Една изгубена вяра.

въпроси за възпитанието и отглеждането на децата
Лети
Потребител
Мнения: 2
Регистриран на: нед ное 28, 2010 11:08 am

Една изгубена вяра.

Мнениеот Лети » нед ное 28, 2010 12:01 pm

Здравейте,
Името ми е Лия, но хората който ме познават ме наричат Лети. На 16 години съм, не съм вярваща и имам огромен проблем с родителите си. Те са християни, който изповядват православието близко до фанатизма. Преди няколко години влязох в пуберитета, нищо ново под слънцето, но родителите ми приеха тази промяна за обсебване от „нечисти сили”. Веднага скочиха на нож с баба ми, която не им е позволила да ме кръстят и пробият ушите ми като малка, защото е сметнала, че това е мой избор. Това, че съм „нечиста” по техните думи ми е натяквано до ден днешен, карайки ме да намразя християнството и абсолютно да го отрека, като религия, която някога мога да изповядвам. Затова потърсих утеха в баба ми, тя ми показа един нов свят на вяра и чистота, но вместо да вярвам в някого, чието съществуване е спорно, тя ми показа как да вярвам в себе си. Започнах с малки амулети, бране на билки, гледане на чай или кафе, забавни и безобидни неща, който не вредяха никому. Родителите ми разбраха в началото на миналата лятна ваканция. Всичките ми „сатанински”, както майка ми ги нарече, книги и притежания бяха изгорени. Къдравата ми и дълга почти до кръста коса беше подстригана почти до кожа и бях пратена в манастира „Седемте престола” за ваканцията. Дотук просто прекрасно. Но, там се запознах с едно момче, студент, който беше дошъл да анализира стенописите и архитектурата на манастира. Той ми показа как си противоречат поставените от хритиянството норми, разкри ми основните християнски добродетели, просветли ме, както той казва, а аз му разказах своята история... И така нататък, прибрах се в София и с момчето продължихме да се срещаме. Той ми носеше християнски книги, а аз ми показвах как да разчита знаците, който природата дава. И сега съм объркана. Възпитана езически, израстнала със строго християнско семейство и изучавала корана и останалите религии. И имам един въпрос? Всичко те проповядват обич, мит и хармония, нали? Тогава къде е толеранса между тях и как може родители да причиняват на децата си неща като тези само и само за да ги направят „достойни” според техните идеали? Къде е останала Свободната Воля?!? И кой, по дяволите, е този беловлас старец, който управлява съдбата ми? И защо да не е жена? И как така Библията е написана векове след смъртта на Исус? И как като Бог е всемирен, вседраг, всеблаг и опрощаваш всичко има места като Ада, болести като чумата и убийци? Хиляди въпроси остават без отговор! А, аз имам нужда да знам. Защото всички продължават да ме притискат. Родителите ми да се покръстя, баба ми ме насърчава да се опълча, а момчето от манастира ми казва да съм себе си. Но аз мисля, че изгубих себе си някъде из това пътуване. Някъде, може би в манастира или в горите около него. Не знам вече в какво да вярвам. Изгубих вярата си и сега съм сама.
Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот Дон Кихот » нед ное 28, 2010 2:22 pm

Драга Лия,

Хората на 16 години трудно приемат съвети, но ето някои отговори на твоите съмнения:

Всичко те проповядват обич, мит и хармония, нали? Тогава къде е толеранса между тях и как може родители да причиняват на децата си неща като тези само и само за да ги направят „достойни” според техните идеали? Къде е останала Свободната Воля?!?

- По закон ти си малолетна и зависиш от родителите си, затова те смятат, че имат власт над тебе. Другият вариант - бягство от дома и проституция - не е за препоръчване. Трябва да уважаваш родителите си, докато си при тях, защото това е една от 10-те Божии заповеди, но след като се отделиш, имаш правото да постъпиш, както намeриш за добре.

И кой, по дяволите, е този беловлас старец, който управлява съдбата ми? И защо да не е жена?
- Бог е абсолютен дух, а не дъртак или хлапе. Като такъв той не притежава половите различия, присъщи на хората, каквото и да дрънкат феминистките и вещиците.

И как така Библията е написана векове след смъртта на Исус?
- Това е лъжа на твоя студент. Старият Завет е бил налице по времето на Христос (I в.), а Евангелията са съставени въз основа на устни предания през 50-те и 60-те г. на същия век. Последната книга на Библията - Апокалипсисът - е писан в края на същия век. Това е най-преписваната и автентична книга в историята.

И как като Бог е всемирен, вседраг, всеблаг и опрощаваш всичко, има места като Ада, болести като чумата и убийци?
- Бог не оэпрощава тези, които не искат да бъдат опростени. Богохулниците и богоборците самия подготвят и заслужават ада си. Болестите са изпращат за наказание или изправление поради падналата човешка природа. Убийците злоупотребяват със свободната си воля или са пряко манипулирани от дявола.

Хиляди въпроси остават без отговор!
- Търси и ще намериш, казва Христос.

А, аз имам нужда да знам. Защото всички продължават да ме притискат. Родителите ми да се покръстя, баба ми ме насърчава да се опълча, а момчето от манастира ми казва да съм себе си. Но аз мисля, че изгубих себе си някъде из това пътуване. Някъде, може би в манастира или в горите около него. Не знам вече в какво да вярвам. Изгубих вярата си и сега съм сама.
- Самият факт, че осъзнаваш липсата на вярата е начало на пътя към нея. Успех!


Христос и богаташа -
http://archiman.livgejouirnal.com/
Потребителски аватар
Р. Марков
Потребител
Мнения: 285
Регистриран на: нед май 17, 2009 9:01 pm

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот Р. Марков » нед ное 28, 2010 3:16 pm

Жоро
Потребител
Мнения: 1396
Регистриран на: съб апр 11, 2009 9:10 pm

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот Жоро » нед ное 28, 2010 4:10 pm

Здравей Лети,

Пубертета, който наричаш "нищо ново под слънцето" - наистина не е нищо ново под слънцето - това е ужасът на повечето родители. Имам колеги - невярващи и от сега си горовим за децата, когато навлязат в тази възраст. По тяхното мнение с навлизането в пубертета момичетата едва мислята, а момчетата - напълно спират този процес. И не ме разбирай неправилно - независимо колко си умен (а моите колегу са ужасно умни) процеса на мислене е блокиран от "едни други неща".

Не вярвам да мога да ти помогна. Ти едва ли ще чуеш съвет. Нямаш и опита за да можеш да разбереш родителите си. Явно не познаваш и християнската вяра за да следваш принципите, превели поколения (и мен включително) през пубертета, без да оставят куп глупости след тях. По вероятно е да послушаш Нерегистрирания и да решиш, че ще можеш да надхитриш всичко - и накрая сещаш се кой ще бъде надхитрения.

Опитай се да разбереш родителите си. На мен не ми стана ясно защо са те пратили в манастир. Ако имаш наистина въпроси свързани с християнството можеш да питаш.

Бог не е жена. Мъжът също не е жена. Жената не е мъж. Христос, въплътениея Бог е мъж. Невъплътения Бог не може да бъде нарисуван - Той е Дух.

Имам две лоши новини. Първата е - съдбата си я направляваш ти, а не Бог. Втората е - не си всемогъща.
Лека за първата новина са родителите - съжалявам че ще трябва да те разочаровам, но е така.
Лека за втората новина е молитвата.
sanata
Потребител
Мнения: 194
Регистриран на: пет ное 21, 2008 10:26 am

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот sanata » нед ное 28, 2010 4:59 pm

Здравей Лети,
развълнувах се от това което си написала и аз както и останалите ще се опитам да ти помогна.
Първото нещо което трябва да разбереш, че пътят към спасението е само един, т.е. истинската религия е само една, т.е. Истината е само една. Не може да има две истини.
Да ти казвам в момента, че Православната вяра е истинската религия, която води към спасение е смешно, не че не е вярно, тъй като всеки един друговерец може и ще ти каже, че неговата религия е правилната.
Най-интересно е, че не мога да ти обясня с думи, че трябва да заобичаш Бог най - много от всичко на света, че трябва да заобичаш ближния независимо какъв е той, че трябва да посещаваш редовно храма, където лично аз се чувствам най-добре от всякъде и т.н. и т.н.
Когато откриеш Истината и Пътят, тогава ти ще разбереш, че това е истинският Живот, и че всичко останало е плод на лукавия.
И накрая ще завърша с това как при мене се промени всичко, т.е. как открих Бога. Всичко започна когато един ден взех от секцията в къщи Библията, просто от любопитство и започнах да я чета.
И друго ще ти кажа няма по - голям " наркотик" от това да живееш по Бога, по Истинския Господ Бог Иисус Христос, няма по - голям "наркотик" от желанието да наследиш вечният живот, няма по-голям "наркотик" от желанието да не наскърбиш Бог с твоите мисли и постъпки, няма по-благодатно чувство всеки ден да виждаш чудесата, които Бог върши с теб, като например как ти открадват стария акумулатора в денят, в който си взел заплата, при положение, че до вчера си бил с последния лев в джоба и как Му благодариш за кражбата, защото знаеш, че по този начин Той те предпазва от по-голяма беда, като например да не можеш зимата да запалиш на място, където никой не може да ти помогне и т.н. и т.н.
Желая ти успех и никога не се отчайвай и не се отказвай да намериш Истинският Бог.
Поздрави!
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот ven4e » нед ное 28, 2010 5:09 pm

Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот Aether » нед ное 28, 2010 5:21 pm

Себе си не можеш да изгубиш, освен ако не идентифицираш желанията си със себе си...
Така да не се отклоняваме... :lol:
Всъщност, за да разбереш най-добре нещата ще се наложи да изчетеш доста голямо количество литература. Най-малкото съществуването на Бог е логическо заключение, а атеизмът е следствие най-общо казано от някои глупости на църквата.
По повод страданията... всяка случка в нашия живот е просто "Съществуващо", ние сме тези който определяме това "Съществуващо" и му даваме нюансите на доброто и злото, красивото и грозното, самото ни съществуване като хора вече ни е дало ограничения и определения на "Съществуващото". Нашата личност всъщност е съвкупността от определения на "Съществуващото". Съответно хората, който не могат да променят личността си и са обвързани и не искат да пуснат тези "определения" изпитват страдания. Имаме избор, с този избор вървим нагоре или надолу, имаме избор да се вкопчим и да страдаме или да пуснем и да сме свободни. Имаме "определения" създадени от различни фактори в обществото, имаме и път който трябва да изминем, който ни е подготвил различно "Съществуващи" моменти. Когато "определенията" от обществото (семейството, личните възгледи и др) се сблъска с "Съществуващото" (пътя) се поражда света на емоциите :P и техните нюанси, затова за да си щастлив много по-лесно е да промениш себе си отколкото света, на това ни учи смирението и примиряването.
Но е казано търси и ще намериш, почукай и ще се отвори, пак избора ни дава възможност да поемем по различни пътища (различни "Съществуващи"). Тези "Съществуващи" предопределят различни "определения" (качества), за да бъдат извървяни, което пак налага промяна на личността - развитие.
(Да си кажа, че подобен род разсъждения избиват малко към будизма и ако се нелъжа точно поради тази промяна на личността някой от техните школи са стигнали да отричането на личността)

Та така аз не ти дадох директен отговор, нито мога да ти кажа: "да, христянството е единствената вярна религия", само мога да ти кажа, че ти не мразиш христянството, ти мразиш фанатизма, който дали ще бъде в христянство, будизмма, исляма... си е фанатизъм.

Сега по директно...
гони златната среда
Изучи мълчанието - Исихия - Исихазъм. Така ще имаш силна интуиция и ще можеш да отсяваш грешно от вярно, ще можеш да вярваш в себе си и да усетиш златната среда. (на изток му викат медитация, препоръчвам ти христянското, за да не се противат твойте родители), ще можеш да осъзнаеш съществуването на Бог, без да се налага да се сблъскваш с тежки сътресения в живота, както става при някои хора. А колкото ти е по-силна интуицията в чистотата си, толкова по близо ще си до Бог...
Но това няма да е панацея с която хоп за месец два ще ти светне живота, това си е доживотна практика, която ще ти даде възможност да усещаш Истината, да излгадиш несигурността си и да не прекрачваш границите на фанатизма. Това е един от начините да променяш пътя си и да усещаш как трябва да настроиш "определенията" си, за да не са в противоречие със "Съществуващото".

Не очаквай да разбереш всичко, аз на твоята възраст тепърва стъпвах в тези неща, а почнах след година - две да осъзнавам част от тях и още имам да изглаждам...

Част от статията
" Исихазмът и исихасткият живот е отличителната черта на Източноправославната църква. След като светото Евангелие е аскетично и исихастко, е естествено и Православието, което е на него основано и по него живее, да е аскетично и исихастко, в противоположност на Западното християнство - папизма и протестантството, чиято отличителна черта е „практицизмът".

„Застанете и познайте..." (Пс. 45:11).

Глаголът „σχολάσατε" (т. е. застанете, спрете) означава „ησυχάσατε" (т. е. успокойте се, вглъбете се). Потърсете благословеното спокойствие. Отдалечете се от градовете и от мъчителните грижи и безпокойства. Строшете оковите на материята. Съсредоточете разпиления си ум към Бога, към центъра на битието, към Първопричината. Обърнете внимание на същественото, на постоянното, на действително истинското. Думата „σχολή" (в смисъла на „спиране, стоене") в случая означава „ησυχία" (т. е. покой, тишина). Щастлив е онзи човек, който е познал и е преживял исихията, който вкусил от сладчайшия мед на исхията.

Господ в Евангелието според Матей казва: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:6). Духовният труд на „исихията" представлява „скришната стая" на сърцето и скрития, вътрешния човек. В Евангелието според Лука Господ посочва, че царството Божие „е вътре във вас" (Лук. 17:21). Ако царството Божие се намира вътре в нас, тогава задачата на всички християни и особено на исихаста е откриването, вникването, разкриването на царството Божие и очистването на вътрешния свят от страстите, в резултат на което се открива гледката, виждането на Бога вътре в нас.

Затова светите отци пишат, че трите стадия на духовния живот и напредъкът на душата са: пречистването, просветлението и обожението. Те съставляват стремежа и делото на исихаста.

Без Божията помощ и благодат обаче, не са възможни пречистването и просветлението на душата. Затова е несъмнена и жизненоважна нуждата от молитвата и по-специално на „умната молитва" (т. е. молитвата на ума, б. прев.), която успоредно с „трезвението" съставлява същността на исихазма. Според св. Дионисий Ареопагит „Божественият ерос е екстаз, защото не оставя завладените от нея да принадлежат на себе си, а на тези, в които са влюбени". Така душите на исихастите, разпалени от божественият ерос и саможертвената Христова любов, изпадат в божествен „екстаз" чрез трезвението на молитвата. Наистина „няма нищо по-сладко от молитвата", според св. Йоан Златоуст. И още: „по-добре е някой да мисли за Бога, нежели да диша", както казва св. Григорий Богослов.

Исихастът (било отшелник или живеещ в обител) с времето, както казва св. Исаак Сирин, получава „знанието", което ражда любовта и безстрастието, става знаещ, придобивайки великия дар на богословието като дар на благодатта на Светия Дух."
Мариян
Потребител
Мнения: 23
Регистриран на: нед фев 07, 2010 2:26 am

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот Мариян » нед ное 28, 2010 6:01 pm

Здравей, много трудно, човек би успял да ти влезе в положението.Само ти си знаеш какво си преживяла.
Така че незнам дали че съм ти особено полезен с отговора си.
Чесно казано не мисля че идните 1-2 години ще ти бъде по-лесно.От друга страна това прави човек по-силен, а това е качество с което малко хора могат да се изявят.
Аз също имах тъжно децтво, изпълнено с притеснение и страх.И колкото и найвно и ненужно да звучи " това прави човек по-силен", беше важна част от живота ми.От която извлякох много. Останах с впечатлението, че проблема е в мисленето на родителите ти , от колкото със самото християнство, което по-скоро е предтекст.
Чесно казано ако проследим живота на Христос, ще разберем че той е минал през подобно нещо.Той е имал много тежък живот на земята, като че ли, хората често забравят този факт.И е Бог, който не те гледа от високо,посрещаики незгодите ти с думите "О, твърде жалко за теб" , а е Бог който е станал човек и е живял като такъв.
За мен Той носи посланието" Бях преди теб на тази земя, и изминах най-тежкото от нея , за да знаеш, че не си сам.Нито че не те разбирам".Ако човек погледне от далече цялата история, ще види че има голяма доза философия в това.Понеже Той е Бог.Не е нужно да се принизява до човек.И въпреки това, се вижда колко чист и нежен е в чуствата и намеренията си.Всички сме Божии деца.Единственото което Библията иска да каже е никога да не се съдим, да се обичаме и да живеем в мир.Незгодите и разприте на религиите идват и биват нажежавани от институциите представляващи ги.
В Н.З. не съм видял да пише за оправдано зло.А омразата и ненависта са точно това.Следователно омразата не идва от Библията.
Може да се каже че много търсих Бог ,преди да го намеря.В същото време Той много искаше да ми се разкрие, а аз отказвах да приема.И не говоря за втълпена вяра , а за неща не от този свят.Единствено за тези гадателски занимания Н.З. е против ,чесно казано и аз имам свойте причини да не ги приемам.Пожелавам ти успех за вбъдеще от все сърце
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот m.muladzhikova » пон ное 29, 2010 3:52 pm

Странна история си написала, Лети. Пълна с противоречия.

Уж си на 16г, а стила ти на писане е като на 26г.

Уж родителите ти са православни до фанатизъм, а са те изпратили за първата ти почивка в манастир - в мъжки манастир - при това съвсем сама. Логичното е да те изпратят в женски и то с придружител / ако са толкова притеснени за теб / - не в мъжки манастир.

Уж си израснала в строго християнско семейство, а основни работи не знаеш за християнството. Странно е истински християни да не говорят на детето си за християнската вяра. / Корана и останалите религии, които си изучавала по твои думи - къде и как си изучавала? /

Уж в нищо не вярваш, а накрая пишеш, че си изгубила вярата си.

Странно е също студент да анализира икони и архитектура - първо иконите вече отдавна са анализирани, архитектурата също; и второ - от толкова спецове в областта - точно студент ли ще бъде изпратен да им прави анализи? Доста странно ми звучи. Странно е също студент носещ ти "християнски" книги - да търпи да го учиш на магия. Ако е истински християнин - няма да допусне това.

Сега за баба ти. Нещата, на които те е учила / и учи / баба ти - директно ти дават билет за място в най-големия казан на ада. Има свободна воля - твоята - и ти си в пълното си право да я упражниш. С действията си избираш къде да отидеш - при баба си в ада / защото, ако баба ти не се разкае за греховете си - я чака точно това - още повече, че е съблазнила и теб - детето / или в Рая.

Заключение: Не става ясно за какво си написала всичко. Ако е само заради получаването на едното съчувствие защото евентуално се намираш в депресия от хормоналният дисбаланс в пубертета / ако си действително в пубертета /; или ти е разбито сърцето поради нещастна любов; или просто ти е криво, че все още си зависима от родителите си и не се знае докога ще живееш с тях под един покрив и пр. - моят съвет е: има много добри сайтове за лично творчество, а ти пишеш добре - опитай да намериш баланс в писането на проза или лирика.

Успех!
Потребителски аватар
to6ominator
Потребител
Мнения: 304
Регистриран на: пон май 10, 2010 11:09 pm

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот to6ominator » пон ное 29, 2010 7:48 pm

Муладжикова, противоречията, които уж си открила, всъщност не са противоречия.
1. Може да се допусне, че има и интелигентни 16 годишни деца.
2. Фанатиците не му мислят много. Забравили са, че манастирите са двуполови (и аз го забравям, понякога) Освен това, срещу заплащане манастирите лесно стават унисекс...
3. Може би не знае основните неща в християнството, щото е била заета да се страхува от родителите си, вместо да се учи от тях. И на мен да ми беше натрапвано така, и аз щях да го намразя.
4. Тя не вярва в нищо, щото си е изгубила вярата.
5. Студентът има курсов проект и все нещо трябва да направи. Къде анализиране на икони, къде на архитектура... Кво като вече са направени тия неща. По тая логика, моите колеги в университета щяха да останат без теми за проекти.

Да мина по същество. Миличка, Бог съществува и в това няма съмнение. За да го разбереш, обаче, се иска инженерно образование. Най-простата бактерия в принципите си на действие включва: изпълнение на програма, записана на ДНК, микрокомпютърна архитектура с размерите на един транзистор, който човек е в състояние да направи, сложни механизми за предвижване, включително зъбни колела, фрикционни механизми, въртене на валове, обмяна на данни между клетки чрез ел. импулси. При по-сложните организми се наблюдава мрежи от клетки (клъстери), които могат да се разглеждат като суперкомпютри с разпределена памет. Те изпълняват разпаралелени програми, чрез използване на паралелно програмиране. Кой разумен човек би приел, че цялата тази сложнотия се е появила ей така случайно... Все едно Бил Гейтс да е разчитал на случайността, когато са създавали Уиндоус...

Относно полът на Бог... "Аз съм Пътят, Истината и Живота ...". Тука не е споменат пол, защото Бог няма пол. Той може да бъде каквото си поиска по колкото бройки си иска и да върши всичко едновременно, както и едновременно с това да не върши нищо и пак всичко да е свършено. Това е Бог, Той може всичко. Може да бъде на много места по едно и също време, както и да работи в различни времеви порядъци, защото Той е безвременен. Докато кихне и светът може да свърши, както и докато аз кихна, Той е преобразувал огромни количества информация и е направил огромно количество действия. Той е Истината, Пътят и Живота. Има много пътища, много животи на различни нива на развитие и различни нива на Истината в зависимост от нивата на развитие, нивата на абстрахиране, гледната точка, възможността за възприятие и т.н. Затова, както и да възприемаме Бог, ние никога не можем да Го възприемем изцяло, защото нямаме нито мозъчен капацитет, нито добра гледна точка, нито досатъчно на брой нива на абстрахиране, нито възможност за пълно възприятие. В този смисъл дори и Християнството е недостатъчно, защото по принцип хората сме недостатъчни. Ние сме едни недоносчета. Като такива, докато сме в кувиоза си, трябва да се борим за да оцелеем. Как? Като търсим Истината, вървим по правилния Път, и заслужим Живот след смъртта, като я победим, така както и Богочовекът Исус я победил.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Една охулена Вяра

Мнениеот Славян » вт ное 30, 2010 1:32 pm

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот ven4e » вт ное 30, 2010 8:14 pm

Славяне, св.Йоан Златоуст е казал, че дори да видим човек на кон (демек богат човек, поне за онова време) и той ни поиска пари, ние трябва да му помогнем. В случая не говорим за перманентна, а за инцидентна нужда, в която, наистина, можем да бъдем измамени, но ако не сме, а презрем заповедта за добротворство и любов към ближния (непознатия) и заради подозрителността (жестокостта) ни той пострада, това по-малко дяволско ли ти изглежда, отколкото да се хванем на нечия въдица (нещо, което при всичките ни старания все пак се случва от дъжд на вятър). Колкото и да са противоречиви събитията от разказа, нека не забравяме, че по-странно и драматично нещо от самия живот няма.
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот ivo_tehno » пон яну 24, 2011 10:28 am

Лети, къде търсиш отговорите? Преди доставреме бях чел за стареца Порфирий и си мислех че го помня, но точно в най-голямата бъркотия с жена ми как да възпитаваме детето си ми попадна извадка във фейса за него и много неща ми се изясниха. Хвърли му едно око.
http://www.facebook.com/people/Ivo-Ivan ... 1230927068

http://www.facebook.com/photo.php?fbid= ... 068&ref=nf
mirqnin
Потребител
Мнения: 166
Регистриран на: чет фев 24, 2011 6:33 pm

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот mirqnin » пон мар 07, 2011 6:15 pm

По-умни хора от мене вече казаха много неща, аз ще бъда максимално кратък.

Погледни нещата по следния начин. Един симпатичен 33 годишен младеж живял преди много години, той бил син на Господ и имал огромна сила и свръх естествени дарби. Използвал ги за да лекува хората, да ги учи да се обичат по между си, да си прощават и да правят добро. Цялата му философия била изградена върху една дума Любов. Не осъдил никого, не навредил на никого, не искал власт, пари и почее. Бил индивидуалист, отстоявал това, което счита за правилно и не се съобразявал особено с интересите на властимащите. Най-накрая той съзнателно се предал на нечовешки мъки за доброто на душите на хората и победил Дявола и смъртта, за да ни даде вечен живот. Ти прецени дали така описания персонаж ти е станал интересен и симпатичен, ако е така, просто го приеми в сърцето си и научи повече за него, нататъка е лесно. Просто слушай сърцето си Христос говори на него не на разума.
Лети
Потребител
Мнения: 2
Регистриран на: нед ное 28, 2010 11:08 am

Re: Една изгубена вяра.

Мнениеот Лети » вт мар 15, 2011 9:45 pm

Извинявам се, че не съм се появявала толкова много време, наложи ми се да залегна доста над учебниците. А, и макар и на шега, горещо се надявам, аз и един от най- близките хора в живота ми бяхме заплашени с " най- големият казан в Ада", ако не се лъжа... Искам много да благодаря за всички съвети и разяснения. Преди няколко дни ми остана малко свободно време и реших да се посветя по обстойно на изучаването на библията. В момента, когато съм сама из вкъщи се разхождам с С.З / май така се съкращава./ и една тетрадка, в която да си записвам въпроси и размишления. Извинете ме, ако съм направила впечатлениято, че искам състрадание. Аз искам отговори, или в дадената ситуация съвет за решаването на даден проблем с определена материя, с която аз явно изобщо не съм запозната.
Относно причината да ме пратят в " Седемте престола", една от учебните ми практики, ученичка съм в НГДЕК, беше около този манастир и това е едно от местата, в който се влюбих още със първата си стъпка в двора на светата обител. И вкъщи, при показването на снимни, изказах гласно възхищението си.
Някак не ми стана ясно, защо това, че пиша сравнително грамотно би трябвало да е прецедент за каквото и да е било. Дали съм на 16, 26 или 106?

Отново се извинявам на всички, чието време съм загубила. И благодаря на всички за съветите.

Лети, или ако не е подходящо, Лия.

Върни се в “родители и деца”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост