Златният идол - дядо Коледа

въпроси за възпитанието и отглеждането на децата
Optimal
Потребител
Мнения: 23
Регистриран на: вт ное 28, 2006 8:50 pm

Златният идол - дядо Коледа

Мнениеот Optimal » чет ное 30, 2006 10:21 pm

Темата на настоящата статия е един златен образ, комуто децата, с щедрата помощ на родителите си, за съжаление, се кланят десетки години вече. Стотици милиони невинни създания от Европа и Америка всяка година в дните около Коледа и Нова година се покланят на един златен идол. Това е може би най-масовото ежегодишно поклонение на деца. То е много добре организирано и брилянтно изпълнено. Естествено, че главният му режисьор и сценарист е онзи, който в Библията се нарича Противникът на Бога. Той така е завъртял нещата, че в идолопоклонството се включват и то с най-голям ентусиазъм и милиони християнски деца. Сигурно вече се досещате, че става въпрос за поклонението пред образа на шишкавия белобрад старец дядо ви Коледа. Децата подскачат весело около симпатичния идол, както израилтяните около златното теле в подножието на Синай,5 пеят му песнички, благодарят му за чудните подаръци и са толкова силно пристрастени, като към наркотик към него, че само посмейте да им го отнемете – всички в един глас ще гракнат срещу вас, начело с родителите си. Да, за съжаление, огромната измама, в която милиони невръстни съзнания биват въвличани ежегодишно, е създадена и подхранвана от собствените им родители. Това е може би най-масовото нарушаване на деветата Божия заповед, която казва “Не лъжи”. Не е случайно, че точно на Коледата, този всъщност езически празник, както ще видим по-надолу, милиони родители от целия свят правят обществен заговор и лъжат децата си.


Дядо Коледа - приказен герой или религиозен идол

Това е направо ужасяващо и едновременно изумително – как е възможно “задругата на родителите” да създаде такава огромна илюзия за собствените си деца? Ако погледнем психологически, в най-добрия случай изводът, който се налага е, че родителите предпочитат, без обаче да мислят за последствията, децата им да са измамени, но щастливи.6 Разбира се, има и родители, които подозират нелепостта да доставят щастие на децата си с цената на лъжата, но инерцията на вавилонската традиция, в която са въвлечени, е толкова могъща, че те не могат да се съпротивят. Колективната самоизмама е характерна психологическа особеност на вавилонската религиозност. И тази самоизмама е особено бързо разпростираща се в последно време. Защото цялата модерна информационна мощ на масмедиите е включена в производството на илюзии и митове и в обработката на масовото потребителско съзнание, което да ги прегърне. Една от най-масово тиражираните илюзии, която засяга децата ни, се нарича дядо Коледа.

Но дали цената, която плащат за тази илюзия, не е прекалено висока. Нека видим последствията за психическото и духовното развитие на децата от една такава родителска лъжа. Със сигурност всяко дете е изпитвало горчивото чувство на разочарование, когато разбере, че няма дядо Коледа и че е било измамено. По този начин то малко или много губи доверие в родителите си. Но това в случая е най-малкия проблем. Има нещо по-тревожно – и то е, че на детето му се внушава по скрит и несъзнателен начин, че илюзията и измамата са нещо допустимо в живота, стига те да носят някаква временна радост или утеха. Това е едно от скритите послания, които се налагат още в най-ранни детски години чрез мита за добрия старец, който раздава подаръци. Нагласата човек да се храни с илюзии е донесла неизброимо много страдания на човечеството, милиарди разбити човешки съдби и лични драми. Какво всъщност е илюзията? Не е ли една красива самоизмама? От духовна гледна точка спокойно можем да я наречем идол. Всяка самоизмама е вид идол. А идолът е заместител, имитация, фалшификат на истината. Когато ние въвличаме децата си в някаква илюзия, пък било тя и красива, каквато е дядо Коледа, формираме в тях нагласата да не живеят с реалностите, а да живеят със заместителите им. Ние ги въвеждаме в един живот имитация. Ето това е голямата драма в психологическо отношение, която стои зад еуфорията и подаръците на розовобузестия старец.

Но някой може да каже - защо да не предложим на децата си една красива приказка, една фантазия, която ни прави по щастливи и по-добри, поне за малко. Да не четем ли на децата си приказки, да не им ли стимулираме въображението? Защо да не приемем мита за добрия старец като една детска ролева сюжетна игра (както се нарича в педагогиката), чрез която ще им помогнем да обогатят себе си? Какво общо има тази игра с религията? Защо дядо Коледа да е идол – той е просто приказен герой, който прави нашия свят, изпълнен със зло и насилие, малко по-добър.

Всички гореизложени възражения звучат много красиво, но те повече подхождат за хора, които по някакви причини търсят заместители на истината. Защото, нека разсъдим логически – би ли хрумнало на човек, който има истинската връзка с Бога, да измисли герой като дядо Коледа? Защо му е? Ако той учи децата си да вярват в Бога, и те знаят, че Бог е Онзи, Който дава подаръците, и то не само веднъж в годината, то герой като белобрадия старец става напълно излишен. Ама как ще забавляваме децата си? Има и други, много по-градивни начини – например игра, в която детето не получава, а напротив - дарява. В Библията, а и в живота има предостатъчно поводи за подобни игри. Така още от малки ще формираме в децата си християнското начало, според което “По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.” Докато в играта с щедрия старец центърът е детското его, получащо подарък. Много добре знаем колко разглезени стават децата ни по коледните дни и колко недоволни, ако не им угодим с желания подарък. Ако центърът на този празник беше децата на подаряват на другите – тогава би било много по-красиво, не смятате ли?

А по отношение на приказките и въображението, никой не е казал, че не трябва да разказваме приказки на децата си и не трябва да им обогатяваме фантазията. Напротив, но това не означава, че имайки Библията, трябва да им пълним главата безразборно с всякакви приказки, басни и легенди на езическа основа. Ние трябва да им предлагаме четива с положително морално послание, дори с риск да пострада въображението, защото моралът е върховната ценност, която крепи света, а не въображението. Ние биваме преценявани от небето не според дарбата да фантазираме, а според волята си да правим добро.

И друго - по отношение на възражението, че дядо Коледа е приказен герой, а не идол – нека изясним – той се явява на религиозен празник, следователно същността му е религиозна, т.е. той може и да прилича на приказен герой, както златното теле (нима в едно златно теле няма приказен елемент – кой е виждал подобно нещо, то наистина е чудно и приказно?!), но в същността си, като заместител на Бога, е идол.
Искра
Потребител
Мнения: 226
Регистриран на: чет апр 27, 2006 1:15 am

Мнениеот Искра » пет дек 01, 2006 3:02 am

Чудесно! След темата за приказките тъкмо мислех да пускам подобна тема за Дядо Коледа като заместител на Рождество Христово.
Статията добре ме подсеща, че това е много подходящ момент да науча детето си да дарява. То е много малко, това ще е първото му по-съзнателно Рождество. Едва държи пастелите, но линии може да чертае и мисля да го накарам да подготви няколко драсканици за бабите и дядовците си. Мисля, че много ще ги зарадваме, милите!
Имам три въпроса:
Какво правим със същите тези дядовци, които сигурно ще се изпопретрепят да се маскират като червенобузия старец? Дали, ако ги спрем в това начинание няма да ги нараним и това християнско ли е?
Още ноември не е свършил, а ДК ни залива отвсякъде. Не можем да си крием главата в пясъка и трябва да отговорим на детското питане "Кой е този?" Ти какво отговаряш?
Повдигна въпроса за приказките. Аз пуснах отделна тема, сигурно не си я видял. Абсолютно съм съгласна, че е вредно да се заливат децата "безразборно с всякакви приказки, басни и легенди на езическа основа". И все пак какво имаш против басните? Може би не съм права, но те ми се струват най-безобидният вариант на творчество за деца и възрастни. Без фантасмагории, насилие, ужас. Акцентира се в стегнат вид на някаква добродетел. Не говоря за "Зевс и магарето", нея ще я прескочим. Има басни от християнски автори - Крилов, Стоян Михайловски. Ако искаш, пиши в темата за приказките, а тази да си остане за Дядо Коледа.

Там друг освен aktex не отговори. Приемам мълчанието за съгласие с нейното мнение. :D
Потребителски аватар
iliana
Администратор
Мнения: 281
Регистриран на: пон сеп 19, 2005 12:57 pm

Мнениеот iliana » пет дек 01, 2006 8:34 am

здравейте,

много е интересна тази тема и за мен. не знам как е правилно да се отнасяме към това явление (дядо коледа), но на мен ми е трудно да бъда така радикална като оптимум. съгласна съм с всичките му аргументи за подмяната, която може да се допусне в най-съкровените убеждения и упования на детето. но пък от друга стрнана, нито съм в състояние да лиша детето си от всички празнични вълнения и преживявания, нито мисля че това ще е полезно за него. представете си едно дете на пет годинки (примерно), което обяснява в детската на всички други, че дядо коледа не съществува и мрачно и презрително ги гледа, защото са потънали в лъжа и глупости... не, не мисля.

дъщеря ми се сблъска с това в детската градина, когато децата от едно християнско-протестантско семейство изхвърлили подарените от другите мартеници в тоалетната, защото били от дявола...

какво се опитахме да направим ние вкъщи, не знам доколко правилно и успешно: говорехме за дядо коледа, като за тайнствена легенда, един събирателен образ, който живее в сърцата на хората, защото те искат да живее... като за един старец от приказките, който някога е правил много добрини на хората, без да го познават, и те си го представят по днешния начин, но ние не знаем дали изглежда така. знаем само, че тези "дядовци" по улицата не са той...

за детето, още когато беше съвсем мъничко и едвам разбираше, дядо коледа беше един от тези приятели на Бога, на които искаме да приличаме, защото целият му живот е посветен на това да радва другите и най-вече децата, защото е справедлив и обича да прави добрини.. такива неща.

тя му пишеше писма самичка още съвсем малка, и ни ги даваше да ги изпратим по е-майла :). а на шест години си поиска вълшебен пръстен...за да лекува болните и да премахва всяко лошо нещо от света. и толкова се вживя в това очакване, че нещо трябваше да се направи. тогава написахме едно писмо, в което се опитахме да й обясним по някакъв детски начин, защо чудото не е нещо механично, което се върши с вълшебни пръстени; че вярата и любовта са най-големите чудеса; че чудесата са Божие присъствие в живота на хората и нашата любов към другите и доверието към Бога могат да направят живота по-хбав, отколкото вълшебствата ... не помня точно - много неща написахме "от сърце", както се казва:) и детето така се зарадва на това писмо, че месеци наред го четеше и показваше на кого ли не...

е, след тези месеци на еуфория дойде очакваният момент, в който тя попита - честно ама честно - наистина ли дядо коледа е писал това писмо. дааааа.

и тогава и казахме истината. е, точно този момент, за който пише оптимум - да отнемеш илюзиите на детето, от който най-много се страхувахме в тази история, се състоя.

но каква е тази истина, всъщност? дядо коледа е образ на човек, който носи радост на другите и прави чудеса, сбъдва мечти...харесваме го, без да знаем дали наистина е съществувал, защото ни напомня и ние да постъпваме така. разказахме й за свети николай, който е правел тайно подаръци на нуждаещите се и хората искат да мислят, че такъв човек живее някъде и продължава да се грижи за другите. че добрият старец е детски разказ за това, как свети николай е правел добрини; че всички тези подаръци и желание да сме добри трябва да ни припомнят, че така е по-добре да живеем... и когато настъпва Рождество, в което Господ прави най-големия подарък за хората, тогава и ние в Негово име е добре да погледнем живота си и да видим какво ние можем да подарим на другите и да ги зарадваме...

и сега не знам, дали сме постъпвали правилно. но открих, че наскоро дъщеря ми, която сега е на осем, продължава да си задава въпроса дали съществува дядото... даже се готвеше да "тества" нещата по празниците :). и, казвам си, ако това игрово отношение на децата към света, по което толкова се различават от нас, възрастните :), включва свободата да приемат, че има някаква вратичка между приказния свят - светът на мечтите и въображението - и нашия, защо да им я затръшваме насила... може би детето само ще я затвори в много-по точния момент . а може би пък не трябва и съвсем да се затваря...

разбирам, че по друг начин погледнато - това е лъжа. дядо коледа с червения костюм и бялата брада не е адресно регистриран в лапландия...обаче какво ни пречи да кажем на децата, че дядо коледа е една красива приказка, която Господ им разказва всяка година, за да им припомни любовта Си, да им каже, че съществува Някой, Който ги обича, знае всичко за тях и иска да ги научи да бъдат добри.

извинете ме за дългата история, но ми е трудно да обобщя с две думи. а много ми се иска да не изпадаме в крайности. от друга страна пък - може и да допускам сериозна грешка, за която оптимал тук предупреждава... чудя се на глас, с две думи :)

поздрави на всички
dedo pop
Потребител
Мнения: 72
Регистриран на: чет авг 03, 2006 11:13 pm

Мнениеот dedo pop » пет дек 01, 2006 12:21 pm

М-дааа, не си единствената, която се чуди. От една страна детето си е дете, от друга знаем, че всъщност става дума за лъжа, как да постъпим.
Ето ви адвентистки почин, може да не се приема насериозно.

Дядо Коледа живее на Северния полюс. Христос е навсякъде.
Дядо Коледа идва един път в годината. Христос е винаги тук.
Дядо Коледа изказва добри пожелания. Христос дава обещания и ги изпълнява.
Дядо Коледа влиза през комина без да пита. Христос стои на вратата и чака да отвориш, за да влезе в сърцето ти.
Дядо Коледа те слага да седнеш на коленете му. Христос те взема в прегръдката си.
Дядо Коледа ти казва: "Здравей, малкия, как се казваш?". Христос те познава по име.
Дядо Коледа има голямо шкембе пълно със супа. Христос има голямо сърце, пълно с любов.
Дядо Коледа ни разсмива. Христос ни дава радост.
Дядо Коледа те пита дали си бил добър. Христос те учи как да живееш добре и да бъдеш добър.
Дядо Коледа носи подаръци. Христос е Божият подарък за нас и даде живота Си като подарък.
Когато пораснем спираме да вярваме в Дядо Коледа. Винаги можем да вярваме в Христос, защото Той дойде за всички възрасти и нации.
Искра
Потребител
Мнения: 226
Регистриран на: чет апр 27, 2006 1:15 am

Мнениеот Искра » пет дек 01, 2006 12:31 pm

Не е нужно да гледа мрачно и презрително детето. Нито пък ще е лишено от всички празнични вълнения и преживявания. То също ще е радостно като всички останали, но от друго - от наближаващото Рождество Христово.
Идеята за Дядо Коледа като приятел на Бога, носещ любов и радост на земята ми допада. Но защо дъщеричката ти да не пише писма до Бога и от Него да измолва това, за което мечтае? Това ще си е една искрена детска молитва. А си мисля, че на Господ не Му е нужно да припомня любовта си към нас чрез някакъв приказен герой, нали всяка година по това време той ни дава Себе си? Може би най-важна е първата среща с явлението Дядо Коледа. Веднъж станал част от реалността на детето, трудно ще бъде премахнат. Първата среща на нашето дете ще е тази година и ще съм много внимателна каква информация ще получи.
По това, което му говоря и показвам още от бебе, съдя, че за него Иисус Христос, Пресвета Богородица и светиите са такава реалност, каквато са играчките, мебелите и всичко останало от неговото обкръжение. Именно за изместването на тази реалност от измислица предупреждава Оптимум. Тук не говорим за затръшване на вратата между приказния свят и реалния, а за недопускане в последния на образи, които биха могли да засенчат Бога. Мисля си, че ако Дядо Коледа се явяваше напр. през юли, далеч от големите християнски празници, нямаше да съм толкова зле настроена към него.
Ти ми напомняш, че подходящ вариант за обяснение е аналогията със св. Николай. Него вече го познава от иконите, а скоро и Църквата ще го чества.
Optimal
Потребител
Мнения: 23
Регистриран на: вт ное 28, 2006 8:50 pm

Да кажем истината

Мнениеот Optimal » ср дек 06, 2006 3:04 pm

Optimal
Потребител
Мнения: 23
Регистриран на: вт ное 28, 2006 8:50 pm

Мнениеот Optimal » ср дек 06, 2006 3:31 pm

Fani
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: пон окт 09, 2006 9:45 pm

Мнениеот Fani » вт дек 12, 2006 9:55 pm

gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Мнениеот gaitan vejdu » ср дек 13, 2006 11:52 am

dedo pop
Потребител
Мнения: 72
Регистриран на: чет авг 03, 2006 11:13 pm

Мнениеот dedo pop » чет дек 14, 2006 6:44 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » чет дек 14, 2006 10:09 pm

gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Мнениеот gaitan vejdu » пон дек 18, 2006 10:02 am

hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Мнениеот hiphopsusel » нед юни 10, 2007 2:09 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » нед юни 10, 2007 4:44 pm

whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Мнениеот whoami » пет фев 01, 2008 1:49 am


Върни се в “родители и деца”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост