Съдбата на душите на замразените хора!

два пътя; колко истини?
Urban
Потребител
Мнения: 70
Регистриран на: вт дек 28, 2010 6:34 pm

Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот Urban » ср яну 12, 2011 2:19 am

Здравейте,

преди време пуснах темата ''Християнските романи'', защото бях силно заинтригуван от анотацията на романа ''И рече Бог'' от Васил Пекунов. Някои от вас обаче ми писаха, че това бил протестанстки роман и че не е особено добър и аз се отказах да го чета. На другия ден случайно попаднах на друг подобен роман: ''Полубогиня'' от Мартин Ралчевски. Предполагам, че някои от вас знаят за него, но все пак ще кажа накратко какво издирих за автора от Интернет. Той е богослов. Публикувал е много статии. ''Полубогиня'' е третата му книга – роман.

Прочетох я с голям интерес и искам да поговорим за нея.

Романът започва със писмо на главната героиня (Дорес) до нейната майка. На читателя постепенно се открива, че майка й отдавна не е измежду живите. Тя е била замразена преди повече от петдесет години още когато Дорес е била девойка. С всяко следващо изречение читателя разбира, че разказвачката е на преклонна възраст и че всъщност книгата се явява едно голямо обяснително писмо, в което тя се връща назад във спомените като преразказва живота си.
Болката от загубата на семейството й, и най-вече на майка й, не й дават покой. Подтикната от Маноел (нейния съпруг) те заминат заедно за Аржентина, където скрит от хората, високо в югоизточните склонове на Андите живее Естеван – свят монах и чудотворец. Според Маноел този човек е един от малкото в света, който е в състояние да открие на Дорес каква е съдбата на душата на майка й.
Следва пътуване до Аржентина и среща с въпросния светец. Те говорят подробно за много неща, но най-вече разговорите им са насочени около смисъла и целта на човешкия живот. Те използват различни техники и молитви за да осъществят така желания контакт с майка й. Но резултатът за Дорес е потресаващ. Оказва се, че духът на майка й се намира на доста негостоприемно място. На раздяла Естеван я уверява, че ако силно вярва и се моли един ден тя може да промени участта на майка си, и тогава, ще успее да я види в много по-хубава светлина.

Това беше един бегъл преразказ и то само на първата част на романа. После следват още много интересни моменти, които навързват действието и го довеждат до неочакван край.
Не искам да разказвам обаче повече, защото моето намерение не е да обсъждаме самия роман, а да поговорим за, според мен, най-вълнуващата тема, която е засегната в него – съдбите на душите на подложилите се на замразяване хора. Авторът, като богослов, не се е наел с никаква конкретизация, а само е изказал хипотези. Романът обаче е построен така, че когато го свършиш, ако си го чел внимателно, не може да не се запиташ и точно това – каква става с душите на тези толкова много пациенти?

Тук помествам, т. е. преписвам, предисловието на автора към романа:

Посвещавам тази книга на всички онези, които имат замразени роднини, приятели или други близки, чакащи от десетилетия с вълнение и надежда медицината да открие лек срещу заболяванията им и да ги върне отново към живота.
В глобалното пространство има изписано много на тази тема. Повечето се отнася до усилията на науката да се справи успешно с бъдещото размразяване. Друга, не малка част, е насочена в позната фантастична област на предполагаемата очаквана изненада на пациентите при тяхното събуждане. Определено може да се каже, че макар и базирана предимно на догадки, тази предстояща среща с новото и неизвестното е особено предпочитана от много писатели и сценаристи като, в повечето случаи, тя наистина е увлекателно представена. За съжаление обаче не може да се прочете почти нищо за онова, което, според мен, е по-съществено и значимо, а именно – какво се случва с душите на пациентите в това толкова сложно и особено състояние? Дали всички те блажено спят и сънуват, намирайки се в някакъв вид частично или пък напълно безпаметно състояние? Никой не може да отговори еднозначно на тези въпроси засега!
Макар и само на теория, твърде вероятно е да съществува и една друга, доста по-страшна и ужасяваща действителност, която дори и най-смелите ни фантазии и разчупено въображение трудно биха допуснали.
М. Ралчевски

Моля, да погледнем сериозно към поставения въпрос, защото, както научих, днес има ужасно много такива хора на земята и аз си мисля, че не бива да подминаваме тяхната участ с лека ръка, но с общи усилия да се опитаме да намерим истината.

С интерес очаквам вашите мнения.
Благодаря.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот Ника » ср яну 12, 2011 7:22 am

Ами какво според вас стана с известния ни алпинист- Христо Проданов? Той е погребан в ледовете на връх Еверест и вероятно също е запазен- като плът и кости.
Но човека си е починал, от вече -30 години(май).
Този автор да не смята, че отрупвайки човека с лед, ще попречи на душата да отлети от тялото?
Ако е така е фантазьор.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот plamen » ср яну 12, 2011 9:17 am

Преди време писах една статия, която се занимаваше и с въпроса за замразяването (криониката) - ето един откъс от там:

***
Тъй като протагонистите на криониката и пластинацията като средства за постигане на лично безсмъртие вярват, че тайната на личността е в конкретните телесни клетки и връзките между тях, те обръщат основно внимание на съхраняването на мозъка като материален носител на съзнанието. Телата и органите се подменят, но мозъкът – мозъкът трябва да бъде запазен на всяка цена, защото с него мисля и чувствам, с него се идентифицирам и чрез неговото съхранение осигурявам безсмъртието си. Научните изследвания от областта на мозъчните изследвания не могат да разколебаят тези ентусиасти. Все по-малко учени свързват съзнанието с елементарната биохимия на мозъчните клетки. Строят се вече полиизмерни модели на мозъка, в които взаимодействието между полетата, а не материалът играе основна роля за обяснение на мозъчните процеси. Научен факт е, че самото тяло, включително и мозъкът, е съставено от абсолютно банални вещества и тайната на живота не е в материята, от която е изградено тялото, а във все още неясните сили, които поддържат “заговора” между молекулите на водата, въглерода и още няколко съставки. Животът, дори неодушевеният елементарен биологичен живот на амебата, се крие в динамичния хомеостазис със средата и когато този хомеостазис бъде прекратен (а това става при смъртта), се прекратява и неповторимия живот на биологичния индивид. Ако имаме технология за възкресяване на мъртъвци, тя не може да има нищо общо с възстановяване на мъртви клетки – просто защото всички живи клетки са съставени от една и съща материя (вероятно остатъци от избухнала Свръхнова в нашия район на Галактиката преди милиарди години) и на теория бихме могли да си построим човешко тяло с прозиволни параметри от 70 литра вода, шепа пясък, парче въглен и щипка-две по-екзотични елементи. За възкресението (ако стиснем зъби и приемем този материалистичен подход към него), е необходима динамична информация за всички процеси в тялото, както на ниво биохимия, така и на ниво електромагнитни полета. Такава информация мъртвото тяло не може да даде, а по всичко изглежда, че науката не е способна да извлече такава информация и от живото тяло.
***

Цялата статия:
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот m.muladzhikova » ср яну 12, 2011 9:54 am

Сигурно ще ме обвините, че мнението, което ще изложа е крайно - но това е мнението ми по въпроса:

Замразените / по собствена воля / хора са самоубийци. Душите им отиват в ада. За тях прошка няма. Не са изживели живота си докрай / и с болестта като завършек на този живот; която пък болест вероятно им е дадена за очистване от грехове; а това пък очистване само помага на душата и е за нейно спасение /, отказали са се по собствена воля от изпитанието и страданията на болестта / вероятно поради страх от смъртта /, т.е. - упражнили са правото на личен избор, за да опитат да променят края си / а това е опит да се излъже Бог /.

Малко объркано се получи като изказване, извинявам се.
refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот refab » ср яну 12, 2011 10:08 am

Urban
Потребител
Мнения: 70
Регистриран на: вт дек 28, 2010 6:34 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот Urban » ср яну 12, 2011 10:58 am

Благодаря за бързата реакция.
Пламен беше повече от изчерпателен и тезата му е в напълно съгласие с моята.
Muladzhikova е също съвсем права ( именно за това става дума и в романа ) за съдбата на душите на хората, които приживе доброволно са се замразили, за да постигнат един вид безсмъртие.
Рефаб, не е прав, че заглавието трябва да е "Съдбата на душите на хората, на които след смъртта им, телата са замразени", защото говорим точно за тези хора, които са го направили съзнателно и са прекъснали живота си.
Авторът на романа загатва точно това, като правилно е разбрала Muladzhikova, че тази постъпка е лоша, защото е в противоречие с дадения ни от Бога живот.
Оказва се, че толкова много хора в наши дни са потърсили такова обезсмъртяване, че косите ми настръхват. ::o
ivanb63
Потребител
Мнения: 819
Регистриран на: вт фев 16, 2010 12:20 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот ivanb63 » ср яну 12, 2011 11:57 am

Urban
Потребител
Мнения: 70
Регистриран на: вт дек 28, 2010 6:34 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот Urban » ср яну 12, 2011 2:29 pm

Иска ми се някой ако е чел ''Полубогиня'' да сподели впечатленията си.

Ето на това попаднах за книгата:

„Смело мога да заявя, че романът „Полубогиня“ е самобитно и необикновено цвете в съвременната ни проза. Има пъстро и многопластово животоописание, примесено с поредица запомнящи се поуки, които, както често се случва в живота, идват неканени, но от тях винаги има полза.
Художествената измислица за четенето на човешките мисли и за състоянието на душите на замразените хора е предложена с мярка и, въпреки фаталистичния елемент, у читателя не се създава усещането че чете фантастика.
Страданието и щастието, разочарованието и прошката, както и наблягането на ситуационното: падение – възход; възход – падение, пораждат основателно впечатление, че освен всичко останало, романът има и силно християнско и нравствено послание. Без да вменява идеи той ни въвлича в динамичното действие, правейки ни дълбоко съпричастни на историята като събужда у нас трайни и красиви емоции“

Доц. Д – р Цецо Душкин

СУ „Св. Климент Охридски“
Последна промяна от Urban на вт яну 18, 2011 10:57 am, променено общо 1 път.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот ven4e » ср яну 12, 2011 4:40 pm

refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот refab » ср яну 12, 2011 7:56 pm

Urban
Потребител
Мнения: 70
Регистриран на: вт дек 28, 2010 6:34 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот Urban » ср яну 12, 2011 9:35 pm

Разбира се, те не са живи в момента на замръзяването. Те подписват документ за доброволно замръзяване и после ги упойват и замразяват. Има случаи, когато им режат главите и им замразяват само главите или пък само мозъците. Това не са измислици! Интересното е, че в САЩ повечето от тези, които се замразяват предпочитат това да се пази в тайна и затова статистиката е условна. Заради тази доброволна воля на пациентите аз смятам, че това е нещо като самоубийство. То и в романа това се загатва.
Жестоко е, но е истина.
refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот refab » ср яну 12, 2011 9:53 pm

Urban
Потребител
Мнения: 70
Регистриран на: вт дек 28, 2010 6:34 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот Urban » чет яну 13, 2011 1:34 pm

Аз смятам, че понеже замръзяването в България ни е чуждо и непонятно и ние сме склонни да се присмиваме. То ние към повечето неща подхождаме така. Но тези, които са го направили и най-вече техните роднини едва ли мислят така, защото те не са го направили от хубаво. Този филм не съм го гледал; както и да е; явно темата не може да докосне хората до сърцата, защото им е далечна.
refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот refab » чет яну 13, 2011 2:42 pm

:) Я кажи, моля те, ясно и отчетливо, какво имаш предвид : упойват хора, убиват ги и после ги замразяват?... Тожва ли?

И, пак моля, без това-онова!.... Няма да си играем на фикики -микики цяла седмица на първа страница на форума! :!: :)
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Съдбата на душите на замразените хора!

Мнениеот m.muladzhikova » чет яну 13, 2011 8:55 pm

Рефаб,

Не си ли гледал такива филми / водят се към раздел "Научнопопулярни" / за замразяването на хора? Гледала съм няколко такива. Става въпрос за хора болни от неизличими болести или такива, които изпитват страх от естествената смърт. Плащат луди пари, после отиват в такива хранилища / където се съхраняват контейнерите със замразени в течен азот хора / и там ги упойват, като с упойката ги въвеждат в състояние на клинична смърт, после ги подлагат на серия от процедури и обработка с различни химикали, за да подготвят тялото за замразяване, а след това и ги замразяват. Съхраняват ги в едни големи контейнери / като големи цилиндри /. Това става по желание на хората, които се подлагат на това. На науката е ясно, че при замразяване на тялото - в кръвта и клетките / при образуване на ледените кристали / настъпват необратими и фатални поражения. С други думи кристалчетата правят тъканите на дроб-сърма и тялото не може повече да функционира при размразяване защото е разкъсано от кристалите. Това е ясно на пациентите и клиентите, които ползват тази "услуга". Въпреки всичко те се замразяват с пожелание да се размразят отново, когато науката ще бъде в състояние да възстанови телата им или да прехвърли съзнанието им в нови тела / някъде в необозримо-далечното бъдеще /.

Поздрави
Последна промяна от m.muladzhikova на пет яну 14, 2011 8:44 am, променено общо 1 път.

Върни се в “наука и религия”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта