Слизане в ада

два пътя; колко истини?
obituary

Слизане в ада

Мнениеот obituary » съб яну 30, 2010 2:37 pm

Последен пост.

Мира, ако сметнете за необходимо, можете да изтриете всичко, писано от мен, но поне оставете текста, който ще приложа по-долу. Добре би било да се прочете от повечко хора.




Слизане в ада

о. Георги Чистяков


Източник: сп. Мирна, бр. 7 (текстът е публикуван и в сайта "Православие БГ")


За последния месец погребах шест деца от болницата, където всяка сутрин отслужвам литургия. Пет момченца: Женя, Антон, Саша, Альоша и Игор.

И едно момиче - Женя Жмирко, седемнадесетгодишна красавица. От нея в иконостаса на болничната църква остана икона на свети великомъченик Пантелеймон. Тя умря от левкемия. Умираше дълго и мъчително, не й помогна нищо. И този месец не е по-различен. Пет детски гроба за един месец – това е статистика. Неумолима и убийствена, но статистика. Максимка, Ксюша, Настя, Наташа, Серьожа...

Днес посетих трима болни: Клара (Мария), Андрюша и Валентина. И тримата умират – тежко и мъчително. Клара е възрастна жена. Приела е неотдавна светото Кръщение, но човек би си помислил, че цял живот е живяла в Църквата – толкова е светла, мъдра и прозрачна. Андрюша е на 25 година, а синът му – само на годинка. За него се молят десетки, дори, струва ми се, стотици хора, намират му лекарства, карат го с кола от болницата в къщи и обратно, събират пари за лечението му – а метастазите са плъзнали навсякаде. И този ден не е по-различен от останалите.

Мина половин ден. Умря Клара. И Валентина умря. В Чечня са загинали шест руски войници, а колко чеченски, не казват... Умря Катя (от онкологичното отделение), момиченце с огромни сини очи. Съобщиха ми го по време на службата.

Лесно е да вярваш в Бога, докато вървиш по лятна ливада. Слънцето сияе, цветята благоухаят и въздухът трепти, напоен от аромата им. „И в небесата виждам Бога” – както при Лермонтов. А тук? Бог? Къде е? Ако Той е благ, всезнаещ и всемогъщ, защо мълчи? Ако пък така ги наказва за техните грехове или за греховете на бащите и майките им, както мислят мнозина, тогава Той изобщо не е „дълготърпелив и многомилостив”, тогава Той е безмилостен.

Бог допуска злото за наше добро или когато ни учи, или когато иска да ни предпази от нещо по-страшно – така са ни учили още от времето на Средновековието и Византия богословите от миналото и ние продължаваме след тях да повтаряме същото.

Мъртвите деца са училището на Бога? Или пък допускане на по-малко зло, за да се избегне по-голямото?

Ако Бог е направил всичко това за да се вразумим, тогава това не е Бог, а зъл демон; защо да му се покланяме? Трябва час по-скоро да го прогоним от живота си. Ако Бог е умъртвил Антоша, Саша, Женя, Альоша, Катя и т.н., за да се вразумим, тогава не искам да вярвам в такъв Бог. Напомням, че думата „вярвам” не означава „признавам че Той е”. Да „вярваш” означава да се „доверяваш, да отдаваш себе си”. Излиза, че са били прави онези, които през 30-те години разрушаваха църквите и изгаряха иконите, онези, които превръщаха църквите в дворци на културата. Тъжно е. По-лошо от тъжно. Страшно е.

Може би не трябва да мислим за това, а просто да се утешаваме? Да даваме на хората, на които им е особено тежко, този „опиум за народа” и поне малко да им олекне? Да утешаваме, да успокояваме, да съжалямаме? Но опиумът не лекува, а само до време приспива, премахва болката за три или четири часа и после трябва отново и отново да го даваш. Пък и изобщо, страшно е да говориш неистини – особено за Бога. Не мога така.

Господи, какво да правя? Гледам Твоя Кръст и виждам колко мъчително умираш на него. Гледам Твоите рани и Те виждам мъртъв, гол, непогребан... Ти раздели с нас в този свят нашата болка. И като един от нас възкликваш, издъхвайки на кръста: „Боже Мой, защо Си Ме оставил?” Като Женя, като Антон, като Альоша, като всеки един от нас, Ти отправи към Бога този въпрос и „изпусна дъх”.

Ако апостолите твърдят, че Иисус е умрял на кръста заради нашите грехове, като ги е изкупил със Своята кръв, тогава ние сме откупени (вж. 1 Кор.6:20 и 1 Петр 1:18-19) и следователно страдаме не заради нещо, не заради грехове – наши или на нашите родители. Заради тях Христос вече е пострадал – така учат апостолите и върху този фундамент се крепи цялото им богословие. Тогава излиза, че не се знае защо страдаме.

В същото време Христос, Който ни изкупи от клетвата на закона със Своята кръв, стъпва по земята не като победител, а като победен. Той ще бъде хванат, разпнат и ще умре от мъчителна смърт с думите: „Боже мой, защо си ме оставил?” Ще Го изоставят всички, дори най-близките Му ученици. Неговите свидетели на вярата също ще бъдат арестувани и убивани, затваряни в тъмници и лагери. И така от апостолско време, та чак до Дитрих Бонхофер, майка Мария и Максимилиан Колбе, до хилядите мъченици на съветския ГУЛАГ.

Защо е всичко това? Не знам. Но знам, че Христос се съединява с нас в бедата, в болката, в богооставеността – край гроба на умрялото детенце долавям Неговото присъствие. Христос влиза в нашия живот, за да ни съедени пред лицето на болката и нещастието в едно цяло, за да ни събере всички заедно, та да не останем в минутите на беда лице в лице с тази беда, както някога остана Той.

Съединявайки ни в едно цяло пред лицето на нещастието, Той върши това, което никой друг не може да стори. Така се ражда Църквата.

Какво знаем за Бога? Само това, което ни откри Христос (Иоан. 1:18). А Той ни откри освен всичко друго и своята оставеност от Бога и хората – точно в тази оставеност Той най-силно се съединява с нас.

Гърците, а след тях и римляните искали да знаят всичко. Върху това е построена цялата антична цивилизация. Точно върху тази неумна, необуздана и неутолима жажда за знание. И когато те станали християни, им се приискало да знаят дали Бог може всичко. Оттук произлиза думата „Всемогъщ” или оmnipotents, един от епитетите на Юпитер в римската поезия, който често използвал Вергилий в своята „Енеида”. А Бог е „неизречен, неведом, невидим, непостижим” (това знаем не от богословието, което не рядко е попадало под влияние на античната философия, а от молитвения живот на Църквата, от нейния Евхаристиен опит – не е случайно, че свещеникът задължително повтаря тези думи по време на всяка литургия). Затова на въпроса „Може ли Бог всичко?” не сме в състояние да отговорим нито „да”, нито „не”. Затова не знам кой е виновен за болката, но знам кой страда заедно с нас – Иисус Христос.

Тогава как да разбираме извършващото се в света зло? Просто не трябва да го разбираме, с него трябва да се борим. Да побеждаваме злото с добро, както ни призовава апостол Павел: да лекуваме болните, да обличаме и храним бездомните, да спираме войната и т.н. Непрестанно. Ако не се получи, ако не ни стигнат силите, тогава да склоним глава пред Неговия Кръст, да се вкопчим в него като в последна надежда.

„Бог никой никога не е виждал”. И само една нишка ни съединява с Него – човекът на име Иисус, в Когото пребивава телесно цялата Божия пълнота. И само една нишка ни съединява с Иисус – името й е любов.

Той умря на кръста като разбойник. Мъчително. По страшните следи от кървящи язви върху Туринската плащеница днешните патологоанатоми възстановяват клиничната картина на последните часове на Иисус. Ето я истинската светиня за ХХ век. Целият, с нищо не прикрит ужас от смъртта! Виждайки картината на Холбайн „Мъртвият Иисус”, героят на Достоевски възкликнал, че от такава картина човек може да загуби вярата си. Какво ли би казал, ако можеше да види Туринската плащеница, или хитлеристките и сталински концлагери, или пък една морга в детска болница в края на 1995 г.?

Какво последвало по-нататък? В началото на 20-та глава от Евангелие на Иоан виждаме Мария Магдалена, след това апостолите Петър и Иоан и усещаме пронизващата болка, която изпълва всичко в тази пролетна Пасхална утрин. Болка, мъка, отчаяние, умора и отново болка. Същата пронизваща болка, същата пронизваща безнадежност, които ярко описва Евангелието от Иоан, усещам всеки път край гроба на детенце... Усещам, и с болка, през сълзи и отчаяние вярвам – Ти наистина Си възкръснал, Господи.

Докато писах този очерк, умря Клара, след нея Валентина Ивановна, последен умря Андрюша – още три гроба. Едно момче наскоро сподели с мен, че не вярва в задгробния живот и затова се страхува, че е лош християнин. Възразих му, че неговият проблем да възприеме всичко, свързано със задгробния живот, свидетелства точно за обратното – за честна вяра.

И ето защо. Един не особено млад енорийски свещеник веднъж ми каза, че му е много трудно да говори за смъртта и да учи енориашите си да не се боят от нея, защото сам той никога не е губил истински близък човек. Искрено. Много искрено и много вярно. Винаги ме побиват тръпки, когато гледам някой вчера завършил семинарист важно и внимателно, но и с мъничко високомерие да втълпява на майка, загубила детенцето си, че това всъщност е за добро, че Бог така е благоволил и поради това не бива твърде много да страда.

„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Защото в Него всички са живи” – ето какво ни казва Христос в своето Евангелие (Лк. 20:38). Но за да достигне тази вест до нашите сърца ни е необходим личен опит от изпитание, нещастие и загуба, опит, който ни запраща в бездната на отчаянието, мъката и сълзите. Необходими са ни не дни или седмици, а години пронизваща болка. Тази вест влиза в сърцето ни само без упойка и само с цената на лични загуби. Не можеш да я усвоиш като школски урок. Смея да твърдя, че този, който си мисли че вярва, без да е преживял опита от болката, се самозалъгва. Това все още не е вяра, а докосване до вярата на онези, на които ни се иска да подражаваме. Нещо повече: този, който твърди, че вярва в безсмъртието и се позовава на съответната страница от катехизиса, изобщо не вярва в Бога, а в идола на собствения си егоизъм.

Вярата, че у Бога всички са живи, ни се дава само ако правим всичко възможно за спасението на живота на хората около нас, само ако не използваме вярата за чисто егоистични цели – за да не се натъжаваме твърде много или пък за да не се сражаваме за нечий живот, или просто за да не ни боли.

Но откъде е все пак злото в света? Защо боледуват и умират деца? Ще се опитам да споделя едно предположение. Бог ни е поверил света(„Ето дадох ви”, Бит. 1:29). Ние сами, всички заедно, омърсихме този свят и сме виновни ако не за всички, то поне за повечето беди. Ако ще говорим за войните, то там вината ни е най-явна, при болестите тя прозира не винаги, но твърде често (екологията, отровената околна среда и т.н.). Светът в библейския смисъл на думата, светът, който лежи в зло, т.е. всички ние – ето кой е виновен.

Сред иконите в нашите храмове видно място заема „Слизане в ада”. На нея Иисус е изобразен спускащ се в дълбините на земята, едновременно с това и в дълбините на човешката мъка, отчаяние и безнадежност. В Новия Завет за това събитие не се казва нищо, само в Апостолския Символ на вярата са споменати две думи – descendit ad inferos („слезе в ада”). За това събитие се говори и в много от нашите песнопения.

Иисус не само страда Сам, но и слиза в ада, за да сподели болката на другите. Той винаги ни призовава да вървим с Него. Често пъти наистина се стараем да вървим след Него. Но сега ...

Сега ние се опитваме да не забелязваме чуждата болка, затваряме очите си, запушваме ушите си. По съветско време криехме инвалидите в резервати (на остров Валаам, например), за да не ги вижда никой. По такъв начин щадяхме психиката на нашите съотечественици. Болничните морги често бяха в задния двор, за да не се досети някой, че тук понякога умират хора. И т.н. и т.н. И днес, ако сме невярващи, се опитваме да играем със смъртта на „котка и мишка”, преструвайки се, че тя не съществува. С други думи, за да не се страхуваме от смъртта, използваме нещо като болкоуспокояващо.

Ако ли пък сме вярващи, постъпваме не много по-различно: казваме, че смъртта не е страшна, че такава е Божията воля и не бива да страдаме по умрелия твърде силно, защото по този начин роптаем срещу Бога. Подобно на невярващите, и ние се изолираме от болката, предпазваме се от нея някак инстинктивно, като от вдигната над главата ни ръка. Накратко, ние също използваме ако не наркотик, то поне аналгетик.

Толкова за нас самите. Към другите се отнасяме още по-лошо. На човек, който страда, се опитваме да внушим, че само така му се струва и то защото не обича достатъчно Бог и т.н. И накрая оставяме нещастния, страдащ човек съвсем сам със своята болка, изоставяме го в най-трудния момент от живота му.

А трябва просто да слезем заедно с него в ада, следвайки Иисус. Да почувстваме болката на човека до нас в цялата й пълнота, неприкритост и правдивост, да я споделим, да я преживеем заедно.

Когато почина сестрата на моя осемдесетгодишна роднина, с която живели в една стая цял живот, тя ми каза: „Благодаря Ви, че не ме успокоявахте, а просто бяхте до мен през цялото време”. Мисля си, че точно в това се състои християнството – да си близо, да бъдете заедно, защото можеш да успокояваш човек, който си е изгубил парите или е изцапал новия си костюм, или е счупил крака си. Да успокояваш ще рече да се преструваш, че това, което се е случило, не е чак такава беда. Такова успокоение няма никакво отношение към смъртта на близкия. В този случай то е безнравствено.

Ние сме хора на Страстната Събота. Иисус вече е снет от кръста. Той сигурно вече е възкръснал, защото за това разказва прочетеното по време на обедната служба Евангелие. Но никой все още не знае за случилото се. Ангелът все още не е казал: „Него тук Го няма. Той въкръсна”. Никой не знае за това, то все още само се чувства. И то от онези, кото не са се разучили да чувстват...


Превод от руски: Димитър Спасов


--------------

Още от о. Георгий: http://synpress-classic.dveri.bg/11-2002/strahboji1.htm - "Синове, слуги или роби - Страхът Божий и трите пътя към Бога"
Последна промяна от Мария на съб яну 30, 2010 2:47 pm, променено общо 1 път.
Причина: аз го одобрих. и една молба - използвай по-неутрални цветове, моля те и по възможност по-кратки текстове и линк. Също върши работа. :)
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Хора, помогнете ми със съвет. Не знам какво да правя.

Мнениеот small axe » съб яну 30, 2010 3:16 pm

Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Хора, помогнете ми със съвет. Не знам какво да правя.

Мнениеот Чехълче » съб яну 30, 2010 3:51 pm

Обичуъри, няма да ти трия постовете, докато не се наложи, тоест ако погазиш правилата на форума ни. И тази санкция ще е за всеки, не само за нерегистрираните. Добрият тон преди всичко. :angel:
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Слизане в ада

Мнениеот Мария » съб яну 30, 2010 4:04 pm

Горните мнения бяха в . Преместих ги тук след обективната забережка на small axe.
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Слизане в ада

Мнениеот Molecule » нед яну 31, 2010 7:01 pm

Оbituary, братле, не спирай да пишеш! Точно от текстове като твоите има нужда християнското ни общество.

А, и не обръщай внимание на заядните на музикална тема. Тежката музика е звукът на индустриалния свят; на рицарите, странстващи из железобетонните джунгли в търсене на истината. Това търсене е е по-красиво от евтините имитации на християнство, чиито фенове се захаросват с "духовни" кючеци и мазнотии.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот Aurelia Felix » пон фев 01, 2010 8:58 pm

От статията "Слизане в ада" стават ясни някои неща: загубена е онази радост от спасението, която е давала сили на толкова много християни да поемат кръста на мъченичеството и да го направят с радост. Загубено е и онова преклонение пред Всемогъщия, с което праведният Йов изрече: "Господ даде, Господ отне. Да бъде благословено Господното Име." Загубено е доверието и преклонението пред Божественото Провидение, защото какво друго име може да се даде на отчаянието и съгласието със смъртта, които струят от редовете?

Христос чрез смъртта Си унищожи смъртта. Къде е радостта от Възкресението? Защо, вместо психологически утехи, на тези хора не им се каже, че Христос победи смъртта, унищожи я, изкупи човечеството и в Него всеки повярвал има живот? Какво значение има през какъв огън ни е писано да минем, щом сме преминали от смърт в живот?

Света София гледала мъченията и смъртта на трите си невръстни дъщери с очите си. Защо тази храбра римска матрона не е роптала срещу Бога, заради Когото дъщерите й са били зверски измъчвани? Защото е вярвала /истински/ в Христос, Който Е Възкресението и Живота. Който изтърпявайки ужасна смърт, унищожи смъртта и дарува живота.

Хората днес нямат нужда от нещо, което да им напомня смъртта и ада - те така или иначе са мъртви в греховете си, а физическата смърт само слага началото на вечната смърт. Хората имат нужда да им се говори, че смъртта е победена и стъпкана от Втория Адам - Иисус Христос, имат нужда от вяра в Него, от кръщение за опрощаване на греховете им. Имат нужда от Живот.

И ако намерят истинския Живот, то какво значение има колко време ще прекарат на тази земя?

В катакомбите на св. Калист в Рим има стенописи, запазени от първите векове, когато християните са се събирали на литургии там. Тези стенописи и до днес свидетелстват за светлата вяра във Възкресението и Живота - Иисус Христос. Никой от тях не е роптал, че умира млад (а детската смъртност е била висока), защото те са вярвали в думите на Христос: "Който вярва в Мене няма да види смърт довека."
Потребителски аватар
to6ominator
Потребител
Мнения: 304
Регистриран на: пон май 10, 2010 11:09 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот to6ominator » ср дек 29, 2010 9:48 pm

Виждам доста нелогични неща в горната статия. Хора са умирали и ще продължат да умират без да можем да направим нищо за да ги спасим. Авторът ни предлага да страдаме. С това страдание на кого ще помогнем? На себе си - няма да помогнем, на починалите - още по-малко, а за близките им да не говорим. Страданието е безсмислено, защото с или без него е все тая. То само може да навреди, а не да помогне. Затова, по-добре без него.

Опитва се да внуши, че едва ли не Бог е зъл демон, задето позволява да умират така деца. Това твърдение е несериозно. Бог не изпитва такива повърхностни човешки емоции. Той е просто справедлив, което ще рече, че всяко нещо се случва закономерно, защото е следствие от много други неща. Включително и тези нещастия са закономерни. Бог ни е дал акъл, за да можем евентуално да проумеем правилата на играта. Ако не можем или не искаме да играем играта, не трябва да Му се сърдим, че губим по точки. Играй или ще бъдеш изигран. Ако не можеш да играеш, то някой друг път ще минеш това ниво на играта, наречена живот. Според будистите - с прераждане, според други - в чистилище и т.н. Ако, пък нямаш втори шанс, пак няма смисъл да се сърдиш, защото за какво ти е трябвало да печелиш играта, след като като свърши тя - всичко свършва и идва някакво "безкрайно щастие", по време на което нищо не правиш, освен да бъдеш заливан от диви и щастливи мисли, като някой наркоман. Аз не бих бил щастлив в обстановка, в която няма нужда да правя нищо и няма нужда да се развивам и няма нужда да играя някаква игра и да печеля точки. За мен смисълът е в това да играеш играта постоянно и завинаги. Понякога губиш, а понякога печелиш. Няма нужда да цивриш заради 1 или няколко загуби, защото играта продължава, а ако не продължава - си прецакан при всички случаи.

Весело посрещане на Новата година!
ivan47
Потребител
Мнения: 689
Регистриран на: чет авг 13, 2009 4:26 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот ivan47 » чет дек 30, 2010 8:40 am

Zahira
Потребител
Мнения: 72
Регистриран на: съб ное 21, 2009 2:50 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот Zahira » съб яну 01, 2011 2:06 pm

obituary,точно по тая причина не успявам да прочета Библията докрай. По никакъв начин, и по никаква причина, не одобрявам насилието,мъченията, гоненията. А в Библията са в изобилие. Няколко пъти започвам-спирам, пак започвам и пак спирам. Не мога да приема мъките ни на Йов, ни на седемте братя Макавееви, дето пък майка им гледала на какви мъки са подложени,че и на всичкото отгоре ги насърчавала. Не мога да приема и мъките на египтяните-защо всички понасят наказанието Божие-та чак и бебетата? Защо Господ наказва хората с толкова много мъка? Дори и тези, които са му доказали предаността и любовта си-и те не са пощадени.
Дано не прозвучи като Богохулство. Много неща не мога да разбера, кръстена съм в православната вяра, имам желание да се запозная по задълбочено, но винаги се появява едно възмущение като отворя Библията. Защото съм миролюбив човек, и не одобрявам по никакъв начин физическите наказания.
Жоро
Потребител
Мнения: 1396
Регистриран на: съб апр 11, 2009 9:10 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот Жоро » съб яну 01, 2011 5:47 pm

Здравей Zahira,

Във връзка с твоите въпроси има много добри лекции на Томас Хопко. Можеш да ги слушаш безплатно, стига да знаеш английски.


Tова са имената на темите:
How To Read The Bible
Reading the Old Testament
Sex, Lies, and the Old Testament - Part 1
Sex, Lies, and the Old Testament - Part 2
Lies and Deceipt in the OT
War and Violence in the OT
Потребителски аватар
to6ominator
Потребител
Мнения: 304
Регистриран на: пон май 10, 2010 11:09 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот to6ominator » пон яну 03, 2011 4:54 pm

Zahira, Бог не е длъжен да предпазва хората от мъки. А явно и не ще. Може би, това е така, понеже хората не сме центъра на вселената и вселената не е направена заради нас, независимо какво си мислим, и не може всички събития, които се случват да са съобразени така, че да не ни падне косъм от главата. Мисли с разума си, а не с емоцията си и ще видиш, че Бог не се ръководи от емоция, а от разум, защото Той е перфектният математик, инженер, програмист, философ, психолог. В тази връзка, Той би трябвало да е лишен от всякаква емоция, независимо, че това може би не ви харесва. Той не се подава на шантаж от вида: Боже, това е малко дете, не му пращай рак... Бог праща рак, заради много възможни неща: Чернобил, наследство от родителите, лошо биоинформационно поле и много други. Ако малкото дете не може да се възстанови и почине, Бог ще му даде друг шанс, като му даде друг живот, според будистите или го прати в чистилище според други. Така, независимо дали ни харесва или не, всяко нещо става по точно определени закономерности, алгоритми, за да има ред в системата а не хаос, само защото на някого не му харесвало че имало насилие. Запомнете, че геройството не е в това да искаш да живееш на всяка цена безпроблемно и нормално, а е в това, да искаш да живееш щастлив, въпреки всички проблеми, въпреки всички трудности, въпреки всичката злоба и насилие, да знаеш, че ти си щастлив, защото следваш Бог. А това значи, въпреки всичко, да си любопитен винаги да търсиш и да си жаден за Истината, винаги да задаваш въпроси, а не да се ограничаваш с готови отговори, да я използваш, за да си вървиш по Пътя, и то не по кой да е път, а по пътя, който е най-подходящ според Истината, която си успял да откриеш, и за да разбереш Живота, и въпреки всичко, да обичаш Живота, защото как би могъл да победиш смъртта, ако не обичаш Живота. Да обичаш Живота, означава да го приемаш с всичките му недостатъци или по-скоро с всичко, което ние приемаме за недостатъци и да продължаваш да живееш, следвайки Истината, Пътят и Живота. Само в едно изречение, Бог ни е казал много, но друг е въпроса дали можем да го разберем.
ivan47
Потребител
Мнения: 689
Регистриран на: чет авг 13, 2009 4:26 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот ivan47 » пон яну 03, 2011 11:24 pm

Много добре казано!
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот ven4e » вт яну 04, 2011 8:51 am

Бог може и да е лишен от елементарни емоции като радост, тъга, учудване, каквито има и при животните, но изпитва сложни чувства като милосърдие и състрадание и най-вече любов, образът на будисткия Космически разум, който действа според "закона" на кармата и причинно-следствените връзки, е несъвместим с любовта на Бог Троица. Ако някой смята, че е разумно Невинният да пострада за виновните, нека твърди, че има детерминираност и всяко действие има еди-какво си противодействие. По тая логика нямаше да има Изкупление, защото саможертвата не влиза в никакъв алгоритъм.
Потребителски аватар
to6ominator
Потребител
Мнения: 304
Регистриран на: пон май 10, 2010 11:09 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот to6ominator » вт яну 04, 2011 11:16 am

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Слизане в ада

Мнениеот ven4e » вт яну 04, 2011 12:24 pm

В случая си описал характеристиките на Христос като Учител и това наистина е така, но не изчерпва всичко. Той не просто показваше нагледно какви трябва да бъдем, а Сам беше такъв. Бог не е имитирал хората, защото ако беше така, щеше да извърши грях, както и учителят на маймуни би използвал маймунджулъци (и да се надява, че нещо ще им влезе в главата, ама я влезе, я не). Христос беше Човек, за да ни спаси от греха и смъртта - и го направи. Все едно ти да накараш някоя маймуна не просто да чете и да решава задачи, каквото някои са успявали, а да бъде човек, точно както ние трябва да станем богове, според православната терминология, друг е въпросът, че ако някой реши, че го е постигнал, преди да е така, си има специализирани заведения. Това е разликата между учене и изкупване - в единия случай с много мъки животното научава елементарни човешки дейности (с надеждата, защо не, да започне да проявява и по-сложни такива), а в другия - при Божието "учителстване" - имаме чудо - промяна в самата същност, в дълбочина, при това невинаги видимо за другите, но видимо за Този, Който е предприел всичко това не по някаква необходимост, а единствено от любов.

Върни се в “наука и религия”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост