Любов и чакане

за отношенията между половете
nikolai
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: нед яну 17, 2010 11:39 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот nikolai » съб мар 06, 2010 6:57 pm

Гост

Re: Любов и чакане

Мнениеот Гост » нед мар 07, 2010 3:49 pm

Смятам че жени като тази, са инструмент на дявола да си играе с разни по чувствителни мъже. Николай, брате, в такава ситуация се превъщаш в посмещище за бесовете. Минал съм по този път и те съжалявам. Но знам, че приказки няма да помогнат. Това е силна страст от която един Бог може да те избави.

И още нещо, това не е любов, това е страст. Разликата е огромна!

Поздрави.
Ани Василева
Потребител
Мнения: 32
Регистриран на: ср мар 03, 2010 12:14 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Ани Василева » нед мар 07, 2010 5:49 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Aurelia Felix » нед мар 07, 2010 10:56 pm

няма по-хубаво нещо от целибата :biggrin: откакто го възприех съм истински блажена и мога само да съчуствам на всички тия душевни мъки, дето ги изживявате.
Ани Василева
Потребител
Мнения: 32
Регистриран на: ср мар 03, 2010 12:14 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Ани Василева » пон мар 08, 2010 6:36 pm

Верно си е тънка границата между любов и обсебване понякога!
Затова и най-важното за успешната връзка е уравновесеността.
И верно, понякога от другата страна е по-хубаво - най-големите наслади са духовните.
ivan47
Потребител
Мнения: 689
Регистриран на: чет авг 13, 2009 4:26 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот ivan47 » пон мар 08, 2010 6:53 pm

Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Aether » пон мар 08, 2010 7:19 pm

Не съм достатъчно търпелив да изчета коментарите, но лично за мен числото 23 и женитба въобще не са съвместими... Ще ти го кажа по народному, когато си осигуриш хляба и покрива над главата си и си се наживял (ако си такъв тип), демек като уседнеш, тогава мисли да поемаш отговорности към жени, камо ли пък деца, а и най-малкото още не си завършил... Верно е че бащите ни са се женили млади, но вече времената са други...

http://www.youtube.com/watch?v=11wvxBLlJ3I
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Aurelia Felix » пон мар 08, 2010 8:31 pm

nikolai
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: нед яну 17, 2010 11:39 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот nikolai » пон мар 08, 2010 9:09 pm

Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Aether » пон мар 08, 2010 10:18 pm

nikolai
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: нед яну 17, 2010 11:39 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот nikolai » пон мар 08, 2010 10:51 pm

Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Aether » пон мар 08, 2010 11:07 pm

small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот small axe » пон мар 08, 2010 11:17 pm

Amadeus

Re: Любов и чакане

Мнениеот Amadeus » пон мар 08, 2010 11:30 pm

Ники, изчетох ти темата днес без първия постинг, който липсва. До голяма степен мисля, че знам от собствен опит какво имаш предвид. Относно заглавието на темата - "любов и чакане" - мисля, че не следва да чакаме, а следва да имаме търпение. Защото, както и всяко друго нещо, което правим, и в случай на отношенията ни с друг човек ние трябва да търсим "първом царството Божие и Неговата правда". Чакането е пасивно, то не предполага, че нещо зависи от нас, а просто чака да се случи или да не се случи това нещо. Търпението пък е добродетел, която знае, че без труд нищо не се постига, но също така помни, че Бог дава наградата за този труд, когато Той прецени. Бог не бави, но и не прибързва, а Си има промисъл за всяко нещо. Също така търпението знае, че наградата може да не е тази, която сме искали, и затова Бог ни търпи да узреем за Неговите дарове.

Пиша ти това, за да ти е ясно, че е нужно да се учим на дейно търпение, а не просто да чакаме. Т.е. нужно е постоянно да търсим какво можем ние да направим. Спомняш ли си коя е първата заповед? Да възлюбим Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и разум. И чак следващата е за ближните ни, но не става дума за конкретен ближен, а за всеки човек. Да, зная естествено, че в брака човек би следвало да обича в половинката си всеки друг човек, та нали това в крайна сметка е смисълът му и на това ни учи? Но колко често ние бъркаме желаното с реалността. А дали, ако Бог не ни даде човека, когото искаме, ние ще продължим да Го обичаме също толкова предано, доверчиво и ведро? Или по-скоро бихме възнегодували? Аз не знам как би постъпил ти, още по-малко в конкретния случай, но за себе си знам, че бих възнегодувал, дори само с частица от същността си да е, но все пак бих.

Затова съветът ми е - търси Бога, постоянно и във всичко. Търси пътя си към Него и върви напред. Ако пътят ти към Бога се слива с пътя на това момиче, то значи е Божия воля да бъдете семейство. Ако ли пък не... всеки сам прави избора си.

Знаеш ли къде е разликата между това да обичаш по човешки и да обичаш с Божията любов? Разликата е в стремежа... Ако се стремиш към човека, да бъдеш с него на всяка цена, да осъществиш живота си чрез вашата връзка, тогава любовта е човешка. Ако ли пък обичаш безкористно, безусловно, ако животът ти по никакъв начин не е ограничен от тази любов, но винаги и неограничено се стреми към Бога, тогава това е Божията любов.

Какво имам предвид под това животът ти да не е ограничен от любовта? Ами най-прост пример е да обичаш човека без да ти е необходимо да си женен за него. Можеш ли? Ако си даваш сметка, че не можеш, то значи има над какво още да работиш, та да не останеш с едното просто чакане да се случи или да не се случи нещо определено. А Божия работа е какво, кога и как ще ти даде.

Имай предвид и нещо, което разбрах сравнително скоро за любовта и влюбването. Често казват, че влюбването е нещо лошо. Аз самият съм обозначавал с тази дума човешката любов, органичната химия на влюбването, хормоните и т.н. Всъщност в последствие разбрах, че влюбването е детската възраст на любовта. Нормално е влюбването да отмине, за да отстъпи място на зрялата любов. Не е нормално, ако искаме да сме влюбени цял живот, защото така не се развиваме, а сме в застой. Ако усещаме еуфорията, ако се "палим" в любовен плам от едното само присъствие на другия, ако обичаме обсебващо, тогава се касае за влюбване, което, ако не му бъде позволено да порасне, ще се изроди в патологичен навик. Другите хора усещат тези ни нагласи дори без да могат да ги разберат докрай, особено жените могат да са много чувствителни на тази тема. Това може да плаши и да кара другия да бави и дори да иска да избяга.

Истински тест за любовта към някого е да можеш да го пуснеш да си отиде. Това е доказателство за твоята обич, която не се интересува от себе си, а единствено как да бъде полезна на любимия човек. Не да го изгониш, а именно да го оставиш да бъде свободен от задължения към и ограничения от теб. Ако ли пък той има истински чувства към теб, ще използва свободата си, за да се върне обратно при теб. Ако ли пък не се върне - струвало ли си е изобщо?

Поздрави и успех!
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Любов и чакане

Мнениеот Aether » вт мар 09, 2010 12:42 am


Върни се в “жени и мъже”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост