се пренасят към душевния, и обратно. Така критериите за истинската и за лъжливите религии изчезват. В контекста на душевния аспект определянето и различаването на духовните явления е невъзможно. Затова религиите в техните външни проявления започват да изглеждат на интелигента вътрешно малко различаващи се традиции, с близко съдържание помежду си. Значителна част от интелигенцията искрено не разбира защо Православието толкова рязко отделя себе си от другите конфесии. Мнозина считат това за дефицит на любов и тесногръдо мислене, като дори не си представят, че пренасянето на духовното на нивото на душевното означава да погасиш и умъртвиш духа. Пред нас е едно напълно закономерно явление - човек, неизлязъл от областта на душевното и страстното не може да познае какво представлява духа. А тъй като към това неразбиране обикновено се добавя и интелектуалната гордост, такъв човек започва да негодува - как може такъв образован и умен като него да не може да разбере нещо. Нима за простите вярващи е достъпно това, което се оказва недостъпно за неговия просветен от науката ум и облагородено от изкуството сърце. Дори интелигентът да осъзнае, че неговите дипломи не могат да се превърнат в „билетчета" за страната на истината, той въпреки това ще търси тази истина в привичния му душевен аспект, а в него, директно казано - религиозна истина няма. Истината - това е Бог и пътя на душата към Бога. Бог се разкрива на човека в духовен аспект чрез Своите Божествени сили и енергии наричани благодат. Чрез пробудената и образно казано възкръснала душа, духът се очиства и така усъвършенства душата — тя става подобна на духа и причастна на благодатта. Чрез душата благодатта освещава и тялото, настъпва преобразяване на цялото човешко същество. Ако главното звено в тази йерархична верига е разрушено, или липсва, то душата не може да види Божествената светлина, тя се мята и трепери като сляпа, прибивавайки в тъмата на своите интелектуални мръсотии и представи. С непробудения си дух, лишената от виждане и разбиране на нетварната и незрима светлина природа на интелигента, по привичния за нея дискурсивен (разсъдъчен) метод гради свои понятия за религията като за неизвестни острови. Прието единствено в душевен аспект, без пробуждане на духа, а най-вече без търсене на благодатта, Православието не дава на човека вътрешно да почувства неговата достовореност. То бива възприемано емоционално или формално, и затова се различава от истинското Православие, което е в общението с благодатта. Тази разлика наподобява разликата между сянката на човека и самия човек."

_________________
Не в силата е Бог, а в правдата! - св. Александър Невски


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 12:13 
Offline
Потребител

Регистриран на: 27 Мар 2008, 21:13
Мнения: 2769
Тъй като посочих източника и превеждам всичко поред, ще съм благодарна, ако някой ме допълва, защото иначе става много бавно, за което се извинявам, но пък от друга страна не е спешно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 12:38 
Offline
Потребител
Аватар

Регистриран на: 29 Мар 2012, 09:19
Мнения: 1492
Религиозна принадлежност: Православие
Венче, да допълва или превежда? За последното в момента нямам толкова време.
За допълването - нямам книги под ръка.
Иначе книгата която посочих, ако бъде прочетена и осъзната - ще отпадне необходимостта да се оборва нечие самомнение...

_________________
Не в силата е Бог, а в правдата! - св. Александър Невски


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 12:53 
Offline
Потребител

Регистриран на: 27 Мар 2008, 21:13
Мнения: 2769
Преди всичко трябва да се знае, че днес са разпространени какви ли не представи за антихриста. При нас православните явяването на антихриста започна да се разбира, за съжаление, по същия начин като в западния свят (произходът на тези идеи е сектантски). Голямо значение се придава на компютрите, електронните карти и подобни предмети. Всичко това е абсурдно. В Свещеното Писание няма никакви основания за връзка на идването на антихриста с някакви технически устройства. Ние не знаем начина, по който той ще направи така, че никой да не може да продава и да купува. Незнайно защо мнозина предполагат, че реализацията на това пророчество е в системата за електронно плащане, въпреки че целият Запад отдавна я използва. Не мога да кажа, че точно компютрите и смарт картите няма да имат никакво отношение към антихриста. Напълно е възможно за управлението над целия свят той да се възползва от някаква глобална компютърна мрежа или пък от ново, на този етап неизвестно изобретение. Но може и всичко да бъде съвсем просто: например, да не ти дадат нищо в магазина, докато не се отречеш от Христа, защото основното, което се иска от нас, е да действаме съзнателно. Ако притежаваме електронна карта, без да знаем какво има в нея, дори да е някаква хула, ние не носим отговорност - Господ няма да ни съди за това, че сме жертва на измама. Не, на антихриста е нужно човек да му се поклони, изцяло и съзнателно да се отрече от Бог.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 14:23 
Offline
Потребител

Регистриран на: 27 Мар 2008, 21:13
Мнения: 2769
Някои свързват идването на антихриста с определена политическа система, която им се струва антихристиянска. Но не забравяйте: през двухилядолетното съществуване на Христовата Църква е имало различни държавни режими и тяхното отношение е варирало много. Още са живи историческите спомени за Русия като православна страна, а в първите векове след Христовото Рождество на никой и през ум не му е минавало, че изобщо е възможно явлението християнска държава. Още с възникването си Църквата е била преследвана от римските власти. На още по-жестоки гонения са били подхвърлени християните на Изток, например в Персия. Същото се е случвало и в други езически държави, с изключение на някои, в които народът масово е започнал да приема християнство и където по-късно, от IVв нататък, били създадени християнските държави. Преди това последователите на Спасителя са били гонени по всякакъв начин. В най-добрия случай християнинът е водел никому неизвестно съществувание, не е можел да изгради никаква кариера, да заема каквато и да било значима обществена длъжност. Това касаело и образованието: държавният режим бил такъв, че от човека навсякъде се е изисквало жертвоприношение на идолите, а нежеланието да се изпълни това условие се е разглеждало като нелоялност по отношение на Римската държава. Необходимо е било също така да се принесе жертва към императора. В дните на ранното християнство в Римската империя е съществувал култ към него, появил се в Iв до нашата ера. Изработвали са многобройни скулптури-идоли на управителя на Римската държава, отдавали са му божествена почит. Този, който отказвал да изпълнява тези церемонии, бил възприеман от органите на властта като бунтовник.Римляните били особени традиционалисти и смятали, че държавата им ще запази могъществото си дотогава, докато приемат в своя пантеон божествата на завладените от тях народи. Те постъпвали така в продължение на векове. Евреите, разбира се, нямали изображение на Бог, но тъй като религията им била традиционна, стара, то римляните признавали юдейството и позволявали да бъде практикувано. Наистина е имало и изключения, но като цяло конкретно заради религията евреите не са били преследвани. В същото време обаче в Рим възниквали различни нови вярвания и секти, чиито проповедници се стремели да получат признание и се отправяли натам с цел да разпространят учението си и да съберат последователи. Именно тези нетрадиционни римски религии се възприемали като зловредни, като в числото им попаднало и християнството.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 16:26 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: 12 Авг 2009, 20:47
Мнения: 3563
Местоположение: Il Foro Romano
Религиозна принадлежност: Православие
ven4e написа:
Ако искаме да проникнем в смисъла на написаното в Библията, трябва да се обърнем към светоотеческите обяснения на Писанието и към трудовете на екзегети, особено Йоан Златоуст, Ефрем Сирин или до творбите на автори, която обединяват всички предишни тълкувания. От тях може да се спомене Блажени Теофилакт Български и ерудираният интерпретатор, който е живял на границата на XI -XII век, Евтимий Зигабен. За тълкуванието на Апокалипсиса от Андрей Кесарийски вече казах. За съжаление, не всички трудове на светите отци, написани на гръцки език, са преведени на руски, но може би, сега настъпва благоприятно време за това.Ето тези църковни писатели и ще потърсим, а сами няма да тълкуваме свещените текстове, защото това е пряк път към заблуждение, към прелест.


За да е наясно човек с апостолското предание е достатъчно да има добър православен катехизис. Катехизисите са за това - да могат хората да прочетат ясно и достъпно как Църквата тълкува Библията. Да се четат светите отци е огромен плюс, но не всеки има възможност за това.
Що се отнася до преводите на руски, не сме длъжни да знаем руски, нито друг чужд език. Сходството с българския не върши работа при сериозни четива.

Апостолското предание на Църквата през вековете е достигнало до нас чрез вероопределенията на седемте вселенски събора. Тези вероопределения също ги има в по-подробните катехизиси.

_________________
Christus vincit, Christus regnat, Christus imperat! Christus ab omni malo plebem suam defendat! pope Sixtus V


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 16:29 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: 12 Авг 2009, 20:47
Мнения: 3563
Местоположение: Il Foro Romano
Религиозна принадлежност: Православие
ven4e написа:
И никой, никакъв даже най-изтъкнат духовен човек, притежател на велики откровения, такъв, например, като преподобният Симеон Нови Богослов или нашият руски тайновидец преподобни Серафим Саровски, няма основание да добавя нищо, защото иначе се получава, че знае повече, отколкото апостолите. Апостол Павел говори за себе си и за другите най-близки ученици на Спасителя като за последните Божии посланици (вж. 1Кор. 4:9, слав.: "Бог ни яви като последни посланици").


И като не може нищо да се добавя, как така приемате неогностици като Серафим Роуз с неговото съшито с бели конци книжле за митарствата? Като не може нищо да се добавя, как приемате сънища и привидения на болни мозъци за рая и ада и Страшния съд, след като уж пазите апостолското предание и сте толкова ревностни за светоотеческите мнения?

_________________
Christus vincit, Christus regnat, Christus imperat! Christus ab omni malo plebem suam defendat! pope Sixtus V


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Сеп 2013, 16:52 
Offline
Потребител
Аватар

Регистриран на: 29 Мар 2012, 09:19
Мнения: 1492
Религиозна принадлежност: Православие
Aurelia Felix написа:
И като не може нищо да се добавя, как така приемате неогностици като Серафим Роуз с неговото съшито с бели конци книжле за митарствата?

Което конкретно звучи как?

Между духовните писатели на XX век името на иеромонах Серафим Роуз...
За този ли говорим?

_________________
Не в силата е Бог, а в правдата! - св. Александър Невски


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 68 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com