За промяната на другия

два пътя; колко истини?
Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

За промяната на другия

Мнениеот Метличинка » съб фев 07, 2015 9:01 pm

Преди известно време изчетох материал, който в основата си ме е замислял винаги. През годините съм се питала възможно ли е да промени човек у друг такъв, част от вътрешната му настройка. Да повлияе върху начина му на живот. Да помогнеш на човек да обърне поглед към собствената устроеност и душевна почва. Уви! Разбрах, че по никакъв повод не бива да има вмешателство. Всеки човек е личност, уникален и различен. Как ще извърви житейския си път - той решава. Роден е с право на избор и с още нещо...
За да не досаждам повече с мислите си, ето и интервюто:

"- Сестро, когато забелязваме нещо изкривено у другия, как може да го накараме да се промени?

м. Гавриила: Голяма заблуда е да мислиш, че можеш с усилията си да промениш един човек. Никога. С живота си – можеш. Но с усилия, говорене, противопоставяне и всички подобни, никога или поне много рядко. Промяната ще настъпи, когато дойде Божият Час. Ако ти промениш себе си и станеш жив пример за този, който искаш да промениш, негов идеал, и той те вижда щастлива, тогава ще се промени. Да се молиш за някой човек е добре. Но да се опитваш да го промениш – не. Това е само в ръцете на Бога.

Господ има Своя План за живота на всеки от нас. За всички. Ние сме свободни. Не знаем обаче, че Той знае какво ще правим. Той знае всичко. Знае нашия път до последния миг от живота ни. Ние не го знаем. И ако обична моя М., се опитаме да се съединим повече с Бога, тогава няма да има нужда да правим нищо. Тъй като автоматично ще се превръщаме в жив пример за онези, които искаме да видим вървящи по Неговия Път. Но е естествено при твоята младост и при любовта, която Бог е вложил в сърцето ти, да не можеш поне в началото да разбереш това и да се разочароваш, казвайки си: “Но какво е това? Толкова усилия, а той е все същият”. Знаеш ли какво обаче? Същото казва и Господ за нас: “Толкова пъти ти простих. Толкова пъти проявявах търпение, а ти си все същият”. И тогава продължението е в молитвата. Както и началото е в молитвата. Без да осъждаме другия.

Един път, когато вече бях разбрала какво е молитвата, видях на пътя две деца да се бият. Не отидох да ги разтърва, както бих направила по-рано, но веднага приложих това, в което вярвах. Обърнах глава настрани и се помолих: “Господи, вложи Своя мир между тях”. И докато се обърна да видя, те вече играеха усмихнати. Беше отговор на Бога. Да помниш това, обична ми М. Мирът и тишината в нас, и това как живеем, показват колко Вярваме. Затова може някой да ни казва най-хубавите поучения. Но като го видим смутен, неспокоен, не можем да повярваме на това, което ни казва.
Тоест, ако искаме да помогнем на другите, цел на живота ни трябва да бъде да се приближим колкото може повече до Първообраза, т.е. до Господа."

из "Аскеза на любовта", монахиня Гавриила, превод: Златина Каравълчева
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот ven4e » съб фев 07, 2015 9:23 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: За промяната на другия

Мнениеот prokimen » нед фев 08, 2015 7:01 pm

Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот Метличинка » нед фев 08, 2015 8:04 pm

Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот Метличинка » нед фев 08, 2015 8:16 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: За промяната на другия

Мнениеот prokimen » пон фев 09, 2015 1:24 pm

Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот Метличинка » вт фев 10, 2015 5:09 pm

Темата е създадена и отворена за мнения и всички, желаещи да се включат с личностно виждане, разполагат със свобода на словото за изказ. За мен, всяка конструктивна дискусията формира, дообогатява мирогледа на човека.
Благодаря Ви, за допълненията, относно монашеския обет!
Приемам, че е така, както пишете. Животът на монасите е подвластен на строги канони, докато ние, живеещите извън Света обител, имаме различен начин на живот. Простете, но всяка намеса против свободната воля човеку, едва ли е душеспасителна.
С уважение към Вас!
Да Ви закриля Бог!
G.K.M
Потребител
Мнения: 125
Регистриран на: чет сеп 26, 2013 12:58 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот G.K.M » вт фев 10, 2015 7:21 pm

За съжаление, човешкият мозък е изначално неподатлив на (раз)убеждаване чрез рационални аргументи. Много тренинг трябва за да се подобри съществено това вродено състояние, като от определена възраст нататък става почти твърде късно и почти невъзможно

Затова и все още има религия на този свят.
Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот Метличинка » вт фев 10, 2015 10:41 pm

G.K.M
Потребител
Мнения: 125
Регистриран на: чет сеп 26, 2013 12:58 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот G.K.M » чет фев 12, 2015 11:18 am

Аз казах "неподатлив на рационални аргументи"

Силно ме съмнява, че твоята конверсия е била в резултат на такива.

Човешкият мозък се характеризира с купища когнитивни дефекти, които или са били адаптивни в далечното минало сред африканската савана, или не са били достатъчно вредни, за бъдат очистени от естествения отбор. А сериозна селекция за рационално мислене и научен подход към света по модерни епистемологични стандарти никога не е имало.

Резултатът е, че имаме вродена податливост към суеверия от всякакъв сорт - религия, астрология, екстрасенси, врачки, алтернативна медицина, и всевъзможни други ирационални глупости.

А на въпроса дали има бог, отговорът е следния:

1) Съществуването на някаква абстрактна висша сила движеща вселенета не може да бъде опровергано със 100% сигурност.
2) Но към днешна дата няма никаква сериозна нужда да се прибягва до нея за да се обясни каквото и да било
3) Същетвуването на божества, които слушат молитви и се интересуват от живота на хората, е много малко вероятно
4) Това те да имат точно характеристиките, приписвани им от от всяка една от многобройните земни религии поотделно, е още по-малко вероятно.
Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот Метличинка » чет фев 12, 2015 9:51 pm

Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот Метличинка » чет фев 26, 2015 8:36 pm

Вярата - по-ценна и от образование, и от имане


Пристигнахме в Калоферския манастир по време на вечерната служба. Малкият параклис беше пълен с монахини и послушници. След службата ни настаниха в една стая току под параклиса. Една монахиня донесе дърва, запали печката, донесе ни вечеря (вкусна картофена чорба), все шеташе и ни разпитваше от какво се нуждаем. Когато тръгна да си върви и аз излязох да я изпратя, на светлината в коридора разпознах лицето, усмивката, благия й поглед - сестра Валентина Друмева. Бях изумена от смирението, с което ни прислужваше, от грижата й да се чувстваме удобно в суровите условия на манастира. Помолих я да ми отдели време за разговор и тя веднага ме покани в килията си.
Докато палеше печката, разгледах простичко обзаведената й килия: икони окачени на източната стена (бяха много и не успях да ги запомня); писалище пред двата малки прозореца, гледащи към храма и цветните лехи; над писалището - разпятие, твърдо легло в ъгъла, на което ме покани да седна, и прост дървен стол, на който тя се разположи.
Разговорът ни някак естествено потръгна от моите две деца, към нейните 150 деца от неделното училище, децата от пловдивските домове за сираци и децата на България, за православното вероучение и изкушенията в съвременния свят.
Докато разговаряхме, някой все влизаше да я пита нещо, да я помоли за нещо.
- Тук все е така - смутено се извини тя. Помислих си: „Ако аз живеех тук, сигурно все щях да търся повод да я видя, да разговарям с нея” - присъствието й е завладяващо.
- Прави ми впечатление, че има много млади момичета в манастира.
- Тук са за Великия пост. Помагат ни много момичетата - четат в църквата, пеят... службите сега са дълги. Много добри деца.
- Насочвате ли ги към монашески живот?
- Не, комуто каквото Бог е отредил. Аз не искам да влияя на избора им. За благочестивия човек всеки път е добър и води към спасение.
- А как да разбираме какво е призванието ни: към едно ни влече сърцето, а друго става.
- Каквото става, то е Божията воля и трябва да го приемаме с вяра, не двоедушно. Аз, макар да съм израснала в религиозно семейство, изобщо не знаех какво е монашески живот. Учих едно, друго, но стана така, че дойдох в манастира и тук всичко ми хареса. Приех монашество и никога не съм съжалила за избора си.
- А как започна работата Ви с децата?
- Появиха се секти, сън не ме хващаше от тревоги и реших да направя нещо. Разлепихме обяви на няколко места в града и се появиха желаещи. Освен от Калофер, идват и 30 деца от Левски. Изучават Свещена история на Стария и Новия Завет, разказвам им поучителни разкази, извличат нравствени поуки, пеем... В края на учебната година правим тържество в читалищния салон с театрални постановки. Децата участват с голямо желание, а и публиката научава по нещо.
- С какво децата, които изучават вероучение са по-различни от връстниците си?
- По-възпитани са, по-отговорни, не се поддават на суеверия, секти и болна мистика. Защитени са. Светът е пълен със зло - без вяра тежко се живее, ако разчиташ на себе си, на своите сили. Колко е силата на човека? Докъде ще стигне сам, без Бога?!
- Напоследък все по-често се говори за въвеждане на сексуално образование в училищата, какво е Вашето мнение по въпроса?
- Ако това стане, ще се развратят децата - помълча и въздъхна. - Жалко. Човек неслучайно има свян, без свян се принизява до животно.
- Компютърът, Интернет се превръщат в нещо обикновено и необходимо. Как да предпазим децата си от злото, което дебне в тях, от насилието, порнографията, пристрастяването, от психическите и физическите увреждания?
- Не можем да върнем времето назад. Макар че, какво пък толкова сме придобили - техниката не ни е направила нито по-добри, нито по-щастливи, нито животът е станал по-лек или по-смислен. Човек може да се ползва и от телевизията, и от компютъра, и от Интернет, но със самодисциплина, без да се увлича и да се оставя те да поробват волята му. Но колцина могат да се похвалят с такава воля?! Сядаш и се забравяш с часове, а времето е скъпо, времето ни е премерено. А децата са съвсем безпомощни пред това изкушение.
- Как родителите християни да опазят децата си от влиянието на света: телевизията, улицата, местата за забавление и дори училището влизат все повече в противоречие с християнското възпитание?
- Да ги обграждат с молитва. Да се молят за тях и да ги учат да се молят. Щом са поверени на Бога и Божията Майка, те ще ги опазят, нищо няма да им навреди. И най-ревностният християнин не може да се опази от изкушенията на света, но с Бога сме силни и нищо не ни застрашава.
- Какво бихте възразила на твърдението, че християнското възпитание прави детето непригодно да живее в света? Смирението, честността, безкористността... не са от най-ценените качества днес?
- Родители, които възпитават децата си в духа на този свят, възпитават потенциални престъпници, които щом без угризения могат да престъпят моралния закон, рано или късно ще престъпят и законите на страната и ще свършат в затвора. Един човек, ако е възпитан в дух на егоизъм, пресметливост, двуличие, не може нито да има истински приятели, нито да създаде добро семейство. Цял живот ще си остане самотен и нещастен, необичан и неумеещ да обича.
За пример мога да дам децата, които са преминали през нашето неделно училище. Някои от тях са студенти, други създадоха свои семейства и сега водят тук децата си, но те в никакъв случай не са непригодни за този свят. Това са хора с калена, възпитана воля, организирани, с ясна цел в живота, знаят как да се радват на хубавото и как да приемат лошото, умеят и доброто в живота да оценят, и нещастията и неуспехите да преодолеят, без да губят вяра. Християнството ги е научило да ценят хората около себе си, затова се радват на добри приятелства и на добри семейства... Без вярата в Бога не си струва да се живее. Тя е по-ценна и от образование, и от имане, тя е най-ценното, което родителите могат да дадат на своите деца.
Съблазните в света са много, злото отвсякъде се домогва до децата ни, за да ги погуби. Но трябва да имаме вяра и да се молим на Бога да ги пази, а ние да посяваме в тях още от малки доброто повече с личен пример, да използваме всяка създала се ситуация, за да извличаме нравствена поука и наставление. Децата не трябва да живеят затворени, в ограничения, а да им се покаже доброто, за да могат да избират. Защото децата ни нямат избор или изборът им е ограничен - между едно зло и друго зло. Не бива да им се забранява да ходят на дискотека (забраненото привлича), но когато са се докоснали до атмосферата в манастира, до храма, до природата, тогава задимената, нездравословна атмосфера на нощните заведения е отблъскваща за тях и те ще търсят покоя и красотата на храма.

Тръгваме си от манастира сигурни, че ще се връщаме пак и че онова, което прави от един манастир средище на духа, не са сградите, стенописите, дори историята, а хората, които го обитават и го насищат с духовност.

Интервюто взе
А. НЕВСКА


http://synpress-classic.dveri.bg/12-2002/valentina.htm

Оставям интервюто без коментар от моя страна...
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот Aurelia Felix » пет фев 27, 2015 2:53 pm

Мога да променя всеки за секунди. Ваш Калашников :)

---------

Ние сме устроени така, че истински се учим само от опита си. Човек може да изчете цели библиотеки богословска литература, но това само ще му надуе главата, грубо казано. Истински се учим единствено от личен опит. Имам предвид учене от което се израства, а не което само възгордява.
За другото св. Августин го е казал най-добре: "Нашата воля винаги е свободна, но не винаги е добра".
ivanb63
Потребител
Мнения: 819
Регистриран на: вт фев 16, 2010 12:20 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот ivanb63 » пон мар 02, 2015 11:56 am

Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

Re: За промяната на другия

Мнениеот Метличинка » пон мар 02, 2015 9:17 pm


Върни се в “наука и религия”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост