Смъртта на философа Зигмунд Фройд

два пътя; колко истини?
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот Next » съб авг 03, 2013 7:45 pm

Смъртта на философа Зигмунд Фройд или

В болницата умирал старик. Диагнозата за болестта му била подобна на смъртна присъда. Името му било известно на целия свят, но никаква човешка сила не можела да го спаси. Единствената помощ, която можели да му окажат неговите колеги, била да му влеят във вената такава доза морфин, от която той вече да не може да се събуди. Но в това време лекарите, били те и атеисти, несъзнателно усещали, че животът и смъртта са във властта на Бога и не подлежат на човешко решение, затова им оставало само безпомощно да наблюдават продължителната агония.

Диагнозата била рак на челюстта и езика.

Този старик, който доскоро приличал на почтен равин, посветил целият си живот на това да докаже, че човекът е само едно пансексуално същество, чиито религия, култура и изкуство са само надстройка над човешките гениталии, че взаимната любов на родителите и децата е изтласкано в подсъзнанието желание за кръвосмешение. В неговите академични лекции и научни трудове се съдържал концентрат от кощунство и презрение към човека. Той буквално събрал еманацията на злото и греха, еманация, натрупана от човечеството във времето на цялото му съществуване, и нарекъл всичко това „наука”. Светът бил готов да приеме това учение. Хора, които нямали нищо общо с психиатрията, жадно четели неговите книги, защото намирали в тях апология на демонизма и собствения си грях. Той не бил единствената причина за нравствената катастрофа на човечеството, но се превърнал в злотворен квас, хвърлен в упадъчната култура на двадесетото столетие.

Немският философ Шпинглер написал книгата „Залезът на Европа”. Ако би могло сега да се напише книга с такова заглавие, то едно от главните действащи лица в нея би трябвало да бъде умиращият от рак на езика старик. Той се бе превърнал в „духовен отец” на науката за човека през ХХ век. Той стана възприемник на сексуалния звяр, излязъл от дяволския купел. Сигурно вече се досещате за името на болния – Зигмунд Фройд.

Ако културата на двете предходни столетия била „фаустовска”, когато човек се отказвал от вечността заради летящите и убягващи мигове, които не е по човешките сили да бъдат задържани, то културата на двадесетото столетие може да бъде наречена „фройдовска” – потъпкване на всичко свято, което все още се е запазило в човека. Човекът е загубен; доминанта на живота е пронизаното от два мощни инстинкта – секс и убийства – съзнание, в което човекът е потопен като в първобитен хаос.

Фройд вече не можел да говори. Той обяснявал желанията си с движения на ръцете, а езикът му бил като изяден от червеи. Казват, че най-големият ужас е да видиш себе си в гроба. Фройд виждал себе си като разлагащ се мъртвец. Метастазите на рака вече обхващали като пипала неговото тяло, появили се гангренозни рани по лицето, страните му почернели, от устата му течала кръв примесена с гной. Около живия труп се разнасяло страшно зловоние. До Фройд вече нямало роднини, никой не можел да се приближи заради смрадта излизаща като че от гроб. Лицето на Фройд се покривало с мухи, привлечени от сладникавия дъх на гнойта, които било невъзможно да бъдат прогонени. Покривали лицето му с марли. Сякаш заради вонята самият сатана се бавел и не се приближавал до него, за да вземе със себе си душата му.

Агонията продължавала. Фройд имал любимо куче, с което никога не се разделял. Дори то не понесло зловонието и избягало. Това бил последният удар за Фройд. Той останал сам със себе си, по-точно с това, което било останало от него. Той винаги се боял от смъртта, но сега безгласно я призовавал с молитвата на очите си. Казват, че една завишена доза морфин поставила край на неговата болест.

Фройд е един от зловещите символи на нашето време. Неговата смърт също е символична. Тя сякаш олицетворява гниенето на културата, изградена върху секс и кръв, върху култа към извратена наслада и насилие. Тази смрад от разлагащ се труп, чието име е „Разврат”. Тя вече трови всичките пет континента.

Богохулният език на Фройд изгнил в устата на своя собственик, превърнал се в гной, който капел от устните му и се стичал в гърлото му. Фройд, който отправил призив към небесата, умрял като безсилен червей, изоставен от всички. Но смъртта на Фройд е символичен образ, нещо като пророчество за това, какъв край вероятно очаква цялото човечество.

Карелин-р.ру
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот Ника » нед авг 04, 2013 5:47 am

Да, поучително и важно за човека, докато сме още на крака и здрави, да бягаме от греха. Развинтена фантазия, жажда за слава мисълта, че ще станем равни на Бога- са саморазрушителни.
Човекът е Божие творение, Христос е казал, че Божието царство е вътре в нас, а когато това бива залято с помия, последствията са тежки.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот ven4e » пон авг 12, 2013 3:00 pm

Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот Радослав » вт авг 13, 2013 12:33 am

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот ven4e » вт авг 13, 2013 8:04 am

Нищо интересно няма, Радо :) Освен може би това, че на "опознаване на греха", разбира се не с тези понятия, е учил и Фройд, но стига още по-далеч - той обосновава "психологически" "нуждата от греха". Според него всеки стремеж или влечение, който възникне в човека, трябва моментално да бъде задоволяван, дори да е кръвосмесителна връзка (той е имал такава), защото иначе възниквала невроза, с други думи, за да сте здрави психически, юруш на желанията и на тяхното задоволяване. Тома Аквински поне смята, че без да си изпитал съответните наслади, няма как да застанеш над тях (имам предвид забранените от Божието слово наслади), т.е. на него крайната му цел е освобождаване от греха, след като сме се убедили опитно колко е "лош" - да, но такова убеждаване просто няма как да настъпи, защото в греха винаги има нещо "приятно", като се започне още от Евиния: "Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание (Бит. 3:6)", т.е. без изгонването от рая двамата не биха имали никаква пречка да ядат постоянно от него и с това да нарушават единствената Божия заповед, която им е била дадена. Разбира се, те са загубили блаженството от общуването с Бог и са се скрили, но не са оценили сами какво губят и какво "печелят" с действието си. Подобна нагласа - да опознаем опитно греха, т.е. да сгрешим - е отхвърлена от апостол Павел, който е предвидил възможната злоупотреба с учението за свободата, която ни е дадена в Христос: "Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие...Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не...Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта. Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не. Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание (Рим. 5-6 глава)? " Това е накратко, разбира се ти имаше предвид теоретичното, а не емпиричното, опознаване на греха, че е нужно за отхвърлянето му, но тук вече влиза факторът "изкушение" и той не е съвсем за пренебрегване - само много силни духом могат да не се увлекат от привидното добро, което се съдържа в него, да оценят риска, така да се каже, и да се върна към моето лично мнение - според мен въпросният риск не си заслужава, защото вероятността да го извършат и на дело е по-голям, а ползата съмнителна.
Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот Радослав » ср авг 14, 2013 12:05 am

timotei
Потребител
Мнения: 273
Регистриран на: вт май 26, 2009 11:48 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот timotei » ср авг 14, 2013 1:00 am

Смисълът на Православието е да изследва Бога и да научи Човека да живее според волята Му - Божията воля. Това със схоластичните гимнастики на Тома Аквнински, Фройд, д-р Михайлов и др. са чужди тела върху снагата на Православието. Бог дойде, паказани се и сега ни чака. Какво ще разисквам "достойнствата" на гяволо. Не си губете времето по безплодни фрази и писания. По-добре си прочети канона на света Богородица и ще бъдеш щастлив, отколкото замислен с блуждаещ поглед православен. Майка Божия на помощ.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот Ника » ср авг 14, 2013 5:05 am

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот ven4e » ср авг 14, 2013 8:38 am

Тимотей и Ника, имам позната, която носи тежък житейски кръст и отиде на лекцията за тревожността, за да си помогне да се справи с ропота и унинието. Когато я попитах как е минало и за какво са говорили, тя ми отговори "за кастрационни страхове и за травмата на раждането", т.е. тя е запомнила това и беше още по-объркана отпреди. Молебният канон е важно нещо, но за да се молим чисто и искрено, трябва поне в някаква степен да сме преодолели емоционалните си проблеми. Старецът Паисий твърди, че преди да претендираме да сме православни, трябва да сме хора и да се научим на добрина, защото Църквата не решава психологическите ни проблеми, тя лекува духовните такива. Радо, на теб ще отговоря по-късно.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот Next » ср авг 14, 2013 3:49 pm

Позволявам да припомня съдбата на един колега философ на Фройд - (вижте в статията по-долу)... Цитирам малко:

В историята на болестта Ф. Ницше (психиатрическа болница на гр. Базел, Швейцария) за 1889 г. е записано:

“23 февруари. “За последен път бях Фридрих-Вилхелм IV”.

27 април. Чести пристъпи на гняв.

18 май. Доста често изпуска нечленоразделни викове.

14 юни. Счита се за страж на Бисмарк.

4 юли. Разбива чаша, “за да барикадира входа на стаята със супено стъкло”.

9 юли. Скача като коза, гримасничи и изпъчва лявото си рамо.

7 септември. Почти винаги спи на пода до леглото”. (Ф. Ницше. Сочинения в двух томах. т. II, М., “Мысль”, 1990, с. 813–827).

Интимни (в сексуален план) приятели на бесноватия философ били Герсдорф, Гаст и Овербек. Именно в състояние на лудост  Ницше написал голяма част от своите “записки на лудия” (в буквален смисъл), например: “Тъй рече Заратустра” (1884), “Отвъд доброто и злото” (1886), “Антихрист” и “Залезът на боговете” (1888). По свидетелство на очевидци, почти всички произведения са написани от него с помощта на автописнане (вариант на синдрома психическия автоматизъм). Така може с увереност да се говори за това, че съществата от паралелния свят са използвали Ницше като медиум, правейки го ретранслатор и проводник на своите идеи. Това означава, че действителния автор на произведенията и всички “гениални” идеи на бесноватия философ (на тях и до сега се възхищават болни хора като него) е бил един от демоните, стоящ очевидно на висшите степени на адската йерархия. В сегашно време в Русия тези дяволски (в пряк смисъл) идеи задължително се изучават във всички висши учебни заведения на страната, което се явява един от пунктовете на възпитателна работа, проведени от агенти на влияние, внедрени в Министерството на висшето образование.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот Ника » ср авг 14, 2013 4:10 pm

:clap: :clap: :clap:
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот ven4e » ср авг 14, 2013 4:29 pm

Здравей, Радо!

Забавих се с отговора, защото примерът, който си дал, от една страна е масов - много деца на пушачи в живота си не докосват цигара, а от друга - много лесно може да се обясни с понятията на Фройд, въпросът е доколко резонно е последното и дали в аналогични случаи важи същият принцип. С едно изречение, съвсем грубо и приблизително - психоанализата би обяснила това явление с понятието "катарзис" (това е ключовото понятие, върху което се гради Фройдовата терапия), т.е. очистване от дадено поведение вследствие на преживяна силна емоция. Дотук всичко изглежда добре, но трябва ли да се доближим на опасно близко разстояние до всеки един порок, за да преживеем свърхсилна емоция, която да ни "имунизира", по-точно да пренасочи психичната ни енергия в друга посока? Аз не казвам да живеем в стерилна среда, което е и невъзможно, а единствено сами да не се излагаме на риск и да проявяваме интерес към нещо с презумпцията, че това ще ни е от полза. Въпросната катарзисна теория е опровергана по научен път, по-конкретно от изследвания, които показват значимостта на социалната среда във формирането на поведението ни - за нас са важни процесите на моделиране, наблюдение и имитация и ние действително се повлияваме в по-малка или по-голяма степен от стимулите, на които сме изложени - волно или неволно. Основното, на което трябва да се обърне внимание, е че ролевите модели, които наблюдаваме, са свързани с "награда или наказание", те носят или удовлетворение, или страдание за този, който е възприел даденото поведение. В случая с родителя пушач детето вижда не просто едно действие на значима и обичана личност, но то забелязва също така и негативните последици, до които води пушенето (отвратителна миризма и т.н.), което го кара да се дистанцира от подобно поведение, без да престане да уважава бащата заради други негови качества и дори само заради това, че му е баща. Друго щеше да е, ако последиците от пушенето бяха позитивни, напр. ако човек се подмладяваше или ставаше по-щастлив и т.н. - тогава общо взето е почти неминуемо "добрият" пример да бъде последван. В случая с пушенето и алкохолизма "наказанията" са видими, т.е. всеки може да събере две и две и да каже: не искам това за себе си. В тези случаи, когато има санкция за злото, то става отблъскващо и не "заразява" околните, освен ако те упорито не отричат реалността и не твърдят, че при всички останали може да има лоши здравни последици, но при тях е изключение (подобна нагласа, колкото и да е ирационална, споделят голямо количество хора). При други "грехове" обаче не само няма видими "наказания", напротив, те като че ли попадат в графата "на Страшния съд" - хора крадат, може би убиват и нищо, животът продължава, както и обратно - страдат невинни само заради това, че са попаднали на грешното място и грешните обстоятелства и това е наистина "изкушение" за нас, защото директно атакува разбиранията ни за добро и зло и чувството ни за справедливост. Много неща не зависят от нас, дори и собствените ни качества в немалка степен, но това, което можем да изберем в живота си, са близките ни хора, тези, с които ни е приятно и които са позитивни модели за нас, с други думи по-полезно е да опознаем и да отделяме вниманието си на доброто, отколкото да се впускаме в изследване на злото, което и така не ни оставя без присъствието си, "изкушения" колкото щеш.
Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот Радослав » чет авг 15, 2013 11:26 pm

Ven4e, благодаря за изчерпателна и полезна информация! Вероятно си права, че изпускам нещо важно, а именно че познаването на греха, дори и само теоретично, не винаги предполага задължително отвръщане от него. Да, това сигурно е вярно за част от греховете - убийство, прелюбодейство, гняв... Но, по отношение на други, резултатът може и да не е съвсем такъв. Егоизмът и самомнението, например, могат да изглеждат доста привлекателни и успешно в днешно време...:roll:

Sent from my Android device.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот ven4e » пет авг 16, 2013 7:17 am

Не зная защо правиш принципна разлика между външните и вътрешните пороци на хората :) Да изследваш целенасочено чуждата гордост, коварство или глупост е меко казано изморително, дори когато е с цел самозащита заради евентуални посегателства срещу личността (тогава е донякъде оправдано, но ще се повторя, изисква вътрешна сила за преодоляване, защото силно смущава и е по същество изкушение). Ако наистина искаме да опознаем греха, знаеш - да извадим гредата от собственото си око, защото нямаме по-добър обект за опознаване от самите себе си, така че с това съм съгласна - опознаването на собствения ни грях/порочност/недостатъци има действителна практическа стойност. Допълнителна трудност представлява склонността ни към грешки, когато сме наблюдатели, а не извършители на дадено действие, за която съвременната психология има солидна обяснителна теория. Не съдете, за да не бъдете съдени - по смисъл е това :wink:
reader
Потребител
Мнения: 76
Регистриран на: пон дек 22, 2008 11:18 am

Re: Смъртта на философа Зигмунд Фройд

Мнениеот reader » пет авг 16, 2013 8:47 pm

Според мен с греха трябва да се занимаваме дотолкова, доколкото той ни пречи да чувстваме живото присъствие на Бог. Все пак централната фигура в православието е Богочовекът Иисус Христос, а не греха. Злото, дяволът и греха ги е имало винаги, има ги и винаги ще ги има... до Страшният Съд. Те са несравнимо по-силни и опитни от нас и ние не можем да ги победим и унищожим нито с опознаване, нито с отричане, нито с избягване, нито с каквито и да било други собствени усилия. Аз мисля, че с греха трябва да се опитваме да прекарваме колкото се може по-малко време. Още щом го усетим в живота си - като помисъл, като общуване с този помисъл, като съгласяване с този помисъл или пленяване от него, ние трябва да разберем на колкото се може по-ранен етап, че имаме проблем и да прибегнем с молитва към Бог, който единствен може да ни избави в тази борба, ако Му е угодно, разбира се. Да се опитваме да унищожаваме злото сами...чрез пряко влизане в контакт с него е все едно да се опитваме да изхвърлим прекаляването с алкохола от живота си чрез изпиването му. Няма лошо в изпиването на една чаша алкохол - няма да се опияниш...даже няма и да я почувстваш и няма проблем да престанеш. Втората чаша вече те отпуска и започваш да се чудиш дали да не си поръчаш трета. Третата чаша те кара да забравиш скърбите си и поради това да се развеселиш и те кара да си мислиш, че именно той, алкохолът, е източника на веселието ти - но това е удоволствието или по-скоро облекчението при събуването на неудобни или с един-два номера по-малки обувки, носени цял ден. Четвъртата чаша вече те превръща в такъв, какъвто не искаш да бъдеш т.е. в човек изцяло под въздействието и властта на алкохола и ще се нуждаеш от добронамерен приятел, който да те заведе до вкъщи и да се грижи за теб докато изтрезнееш. Така е и с греха, опитващ се да навлезе в живота ти - на колкото по-ранен етап съзнателно прекъснеш контактите си с него (без да изпадаш в дързост пред Бога или отчаяние от случилото се), отправяйки мисълта си към Бог, толкова по-добре. Но ако вече си "изпил" четвъртата чаша...то даже няма и да осъзнаваш наличието на грях в живота си и ще се нуждаеш от намеса от Самият Бог, в повечето случай против желанието ти.

Върни се в “наука и религия”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост