"Съзидателна визуализация". Какво е това?

[zmianatz]

20. А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
21. ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазнява

Това ясно показва, че не е достатъчно просто да приемаш какво пише в Библията, а трябва да имаш корен, т.е. да си стигнал до определено ниво на развитие, което не се случва само с "приемане на словото".

Това ясно показва, че при първия проблем - ти се отказваш от Господ. А това не е истинска вяра - това е вяра, почиваща върху камъни.

[to6ominator]

Разбира се, права сте. Но аз обръщам внимание на думата "корен", която доста добре е използвана като пряка аналогия за ниво на развитие. Ти не се раждаш с "корен", а такъв трябва да ти "израсте". Грешникът се "съблазнява", защото не е стигнал до това ниво на развитие при което няма да греши. Обърнете внимание на "кога настане скръб или гонение заради словото". Интересно е какво се има в предвид под "скръб". Това ми прилича на израза "той е пълна скръб" или един вид "доста далеч е от истината", а бих стигнал и по-далеч, с изрази като "плиткоумен" или най-малкото "повърхностен".

[zmianatz]

Не, скръб е, когато има подтисничество, някакво гонение, бездуховност - всичкото това ни води до скръб. Накратко казано - когато хората се чувстват отделени от Бога - и имат някакви проблеми (например война или криза); и никъде в обществото (нито в политиката, нито в медиите, нито в нищо!) не виждат помощ или облекчение някакво; просто са сякаш в безизходица.

[reader]

Приемливо ли е от православна гледна точка, всяка сутрин да обмисляш (представяш, визуализираш?) различни изкушения, в които би могъл да изпаднеш през настъпващия ден и да си представяш как с Божия помощ ги преодоляваш, така, че ако наистина се случат в този или някой друг ден да бъдеш по-склонен да подходиш християнски? В смисъл един вид като "тренировка" на волята си в стремежа си да приеме със смирение и благодарност каквото и да се случи по Божие допущение. Останал съм с впечатлението, че писаното в светоотеческата литература не отрича такъв подход, но не мога да го намеря отново къде е казано.

[Next]

Отрича и още как. По същество е беседа с дявола (най-често еднопосочна, от рогата към човека).
Ако много те мързи, да ти напиша 30-тина реда обяснение.
Най-добре прочети тая книга: ОТ КАКВО ИСКАТ ДА НИ “СПАСЯТ” НЛО, екстрасенсите, окултистите, маговете?
Там всичко е перфектно обяснено. Визуализациите са 1-ва втъпка към: ела вълчо изяж ме. Ни повече, ни по-малко.
Ако не страдаш от симпании към извънземни, пропуисни 1-ва глава. Оттам нататък нищо не пропускай!

[reader]

Не ми се чете подобна книга. Просто питам...

Next, наистина ще ти бъда благодарен за предложеното обяснение.

[Next]

Ако сравним душата с крепост, умът, отдавайки се на фантазии (визуализиране), отваря крепостните порти. И бащата на лъжата, имайки за цел покоряването на всеки, започва да вкарва там "черни нинджи". Разбира се, преди да останат по черните си дрехи, те влизат преоблечени като архитекти, строители, търговци, лечители, изобретатели... Това в кратце и в общи линии пише из православните книги, малко или много касаещо визуализирането. Ето цитати по: "Обожението като цел на човешкия живот", Георгиос Капсанис >>

Светите отци учат, че въображението е естествена енергия на душата. След грехопадението над него господстват образи или лижливи представи, които причиняват сериозни проблеми на цялостния организъм на човека, както в духовен, така и в телесен аспект. Когато личността се очисти, тя се освобождава от образите на фантазията (разбирай визуализациите). Когато говорим за фантазия в смисъл на въображаеми образи, ние визираме едно явление от времената след грехоапдението. Англеите нямат способност за въображение (те са духове служебни, пак моя бележка). Само човеците и демоните имат фантазия. Ето защо демоните активират много образи и се опитват да провокират въображението. Така ние можем да твърдим, че всички, така наречени психологически проблеми са резултат от подозрения, мисли и представи, ако те бъдат възбудени в благоприятната среда на фантазията.

Когато умът се освободи и просветли, секват всички дейности на въображението. Колкото по-сериозна е духовната болест, токова повече човек бива затрупван с множество образи, доставени от фантазията. Затова св. отци учат, че богословието не е свързано с фантазията. Когато човек чрез Божията благодат, но с лично съдействие се освободи от всички образи и форми, проаждани от фантазията, той става богослов и от сърцето му извира истинското православно богословие.

Помрачения ум доди до това, че въображаемия свят на фантазията може да създаде различни идоли за обожествяване. Кокото по-сериозна е психологическата болест, толкова по-раздвижено е въображението. Как осъзнаваме, че човек страда от психологически отклонения и несъмнено е тласкан към шизофрения? Неговите илюзии (халюцинации), заблуди и всичко образи на фантазията му разкриват какво е състоянието му. Това неправилно психологическо функциониране е на първо място духовна болест, която причинява смъртта на ума.

Ето някакъв пример по темата: Как се внедряват в обществото “новите” фалшиви религии.

[reader]

Благодаря, Next! Под "обмисляне" на евентуални изкушения нямах впредвид фантазирането им, но наистина опасността да се попадне във виртуалния свят на въображението е наистина много голяма и по-добре хора като мен да не се пробват в това. Описаният от мен начин по-скоро спада към католическият тип аскетика, практикувана от Игнаций Лойола. Ние не би трябвало да се опитваме да пораждаме каквито и да било представи, образи и чувства в нас, даже да са те богоугодни и добри. Всяко нещо в съзнанито ни би могло да породи прелест. Въпроса ми бе продиктуван от следния цитат на един съвременен западен автор(Робин Шарма) и консултант по личностно самоусъвършенстване:
"Всяка сутрин отделяй по един час за занимания за личностно развитие. Медитирай, визуализирай деня си, чети вдъхновяващи текстове, за да се настроиш, слушай мотивиращи записи или чети стойностна литература. Използвай това време, за да настроиш и енергизираш деня си за един наистина ползотворен ден. Гледай изгрева поне веднъж седмично или излизай сред природата. Доброто започване на деня е чудесен начин за себеобновяване и лична ефективност."
Знам, че не е православен този автор, но човек не може да се лиши от това да е в течение как останалия свят се бори със слабостите си. И точно заради това е много важен постоянният контакт с единоверците си...ако човек падне в етес- даимна кой да го отрезви и вдигне.

[Next]

Затова ти и препоръчах книгата. Там има много примери до къде води медитацията.
За гледането на изгрева/залеза - съседната книга за Дънов. Пак православно-католишко-протестантско-индуистка смесица. Най-голяма част на индуистката "подправка" в тюрлюгювеча.
Поздрави.

[Next]

Продължавам с откъси от книгата, посочена по-горе:

Св. Григорий Палама учи, че човешката душа се дели на нус (окото на душата), мнение (представа), интелект и усет (усещане). Нус е центъра на душата, нейното око. Усета познава и усеща материалните неща. Въображението е рожба на сетивното възприятие, което произхожда от усета. То получава образите си от усета и ги задържа, дори когато самите те не са на лице. Мнението, което имаме за различните неща, за хората и предметите се поражда от фантазията. Интелектът е рационалната сила на душата, която формира мнението ни по даден въпрос. Нус представлява сърцевината на духовния свят на човека - окото на душата, докато всички останали сили (въображението, мнението и интелектът) са от усета. Така, когато човек иска да достигне до Бога, той трябва да направи това единствено посредством нус, а не чрез въображението (т.е. визуализациите), мнението и интелекта си. Всички те произлизат от усета, който е свързан с телесните сетива.

Всички други сили, които произхождат от усета са всъщност образно казано люспите, които действителност помрачават и умъртвяват нус. Ето защо св. Григорий подчертава, че исихията означава да изоставим материалните неща заедно с усета, да се издигнем над мислите, размишленията и цялото човешко познание, както и над самия интелект, така и да придобием енергията на нус - просветления нус (окото на душата).
Тогава отиваме до познанието, което е отвъд (обременяващото) знание. Придобиваме духовно познание, което стои по-високо от философското знание на разсъжденията.

Св. Григорий подчертава, че св. Богородица знаела, че никоя от другите сили на душата, освен нус, не може да се съедини с Бога и да познае Бога. Ето защо Тя умъртвила останалите сили и се стремяла единствено към описания живот на нус. Така Тя изоставила света, оттеглила се от хората, като предпочела живота на девството, който е невидим за околните. Тя се освободила от оковите на материята. Св. Богородица се издигнала дори над съчувственото отношение към тялото , като съединила своя нус с неговата склонност да се обръща навътре в себе си посредством внимание и непрестанна божествена молитва. Така освободена от всяка мисъл, св. Богородица познала един неизразим, нов път към небето - пътя на безмълвието на нус, чрез който достигнала до боговидение.
................

П.п. Ние обожествяваме разсъдъка, а именно този начин на живот представлява духовна смърт.

[reader]

Цитирания по- долу текст от светител Теофан Затворник не е ли потвърждение на становището ми, публикувано тук на 31.01.2016г в 11:41h?

"Закон за втората стража е: В началото на всеки ден седни и предвиди всички възможни срещи и случки, всички възможни чувства и движения, които могат да възникнат, по този повод, и предварително подготви в себе си необходимата опора против тях, така че да не се смутиш и да не паднеш при ненадейно нападение. Впрочем, за да действаме поуспешно при самото нападение, е полезно предварително да си устройваме тренировъчна мислена бран, мислено да се поставяме при едни или други обстоятелства, с едни или други чувства, с едни или други желания, и да изнамираме различни начини как да се задържим в необходимите граници и да наблюдаваме какво би могло да ни помогне в един и какво - в друг случай. Това предварително упражнение войнски дух, ни приучва да посрещаме без плахост врага и да го побеждаваме без големи усилия с усвоените сякаш от опит прийоми. Освен това, преди да пристъпим към сражение трябва предварително да узнаем кога да действаме настъпателно, кога - отбранително и кога да отстъпваме."

[Next]

Само дявола ще каже: Няма спасение за тебе.

Колкото до цитирания текст, то там няма визуализация. Може мислено човек да си спомня, но не "гради образи".

[reader]

"Ако ти, мой възлюбени, не си навикнал още да надвиваш внезапните движения и възбуди на страстите, по повод например на оскърбления или други неприятни срещи, ето какво те съветвам да правиш: постави си за правило, всеки ден, докато седиш у дома си, да предвиждаш всички случки, благоприятни и неблагоприятни, които можеш да срещнеш през деня, и вследствие на това какви страстни движения, прищевки и раздразнения могат да се явят у тебе. Приготви се отнапред, как да ги потискаш при самото им зараждане, без да им даваш ход. Като действаш така, ти никога няма да бъдеш нападнат внезапно от никакви страсти, но винаги ще бъдеш готов да им окажеш съпротива и не ще се смутиш нито от гняв, нито ще се увлечеш от прищевки. Такъв преглед на възможните случки трябва да правиш най-вече тогава, когато предстои да ходиш по места, където можеш да срещнеш личности, които ще те привлекат или раздразнят. Бидейки подготвен, леко ще избегнеш и едното, и другото. Вълните на страстта, макар и да се надигнат, ще преминат над тебе или ще се разбият в тебе, като в твърд камък, но няма да те подхвърлят като лека лодка. В това ще те увери свети пророк Давид, който казва: Приготвих се и не се смутих (Пс. 118:60 - слав.)."

св. Никодим Светогорец

Аз точно това имах в предвид - да се подготвиш предварително чрез "виртуално" отиграване на ситуациите, които се опасяват, че може да срещнеш през деня.

[Next]

"...да предвиждаш всички случки, благоприятни и неблагоприятни, които можеш да срещнеш през деня, и вследствие на това какви страстни движения, прищевки и раздразнения могат да се явят у тебе. Приготви се отнапред, как да ги потискаш при самото им зараждане, без да им даваш ход."

Вероятно е имал предвид, без да ги визуализираш, а само "логическо" премисляне.