Наказание и Милост

[Aliya]

Аз съм срещу наказанието, защото в цялата човешка история наказанието никого не е преобразило, т.е. преродило в ново по-добро и осъзнато човешко същество. Наказанието е варварско. Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот. Ние наричаме неговото дело престъпление, а нашето дело – справедливост. Но за мен и двете дела са едно и също. Разликата е само в това, че той е един нещастен индивид, а ние разполагаме с мощта на обществото, държавата, армията, правителството. Но в края на краищата, ние вършим същото като него. Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост. Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си. Убийството, което е извършил, е в миналото, а освен това известни са случаи на убийци, които след това са ставали светци. Да убием този човек ще означава да го лишим от бъдеще, в което той би могъл да се преобрази в свят човек.
И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва.
Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново.
Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец.
И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат.
Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата.
И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас.
Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него.
Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото.
Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.

[ivan47]

[zmianatz]

[Aliya]

[zmianatz]

[ivan47]

[dante_18]

Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва.
-------------------------

Всъщност има. Нарича се убийство по право и е препоръчано от Корана, Библията и законите в някои страни.

[zmianatz]

Къде е препоръчано в Библията? В Стария завет ли? Бог е казал: Не убивай! Точка по въпроса :!:

А на Алая (и на някои други хора :wink: ) ще им кажа, че Бог е и справедливост - не само любов! Не може да вършиш безчинства - и да искаш да те галят с перце! На това, че някои истината не му харесва - и не иска да има справедливост - ние нищо не можем да направим! Бог иде - и е Този, Който е, Който ще въздаде справедливост!... Ще въздаде за ВСИЧКО!
Господ царува - да треперят народите!

[Aliya]

[Емо]

[Aliya]

"Психарят" винаги е продукт на обществото, в което живее. Психопат, който се е оставил да го погълне такава чудовищна агресия, е човек, който е имал репресиран в себе си, в подсъзнанието си чудовищен страх. Това е човек, който на своя страна вероятно е бил жертва на агресия и не е бил лекуван. Агресията не се явява от нищото - нито едно дете не се ражда на този свят пълно с агресия и злоба, забележи това. Децата се раждат чисти и добри в същността си, ако по-късно се превръщат в убийци и агресори, обществото ги прави такива, а не Бог. Обществото е това, което подтиска, плаши, руши детската психика. Забележи колко много черна хроника има в медиите, колко много отрицателна енергия ни залива. Нима всички хора по тази красива земя са убийци, геронтофили, педофили? И защо не се пише за хубавите, слънчевите, положителните хора?
Едно общество, което е сковано от страх, хора, които се страхуват и от сенките си, са лесно манипулируеми, подчинявани, управлявяни.
Тази разяждаща болест, която ни залива си има име и то е: Неверие в Бог и неговото Мироздание, Нелюбов към Съществуванието. Защото антипод на Любовта е Страхът и другото му лице Агресията. Човек, който не може да обича, е човекът, който се страхува, който изсъхва на корена си, свива се и умира. Страхът е в противовес на живота и нищо хубаво не очаква човечество, което се страхува - страхува се да живее, да обича, да вярва на това, което е - на Бог.

[Р. Марков]

[zmianatz]

На затворниците трябва да им се чете Божието Слово, според мен - Библията :) . За да има някакъв напредък, да се замислят за греховете си - а на невинните, които са в затвора - да се даде някаква надежда :thumbup: .

[Aliya]

[ivan47]

Когато се отнася за Бога, (Той) се пише с главна буква!

П.С.В началото си помислих че думите ти идват от сърцето, но явно съм се излъгал, поредния но този път езотеричен фанатизъм.