Смелостта и страхът да бъдеш себе си

предложете нови секции към този форум
Aliya
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: ср юни 02, 2010 4:19 pm

Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот Aliya » ср юни 02, 2010 4:32 pm

Като редовен участник в дискусионния клуб Християнство и култура, бих искала да поздравя организаторите и лекторите за чудесно избраните теми на дискусиите, в унисон с човешката душа и посланията на Исус.

Теми като „Смелостта и страхът да бъдем”, „Прошка, съвест, угризение”, „Наказание и милост” са вечни за душата ни човешката и около тях се формира нашето развитие и организация като общество, чиято основна цел е да подкрепя и подхранва, а не подтиска и манипулира човешката индивидуалност.
Такова развитие за нас ще е възможно само и единствено, ако правилно сме разтълкували най-вътрешната същност и стремежи на нашата човешка душа. И ето тук думите и примера на живота на просветлените божествени същества и наши учители, като Исус Христос, идват, за да ни помогнат и вдъхнат смелост и вдъхновение да продължим пътя си към Бога и осъзнаването на неговата неизменност. За мен правилното разбиране и тълкуване на тези думи е жизнено важно в днешната епоха на бързи и непредвидени промени, когато всеки един от нас трябва да намери собствената си сила и устойчивост, независимо от заобикалящата ни нестабилност на жизнените обстоятелства и несигурността, така характерна за всяка епоха, но особено изразена за епохите на радикални промени, каквато е съвременната епоха.
Защото ако не успеем да намерим силата в себе си, да се доверим на тихия, но безкрайно силен глас на божествената искра в себе си, която ние всички носим и от която сме създадени като „чеда Божии”, ние не бихме могли да намерим силата си никъде другаде навън.

Ето защо смятам за основна темата за „Смелостта и страхът да бьдем себе си” и дали изобщо можем да направим друг избор освен да бъдем себе си?

Да, можем. Можем да опитаме да избягаме от себе си, да забравим за съществото вътре в нас и да се прехласнем по света навън. Медиите са пълни с добре излъскани образи на супер герои и героини, с точните размери и добре обработените усмивки, богати и дръзки. Можем да изберем да живеем с техните измислени проблеми по многобройните „реалити шоу” на телевизиите, или да обичаме с техните любови, или да плачем с техните сълзи.
А можем да направим и друг алтернативен избор на това да бъдем себе си – да се скрием в тълпата и да се слеем с мнозинството, да следваме другите, „лидерите” и да прехвърлим на техните рамене отговорността за това кои сме ние всъщност. Защото да си част от мнозинството, брънка в една по-голяма машина, по-могъща структура, те освобождава от лична отговорност и ти дава измамното усещане за закрила и дори безнаказаност ( всички си спомняме за поведението на тълпите по време на бунтове и размирици – скрити зад гърба на другите, хората често вършат това, което сами никога не биха извършили или биха се срамували да извършат).

Изобщо, възможностите да не бъдем себе си изобилстват в днешния глобализиращ се свят на все по-силните и обсебващи институции, структури и корпорации, където въпросът за личната отговорност и волята на индивида като че ли се размива и губи автентичната си сила, а дори и понякога се смята за нездравословно проявление на характер и собствено мнение.

Тогава естествено е да се обърнем към религията и да потърсим там отговор на въпроса: Какво всъщност означава да бъдеш себе си и има ли друг начин на битие освен да бъдеш себе си?
Защото Исус сам казва: „Знай, че божественият свят е едновременно вътре в теб и извън теб, и ти ще познаеш това, което е извън теб чрез това, което е вътре в теб. Когато намериш Светлината вътре в себе си, ти ще познаеш, така както ти си познат… Търси тази Светлина вътре в себе си, защото тя е твоята доброта и силата на твоето спасение”
Гаутама Буда учи същото: „Бъди светлина сам на себе си!” и след това пояснява: „Обичай себе си и наблюдавай”.

И тук отново се връщаме на вечния въпрос, вълнувал човечеството от край време – въпросът за любовта. Любовта е тази светлина вътре в нас, която ни дава криле да полетим нависоко, която е истинската храна за душата и съществото ни. Защото душата ни, човешката, също се нуждае от храна, за да живее, така както тялото ни се храни. И именно любовта е тази, която подхранва душата ни, най – вътрешния храм на нашето същество.
Само човек, който обича себе си, може да уважава себе си; и само човек, който обича и уважава себе си, съществото си, е способен да обича и уважава другите. Такъв човек знае: „Така, както аз СЪМ, другите СА. Така, както аз се радвам на любовта, уважението, благородството, така и другите се радват.” Само такъв човек осъзнава, че ние не сме различни, че в основната си същност ние сме едно. Ние всички сме подчинени на един основен закон: Es dhammo sanantano

Такъв човек се изпълва с духовната енергия на любовта и сам излъчва любов към съществуванието, към всяко същество. Неговата любов достига до другите, защото едно нещо е сигурно: ако ти си се превърнал в любов, ти не можеш да не я споделиш с другите. Не можеш да продължиш да обичаш себе си до безкрай, тъй като едно нещо ще ти стане абсолютно ясно – ако да обичаш едно божие същество, себе си, толкова много те изпълва с екстаз и радост, то колко много повече екстаз и радост те очакват, ако ти започнеш да споделяш своята любов с много, много други хора!

Скоро вълните на твоята любов ще започнат да стигат все по – далеч и по-далеч. Ти обичаш другите хора, след това започваш да обичаш животните, птиците, дърветата, скалите. Можеш да изпълниш цялата вселена със своята любов. Един човек е достатъчен да изпълни цялата вселена с любов, така както едно малко камъче, хвърлено по повърхността на водата, може де изпълни цялото езеро с концентрични вълни – едно дребно камъче.

Исус казва: „Чистата любов е като могъщ поток, който залива всички неща. Нищо не може да се изправи насреща му, защото той води началото си от Вечното море.”

Но защо тогава ни е толкова трудно да обичаме себе си, да се приемем такива, каквито сме? Нима има по-голямо чудо на света от това че ти си, че другите са? Защо ни е толкова трудно да останем със себе си и да се вгледаме в истинската си същност, в душата си, в най-вътрешното си същество, където е центърът на жизнената ни енергия? Вместо това предпочитаме постоянно да си търсим компания, каквато и да е компания, само и само да избегнем собствената си компания. Готови сме да седим в киносалона цели три часа, за да видим един глупав филм, при това пълен с насилие, агресия и омраза. Готови сме с часове да четем криминален роман, който ни губи времето. Готови сме да четем един и същи вестник отново и отново, само и само да сме ангажирани с нещо. Ще играем карти или шах, за да убием времето … като че ли имаме твърде много време!

Какво всъщност има пред вид Исус, когато казва: „Човек, който застава сам, ще бъде с Бог (Eloheim); човек, който е с Бог, застава сам."? И не е ли това още едно напомняне за нашата божествена същност като деца на Бога?
В такъв случай, Сократ е абсолютно прав, когато казва: „Познай себе си!”, а Буда а дори още по-прав, когато ни учи: „Обичай себе си!”, защото докато не обикнеш себе си, ти никога не ще можеш да се познаеш — познанието идва едва по-късно, когато любовта е подготвила почвата за това.
„Любовта е правилният начин да познаеш себе си.” Напомня Ошо, съвременен индийски мистик.

Създай енергията на любовта около себе си. Обичай своето тяло и своя ум, обичай целия свой механизъм, своя организъм. И под „обичай” се подразбира: приеми ги такива, каквито са, не се опитвай да се подтискаш. Защото ако се подтискаш, как ще погледнеш в собствената си сърцевина; ако не се обичаш, как ще се погледнеш в очите, в собствената си реалност?
Да се погледнеш, да се наблюдаваш (по думите на Буда), означава да се осъзнаеш, да не бъдеш повече несъзнателен, да не функционираш повече като машина, като робот. Да осъзнаваш всяко свое действие и мисъл, както и света наоколо.

Исус също ни напомня да живеем в постоянно осъзнаване, защото: "Учи значението на сътвореното, което те заобикаля и ти ще видиш скритите от погледа ти мистерии, защото вечната истина е записана във всичко, което съществува.”

„Истината не е вяра, тя е интелигентност. Тя е ароматът на скритите ти жизнени източници, тя е опитът от просветлението на твоето съзнание.
Но ти ще трябва да освободиш пространство за истината да се случи.
И истинското пространство за това е да приемеш себе си такъв, какъвто си.” – Ошо
gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот gaitan vejdu » вт юни 15, 2010 3:42 pm

Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот m.muladzhikova » вт юни 15, 2010 4:13 pm

Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот zmianatz » вт юни 15, 2010 4:24 pm

Aliya
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: ср юни 02, 2010 4:19 pm

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот Aliya » вт юни 15, 2010 6:34 pm

Скъпи Гайтан,

Христос е Истина, и поради това Христос е и Върховната интелигентност, която един син на човека може да има, защото Христос е познал Бога. Тази интелитентност се нарича Просветление.
Висша интелигентност и безгранична смелост се иска от едно човешко същество, за да познае Бога вътре в себе си и извън себе си. Христос ни показва пътя към нашия Създател и Отец Бог чрез осъзнаване на божествената искра вътре в нас, защото какво сме ние, човешките същества, ако не Деца Божии?
И ако ти, Гайтан, си събрал в себе си много агресия и искаш да разрушаваш себе си и другите, това е защото си забравил кой си всъщност, забравил си своята душа. В такъв случай, за теб ще е добре да осъзнаеш, че агресията не е нищо друго освен подтиснат страх. Страхът в твоето подсъзнание може да бъде преодолян единствено с осъзнаването му, с разбирането, че да се страхуваш означава да не вярваш в Бога и неговото Мироздание, да не обичаш Бог и Съществуванието. Страх означава липсата на Любов.
Aliya
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: ср юни 02, 2010 4:19 pm

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот Aliya » вт юни 15, 2010 6:39 pm

Скъпа М. Муладжикова,

Светотатство е да пренебрегнеш божествената искра вътре в себе си, която сам Бог като твой Отец и Създател е запалил в най-вътрешния храм на съществото ти. Пренебрегвайки и отричайки този вътрешен храм на Бога, твоята най- истинска същност, ти пренебрегваш и отричаш Него, Всевиждащия.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот zmianatz » вт юни 15, 2010 7:10 pm

Aliya
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: ср юни 02, 2010 4:19 pm

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот Aliya » вт юни 15, 2010 7:36 pm

Скъпа Змиянац,

Аз не изповядвам, аз знам, че Христос бе тук на Земята в плът. Плътта също е творение Божие - нашите тела са храм на Божия Дух.
А на въпроса ти отговарям с въпрос - Какво му е просветленото на Луцифер? Как може едно явление на тъмнината да бъде просветлено, да носи светлината в себе си?
Духовното просветление или казано с други думи, да осъзнаеш Светлината, която Бог е запалил в теб, означава да разпръснеш тъмнината и всички нейни явления и да засияеш със светлината на Божествената любов, така както засия Христос.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот zmianatz » вт юни 15, 2010 8:02 pm

Aliya
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: ср юни 02, 2010 4:19 pm

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот Aliya » вт юни 15, 2010 9:22 pm

Змиянац, а ти кога разбра, че Луцифер не иска да си признае?
Защото да говориш за нещо или някого, можеш само ако имаш своя собствена опитност, свое собствено преживяване. Истинското знаене е знанието, което сама си изживяла. Това, което е заимствано от другите, е наизустено знание - под формата на приказки, дебели книги, чужди разкази.
В духовния свят истинското знание се постига само на свой гръб.
ivan47
Потребител
Мнения: 689
Регистриран на: чет авг 13, 2009 4:26 pm

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот ivan47 » вт юни 15, 2010 9:49 pm

Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот zmianatz » вт юни 15, 2010 9:51 pm

ivan47
Потребител
Мнения: 689
Регистриран на: чет авг 13, 2009 4:26 pm

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот ivan47 » вт юни 15, 2010 10:51 pm

Мислиш ли че визирам теб?

Не търси под вола теле!
П.Влахов
Потребител
Мнения: 64
Регистриран на: пон окт 02, 2006 10:25 pm

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот П.Влахов » ср юни 16, 2010 1:55 am

Aliya
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: ср юни 02, 2010 4:19 pm

Re: Смелостта и страхът да бъдеш себе си

Мнениеот Aliya » ср юни 16, 2010 7:29 am

Точно така, Влахов, "ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си".
Не да отричаш другите /Ошо, Буда например/, а да се отречеш от себе си, от своя обусловен и програмиран ум и неговия продукт егото, и да търсиш истинската си същност, вътрешното си същество, което ти е от Бога, и където е Господния храм.

Върни се в “нови категории и форуми”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост