Св. Иоан Златоуст откъс от СЛОВО за живеещите заедно с девственици

за отношенията между половете
kaneo
Потребител
Мнения: 1
Регистриран на: нед фев 15, 2015 9:03 pm

Св. Иоан Златоуст откъс от СЛОВО за живеещите заедно с девственици

Мнениеот kaneo » пон яну 11, 2016 2:36 pm

ТВОРЕНИЯ на Светителя Иоан Златоуст - Том 1 (част 2)
http://www.sveta-gora-zograph.com/books ... 2/book.pdf
СЛОВО за живеещите заедно с девственици
Откъс от словото на Светителя Иоан Златоуст
…Но, както казах, тогава ще познаеш добре какво препятствие за добродетелта бива жената и грижата за нея. Но защо, ще кажат, онази, която служи за препятствие, Бог е нарекъл помощница (на мъжа)? Да му сътворим, казва Той, помощник, нему подобен (Бит. 2:18). Но и аз ще те попитам: каква помощница е тази, която е лишила мъжа от такова благополучие, изгонила го е от дивното пребиваване в рая и го е хвърлила в смущението на настоящия живот? Това е присъщо не на помощник, а само на зломисленик. От жена, се казва (в Писанието), е началото на греха, и чрез нея всички умираме (Сир. 25:27); и блаженият Павел казва: и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление (1 Тим. 2:14). Каква помощница е тази, която подхвърлила мъжа на смърт? Каква помощница е тази, чрез която Божиите синове или, по-точно, всички обитатели на земята, заедно със зверовете, птиците и всички останали живи същества погинали в потопа? Нима тя нямала намерение да погуби праведния Иов, ако той не бил крепък мъж (Иов. 2)? Нима тя не погубила Самсон (Съд. 16)? Нима тя не направила така, че целият еврейски народ да служи на Ваал-Фегор и да бъде поразен от ръцете на своите братя (Числ. 25)? Кой по-точно предал на дявола Ахав (3 Царств. 21:25), а още по-рано - Соломон с цялата му мъдрост и слава (11:4)? И досега често (жени) не скланят ли мъжете си към оскърбяване на Бога? Не ли затова мъдрият мъж казва: всяка злоба е малка в сравнение със злобата на жена (Сир. 25:21). Но защо, ще кажат, Бог е изрекъл: да му сътворим помощник, нему подобен? Словото на Бога, разбира се, не е лъжливо. И аз няма да кажа това - не, - тя е създадена за това и поради това, но не е пожелала да запази собственото си достойнство, както и нейният мъж. Бог го е сътворил по Свой образ и подобие; да сътворим, казва Той, човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26), така, както е казал: да му сътворил помощник; но човекът скоро след сътворението е погубил и едното, и другото. Той не е опазил подобието (защото как би могъл да го опази, след като се предал на срамна страст, склонил се към прелъстяване и не победил в себе си желанието за наслаждение?), и поради това неволно бил лишен и от достойнството на образа; защото Бог лишил в немалка степен от господство този, който бил страшен за всички като владика, и станал непризнателен раб след оскърбяването на Господа, като го направил презрян за подобните на него роби. В началото той бил страшен за всички зверове: Бог довел при него всички тях, и нито един не посмял да му причини зло или козни, като виждал в него блестящ царския образ; а когато той помрачил с грях тези черти, Бог го лишил от това господство. Както от това, че човек не господства над всички земни твари, а от някои от тях дори се бои и страхува, не става лъжливо Божието определение: и господарувайте над земните зверове (Бит. 1:28 - слав.) (защото ограничаването на властта произлязло не от далия я, а от получилия): така и козните на жените по отношение на мъжете не отслабват силата на думите: да му сътворим помощник, нему подобен? - тя произлязла от това, но не го опазила. Освен това може да се каже, че тя оказва своята помощ в устройването на настоящия живот, за раждането на деца и за обуздаването на естествената похот; но когато вече няма да бъде време нито за настоящ живот, нито за раждане на деца, нито за похот, защо напразно споменаваш за помощница? Ако тази, която е в състояние да ни съдейства само в малките дела, някой започне да има за сътрудница в големите, той не само няма да получи никаква полза, но и ще се обвърже с грижи. 47. А какво, ще попитат, да кажем на Павел, който казва: отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? (1 Кор. 7:16) и следователно признае нейната помощ за необходима и в духовните дела? И с това съм съгласен: аз не я изключвам напълно от съдействие в духовното; - да не бъде! - но казвам, че тя върши това тогава, когато не се занимава с брачни дела, а оставайки жена по природа, достига добродетелите на блажените мъже. Тя може да помага на мъжа не със своите украшения и разкош, не с молби към мъжа за даване на пари, не с пищност и разточителност, а когато се издигне над всичко настоящо и изобрази в себе си апостолския живот, проявява по-голяма кротост, по-голяма скромност, по-голямо презрение към парите и търпеливост; тя ще може да го подкрепя тогава, когато каже: Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни (1 Тим. 6:8), когато оправдава своето благочестие с дела и, надсмивайки се над телесната смърт, смята настоящия живот за нищо, когато признава цялата слава на този живот, в съгласие с пророка, за полско цвете (Ис. 40:6). Така жената може да спаси мъжа не с това, че се свързва с него като жена, но със своя евангелски живот, което са правели много жени и без брак. Така Прискила, като приела КНИГА ЗА ДЕВСТВОТО 104 Аполос, се казва (в Писанието), го ръководела по целия път на истината (Деян. 18:26). Макар и сега това да е невъзможно, жените могат да проявяват същото усърдие и да пожънват същите плодове. Жената, както казах по-горе, обръща мъжа не защото е негова жена - иначе нищо не би пречело никой от онези, които имат вярваща жена, да остават невярващи, ако общението и съжителството устройваха това дело. Но става не така, съвсем не така: напротив, тя трябва да проявява голямо благочестие и търпение, да се надсмива над брачните дела и да постъпва така постоянно, ето кое съдейства за спасението на душата на съпруга; а ако жената непрестанно се занимава с женски дела, тя не само няма да му достави никакви полза, но и ще му навреди. Дори в този случай това е едно от най-трудните дела. Послушай какво казва (апостолът): Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа (1 Кор. 7:16)? Такъв въпрос обикновено задаваме за нещо, което рядко се случва. Какво казва той по-нататък? Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена (ст. 27). Виждаш ли как той постоянно прави преходи и в своето увещание често съвместява два предмета? Както в думите за брака той е вмъкнал думи за въздържанието, подбуждайки слушателя към него, така и тук отново вмъква думи за брака, давайки на слушателя отдих. Той започнал с девството, но преди да каже нещо за него, веднага преминава към думи за брака; защото думите: нямам заповед - са думи на човек, който позволява и въвежда брака. След това преминава към девството и казва: за добро намирам това, и като забелязва, че постоянното повтаряне на неговото название създава обременително впечатление на нежния слух, той не говори за него непрестанно, но като посочва достатъчна причина за облекчаване подвизите на девството, т.е. настоящата нужда, не се решава и сега отново да назове девството, а какво? Добре е за човека да си бъде тъй, казва и не продължава речта си за това, но я прекъсва и прекратява, преди да се е открила трудността (на девството), и отново вмъква думи за брака, като казва: Свързан ли си с жена, не търси развод.Ако това не е така, ако той не искаше тук да предложи утешение, то би било излишно съветващият за девство да разсъждава за брака. След това отново преминава към девството, но и тук не го нарича със собственото му име, а как? Развързан ли си от жена? казва, не търси жена. Впрочем, не бой се: той не е определил и не е узаконил това; думите за брака отново стоят близко, като отклонява този страх и казва: Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш (1 Кор. 7:28). Но и сега не падай, той отново те привлича към девството, за което и иска да каже с думите, поучаващи, че встъпилите в брак ще имат големи грижи за плътта. Както добрите лекари, като имат намерение да дадат горчиво лекарство, или да направят отсичане, или изгаряне, или нещо подобно, не правят всичко изведнъж, но винаги дават отдих на болния в промеждутъците, и така изпълняват останалото; така и блаженият Павел не е изложил съвета за девството без прекъсване, отведнъж и изцяло, но постоянно го прекъсва с думи за брака и прикрива неговата трудност, е направил своята реч кротка и лесна за възприемане. Затова е допуснато и разнообразното смесване на думите. Достойни за разглеждане са и следните думи: свързан ли си с жена, не търси развод. Това е не толкова съвет, колкото указание за тежестта и безизходността на тези вериги. Защо не е казал: имаш ли жена? - не я оставяй; живееш ли с нея - не се разделяй, а е нарекъл съжителството вериги? С това той посочва трудността на делото. Тъй като всички прибягват към брака като към по-леко дело, той показва, че встъпилите в брак по нищо не се отличават от свързаните (с вериги); защото тук накъдето влече единият, нататък трябва да върви и другият, или ако се смути единият, с него ще погине и другият. А какво, ще каже (жената), ако мъжът е склонен към слабости, а аз бих искала да се въздържам? Ти по необходимост трябва да го следваш: приятната верига на брака, която ви е наложена, те принуждава да постъпваш така и против волята ти те привлича към този, който изначално е свързан с теб; а ако се противиш и се отклоняваш, не само няма да се освободиш от веригите, но и ще се подложиш на крайно наказание. 48. Тази, която се въздържа против волята на мъжа, не само ще се лиши от наградата за въздържанието, но и ще даде отговор за неговото прелюбодеяние, и то много по-строг отговор, отколкото самият той. Защо? Защото тя, като го лишава от законно съединяване, го низвергва в бездната на разпътството. Ако тя няма право да прави това и за кратко време без неговото съгласие, то каква прошка може да получи, след като постоянно го лишава от това утешение? Но какво, ще кажеш, може да бъде по-тежко от тази необходимост и заплаха. И аз казвам същото. Защо се подхвърляш на такава необходимост? Това трябва да се обмисли преди брака, а не след него. Затова и Павел, като говори за необходимостта вследствие на веригите, говори за освобождение. След думите: свързан ли си с жена, не търси развод, той добавя: развързан ли си от жена, не търси жена. Той прави това, за да можеш, след като ясно си видял и познал тежестта на съпружеството, по-лесно да приемеш думите за безбрачието. Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши (1 Кор. 7:28). Ето с какво се ограничава голямата заслуга на брака: с това, че за КНИГА ЗА ДЕВСТВОТО 105 него не биват осъждани, а не, че се прославят; последното принадлежи на девството, а встъпилият в брак трябва да се задоволи със знанието, че не е съгрешил. Защо, ще кажат, ти съветваш да не търсим жена? Защото веднъж свързаният (в брак) не следва да го разтрогва, защото това влече след себе си много скърби. И така, кажи ми, нима от девството ще получим само тази полза, че ще избегнем тукашната скръб? Тогава кой ще се реши да възприеме такъв подвиг, очаквайки за такива трудове да получи само тази отплата? 49. Какво говориш? Като ме призоваваш да се сражавам с демоните ( защото нашата борба не е против кръв и плът - Еф. 6:12), заповядваш ми да противостоя на естествената похот, убеждаваш ме да извършвам подвизи с плът и кръв, наравно с безплътните сили, ти ми споменаваш само за земните блага и за това, че няма да имаме скърби, произлизащи от брака? В действителност защо апостолът не е казал така: ако девица встъпи в брак, няма да съгреши, но ще се лиши от венците за девството, от много и неизказани дарове? Защо той не е изброил благата, очакващи я след борбата, как те ще отидат да посрещнат Жениха, как ще получат блестящи светилници, как с голяма слава и дръзновение ще влязат в брачния чертог заедно с Царя, как ще блестят повече от всички близо до Неговия престол и царските седалища? За това той не е споменал дори и накратко, но както по-горе, така и по-долу споменава за освобождаването от житейските неприятности. Намирам, казва той, за добро това, и вместо да каже: предвид на бъдещите блага, казва: поради настоящата нужда. По-нататък отново казва: и девица, ако се омъжи, няма да съгреши, и като премълчава за небесните дарове, от които ще се лиши, казва: такива ще имат грижи за плътта. И той не прави това не само досега, но и докрай, и като пропуска посочването на бъдещите блага, отново привежда същата причина: времето, казва, е късо, и вместо да каже: “желая вие да блестите на небесата и да бъдете много по-славни от встъпилите в брак”, той и тук продължава да говори: пък аз искам вие да бъдете без грижи (1 Кор. 7:32). Той постъпва така не само на това място, но и когато беседва за понасянето на обидите, използва същия начин на увещаване. Когато казва: ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го (Рим. 12:20), и заповядва такова дело, повелява да преодоляваме потребността на природата и да се борим с този непоносим пламък, той в думите за наградата е премълчал за небето и небесното, и е посочил наградата за това във вреда на оскърбителя: вършейки това, казва, ти ще струпаш жар на главата му (Рим. 12:20). А защо е използвал този начин на увещаване? Не поради неведение и незнание как да склони и убеди слушателя, но защото повече от всички хора се отличавал с тази добродетел, т.е. със способността да убеждава. Откъде става ясно това? От казаното от него. Къде и по какъв начин? Той беседвал с коринтяните (първоначално ще разгледаме казаното от него за девството), между които той не намерил за добре да знае нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат (1 Кор. 2:2), с които той не можел да говори като с духовни хора, и още ги хранел с мляко, защото те били плътски, за което и ги упреква в това послание: па и сега още не можете, понеже сте още плътски и постъпвате по човешки (1 Кор. 3:2, 3). Затова той ги подбужда към девство и ги отклонява от брака чрез земните блага, които са видими и осезаеми. Той добре знаел, че хора малодушни, земни и все още привързани към земята, могат по-скоро да бъдат привлечени и насърчени чрез земните (блага). Защо, кажи ми, много от невежите и груби хора и в маловажното, и във важното дело без страх се кълнат в Бога и нарушават клетвата, а не се решават да се закълнат в главата на своите деца? Макар и нарушаването на тази клетва и наказанието за нея да са много по-големи, отколкото за последната, те все пак са по-склонни да употребяват първата клетва, отколкото втората. Така и по отношение на помощта на бедните върху тях въздействат не толкова думите за царството небесно, макар и често да се повтарят, колкото надеждата за нещо полезно в тукашния живот или за техните деца, или за самите тях. Те са особено склонни към такава загриженост тогава, когато се надяват да получат облекчение от продължителна болест, да избегнат опасност, да достигнат някаква власт или началство. И изобщо се оказва, че повечето хора скоро се убеждават от това, което е близо пред тях. Това, което повече въздейства върху техните сетива, по-бързо ги подтиква към добри дела и по-силно ги плаши в лошите. Затова и (Павел) говорел така на коринтяните, и римляните подтиквал към понасяне на обиди чрез настоящите (блага)…

Върни се в “жени и мъже”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост