съвременна християнска апологетика

два пътя; колко истини?
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Мнениеот Мария » чет сеп 11, 2008 4:39 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » чет сеп 11, 2008 4:42 pm

Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Мнениеот Мария » чет сеп 11, 2008 4:46 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пет сеп 12, 2008 4:31 am

10. Обща основа, която не е неутрална

В предишните две глави видяхме, че необходимостта от приемане като презумпция на Божията изявена истина, за да придобием познание за каквото и да било – от химическия състав на водата до начина за спасение – (1) не създава несмислена надменност, (2) нито лишава невярващите от познание за света. Едно трето обвинение против епистемологичната позиция на християнския презумптивизъм е, че той изключва възможността за смислена дискусия и успешен спор с нехристияните. Презумптивистът бил отричал, че има някаква обща основа между вярващите и невярващите, и следователно апологетът не би имал допирна точка с невярващия и никаква основа, върху която да разменя идеи с него.

Правилният отговор на тази критика изисква да размислим върху (1) Бога, Когото представляваме, (2) грешника, на когото говорим и (3) контекста, в който спорим с него.

Господ Бог е Създател на небето и земята (Бит 1:1 ); нашето разбиране трябва да започне оттук. Той е направил всичко (Изх. 20:11; Неем. 9:6; Пс. 104:24; Ис. 44:24 ); „чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото” (Кол. 1:16 ). Всички хора, богати и бедни, са Негови създания (Пр. 22:2). И „Господ е направил всяко нещо за Себе Си” (Пр. 16:4 ); „Всичко чрез Него и за Него бе създадено” (Кол. 1:16 ). Неговото върховно господство се простира над всяко нещо в света. Той действува във всичко по решението на Своята воля (Еф. 1:11 ), и всеки миг на деня Му принадлежи (Пс. 74:16 ). Той притежава всичко в създанието и всяка част от живота трябва да Му служи. „Господня е земята и всичко що има в нея, вселената и тия, които живеят в нея” (Пс. 24:1 ); Бог заявява, че „все що има под цялото небе е Мое” (Йов 41:11; ср. Бит. 14:19; Изх. 9:29; Вт. 4:39; 10:14; и др. ). Както Раав признава, „Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу” (Ис.Нав. 2:11 ); следователно Негови са величието, могъществото, славата, победата и властта, тъй като всичко на небето и на земята е Негово притежание (1 Лет. 29:11 ). Божията върховна власт се простира до краищата на земята (Пс. 59:13), над всяка душа (Езек. 18:4 ), във всички поколения (Изх. 15:18; Пс. 10:16; 145:13; 146:10). Следователно, Бог, Който е създал всичко, владее над всичко (Пс. 103:19 ).

В такъв случай всичко в създанието трябва да служи и да бъде използвано да служи на Господаря Създател: „Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него” (Рим. 11:36 ). Няма нито един квадратен сантиметър в света, нито една част от секунда, които да не са зависими от Бога, управлявани от Бога и не служат на Бога. Затова на човека е заповядано да върши всичко за Божията слава (1 Кор. 10:31 ); нашите тела трябва да бъдат живи приноси към Бога (Рим. 12:1 ). Всъщност, всичко, което правим, било в думи или дела, попада под тази заповед (Кол. 3:17 ). Дори използването на нашия ум и разум трябва да бъде според Божиите изисквания и за Негова слава (2 Кор. 10:5 ), защото Неговата върховна власт включва всички области на мъдростта и познанието (Кол. 2:3 ). Така виждаме, че Бог трябва да бъде прославян буквално във всичко (1 Пет. 4:11 ). Тъй като всичко и всяка област са създадени и управлявани от Бога, нищо не е изключено от изискването да бъде посветено, или отделено за Него – трябва да бъдем святи „в цялото си държане” (1 Пет. 1:15 ).

Изводът от тази логика е напълно очевиден: не може да има неутрална основа между вярващия и невярващия, между покорството и бунта, между зачитането и презирането на това, което принадлежи на Бога (т.е. всичко). „Никой не може да служи на двама господари” (Мат. 6:24 ); „Кой не е с Мен е против Мен” (Мат. 12:30 ). Следователно, няма нито една област в света, в мислене, в слово или в дело, която да е несвързана, или безразлична, или неутрална към Бога и Неговите изисквания. Християнинът трябва да осъзнае този факт, когато работи с невярващия. Няма предмет за обсъждане, който да е несвързан с религиозния въпрос или е свободен от религиозно посвещение. Не съществува „демилитаризирана зона” между лагера на невярващите и покорните на Христос войски. Бог притежава всичко или нищо. Всяка област от живота и всеки факт са това, което са, поради Божията върховна заповед, и следователно няма място, където човек може да избяга от Божието влияние, управление и изисквания. В Божия свят неутралността е невъзможна.

Нещо повече, Бог не само е създал всичко за Себе Си, и не само владее над всяка област, но постоянно и повсеместно изявява Себе Си на всички хора. Бог никога не е останал без свидетелство за Себе Си (Деян. 14:17 ). Никой човек не може да претендира, че няма познание за своя Създател, защото самият Бог е изявил на всеки човек това, което може да се знае за Него (Рим. 1:19 ). Всъщност, Неговите невидими качества могат да бъдат ясно видени чрез създанието (Рим. 1:20 ). Така, тук отново трябва да заключим, че не може да има неутрална основа, няма област, която не упражнява натиска на откровението върху грешника. Навсякъде, където погледне, грешникът вижда Бога, с Когото трябва да се срещне един ден. Не може да има безопасна зона, където грешникът може да избяга. Ако имаше такава, грешникът би останал там завинаги, за да избегне своя Създател. Но няма бягство от Бога (Пс. 139:7-8 ).

Така християнинът трябва да се старае да доведе невярващите мислители до пълно осъзнаване на Божиите всеобхватни изисквания върху тях. Богът на вселената, който поддържа всичко, царува над всичко и изявява всичко, не е позволил и не може да позволи създаването дори на най-малката област на неутралност. Следователно, за вярващия е погрешно да търси (и да си въобразява, че може да намери) предмет, който няма да предизвика невярващия с презумптивните изисквания, които разгледахме в предишните глави. Надеждата, че такава неутрална тема или факт може да стане отправна точка за дискусия, която постепенно ще убеди невярващия в истинността на Божието Слово (стъпка по стъпка) е напразна. Христос е Господ, дори в света на мисленето. Няма факт, няма област на познание или мъдрост, които не налагат Неговите изисквания и не изявяват Неговата върховна власт. Началната точка на разбирането не е неутралността, а почитта към Господа.

Тези съображения не само установяват, че няма неутрална основа между вярващите и невярващите, но също че има винаги присъствуваща обща основа между вярващия и невярващия. Но трябва винаги да помним, че тази обща основа е Божията основа. Всички хора имат като обща основа свят, създаден от Бога, управляван от Бога и непрекъснато изявяващ Бога. В такъв случай всяка област от живота и всеки факт могат да бъдат използвани като допирна точка. Отричането на неутралността не отрича общата основа, а я осигурява.

Мария - научи се да четеш Словото и разсъждавай над него - САМА!
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пет сеп 12, 2008 3:20 pm

10. Къде може и къде не може да се намери допирна точка

Стигайки до въпроса за общата основа с невярващия, ние първо разглеждаме Бога, Когото представляваме. Тъй като Бог е Създател на всичко, тъй като Той върховно управлява всяко събитие, и тъй като Той ясно разкрива Себе Си във всеки факт от създадения ред, напълно невъзможно е да има някаква неутрална основа, някаква територия или страна от действителността, където човекът не се среща с Божиите изисквания, някаква област на познание, в която теологичните въпроси нямат значение. Но именно този възглед гарантира, че има обща основа между вярващия и невярващия – общата основа на метафизичното естество. Целият свят, създанието и историята на обществото, съставляват общност между християнина и нехристиянина. Но тази обща основа не е неутрална основа; тя е Божията основа. Няма място в света – дори в света на мисленето – което да не е Божия територия.

В допълнение към разглеждането на Бога, Когото представляваме, трябва да вземем предвид и човека, на когото говорим. Конкретно трябва да осъзнаем интелектуалните последствия от греха. Падението на човека има драстични последствия в света на мисленето; дори употребата на способността на човека да разсъждава става извратена и объркана. Цялото създание е подчинено на суета ((Рим. 8:20), което довежда объркване, неспособност и скептично отчаяние в света на познанието. Нещо повече, човешките мисли са обхванати от морална поквара (Бит. 6:5 ), така че нечестивото използване на човешкия ум става цялостно, непрекъснато и неизбежно. Човекът неправедно подтиска истината, за да прегърне лъжата (Рим. 1:18, 25 ). В своята псевдомъдрост светът отказва да познае Бога (1 Кор. 1:21 ), защото Сатана е заслепил умовете на хората (2 Кор. 4:4 ). Човекът използва своя разум не да прославя Бога и да разширява Неговото царство, а да въстава в надменен бунт против познанието за Бога (2 Кор. 10:5 ).

Но когато казваме, че грехът е етичен, ние нямаме предвид, че грехът обхваща само волята на човека, но не и неговия разум. Грехът обхваща всяка част от личността на човека. Всички действия на човека във всички взаимоотношения, в които Бог го поставя, са етични, а не само интелектуални; самото интелектуално е етично. (Cornelius Van Til, The Defense of the Faith.).

В своите Институти на християнската религия Жан Калвин много умело отбелязва, че философите имат нужда да видят, че човекът е извратен във всяка част на своето същество – че падението се отнася също толкова за умствените дейности на човека, колкото и за неговата воля и емоции.

Разбира се, това допълнително усилва аргумента защо не можем да се стремим да намерим обща основа в тълкуванието на невярващия или в неговото съзнателно разбиране на нещата, било в законите на логиката, историческите факти или опита на човешката личностност. Нехристиянинът се стреми да потиска истината, да я изопачи в натуралистична схема, да изключи откровението за Бога, Който прави нещата и събитията да са това, което са (определя края от началото, Ис. 46:10 ). Християнският учен не може да намери нищо отвъд формалното съгласие, не може да открие истински общо разбиране в думите и възгледите на невярващия. Конкретно, и в самата същност на несъгласието с невярващите учени или мислители ще видим, че невярващият има неправилна диагноза на своето състояние и на своят личност. Нехристиянинът смята, че неговият мисловен процес е нормален. Той смята, че неговият ум е върховна инстанция във всички въпроси на познанието. Той възприема себе си като отправна точка за всяка тълкуване на фактите. Тоест, епистемологично той е станал закон сам за себе си: автономен.

Следователно, извратеността и въображаемата автономия на мисленето на човека възпира новородения християнин от търсене на обща основа в съзнателния и изявен възглед на невярващия за каквото и да е. Вместо да се съгласи с възгледа на грешника, с неговата подредба или преценка на неговия опит, християнинът се стреми към неговото покаяние – покаяние в света на мисленето. Нашият подход трябва да бъде като този в Исая 55:7, „Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа.” Умиращият болен може да се нуждае от операция и все пак да се страхува от нея, и да заблуждава себе си, че състоянието му изисква само превръзка. Лекарят, който приема възгледа на своя пациент за самия него и неговото състояние, не само е шарлатанин, той показва пълна незагриженост за истинското здраве и възстановяване на пациента. Така също християнският учен, който искрено желае духовното възстановяване на неновородения мислител, не трябва да позволява на невярващия сам да диагностицира свое състояние и мисли, и тогава да предписва неуместно лекарство. Неновороденият мислител не се нуждае просто от превръзка на допълнителна информация; той се нуждае от голяма вътрешна операция на новорождение. Той трябва да изостави своите мисли и да бъде обновен в познание по образа на своя Създател (Кол. 3:10 ).

Все пак, като отрича общата основа в областта на автономното тълкуване на нехристиянина за опита, презумптивистът не учи, че няма допирна точка с невярващия. Фактът, че невярващият греши в своите съзнателни опити за тълкуване, не означава, че той и християнинът са (от епистемологична гледна точка) като кораби, които се разминават в тъмнината. Защото има нещо с голяма значимост, което е общо за вярващия и невярващия; и двамата, независимо от тяхното спасено или неспасено състояние, са създания по Божия образ. Макар че неновороденият има нужда да бъде обновен по отношение на него, той все още остава по Божия образ. Човекът не може да престане да бъде човек, а да бъде човек означава да бъде Божий образ. Човекът е ограниченото подобие на Бога, бивайки като Него във всяко отношение, в което създанието може да прилича на своя Създател. Поради това никой човек не може да избяга от Божието лице, защото навсякъде, където отиде, човекът носи със себе си Божия образ – дори в ада. Следователно, вярващият може да намери допирна точка в своята дискусия с невярващите дълбоко вътре в тях. Сътворението установява завинаги, че никой човек не може да е далеч от докосването на Божието откровение; хората са създадени със способността да разбират и да разпознават гласа на своя Създател. Ван Тил казва, че ние сме

. . . уверени в допирната точка във факта, че всеки човек е направен по Божия образ и има отпечатан в себе си Божия закон. Единствено в този факт можем да имаме увереност относно проблема за допирната точка. Защото този факт винаги прави хората по-податливи към Бога. . . . Само когато по този начин намираме допирна точка в чувството на човека за Божеството, което лежи като основа на неговия възглед за себеосъзнатост, можем да бъдем верни на Писанието и ефективни в разговорите с естествения човек.

Така виждаме, че дотук презумптивизмът приема на сериозно ученията за сътворението, Божието върховенство, естественото откровение, сътворението на човека като Божий образ и пълната извратеност. Презумптивизмът твърди, че със сигурност има област на обща основа между вярващите и невярващите (основа, която е метафизична по естество), но тази обща основа не е неутрална основа. Нещо повече, тази основа не се намира в автономния възглед и тълкуване на естествения човек на неговия опит или на фактите в света. Християнинът няма допирна точка там, а в действителното състояние на човека като Божий образ. От това е ясно, че третата критика срещу презумптивизма, която беше изложена в предишна глава, е напълно неоснователна. Далеч от изолиране на хората във взаимно недостижими кули на мислене, презумптивизмът осигурява и обща основа, и допирна точка между християнина и нехристиянина. Всичко е въпрос на намирането им на правилното място!
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Мнениеот Мария » пет сеп 12, 2008 7:11 pm

само да ти кажа, че като ти вида писанията от този сорт въобще не ги чета! :|
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Мнениеот ven4e » пет сеп 12, 2008 8:19 pm

Да помогна:

Обобщение:

Тук ще бъде удобно да спрем и да обобщим нашата дискусия в предишните глави, за да придобием сбит поглед върху нашия начин на мислене.

Първата част на тази серия излага Господството на Христос в областта на познанието и прилага тази истина в упражняването на човешкия разум. Заедно с Калвин заключихме, че трябва да приемем като презумпция Божието Слово, за да имаме познание и в областта на сътворението, и на изкуплението; но тъй като нашето общество е пропито с обратните изисквания за автономност и неутралност, има належаща нужда от реформация в света на мисленето. От това нереформирано общество произлизат три основни възражения против презумптивизма в теорията на познанието; след това тези три възражения бяха разгледани, за да покажем тяхната несъстоятелност, да покажем силата на презумптивизма и да обясним по-нататъшните страни на тази позиция.

ЕПИСТЕМИЧНОТО ГОСПОДСТВО НА ХРИСТОС

1.Божието познание е първоначално, всеобхватно и съзидателно. Няма по-висши принципи или стандарти на истина, към които Той гледа и с които се опитва да съобрази Своите мисли. В Неговото разбиране няма тайни, защото то е безгранично. Божият ум дава и многообразие, и ред на всичко, като по този начин гарантира реалността на конкретните неща (многообразие) и все пак осигурява те да бъдат познаваеми (единство)
2.Всяко познание и мъдрост са скрити в Христос, изворът, стандартът и въплъщението на истината.
3.Така Божието Слово има върховен, абсолютен и неоспорим авторитет в областта както на морала, така и на познанието.
4.Това също означава, че Божието Слово трябва да бъде върховният стандарт за истина за човека, в който случай то не може да бъде оспорвано от някакъв по-висш критерий.
5.Следователно, учението на Христос в Писанието има себесвидетелствуващ авторитет; Христос ясно говори с Божията власт, в Него е скрито всяко познание и не подлежи на авторитет или стандарт по-висша от самия Него като „пътя, истината и живота.” Сам Той е достатъчен да свидетелствува за Себе Си и за Своето Слово.

ЧОВЕШКАТА УПОТРЕБА НА РАЗУМА

1.Има абсолютна истина, познанието за която е достъпно за човека; макар че той никога не познава всеобхватно, той все пак има достатъчно познание.

2.Човешкото познание трябва да бъде вторично пресъздаване на Божието първично и съзидателно познание; за да стигне до познание за истината човекът трябва да „мисли Божиите мисли след Бога.”
1.Следователно, Бог е началната точка на познанието; началото на познанието е страх от Господа – което изисква уважение и покорство.
2.Конкретно, човек трябва да се покори на истината на Божието изявено Слово.
3.Човекът трябва да бъде благодарен на Бога за всичко, което притежава, включително за своето познание и разбиране; всичко, което имаме, идва от Бога.
4.Тази вяра предхожда разбирането, и откровението е в основата на разума; теологията е основополагаща за всяка изучавана област.
5.Така също, човекът няма право да поставя под въпрос Божието Слово.

3.Философията, която потиска, а не приема като презумпция Божията истина, свидетелствува за помрачеността на грешния ум – тоест, тя е в епистемологичен и морален бунт против Бога.
1.Такова мислене е направено глупаво от Бога и води до безсмислени заключения; то прави невъзможна употребата на разума.
2.Мислене, което се покорява на основните принципи (презумпциите) на светската философия и човешките предания заблуждава хората с изкусни думи; то ги подмамва към духовно унищожение.

4.Неутралността в науката, апологетиката или образование е едновременно невъзможна и неморална.
1.Никой човек не може да служи на двама господари, и следователно човек трябва да избере да положи основата на своите интелектуални усилия или в Христос, или в своя автономен ум; няма средна територия между тези два авторитета.
2.Неутралността ще изличи отличителността на позицията на християнина и ще направи неясна антитезата между праведното и неправедното мислене.
3.Християнин, който се стреми да бъде неутрален, не само отрича Господството на Христос в областта на познанието и губи своята здрава основа в разсъжденията, той също несъзнателно одобрява презумпции, които са враждебни на неговата вяра.

5.Вярващият е „нов човек” в Христос, обновен в ума си.
1.Обръщането изисква покаяние („промяна на ума”) от опитите за автономност.
2.Християнинът ходи чрез вяра в новораждащата и просвещаваща сила на Святия Дух, а не чрез своя самодостатъчен разум.
3.Всяка негова мисъл е пленена и вкоренена в Христос като негов нов Господар. Затова той приема за презумпция истината на Божието Слово и я прилага във всяка част но живота (включително интелектуалната дейност).
4.Вярващият трябва да обича Господа своя Бог с всичкия си ум, като се стреми да Го прославя във всичко – дори в света на мисленето.

Ако някой има желание, мога да му дам линк с цялата книга на Грег Бансен.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пет сеп 12, 2008 9:20 pm

венче , що развали сега изненадата :( ?

Други важни черти на презумптивизма

1.Хората приемат като презумпция Божията истина единствено чрез Божията благодат.
a.Тъй като биваме преобразявани именно чрез Божията истина и благодат, ние трябва да бъдем смели в нашето предизвикателство срещу интелектуалното неверие.
b.Тъй като причина за промяната в ума ни е именно Божията благодат (а не нашата собствена мъдрост), християнският учен трябва да има смирение; нямаме нищо в себе си, с което да се хвалим.
c. Следователно, нашата наука трябва да се отличава със смирена смелост – не с компромис, не с невежество, не с надменност.

2. Всички хора са „без извинение” за своя бунт против Господа, защото всички хора познават живия и истинен Бог чрез Неговото общо откровение.
a.Въпреки отричането на това, от естеството и съвестта всеки невярващ знае това, което може да се знае относно Бога; Бог ясно е открил Себе Си на всеки човек.
b.Всички хора се опитват да потиснат това познание за Бога, както се вижда от различните, многообразни и многобройни схеми на антихристиянско мислене и философия.
c.Но тъй като невярващият не може да се отърве от познанието за Бога, тъй като продължава да използва „откраднатия капитал” на теистичните истини, той има способност да достигне до ограничено разбиране на истината относно света и себе си – въпреки своята автономност, а не благодарение на нея.

3. Бог е създал всичко за Себе Си, управлява всичко за Своите върховни цели и притежава всичко – в който случай всичко в създадения свят трябва да Му служи.
a. Това изключва възможността за каква да е неутрална основа между вярващия и невярващия, но ни дава увереност, че има достатъчна обща основа (от метафизична гледна точка) между тях, тъй като всички хора са Божии създания и живеят в Божия свят.
b. Като Божие създание, създаден по Божия образ и живеещ в среда, която постоянно налага върху него откровението за Бога, невярващият винаги е податлив на Благовестието. Вярващият винаги има допирна точка с невярващия: (1) защото той е по Божия образ, и (2) поради подтиснатата истина дълбоко вътре в него.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пон окт 06, 2008 4:46 pm

Как да защитаваме вярата - 13. Глупостта на неверието

Централното твърдение и предизвикателство на християнската апологетика се изразяват в риторичния въпрос на Павел, „Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?” (1 Кор. 1:20). Критиките отправяни в света на мисленето против християнската вяра не могат да бъдат преодолени чрез откъслечни отговори и позоваване на емоциите. В крайна сметка вярващият трябва да отговори на атаката на невярващия като атакува позицията на невярващия в самите й основи. Той трябва да отправи предизвикателство срещу презумпциите на невярващия, като попита дали познанието въобще е възможно на основата на презумпциите и възгледите на нехристиянина. Християнинът не може да бъде вечно в защита, съставяйки частични отговори на безкрайното разнообразие от невярващи критики; той трябва да премине в настъпление и да покаже на невярващия, че той няма разумна основа, няма последователна епистемология, няма основание за смислен разговор, твърдения или аргументация. Лъжливата мъдрост на света трябва да бъде сведена до глупост – и тогава нито една от критиките на невярващия няма да има сила.

Ако искаме да разберем как да отговаряме на глупака, ако искаме да имаме способност да покажем, че Бог е обърнал в глупост светската мъдрост, тогава трябва първо да изследваме библейския възглед за глупака и неговата глупост.

От гледна точка на Писанието глупакът не е в основата си плиткоумен или неграмотен невежа; той може да бъде доста образован и изискан по стандартите на обществото. Но той е глупак, защото е изоставил източника на истинската мъдрост в Бога, за да разчита на своята собствена (предполагаемо), самодостатъчна интелектуална сила. Той отказва да се учи (Пр. 10:8 ) и презира поуката (Пр. 15:5 ); докато мъдрият се вслушва в съвета, който му дават, „Пътят на безумния е прав в неговите очи” (Пр. 12:15 ). Глупакът е абсолютно самонадеян и си въобразява, че е интелектуално автономен. „Който уповава на своето си сърце е глупак” (Пр. 28:26 ). Глупакът не може да си помисли, че е сгрешил (Пр. 17:10 ). Той преценява нещата според своите собствени предубедени стандарти за истина и правота, и следователно в дълъг период неговите собствени мисли винаги се оказват правилни. Глупакът е уверен, че може да разчита на авторитета на своя разум и на своите интелектуални умозаключения. „Безумният самонадеяно се хвърля напред” (Пр. 14:16 ), и затова разчита единствено на своя собствен ум (Пр. 29:11 ).

В действителност този автономен човек е тъп, упорит, прост, инат и глупав. Той претендира, че е мъдър, но още като си отвори устата става ясно, че той е (в библейския смисъл) „глупак” – неговата единствена мъдрост би била да замълчи (Пр. 17:28 ). „Сърцето на безумните изказва глупостта си” (Пр. 12:23 ), и глупакът показва явно своята глупост (Пр. 13:16 ). Той неразумно се храни с глупост (Пр. 15:14 ), бълва глупост (Пр. 15:5 ), и се връща към нея като куче към бълвоча си (Пр. 26:11 ). Той е толкова влюбен в своята глупост и е така посветен да я запази, че „По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, отколкото глупак в глупостта му” (Пр. 17:12 ). Глупакът всъщност не иска да открие истината; той иска само да оправдае себе си в своите фантазии. Макар да се преструва на обективен, „Безумният не се наслаждава от благоразумието, но само от изявяване сърцето си” (Пр. 18:2 ). Той е предан на своите собствени презумпции и желае да запази своята автономност. Затова той не желае да се отклонява от злото (Пр. 13:19 ), и затова цялото му учено говорене разкрива само порочни и лъжливи уста (Пр. 10:18 ; 19:1 ). Той може да говори горделиво, но „Устата на безумния са погибел за него, и устните му са примка за душата му” (Пр. 18:7 ). Той няма да устои в Божия съд (Пс. 5:5 ).
reader
Потребител
Мнения: 76
Регистриран на: пон дек 22, 2008 11:18 am

Re: съвременна християнска апологетика

Мнениеот reader » чет яну 15, 2009 3:22 pm

Това,че човекът е дарен от Бог със свободна воля означава ли,че Бог е безсилен по отношение на свободната воля на човека и ако е така как се съчетават всемогъществото на Бог и безсилието му по отношение на тази свободна воля?
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: съвременна християнска апологетика

Мнениеот aktex » пет яну 16, 2009 5:12 am

reader аз поддържам тезата ,че човек има робска воля, а не свободна.
Свободна станава,само когато Господ реши да спаси даден човек. :)
Но темата не е Свободна воля, а Съвременна Християнска Апологетика (защита на вярата).
Задай въпроса си на друго място - ако наистина те интересува :)
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: съвременна християнска апологетика

Мнениеот ven4e » пет яну 16, 2009 1:57 pm

Рийдър, това, че човек е сътворен със свободна воля, е най-големият Божи дар, когато го използва за доброто на ближните и развива талантите си от любов и подражание към своя Създател. Ако бяхме програмирани с определени качества, било то най-съвършените, щяхме да струваме не повече от някой компютър или дори впрегатно животно и не на последно място нямаше да причиняваме никакви ядове на Създателя си, нямаше да сме способни на удовлетворение и радост от постигнатото (горните примери просто изпълняват възложената им задача - дори и да е безупречно, те не са способни на никаква емоция). Допускаш ли, че Бог може да създаде у човека такава богата гама от чувства, но да е безсилен след създаването им да им повлияе? Бог може всичко, както знаеш (за Бога всичко е възможно), не на последно място Той иска да се спасят всички човеци, т.е. очевидно не налага доброто насилствено, следователно? Следователно волята на Бог е да не пречупва волята на човека, но да я подкрепя, когато тя е насочена към доброто. Въпросът ти е малко като силогизма "Може ли Бог да създаде толкова голям камък, че да не може да го вдигне" - за можене може, но не иска :)
Кристияна Д.
Потребител
Мнения: 1
Регистриран на: пет яну 16, 2009 3:40 pm

Re: съвременна християнска апологетика

Мнениеот Кристияна Д. » пет яну 16, 2009 11:00 pm

Здравейте, скъпи форумци!
Преди малко се рег-нах във така да го нарека "вашия" сайт, тък като аз съм съвсем новото, чуждо тяло тук...
Имам доста питания на тази тема, с която започнах да се занимаван едва преди 2 дни, честно да си призная малко на сила - АОЛОГЕТИКА. Студентка съм в СУ и професорът ми ми зададе задачата да направя портфолио на тази тема, с която да запознаем повече хора...Може би някои ще започнат да ме критикуват, защото мястото, където търся помощ може да се окаже не съвсем най-правилното...дано не разводнявам излишно темата Ви. :)
Нуждая се от информация, но авторитетна,а не такава поместена във форуми, в които пишат хора на средна възраст между 15-19 години, тоест публикации(освен на български, бих разбрала и на немски и на англ.) на учени, изказали се по темата. С две думи- офосиален сайт, може би препращащ към други сайтове, но да садържа информация предимно за Апологетиката като градско занимание, между III-IV век, реторика, Й.Златоуст, Теофилакт и тн...тоест по-скоро зараждането на апологетика, необходимостта от вярата...Сигурна съм, че тук има доста интелегентни хора с интереси в тази област. ще ми бъдете изключително полезни, ако намерите няколко минутки... Този сайт ми е необходим не като главен източник, за да се осведомя по темата, а защото освен анотации на книги, портфолиото ми трябва да съдържа и анализ на сайт, но това трябва да бъде възможно най-полезният, сериозен и пълен сайт за дадената тема..
Благодаря Ви изключително много. Поздрави, Кристияна
Лека вечер! :)
sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Re: съвременна християнска апологетика

Мнениеот sandi » съб яну 17, 2009 9:18 am

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: съвременна християнска апологетика

Мнениеот ven4e » съб яну 17, 2009 11:20 pm

Ето и малко чуждоезични:




Върни се в “наука и религия”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост