Изродство :(((

въпроси за възпитанието и отглеждането на децата
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот Aurelia Felix » ср фев 17, 2010 3:11 pm

Всеки носи лична отговорност за греховете и престъпленията си според Писанията и ал.1 на НК. Никой не може да бъде държан отговорен за чужди грехове и престъпления, без да е съучаствал дейно в тях. Отговорност ще носи само съдията, който най-вероятно ще даде присъда под минимума, щото оня ще се признае за виновен и ако няма други подобни деяния, ще мине с под 5 години, като реално ще излезе след 1-2 за добро поведение. И всичко това при положение, че не си плати.

Както знаеш, в България правосъдието се купува/продава. Дано най-после видим някой "Октопод" в съдебната система.

Отделно от това, такива деяния не са някакво ново явление, нито типично българско. Дядо ми като младеж е живял известно време във Франция и там е чувал за не един случай на кръвосмешение баща-дъщеря и брат-сестра.

Не разбирам като как християнин ще влезе в грях, сблъсквайки се с греха, извършен от някой друг? Като го осъди ли? Но да осъдиш греха, а не грешника е една необходима позиция.

Друг е въпросът защо пикантериите от най-различен тип се радват на значителен интерес, за разлика от действително сериозните духовни теми.

И пак питам: защо никой не отговори на Последния Римлянин?
kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот kassie » ср фев 17, 2010 3:46 pm

А ти, Тигър, сигурна ли си че знаеш коя тема за всеки отделен участник във всеки отделен момент е действително сериозна и духовна?

Какво да се отговори на риторичния въпрос на Римлянина? Има много примери и той е свободен да публикува всички, които са му известни.
За форумните изяви аз съм привърженик на един принцип от детска книжка, в който героят казваше така: "Аз съм йога (форумен участник в случая) и правя каквото мога, а каквото не мога, го прави някой друг йога (форумен участник)". Те това е.
lyublyana

Re: Изродство :(((

Мнениеот lyublyana » ср фев 17, 2010 4:19 pm

има неща, за които милост не трябва да има:(такива изроди-да ги пращат в урановите мини-докато не се скапят живи:(
Ужас!
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот Aurelia Felix » ср фев 17, 2010 4:21 pm

Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот Чехълче » ср фев 17, 2010 4:24 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот Aurelia Felix » ср фев 17, 2010 4:32 pm

Благодаря ти Мира, макар от постовете ми явно да няма никакъв смисъл. Права си, че такива типове има и винаги е имало, въпросът на Каси изглежда беше какво да прави християнина, като се сблъска с такова нещо. Ако християнинът не е пряк свидетел на деянието или прокурор или съдия по делото, а научи за него от медиите, освен да го осъди, нищо друго не може да направи.
atip
Потребител
Мнения: 164
Регистриран на: пет яну 15, 2010 4:46 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот atip » ср фев 17, 2010 6:08 pm

Обвиниха бащата-насилник от Сандански

Прокуратурата повдигна обвинение срещу 38-годишния Костадин Тасев - бащата на насилвания двегодишен Алесксаднър от Сандански.

Той остава в следствения арест за още 72 часа. Предстои прокуратурата да внесе искане в съда за постоянна мярка "Задържане под стража".

-----------------------------------------------

Понеже няма смъртна присъда трябва да го осъдят на доживотен затвор при строг режим!
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот Aurelia Felix » ср фев 17, 2010 8:40 pm

НК не предвижда доживотен затвор за такова злодеяние. Няма на база на какво да го осъдят така. Нищо чудно да го изкарат невменяем. То постъпката му е крайно психопатска, така или иначе, но едно справедливо правосъдие би го тикнало в лудница доживот.

НК, Раздел "Разврат" предвижда за такива престъпления:

Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 , се наказва слишаване от свобода от две до шест години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152, където се предвиждат наказанията за изнасилване има следната подробност: ако изнасилваната жена е сродница, то наказанието е по-малко. Изобщо наказанията са такива, че човек се погнусява от такова законотворчество. Питам аз на база на какво са тези смешни наказания? Колкото и да обвиняваме съдиите, истинският виновник е законодателят.

Как сме паднали толкова ниско? Отговорът го дава Марк Тулий Цицерон:

"Но ето кое е най-нелепото: да се смята, че всичко, което е отразено в обичаите на народите е справедливо. Всъщност съществува едно право, чрез което е свързано човешкото общество и това право е установено от един закон, т.е. от закона на разсъдливостта при издаването на заповеди и забрани. Който не познава този закон, той е несправедлив човек независимо от това, писан или неписан е законът. Ако справедливостта се изразява в подчинение на писаните закони и обичаите на народите и ако, както казват същите философи, всичко трябва да се измерва с ползата, то тези закони ще бъдат пренебрегвани и погазвани при възможност от човека, който прецени, че това му е изгодно. Получава се така, че справедливост не съществува, ако тя не произтича от природата, а тази справедливост, която се установява поради изгода, тя бива унищожавана от друга изгода.
Ако правото не се утвърждава от природата, то всички добродетели биха се рушали.

Основата на правото е човеколюбието.

Ако правото се установяваше чрез волята на народа, постановленията на първенците, решенията на съдиите, тогава щеше да има право да се върши разбойничество, право да се прелюбодейства, право да се съставят фалшиви завещания, ако всички те биваха одобрявани чрез гласуване или плебисцити.

Ние можем да различим добрия закон от лошия само чрез мярката на природата"

Цицерон, "За Законите"

Тоест - правото не е човешко творение. То е над човека, извън него, вложено е във всеки и не зависи от ничия лична изгода.

"Мярката на природата" е вложения у всеки човек Божествен закон за разпознаване на правдата и неправдата и той е еднакъв за всички хора, във всички времена. Творецът е вложил в нас Закона и Правото по същия начин, както е вложил в нас знанието за обективните закони на творението.
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Изродство :(((

Мнениеот Мария » чет фев 18, 2010 12:20 pm

Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот Чехълче » чет фев 18, 2010 12:35 pm

Има ли нещо, което може да се направи, за да се възвърне мирът във форума ни...И това не е въпрос, по-скоро е тъжна констатация...
И все пак..дали има нещо, което може да се направи?
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот Ника » пет фев 19, 2010 8:33 am

Мира ,когато почнеш да хвалиш приятелите си ,пред всички ,а не на ЛС е някак твърде смущаващо .Хайде ,да не показваме лично отношение толкова много,моля те .Защото е потискащо за останалите ,които не получават "червени точки".
Всички се стремим към Божието царство ,но окончателната присъда е на Бог ,нали?
С любов -Ника.

Ъъъ..? За какво става въпрос?
И как така намесваш Божието царство с такава лекота?!
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Изродство :(((

Мнениеот Мария » пет фев 19, 2010 9:26 am

Силвия
Потребител
Мнения: 64
Регистриран на: пон фев 08, 2010 10:04 am

Re: Изродство :(((

Мнениеот Силвия » пет фев 19, 2010 12:30 pm

Имам дъщеря на 7г. Сутринта прочетох статията и не мога да спра да мисля за това. Напълно подкрепям Каси за това, че е пуснала темата. Не можем да си крием главите като щрауси и да се правим, че нищо не се е случило. За мен се случи. Прочетеното ме потресе. На тези, които питат защо Бог допуска това зло, ако съществува, мога само да кажа, че ние хората сами сме си виновни, защото имаме избор. Ние имаме свободна воля и сами решаваме кое да изберем: доброто или злото. Не обвинявайте Бог за избора, който правят хората!
kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот kassie » нед фев 21, 2010 6:17 pm

Мария, "не ми дава мира" са абсолютно точните думи, благодаря ти. В хода на интернет странстванията си попаднах на една проповед на митр. Антоний Сурожки, която въодушевено, макар и грубо си преведох, и ми се иска да я споделя. Просто да споделя.

Из Човекът пред Бога
Какво представлява духовният живот
Възпитание на сърцето, а не тренировка на волята

"Всички ние знаем от опит, че с възрастта умът ни загубва част от остротата си, че тялото отслабва, но две неща остават непоколебими у нас: волята и сърцето. Това съкровено сърце на човека, за което говори апостолът (1 Петр. 3:4-"бел.прев."скритият човек на сърцето"), остава живо до края.

За волята искам да поговоря малко по-подробно. В повечето случаи, когато говорим за воля, си мислим за някаква сила, която може да ни застави да постъпваме по един или друг начин, която като че ли се явява наша сила в живота. А волята е нещо по-сложно, по-богато и може би по-прекрасно.

Волята започва от това, че желанието ни е насочено към определена цел: гладът ни влече нанякъде, любовта ни влече нанякъде, сърцето ни влече нанякъде и ние искаме да достигнем тази цел. Ако копнежът ни по нея е достатъчно силен, волята ни става все по-твърда и непоколебима и се оказва способна да отстрани всички препятствия, стоящи на пътя. Виждаме това в историята, в големите, велики хора; виждаме го в живота и на обикновените, уж малки хора, чиято любов към един човек, към семейството им или към група хора е такава, че те могат да превъзмогнат и страха, и ужаса от смъртта, и инертността – всичко, само за да послужат на любимия или да изпълнят дълга си към него.

Затова, за да бъде крепка волята ни, не е достатъчно да се самовъзпитаваме и заставяме дисциплинирано и твърдо да изпълняваме житейските си задачи; трябва сърцето ни да се проникне с такова дълбоко, всеобемащо желание да достигне определената цел, че вече нищо да не може да ни спре. Св. Серафим Саровски казва, че това, което прави светията свят, за разлика от погиващия грешник, е решимостта. Но тя не се основава просто на теоретическата воля, на знанието или на нещо правилно. Решимостта се ражда именно от пламенния, страстен порив на сърцето. И отново от това следва, че първото, което следва да възпитаме в себе си, е сърце, способно да се отдава всецяло, да се разкрива до край, да дава на Божията светлина да проникне във всичките му ъгълчета, така че да не остане никаква сянка и още по-малко – тъмнина. „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене”, говори петдесетият псалм. И Спасителят казва, че чистите по сърце ще видят Бога (Мат. 5:8). „Чисто” означава „прозрачно” и затова задачата на вярващия е да насочи всичките си усилия към това да възпита сърцето си, да го „настрои”. Говорейки за това, светителят Теофан Затворник сравнява този труд с акордирането на музикален инструмент - като се обръща внимание на всяка струна и се преминава от струна на струна, и се настройват така, че да издават съвършен звук. Когато това е направено, целият инструмент под мъдра и опитна ръка може да изпее съвършена песен.

Само че да се възпита собственото сърце не е толкова просто. Да се възпита ума е дело относително просто, всеки в границите на способностите си може да развие всички свои умствени дарования. Умът възприема и пази това, което се отпечата върху него. Сърцето в това отношение е много по-сложен духовен орган. Сложен с това, че постоянно се отзовава, реагира, постоянно се променя - не в смисъл на невярност към първата си любов, а в смисъл, че всеки път, когато в сърцето влезе нов опит, то става друго. И затова единствената устойчива сила, която може да държи сърцето в хармония, в пълен порядък, това е молитвата, която ни съединява с Бог, Който е неизменен и едновременно с това безконечно, безгранично богат по съдържание. Както е казвал Йоан Кронщадски, Бог е най-простото Същество в смисъл, че е цял, прозрачен, няма я в Него тази усложненост, която е в човека, но има безкрайно богатство. Той е всебогат.

Главното препятствие, което стои на пътя на възпитанието на сърцето, е нашият страх пред страданието, пред душевната болка, пред духовната трагедия. Ние се боим от страданието и затова стесняваме и защитаваме сърцето си. Боим се да гледаме и да виждаме, боим се да слушаме и да чуваме, боим се да видим човека в страданието му и да чуем вика на душата му. И затова се затваряме. И, затваряйки се, ставаме все по-тесни и по-тесни, и ставаме пленници на тази своя затвореност.

Има едно забележително стихотворение на Мережковски, което се нарича „Корали”. Там той казва, че коралите са най-крехките живи същества в морето. За да се защитят от погибел, те се обграждат с твърда материя, която ние наричаме корал – и умират в тази защитеност. Така и човекът, който защитава себе си от болката, от страданието, от този ужас и страх, който може да му донесе чуждата скръб, чуждата болест, чуждата смърт или в съвкупност – целия ужас на земния живот – да, такъв човек остава защитен и заедно с това умира вътрешно.

И така, за да възпитаме своето живо сърце, трябва да поставим пред себе си много остро въпроса: готов ли съм да допусна в сърцето си всяко страдание? Готов ли съм да състрадавам на всеки човек, когото го боли, който се страхува, който изпитва студ, глад, който е ранен от живота по какъвто и да е начин? Готов ли съм да състрадавам, без да изследвам прав ли е той или е виновен, задавайки само един въпрос: страда ли човекът или не? И заедно с това да се отзовем на това страдание с всичкото състрадание, на което сме способни, и което, ако само му дадем воля, ще расте, ще се разширява и ще обхваща все по-голямо и по-голямо количество земна болка и земна трагедия?

Но всичко това в една или друга степен е страшно за нас. И затова реагираме двояко. Или се закриваме, затваряме очи, запушваме уши, не искаме да видим, или си претълкуваме нещата: страда, да! – но кой е виновен за това? Страда, да, но защо аз да съм длъжен да се отзова? Нима няма никой друг? Нима той ми е най-близкият човек или пък аз на него? Нима няма никой, който да му е естествено близък?

А втория способ, който употребяваме, за да направим страданието не така остро и разкъсващо душата, е преобразуването му в гняв. По-леко е да се гневим на земната неправда, по-леко е да се гневим на виновниците на страданието, а не искаме да дадем състрадание на този, който страда и комуто то е нужно. Страданието е пасивно състояние, да страдаме означава да отдадем себе си и както се говори в Евангелието, да допуснем над нас душевно другите да правят каквото си поискат. Гневенето е лесно, в гнева има активност, има правда, има, макар и мнима, сила. Страданието преживяваме като безсилие, беззащитност, уязвимост. Гнева преживяваме в голямата си част като мъжествена реакция на злото в света. И с това сами себе си лишаваме от участие в това разположение, в това отношение към света и неговата нестихваща болка, което намираме у Христа и у Бога.

Всички страдания, които Христос срещна в света, Той прие в Себе Си с пълно, чисто, разкъсващо душата състрадание. И когато тези страдания намериха израз в ненавист и то крайна ненавист, Той ги прие по начин, който виждаме в продължение на страстните дни, разпятието на Голгота, смъртта и слизането в ада. Ако искаме да бъдем Христови, ние сме длъжни да се научим подобно на Христа да допускаме в цялото си съзнание страданието на всеки човек около нас, на всяка твар около нас, на целия свят около нас, така че да проникне до дълбините на сърцето ни. Теофан Затворник (наистина не за страданието, а за молитвата) казва: трябва да я забиеш в сърцето си като кинжал… Да, да забием страданието на ближния си в сърцето си като кинжал и нека се лее кръв, и нека да ни пронизва болка, но да не се отвърнем, да не се защитим! Само тогава нашето състрадание може да стане творческо, може да стане съучастие в чуждото страдание и носене на чуждия кръст. Христос прие върху Себе Си ужаса на отпадналия от Бога свят, прие и понесе на Своите плещи. Те не се огънаха - Той бе разпнат.

И ние сме призвани да бъдем Христови. Пред всеки от нас стои въпроса за нашия страх пред страданието – своето, не чуждото, страх от това, което ни се струва: че ако само се открия, ако само чуя, ако само видя, ако само осъзная, болката ще раздере душата ми… Нашето съучастие в живота на света, в живота на човека и в живота на Христа започва от момента, в който кажем: Да! Да бъде така… Защото било по отношение на света, било по отношение на отделен човек, било по отношение на някаква измъчена група хора, да приемеш другите означава влизайки в образа на Христа да вземеш другия човек, чуждото страдание на плещите си и да донесеш този човек до дома на Отца.

Но понякога това означава да взема човека на плещите си и внезапно да открия, че това не е човек, а кръст и че този кръст съм длъжен да занеса до Голгота и че само ако бъда разпнат на него, само ако бъда разпнат без гняв, без затваряне, отдавайки себе си до край, аз ще мога да кажа: „Прости му, Отче, той не знае какво върши…”

Ето я задачата, която стои пред всеки от нас. Тя започва от най-малкото: просто да се научим да виждаме и слушаме това страдание, което живее около нас и съкрушава чуждите животи. И изведнъж да осъзнаем, че ако двама носят страданието, то се разделя на две. И още: че няма чуждо страдание, защото ние един на друг не можем да бъдем чужди. Помня, че когато бях в Троицката лавра и потърсих мястото си на масата, един от монасите ми каза: седнете където искате! Отговорих му: не искам да седна на чуждо място. И той ме погледна с изумление и неразбиране и каза: та нали тук няма чужди – ние всички сме свои!

Има разказ за един праведник, който молил Бога да му бъде открито злото във всеки човек, който среща, за да може да му помогне. И когато Господ изпълнил молбата му, това се оказало свръх силите му, защото той виждал злото, но по своята духовна незрялост изпадал в ужас от него, чувствал само отвращение, странял от хората. Веднъж дошъл човек, който молел за среща с неговия старец. Младият подвижник го погледнал, видял до каква степен е развратен и колко дълбоко, глъбинно е покварен и му казал: как смееш да застанеш пред лицето на стареца такъв, какъвто си – ти ще го оскверниш с присъствието си!.. И този човек си отишъл. Старецът повикал ученика си и го попитал дали не е идвал такъв и такъв човек. Да. – И защо го няма тук? – Аз го изгоних… - Старецът го погледнал и казал: а не мислиш ли, че това може да е била последната му надежда? Младият подвижник изпаднал в ужас и започнал да моли стареца той да помоли Бог да отнеме дара на виждането, който му бил даден. Но старецът отговорил: не, това, което Бог е дал, Той не отнема, но аз ще Го моля всеки път, когато ти видиш злото в другия човек, да го преживяваш като свое собствено, защото ти и той сте членове на едното сложно тяло на човечеството… И по-нататък разказът продължава с това, че странствайки, този млад подвижник отишъл на някакво място и помолил да прекара нощта там. По-точно – поискал да го пуснат в дома и да му дадат ъгълче, където да може да се моли. Той не поискал да преспи, не пожелал храна, а само молитва. Стопанинът на дома се изумил и, когато подвижникът влязъл в малкото килерче и започнал да се моли, го подслушал. Стопанинът бил зъл човек, изпълнен с грехове и изведнъж чул как този странник се моли със сълзи и изповядва пред Бога всичките му грехове все едно че са извършени от самия странник. Стопанинът послушал и изведнъж се видял с очите на праведника и изпаднал в ужас от себе си и започнал заедно със странника да се кае и да плаче. И когато младият подвижник завършил своята изповед, човекът бил изцелен.

Ето за какво става дума, за каква подготовка на сърцето трябва да мислим, за да бият нашето сърце и Божието сърце заедно, в унисон, за да има хармония между нас и Този Бог, Когото изповядваме. Та нали на всяка литургия се провъзгласява: "Да възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядаме Отца и Сина, и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна…" - и след тези думи пеем Символа на вярата. Не означава ли това, че да изповядваме Бога на любовта и да оставаме чужди на тази кръстна, разпната любов, която ни е явена в Христа, е просто лъжа? И че ако не можем да се отнасяме един към друг така, както Господ се отнася към нас – и то не само в този храм, където стоим един до друг – то, като провъзгласяваме вярата си в Бога, Който е любов, ние лъжем? Това е много, много страшно."
Последна промяна от kassie на пон фев 22, 2010 5:36 pm, променено общо 1 път.
galka_62
Потребител
Мнения: 12
Регистриран на: пон дек 15, 2008 1:41 pm

Re: Изродство :(((

Мнениеот galka_62 » пон фев 22, 2010 10:39 am

Касии, благодаря ти!

Върни се в “родители и деца”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост