Наказание и Милост
Наказание и Милост
Аз съм срещу наказанието, защото в цялата човешка история наказанието никого не е преобразило, т.е. преродило в ново по-добро и осъзнато човешко същество. Наказанието е варварско. Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот. Ние наричаме неговото дело престъпление, а нашето дело – справедливост. Но за мен и двете дела са едно и също. Разликата е само в това, че той е един нещастен индивид, а ние разполагаме с мощта на обществото, държавата, армията, правителството. Но в края на краищата, ние вършим същото като него. Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост. Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си. Убийството, което е извършил, е в миналото, а освен това известни са случаи на убийци, които след това са ставали светци. Да убием този човек ще означава да го лишим от бъдеще, в което той би могъл да се преобрази в свят човек.
И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва.
Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново.
Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец.
И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат.
Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата.
И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас.
Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него.
Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото.
Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.
И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва.
Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново.
Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец.
И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат.
Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата.
И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас.
Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него.
Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото.
Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.
Re: Наказание и Милост
Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва.
-------------------------
Всъщност има. Нарича се убийство по право и е препоръчано от Корана, Библията и законите в някои страни.
-------------------------
Всъщност има. Нарича се убийство по право и е препоръчано от Корана, Библията и законите в някои страни.
Re: Наказание и Милост
Къде е препоръчано в Библията? В Стария завет ли? Бог е казал: Не убивай! Точка по въпроса :!:
А на Алая (и на някои други хора :wink: ) ще им кажа, че Бог е и справедливост - не само любов! Не може да вършиш безчинства - и да искаш да те галят с перце! На това, че някои истината не му харесва - и не иска да има справедливост - ние нищо не можем да направим! Бог иде - и е Този, Който е, Който ще въздаде справедливост!... Ще въздаде за ВСИЧКО!
Господ царува - да треперят народите!
А на Алая (и на някои други хора :wink: ) ще им кажа, че Бог е и справедливост - не само любов! Не може да вършиш безчинства - и да искаш да те галят с перце! На това, че някои истината не му харесва - и не иска да има справедливост - ние нищо не можем да направим! Бог иде - и е Този, Който е, Който ще въздаде справедливост!... Ще въздаде за ВСИЧКО!
Господ царува - да треперят народите!
Re: Наказание и Милост
"Психарят" винаги е продукт на обществото, в което живее. Психопат, който се е оставил да го погълне такава чудовищна агресия, е човек, който е имал репресиран в себе си, в подсъзнанието си чудовищен страх. Това е човек, който на своя страна вероятно е бил жертва на агресия и не е бил лекуван. Агресията не се явява от нищото - нито едно дете не се ражда на този свят пълно с агресия и злоба, забележи това. Децата се раждат чисти и добри в същността си, ако по-късно се превръщат в убийци и агресори, обществото ги прави такива, а не Бог. Обществото е това, което подтиска, плаши, руши детската психика. Забележи колко много черна хроника има в медиите, колко много отрицателна енергия ни залива. Нима всички хора по тази красива земя са убийци, геронтофили, педофили? И защо не се пише за хубавите, слънчевите, положителните хора?
Едно общество, което е сковано от страх, хора, които се страхуват и от сенките си, са лесно манипулируеми, подчинявани, управлявяни.
Тази разяждаща болест, която ни залива си има име и то е: Неверие в Бог и неговото Мироздание, Нелюбов към Съществуванието. Защото антипод на Любовта е Страхът и другото му лице Агресията. Човек, който не може да обича, е човекът, който се страхува, който изсъхва на корена си, свива се и умира. Страхът е в противовес на живота и нищо хубаво не очаква човечество, което се страхува - страхува се да живее, да обича, да вярва на това, което е - на Бог.
Едно общество, което е сковано от страх, хора, които се страхуват и от сенките си, са лесно манипулируеми, подчинявани, управлявяни.
Тази разяждаща болест, която ни залива си има име и то е: Неверие в Бог и неговото Мироздание, Нелюбов към Съществуванието. Защото антипод на Любовта е Страхът и другото му лице Агресията. Човек, който не може да обича, е човекът, който се страхува, който изсъхва на корена си, свива се и умира. Страхът е в противовес на живота и нищо хубаво не очаква човечество, което се страхува - страхува се да живее, да обича, да вярва на това, което е - на Бог.
Re: Наказание и Милост
На затворниците трябва да им се чете Божието Слово, според мен - Библията :) . За да има някакъв напредък, да се замислят за греховете си - а на невинните, които са в затвора - да се даде някаква надежда :thumbup: .
Re: Наказание и Милост
Когато се отнася за Бога, (Той) се пише с главна буква!
П.С.В началото си помислих че думите ти идват от сърцето, но явно съм се излъгал, поредния но този път езотеричен фанатизъм.
П.С.В началото си помислих че думите ти идват от сърцето, но явно съм се излъгал, поредния но този път езотеричен фанатизъм.
Върни се в “нови категории и форуми”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост