Любов и чакане

за отношенията между половете
nikolai
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: нед яну 17, 2010 11:39 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот nikolai » чет мар 04, 2010 7:53 pm

Dadi да започна да разказвам по това, което си написал.
След като го разбрах за себе си това, че тя е жената със сигурност на нова година и аз изпаднах в страшна мъка, болка и т.н. Не бях отново на себе си както 2 години по-рано. А сърцето е измамливо въпреки страстта, която палим в двама ни само при докосването ни, но душите...те сякаш се преплитат без да питат главите и сърцата ни.

Започнах пост по препоръка на отеца ми. Усещам сили все повече от ден на ден, увереност и сигурност, че тя е тази която ме допълва и сме щастливи заедно, когато сме, когато седим в тишината и с мълчание се разбираме. Живота не е живот, а магия, и двамата ставаме по-спокойни, красиви...При нас сме се разделяли точно 2 пъти, а не може да се нарече и раздяла, а просто бягство от нейна страна, което не мога да разбера единствено това в нея, кое я кара да го прави. И това е втория път в момента.

Освен да ти кажа може би да се поучиш от приятеля си, друго не знам какво да кажа. И при нас дори родителите ни твърдят, че не може да сме заедно, че разликата в годините е прекалена, че няма да сме щастливи, а всъщност... Това лято ще станат 5 години, проблема е в това, че тя малко или много и е време за деца и семейство, които искам и аз. Съветниците никога не са от полза между две души, които ще решат всичко за няма и минута, когато седнат една до друга. Скоро пак ще пътувам до там, уверен съм, осъзнат, че всеки си има ъглите за затъпяване, но тя е сродната ми душа - тази половинка, която всеки търси, а аз имах късмета да срещна от първи път - а тя от малко повече. Споделяли сме си че сме щастливи заедно и усещаме се пълни и невероятно (няма дума) във всичко което правим.

Изводът Dadi аз си го направих - моля се ден след нощ след ден за това да ми даде сили Господ, и това е което видях - не знам колко е повлияно и от какво, но винаги съм с чисто съзнание, когато се моля и една молба - да ми покаже пътя и като е тя да ни събере заедно в щастливо семейство. И аз, и тя ще излезем много по-силни от това, вярвам и че ще се съберем и нищо повече не ще ни раздели в живота, но ето какво аз питам тук.

Тя избяга, за да живее и малко без мен, без чувства - добре, но често в мен се появява ревност да не е с друг, страх да не я загубя... Отеца ми казва - "не е дошъл момента, ще дойде, вярвам го, по човешки познавам я и усещам, чакай, търпи." Колкото и да опитвам да си очистя ума, тя е в душата ми и чувствам, че трябва нещо да направя... Пиша и, за тази си увереност и сила, за семейство, пръстена седи до мен от нова година...
Какво да правя питам пак? Колко да чакам?
Потребителски аватар
Dadi
Потребител
Мнения: 303
Регистриран на: нед юни 17, 2007 6:48 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Dadi » чет мар 04, 2010 8:43 pm

Гост

Re: Любов и чакане

Мнениеот Гост » чет мар 04, 2010 8:50 pm

Николай,

Ако искаш да спечелиш тази жена, ето какво трябва да направиш - опаковаш пръстена в една кутийка за пръстени /има специални кутийки/ и с един букет бели рози го изпращаш по куриер на дамата. Не трябва да се обаждаш, нито да й досаждаш - ако схемата сработи, то тя ще ти се обади. Така и така този пръстен е за нея, поне нека да те помни с добро. Освен това с белите рози ще демонстрираш, че ти уважаваш нейния избор и искаш да останете приятели, с добри спомени. Вярвай ми, тя ще осъзнае, че е направила грешка, рано или късно, а освен това полицаите не са много романтични и бързо ще се отегчи. Късмет!
nikolai
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: нед яну 17, 2010 11:39 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот nikolai » чет мар 04, 2010 9:05 pm

Знам ясно, че никой тук не може да ми каже колко ще чакам...аз си се чувствам убеден вътре в себе си, че ще чакам колкото е необходимо. Вярвам че ще сме заедно.
Свещеника вярно познава ни и двама ни, а мен тук-там ми изпитва вярата/любовта/намеренията към нея, защото мен от скоро ме познава. Обаче човека не му е останало време по негови думи да се видят и да говорят, допускам и идеята че може би не ми казва, но не мисля това да е истина....
Аз не съм от хората, които обичат да седят на едно място и да гледат, обичам да действам...тя също. Затова търся тук съвет, идея какво да правя...
Всеки ден молитва - не броя колко са на ден, смирение пред света, но изгарящо желание на душата ми да е до нейната...
П.Влахов
Потребител
Мнения: 64
Регистриран на: пон окт 02, 2006 10:25 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот П.Влахов » чет мар 04, 2010 9:35 pm

Здравей, Николай.

Не знам, какво е било първоначалното изложение на въпроса ти, но от мненията мога донякъде да се досетя.

Да чакаш не е непременно бездействие - ето, ти казваш, че в теб се промъква ревност и страх да не я загубиш - значи, докато чакаш, може да се опитваш вътрешно да се бориш с ревността и страха.

Понякога е трудно човек да "скочи" в такава любов, до която ми се струва, че сте се докоснали, понеже изисква да имаш пълно доверие, а действителността по-скоро ни "опарва", когато бъдем наистина доверчиви. По някакъв начин любовта, струва ми се, ни сблъсква със самите нас, и какво ще се роди от този сблъсък, как да знаем?

Може би пък самият ти да трябва да избереш съзнателно, дали да се довериш на това, което ти се е разкрило в тази любов, и свободно да решиш, накъде да вървиш?
nikolai
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: нед яну 17, 2010 11:39 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот nikolai » чет мар 04, 2010 9:47 pm

Аз именно, защото съм се доверил напълно на тази любов - за това съм тук, боря се за нея, боря се да си кажа че няма друг и със страха...
Действителността, за моя красота/удоволствие/това което харесвам, при нея е такава - разкрива душата си рядко, а по усещане, думи, за последно на мен, защото се е парила преди... и точно там съзирам пълнотата...обаче като вдигне черупката - ежедневния човек всеки ден го виждаме, този който казва че 95% от брака е договор, този който крачи в работа, а деца и семейство са по между другото - нали трябва да има, забавлява се за да не е празен, но когато остане сам със себе си вижда че няма щастие така...
П.Влахов
Потребител
Мнения: 64
Регистриран на: пон окт 02, 2006 10:25 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот П.Влахов » чет мар 04, 2010 10:16 pm

Е, не пренебрегвай напълно ежедневното, понеже, ако станете семейство, ще се налага да не подминавате всевъзможните житейски грижи, а пък е редно ти като мъж да поемаш основната им тежест. Разбира се, ти това, предполагам, го имаш предвид.

А ако си избрал да я обичаш, значи може би вече имаш отговор и за чакането.
nikolai
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: нед яну 17, 2010 11:39 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот nikolai » чет мар 04, 2010 11:11 pm

Друго имах в предвид под сивота на ежедневието...живота, който водят толкова много хора без любов, а просто съжителстват.
Аз избора съм го взел, но освен да чакам искам и нещо да направя...за това питам - какво да е освен чакане...
refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот refab » пет мар 05, 2010 9:45 am

Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Любов и чакане

Мнениеот m.muladzhikova » пет мар 05, 2010 2:35 pm

.
Последна промяна от m.muladzhikova на ср фев 09, 2011 3:18 pm, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Чехълче » пет мар 05, 2010 2:45 pm

nikolai
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: нед яну 17, 2010 11:39 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот nikolai » пет мар 05, 2010 4:11 pm

Да по-голяма е.
Един път вече бях където е сега - в друг град, не пожела да се видим, а и не била в града по това време. За това се наложи да и предложа по телефона при последния ни разговор преди 10 дни. Отговора беше - за това трябват двама, а сега не знам какво изпитвам към теб... Казах и че се моля на Бог да ни събере и да и даде яснота в чувствата и в мислите. Това ме смущава и ме държи в много голямо напрежение - нито каза да, нито каза не на предложението. Скоро пак ще пътувам в опит да се видим и да и предложа лице в лице.
Другия вариант да и представя възможностите - т.е. искам да се оженим сега и да сме заедно или не, за мен не-то не е вариант. А и го приемам като че ли я притискам към стената, а тогава тя бяга почти винаги без да си дава сметка за последствията, които причинява... и ми се струва, че това няма да е от полза особено, ако и го кажа по телефона. На живо - лице в лице е друго, но това е другото което ме притеснява - казват ми чакай, ще се видите и ще се разберете....
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Любов и чакане

Мнениеот m.muladzhikova » пет мар 05, 2010 4:29 pm

.
Последна промяна от m.muladzhikova на ср фев 09, 2011 3:18 pm, променено общо 1 път.
nikolai
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: нед яну 17, 2010 11:39 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот nikolai » пет мар 05, 2010 4:32 pm

Не е нещо фатално разлика от няколко години, не и майка - доста е далеч от това...
Мисля че става дума за втория ти извод за искането...
Държа и се опитвам по всякакъв начин да се видим, но...
Не си наранила никой с тези думи
Ани Василева
Потребител
Мнения: 32
Регистриран на: ср мар 03, 2010 12:14 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Ани Василева » съб мар 06, 2010 3:18 pm

Извинявай Николай, че се намесвам. Аз със сигурност няма да ти помогна. Но не мога да се въздържа. Коя жена не си мечтае (някой го и имат) за мъж, който да е толкова влюбен в нея като теб в тази жена. Каква игра е това на дявола само. Ето, а когато ти си налице - тя бяга. Разминавания колкото си щеш. Куп други жени пък са крайно самотни и нещастни с безразличните си мъже до себе си.
Аз не разбрах историята точно, но това, че е отишла при друг мъж е много съмнително. Или нещо не те харесва достатъчно (трябва честно да ти го каже!) или е както ти се иска твърде чувствителна и я е нещо страх от близост(тогава помага да я увериш, че ще я чакаш вечно?, но с огромно спокойствие и самоувереност и самокритика! Ти трябва да знаеш, че със сигурност и ти ще я разочароваш все в нещо в живота при тези проблеми дето ги има, но трябва да я увериш, че ще станеш отново и с тая обич и с Божията помощ ще продължите напред. Да ти се довери, да се доверите на Бог.). Имаш ли някакви пороци дето да са я изплашили?
Знаеш ли какви мъже има? Знаеш ли какво търпят жени и какво гледат дъщери? Жестоко е.
Та, не и се натрапвай. Веднъж го напиши или кажи спокойно това и после дай време.
Боже, толкова е хубаво, че има и чувствителни мъже като теб!
Ако все пак не стане с нея, блазе на следващата, макар, че не те дотам познавам. :wink:
Баща ми още обича майка ми, която се разведе с него преди 20 години. Мен като дъщеря това донякъде ме радва, но да идеализираш някого, който не те иска може да е начин за докосване до живота и до любовта, но не най-добрият за един християнин.
Поздрав

Върни се в “жени и мъже”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост