Църковния ентусиазъм

предложете нови секции към този форум
Peci
Потребител
Мнения: 33
Регистриран на: пет яну 29, 2010 5:05 pm

Църковния ентусиазъм

Мнениеот Peci » пон дек 27, 2010 11:16 am

Руски свещеник говори за църковните проблеми в периода на посткомунизма:

"Богословските основи на църковния ентусиазъм – това е идея, крайно противоположна на знаменитите думи на преп. Серафим Саровски: “Спаси сам себе си и около теб ще се спасят хиляди”. Напротив, църковният ентусиазъм счита, че първо трябва да се спасят другите, а моето спасение се заключава в спасението на ближните. Колкото повече хора спася, толкова по-високо ще е моето място в Царството Небесно.

Тази идея е широко разпространена в църковния мироглед. Така се смята, че спасението на Русия се състои в колкото се може повече построени храмове, колкото се може повече покръстени хора. Ние в Русия отдавна обичаме да се хвалим със статистиката. Казваме “80% кръстени – това не е шега.” Следва логичния извод, че трябва да се въведе предмета “Основи на православната култура” (ОПК) в училищата.

И не е важно, че построените храмове стоят полупразни, не е важно, че формалното кръщение, което се извършва в множество храмове, без оглашение, без подготовка, само отблъсква тези “кръстени” от Църквата. (Между другото, когато при мен идват хора с въпроси за кръщението, аз им предлагам да дойдат в следващите недели на огласителни беседи. В крайна сметка не виждам повече никога 99% от тези “неофити”. Въпреки че въобще не се съмнявам, че те са кръстени с успех, без никакъв разговор, в някой друг храм.)

И не трябва да се заблуждаваме, че нашият народ, нашата младеж страда без ОПК. Държавата е права да се съпротивлява. Виждаме, че няма търсене. Със своето предложение на ОПК ние се опитваме изкуствено да създадем търсене, но него го няма (поне толкова, колкото би ни се искало). Напротив, често се постига обратният ефект, като в маркетинговата мрежа: у народа възниква чувство на отвращение към Църквата като към вманиачена организация, която се стреми да превърне в прерогатив държавната структура, съществувала до 1917 г.: да се установи православието като задължителна, държавна религия."

Цялата статия:
Последна промяна от Peci на вт яну 11, 2011 10:37 pm, променено общо 1 път.
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот Molecule » ср дек 29, 2010 2:42 pm

Като цяло, статията е интелигентна, точна и полезна. Има нотки в нея, обаче, изразени най-вече в подбрания по-горе пасаж, които са подвеждащи. Искам на тях да обърна внимание, защото проблемът е важен и не бива да се примитивизира.

Противейки се на глупашкия тип ентусиазъм, руснакът е залитнал в някои недомислени обобщения. Те са в разрез не само с обикновената човешка, но и с висшата християнска етика. Този аспект на статията противоречи на Христовото дело, на апостолската дейност и на призивa за любов към ближния. Наред с неоспоримите си достойнства, тя крие опасност- при тенденциозен прочит може да поощри религиозно-егоистичния светоглед, чиито вариации се срещат често, и които зад маската на "смирението" крият едно дълбоко безразличие към хората.

Трябва ли да зарежем всяка социална изява и, вторачени в себе си, да забравим хората наоколо? Нека се обърнем за арбитраж към опита. Мисля, всеки е бил свидетел на ползата от просветителските усилия в един или друг случай. Същевременно, често сме виждали и вредата от “духовното” преиграване на разни неофити и зилоти. Изводът е, че грижата за другите е необходима, но трябва да е разумна, ненатрапчива и да зачита както културната специфика, така и свободата на “другия”.

Темата опира до проблеми, на които напоследък често обръщам внимание. Изключвайки тенденциозните обобщения на батюшката, трябва отдадем дължимото на изключителните му наблюдателност и мъдрост. Полезно в случая е да допълним онова, което при него липсва, т.е. да направим разграничение между различните видове ентусиазъм- разумния и зилотския; грижата за ближния, подтикната от дружелюбие, и агресивния религиозен егоизъм, представящ се за благочестие. Наистина, днес сулю и пулю се изживяват като духовни стар/и/ци, а резултатът е натрапчиво, плитко и отблъскващо “духовно” пънене. Този особен вид гордост е толкова по-трудно различим, колкото е по-“духовен” и интензивен. Въобще, чувството, че сме много в “духовните” неща е смущаващ симптом и е повод за тревога, а не за самодоволство.
Макар най-остро да се набива в очи, обаче, зилотството далеч не е единствения вид “ентусиазъм”.
Бидейки християни, честно е да сме ангажирани (според силите си) в сферите на физическата взаимопомощ и културата. Културата е измерението, в което хората се срещат, намират най-богата възможност за общуване, имат шанс да реализират творческата си (богообразна) природа благотворно, да докоснат най-дълбоко човешкото сърце и т.н. Не само наше право, но и дълг е да християнизираме съвременната си култура, превръщайки я от стихиен адамов инстинкт в богоустремена дейност. Проблемът е, че за това първо е необходим дълъг и труден процес на самокултивиране, който плаши интелектуално-мързеливите. Много по-лесно е да стоиш в престижната поза на гуру и намусено да облъчваш народа с радиацията на религиозно-трансформираната си простотия.
Противно на зилотското мнение, християнството не ограничава, а обогатява всичко, до което се докосне. Тук отново се вижда разликата в различните видове подход- експанзивното тесногръдие и облагородяващото, талантливо вдъхновение, което е труднопостижимо, но градивно.

В заключение: разумната социална активност и личното усъвършенстване не си пречат, напротив, взаимно ползотворни са. Нещо повече- те са задължителни компоненти на всеки пълноценен християнски живот. Християнският път е царски, път на съвършения баланс. Затова е тесен- път по острие между залитанията, под които се отваря пропаст. Истината може да бъде открита в сентенцията, речена от Господа: “И едното трябваше да пазите, и другото да не забравяте”.
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот Molecule » ср дек 29, 2010 2:46 pm

Аргументът за “полупразните храмове” често се пуска в оборот. Нищо лошо не виждам в строенето на храмове. Добре де, да речем, че зарежем строежа на т.нар. “полупразни храмове”, па вземе, че утре настъпи жадуваното всенародно обръщане. Тогава пак ще има мрънкане и пак Църквата ще излезе виновна, щото не е строила достатъчно. Угодия няма. Затова, най-добре е маниакалните мрънкалници просто да се игнорират.
pavel
Потребител
Мнения: 209
Регистриран на: вт сеп 14, 2010 12:47 pm

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот pavel » ср дек 29, 2010 3:16 pm

Айде Молекулата пак започна да се яде със зилотите. Сега ще подкара и старостилците и ще се задави от злоба. :mrgreen:
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот Molecule » ср дек 29, 2010 6:20 pm

Мъдрец си ти, Павле. Съдейки по многобройните и напълно безсмислени плодове на ума ти, види се, в безделие прекарваш скромните си дни. Не е хубаво така. Повече се труди, момко, впрегни празните обороти в нещо по-полезно, пък току-виж... никога не е късно човек да поумнее.
pavel
Потребител
Мнения: 209
Регистриран на: вт сеп 14, 2010 12:47 pm

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот pavel » ср дек 29, 2010 6:39 pm

А, приятелю, и твоите не са по-добри, съдейки по предишните ти "творби". Само че казваш глупостите си авторитетно и със самочувствие, затова си мислиш, че добре си ги прикрил. Нали виждам с каква злоба пишеш? Особено в по-предишните ти изяви. Аз имам доста да се уча от теб, ако искам да напредна в тая сфера. :wave:
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот Molecule » ср дек 29, 2010 7:52 pm

И какво, реши да се състезаваш с мен по глупост ли? Похвално!
Виж, пиша тогава, когато имам нещо- умно или глупаво- да кажа. Твоите постове по-горе са съвършено празни. Защо си ги написал? Скука, суета, отмъстителност? Отговори на себе си, за мен е без значение.
Не обичам кухи препирни с безделници. Словесният бокс (пък и истинския) е забавен, но когато е на място. Темата е важна и, моля те, ако ти се дърдори, иди да демонстрираш остроумието си другаде.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот prokimen » ср дек 29, 2010 8:31 pm

pavel
Потребител
Мнения: 209
Регистриран на: вт сеп 14, 2010 12:47 pm

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот pavel » ср дек 29, 2010 10:42 pm

Последна промяна от pavel на чет дек 30, 2010 12:56 am, променено общо 1 път.
pavel
Потребител
Мнения: 209
Регистриран на: вт сеп 14, 2010 12:47 pm

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот pavel » ср дек 29, 2010 10:45 pm

Господин Прокимен, бихте ли споделил от коя църква сте! Така ще знам как да коментирам поста Ви. Не съм модернист, нито пък зилот, но така като осъждате едните и другите, сякаш сте нещо повече от тях.
Кажете към кои сте, за да научим кои са по-правите и да отидем и ние при тях!
Жоро
Потребител
Мнения: 1396
Регистриран на: съб апр 11, 2009 9:10 pm

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот Жоро » чет дек 30, 2010 6:09 am

Жоро
Потребител
Мнения: 1396
Регистриран на: съб апр 11, 2009 9:10 pm

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот Жоро » чет дек 30, 2010 6:30 am

тодоре
Потребител
Мнения: 128
Регистриран на: вт мар 10, 2009 10:47 pm

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот тодоре » пет дек 31, 2010 10:30 am

Потребителски аватар
Лорънс
Потребител
Мнения: 11
Регистриран на: нед окт 10, 2010 9:32 pm

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот Лорънс » пет дек 31, 2010 1:34 pm

Мене пък отговорът на жорото ми харесва.Само бих добавил, че преди да се спуснеш по стръмния наклон на улица "любов" е добре да се отбиеш до закусвалня "истина", в началото на наклона, за да си вземеш нещо за хапване за из път, че пътя е дълъг и тогава чак радостен да продължиш спускането.
тодоре
Потребител
Мнения: 128
Регистриран на: вт мар 10, 2009 10:47 pm

Re: Църковния ентусиазъм

Мнениеот тодоре » пет дек 31, 2010 2:38 pm


Върни се в “нови категории и форуми”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост