Краят на България !

предложете нови секции към този форум
Urban
Потребител
Мнения: 70
Регистриран на: вт дек 28, 2010 6:34 pm

Краят на България !

Мнениеот Urban » ср фев 02, 2011 12:31 pm

Поставям тази тема с изключителна сериозност. Двата материала по-долу, статията и разказът, съм ги копирал от Интернет. Автор е богословът Мартин Ралчевски. Преди време прочетох един от неговите романи и така открих неговото творчество. Не искам да коментирам написаното от него, но съм убеден, че ще породи доста реакции. Лично аз споделям тези възгледи, но нека всеки да прецени сам за себе си.


Мартин Ралчевски / Краят на България

Тази статия е взета от eLit:



Винаги съм изпитвал известна неприязън към онези, които живеят в чужбина и пишат нравоучително за България= Но ето че сега и аз се намирам именно сред онази част от сънародниците ни, които живеят извън пределите на страната. Така че поради тази причина ще се постарая да бъда максимално обективен. Преценката ще оставя на вас
– читателите.
Казано накратко: България отвън изглежда объркващо.
През изминалото лято бях на почивка в България. От една страна, се докоснах до лъскавите част на витрината, но от друга, не можах да не забележа и пустотата, и недоимъка във вътрешността на страната. Забелязах, че цели райони са опустели или са на път да се превърнат в такива. За сметка на това обаче имаше много цигани, много повече отколкото, струва ми се, имаше през време на моето детство. Причината за тази картина е проста. От една страна стои невероятно ниската раждаемост, а от друга засилената миграция извън пределите на страната. Камен Воденичаров преди време написа и изпя една песен, чийто текст гласеше: „...ти пък напук остани и покажи, че ти си тук, не си избягал!“ Мисля, че почти всички я помнят. Когато я слушах, преди години по радиото, се просълзявах. Питах се, дали политиците я слушат? И ако я ако слушат, дали всъщност я чуват? И сам си отговарях: – Разбира се, че не. Нито я слушат, нито пък я чуват. Те не се вълнуват, че способното население системно напуска страната, както и
че онази част от него, която е в репродуктивна възраст се страхува да създаде поколение. Какво имам предвид? Това, че има реална опасност само след половин век България да се видоизмени до неузнаваемост. А след малко повече от 100 години етносът ни и да изчезне напълно.
Казвам това с голяма сериозност и съм убеден, че днес пред българите, както никога преди това в нашата история, стои казусът – Да ни бъде или да не ни бъде! Веднага ще се обоснова. Никога няма да забравя едно интервю с проф. Божидар Димитров. Бешепрез лятото на 2008 г. а телевизията, ако не се лъжа, май беше btv. Не помня точно как се казваше предаването, но помня ясно неговия отговор. Въпросът на лековерната журналистка беше дали той очаква някога българите отново да възвърнат предишното си влияние и позиции в Европа. Тогава той отговори, че би било прекрасно, ако изобщо се
запазим като етнос след сто години, а за влияние е просто смешно да се говори. „Но как така, та ние сме дали толкова много на света, защо говорите така?“, помня как го апострофира тя. На което той отвърна, че човешката история е пълна с примери за народи и дори цивилизации, които въпреки величието си са изчезнали от лицето на земята и после, в типично неговия патетичен стил, даде красноречиви примери.
Какво показва статистиката?
Съвсем не бива да се подвеждаме, че в парковете на някои от големите български градове се виждат дечица както и че понякога е трудно да си запишете детето на детска градина. Това е лъжовно усещане. Нацията ни не се обновява! Точно обратното – тя се топи изключително бързо. Ако този процес не се спре, до 2060 г. картината в България ще е такава: Циганите ще са 58 %, турците ще са 22 %, а етническите българи ще са едва 20 % и това ще са предимно възрастни хора. (Данните са взети от MTS association, Sept., 2010.) Представяте ли си реално какво значи това? Нека го кажем иначе – на един българин ще се падат трима цигани и един турчин! Мислите ли, че на тази шепа хора, на тези шепа останали чистокръвни българи, които тогава ще пребивават главно в централните части на по-големите градове ще им пука, че навън към тази година (2060) вече ще има близо 4 милиона българи! Повярвайте ми – това няма да ги вълнува. Защото фактите сочат, че тези българи, които са в чужбина се претапят и губят идентичността си доста бързо. Около мен е пълно с българи, чиито деца не само че не говорят български, но дори не го и разбират. И такава е картината не само за Англия (станата, в която живея), но и в останалата част на света. А повярвайте ми, моите
наблюдения не са повърхностни.
Трябва да призная, че написах тези редове с огромна болка, защото самия аз съм емигрант. Самият аз живея отвън и виждам нещата и от двете страни.
Но все пак напук на всички статистики и проучвания аз чувствам, че все още нещата не са загубени. Съвсем не искам да прозвучи като пропаганда, но много бих се радвал, ако младите българите осъзнаят сериозността на проблема и въпреки смущението в душите си и неизвестността, която ще им носи всеки утрешен ден, решат да създадат поне по две. Тогава надежда има. Това между впрочем частично се случва днес в Русия. Този процес на себеопомняне и катарзис започна сравнително скоро там и вече дава своите плодове. Ако нацията ни, подобно на руската, се обърне към Бога, ако повярва и наистина осъзнае лошата перспектива, то тогава надежда има. Тогава тя няма да се изличи. И това съвсем не са просто голи фрази, защото онова, което винаги досега е спасявало нашия народ от изчезването е било именно неговата вяра и борбеност. Ще ви припомня само един факт от началото на 15 век. През първите десетилетия от турското ни робство, населението на България е наброявало около един милион души. След като турците завладяват страната и ни поробват, за около 20 – 25 години, поради неспирната съпротива и последвалите масови избивания и кланета, населението умишлено е редуцирано до, забележете, 50 хиляди души! Обърнете внимание обаче какво се случва през следващите няколко столетия. Това крайно малочислено, бедно и потиснато население за по-малко 5 века успява да се уголеми дотолкова, че през 1878 г.- годината на Освобождението ни, то вече наброява почти 3 милиона души! Щом веднъж се е случило защо да не се случи отново. Аз лично вярвам, че е възможно. Но за да тръгнат нещата в правилната посока са необходими решения и действия, а не само желание. Всичко е в нашите ръце. Онези от вас, които са чели, която и да е от книгите ми знаят колко често моите герои повтарят именно това – От нас, и само от нас, зависи нещата да се случат!


Дек, 2010 г.
Ексмът,
Великобритания

----------------------------------------------------------------------

Една статия от Мартин Ралчевски, авторът на романа 'Полубогиня'.


----------------------------------------------------
© 2009 - 2011 Мартин Ралчевски, All rights reserved!
Публикувано от Камен в 07:24




На екскурзия в България - разказ от Мартин Ралчевски
източник Kafane.bg

Разказът е копиран от тук:



На екскурзия в България
(завръщане след 200 години)
разказ от Мартин Ралчевски – авторът на романа ''Полубогиня''

Татко е добър, но особен човек. Мисля си, че това е така, защото на плещите му тежи една странно бреме – той е последният българин от неговия род. Предците му винаги са се женили само за българи. Нещо като неписана традиция. Татко обаче изменил на тази традиция и се оженил за мама, която е американка.

Откакто го знам той винаги е бил щедър и мил към мен. Обичал ме безрезервно и всеотдайно. Имах прекрасно и щастливо детство. Завърших с отличие училище и, благодарение на неговата подкрепа, тази година се записах в Мидуестърн Юнивърсити*. Толкова ми е помагал, и с пари и морално, че сигурно ще съм му задължена цял живот. Та в този ред на мисли, въпреки че предложението му за тази екскурзия да ми се стори странно, не можах да му откажа. Още докато летяхме към Европа той ме помоли да бъда наблюдателна и да запиша на връщане впечатленията си от България.

В момента сме на път за Чикаго. Денят е 18-ти Август, а годината е 2211*. (б.а. Няма грешка в годината!). Излетяхме от Франкфурт за Щатите преди около тридесет минути и аз, според молбата на татко, започвам да пиша. Никога досега не съм описвала свое преживяване, така че и идея си нямам какво заглавие да му сложа, затова просто ще го нарека: ''На екскурзия в България''.

Татко ми е разказвал много истории за родината на неговите предци. Може би е присъщо на младостта, но да си призная, не помня много от тях. Запомнила съм обаче началото.

Някога, през далечната 2011 г. моят пра-пра-дядо Никола напуснал България и поел, заедно с жена си, за Америка. Една бележка – именно поради тази причина татко реши да посетим България точно сега. Защото тази година се навършват 200 години от преселването на неговия род в Щатите. Но да продължа. Когато далечният ми прадядо пристигнал в Америка нямал почти нищо. Наложило му се да започне от дъното. В България бил учител по народни танци, но тук никой не се е интересувал от тази професия и той трябвало да измисли друг начин за препитанието на семейството си. След кратко колебание, решил да изкара книжка за камион. Било е трудно. Почти не знаел езика, но някак си се справил. Успял да изкара шофьорския изпити и после дълги години работил като шофьор.

Татко много тачи паметта на прадядо Кольо. Казвал ми е, че благодарение на неговата решимост и упорство, днес ние имаме прекрасен и осигурен живот. Но, стига толкова за повода на пътуването ни.

Кацнахме на летище София късно вечерта и се настанихме в хотел ''Айсел''. И двамата бяхме изморени от полета и спахме дълго и непробудно. На сутринта отидохме в леля Катя, която е далечна наша роднина и никога не е напускала България. Тя изглежда уморено, но същевременно е много жива и мила старица. Има прошарени коси и лъчезарна усмивка. Лицето й е запазено, стойката добра, а излъчването – интелигентно. Незнайно защо обаче, никога не се е омъжвала и съответно няма деца. Притежава просторен апартамент в самия център на града, на булевард Дорук Едиз – някогашния булевард Васил Левски.

След като ни нагости тя ни изведе да разгледаме забележителностите на София. Показа ни парламента, пеещите фонтани в парк ''Енвер'' и великолепната джамия ''Севаш Селим''. Това е несравним, внушителен храм. Четирите му минаретата са високи точно осемдесет и три метра. И това не е случайно. Построени са така в чест на възрастта, на която е починал Селим – един от главните дарители на строежа и реставрирането на джамията. От вън красотата й е забележителна. Гравюрите й са изключително детайлни. Личи си, че са изработени с голямо усърдие и майсторлък. А вътре пък има невероятна атмосфера и простор. Останах впечатлена и помолих леля Катя да ни разкаже повече за ''Севаш Селим''. Тя сподели, че сградата е построена през първата половина на 20-ти век и, че до около 100 години след построяването й това е било църква. Тогава храма е се е казвал ''Свети Александър Невски'' и е изглеждал съвсем различно днес.

Като чу тази история татко се просълзи, а мен ме хвана яд, че изобщо повдигнах въпроса.

След това посетихме ''Алтан Джам''. Това е така наречения – площад на огледалата. Много ми хареса. Този площад е изключително интересен и е известен като модерният архитектурен шедьовър на града. Представлява десетки хиляди малки огледалца, различни на цвят, които са вградени в една висока, изключително тънка, метална стена. Когато Слънцето ги освети, на срещуположната сграда, се получават страхотни цветови прелести, геометрични фигури, планети, звезди, надписи на различни езици и прочее. Това място събира като магнит всички гости на града. За моя изненада обаче татко не коментира видяното.

От ''Алтан Джам'' поехме към третото по-значимост място в София – открития пазар ''Толга''. Такова нещо не може да се види в Америка. Тук се продава всичко, за което може да се досети човек. Като се започне от хилядите сладки неща, кое от кое по-майсторски изработени, мине се през местните деликатеси и се стигне до живите животни, в това число дори коне и крави. Колоритна гледка. На този пазар ми беше също интересно. Татко обаче май пак не се впечатли особено.

Когато вечерта се прибрахме, той сподели с мен, че след посещението ни в ''Севаш Селим'' нещо го жегнало в сърцето. Станало му тъжно, защото знаел от историята, че някога България е била велика страна, че е имала славно минало, християнска вяра и собствена писменост. Тази писменост била подобна на руската, даже била още по-уникална. А всичко това се е изпарило днес. След като каза това, той се просълзи. Тогава думата взе леля Катя. Тя поясни, че преди около 150 години, тоест сравнително скоро след като прадядо Никола напуснал България, от нея си тръгнали още над два милиона души, като почти всички били способни хора. Това бързо сринало икономиката на страната. Тези, които останали пък, живеели ден за ден и се страхували да раждат деца. В следствие от това българите дотолкова загубили влиянието и числеността си, че не след дълго, управлението на държавата по естествен път, преминало в турската партия. След това всичко коренно се променило и нещата тръгнали в различна посока.

Трудно ми е да разбера поведението на татко. Казах му, че в 23-ти век едва ли има човек, който да се вълнува толкова от отминалите неща. Или, ако все пак някой се интересува от тях, то със сигурност не страда по миналото. А той стои приведен и мълчи. На вечеря почти не хапна нищо. Затвори се в стаята си и си легна рано.

На другата сутрин леля Катя ни подкани да излезем, защото в София имало още неща, които си заслужавало да се видят. Татко обаче предпочете да разгледаме провинцията. Честно казано, на мен ми беше все едно.

Около обед поехме към вътрешността на страната. По пътя леля Катя ни обясни, че в България отдавна не живеели онези хора, който някога с гордост се наричали българи. Днес основния език бил турския, а държавната религия – исляма. Обясни ни още, че никъде на обществени места не се срещат надписи на книжовния български език и че ако човек не знае турски, или поне английски, е загубен тук. Сподели още, че според някакво неотдавнашно проучване едва 2,75 % от днешното население било заявило, че изповядва християнството. Татко слушаше мълчаливо, но внимателно, а аз гледах вяло през прозореца докато в един момент ненадейно установих, че навсякъде край пътя, се бяха появили много индийци. Леля забеляза безпокойството ми и ми разясни, че това всъщност не били индийци, а цигани, които живели по тези земи отдавна. Според нея, те не били агресивни. На мен обаче не ми изглеждаха дружелюбни и дори на някакво ниво се почуствах застрашена от присъствието им.

Втория град, който посетихме бе Филибе. В този град също имаше доста цигани, но също така имаше и турци, а и други араби. В известен смисъл, Филибе ми беше дори по-интересен от София. Стори ми се някак по-автентичен. Качихме се на един малък хълм в центъра на града и от там се откри чудна панорама. Обядвахме набързо и продължихме. Когато поехме леля Катя обясни, че някога този град се е казвал Пловдив и бил несравнимо по-красив. Но на мен, сигурно понеже виждах само настоящия му облик, ми хареса и така.
След Филибе спряхме в Бану. Този град пък се е бил казвал Бургас и е бил важно, стратегическо пристанище. В Бану останахме да пренощуваме. По време на вечерята татко и леля разпалено обсъждаха нещо, но аз не любопитствах. В хотела, чието име не помня, имаше американска телевизия и аз седнах да чуя новините, с чаша вино в ръка. Вече съм убедена, че българските вина са едни от най-хубавите. Малко са трапчиви, но пък са плътни и истински. В Щатите всички алкохолни напитки са някак стандартизирани и имат сходен вкус.

След Бану леля ни заведе в Созопол. Това е най-старият и едновременно и най-южният морски български град. И името му е автентично. Намира се на самата граница с Турция. Татко дълго се къпа в морето и сподели, че можел без проблем да гледа под водата, защото не била толкова солена. Аз обаче не последвах примера му. Предпочетох, доста по-чистия басейн на един от близките хотели. Докато си почивах край басейна татко и леля посетиха единствената църква в града. После татко ми се стори малко по-оживен, което ме зарадва. За мен бе странно как бяха облечени местните хора, и то не само тук, но и в цялата страна. Нищо, че бе лято и че бе много топло, те целите бяха покрити от главата до петите. Но това явно е въпрос на убеждения. В Созопол ядохме пресни раци, скариди и турска баклава. Прекалено ми беше сладка, но признавам – вкусът й беше божествен.

От там трябваше да продължим на север и да посетим още няколко града, но татко реши да променим плана. Той помоли леля Катя да се върнем в София. Струва ми се, че ако зависеше от него щяхме да си заминем веднага, но понеже обратния ни полет бе с насрочена дата, се наложи да изчакаме още три дни. Аз много исках да се поразходя насам натам из София, но леля Катя каза, че в това не е съвсем безопасно. Жените трябвало винаги да имат придружител, когато са навън, дори и посред бял ден. Послушах съвета й и където и да излизах взимах татко със себе си. Той ми се противопостави съвсем за кратко, но после ме остави да го водя. Разгледах още няколко забележителности и, заедно с него, опитах някои блюда от екзотичната българска кухня.

Въпреки, че преди да тръгнем за България бях против тази екскурзия, сега, когато тя свърши, се чувствам доволна. Не беше лоша и съм благодарна на татко, че ме заведе да видя страната, от която някога прадядо Никола е тръгнал за Америка.

Вече близо час самолета лети над континенталната част на Америка. Наближаваме Чикаго. Така че трябва да свършвам.

Всичко мина прекрасно. Според мен си заслужаваше. Мъчно ми обаче за татко. Милият, толкова се промени по време на това пътуване. Един е отпуснат, гледа вяло и очите му все сълзят. Питам го, какво не е наред? Да не го боли нещо? А той мълчи. Явно не може да приеме, че онази България, за която е чел в книгите, вече не съществува. Мисля си, че като възрастен мъж, той трябва да прояви повече зрялост и да приеме фактите. И това неминуемо ще се случи! Убедена съм, че щом отново стъпим на Американска земя той ще се почуства по-добре.
Американците имат една поговорка, която казва, че родината не е там от където някога си дошъл, а там където живеят близките ти. Скоро татко ще го разбере! Затова вече с нетърпение чакам самолета да се приземи.

Послепис

Два месеца по-късно татко почина. Докторът каза, че основната причина за смъртта му бил стресът от видяното по време на тази екскурзия.

Мама е много тъжна от неговата загуба. Плаче и проклина всичко свързано с България. Още в деня на погребението събра всички български книги от библиотеката ни и ги изхвърли. Искаше да унищожи и този разказ, но аз успях да го скрия. Може би ще е добре да го пратя на леля Катя. Или пък ще си го оставя тук, за спомен. Сега обаче съвсем не ми до него. Времето ще покаже.

31. Дек. 2010.
Мартин Ралчевски

Бележка на Автора:
Описаното в този разказ няма за цел да шокира читателя, но само да отклони взора му от днешния ден и да го накара да погледне към бъдещето. И дано описаното тук никога не се случи.

Бел. Ред.:
Романите на Мартин Ралчевски впечатляват с дълбочината на мисълта и сърцатостта си. Те свидетелствуват за умението на автора да дарява читателите си с най-съществено – идеята за вечността!
Владимир Кранев, журналист

Вижте още:
Видео с Мартин Ралчевски
За "Безкрайна нощ"
Интервю с Мартин Ралчевски: Голямата ми мечта бе да напиша книга
Интервю с Мартин Ралчевски: Щастието дреме в сърцата на всички
За "Полубогинята"
За "Горски дух"



Принтирай Изпрати на приятел Сподели

Коментари
2 коментара Tatyana
Публикувано на 31.01.2011
Определено е разтърсващ, но в днешно време човек трябва да бъде разтърсен,за да прогледне. Да вдигне очи от ежедневните неволи и да се замисли кое го радва в живота и какво би искал
да видят децата му.

Иван
Публикувано на 29.01.2011
Aко някой народ изчезва - значи трябва да изчезне и сам си го е заслужил... разбира се, подобни мрачни размисли никак не помагат в практически план.

Aз се върнах от Щатите в момент на страшно тежка депресия - до голяма степен породена от носталгия - и с огромното желание да последвам идеята си да работя за развитие на гражданското общество в България и за спасяването и развитие на т.нар. "underdeveloped regions"... защото за мен само и единствено истинско гражданско общество може да помогне - истинско отговорно гражданство - ако изобщо е възможно в нашите условия... а и по принцип...

Почти три години по-късно със срам мога да заявя, че почти нищо не съм успял да направя все още. Само работя и едва ми остава малко време за почивка. Както е тръгнало, моето поколение, родено през 80те явно ще стане свидетел на залеза на българската нация...

Аз за себе си ще се опитам да направя поне малко от нещата, за които съм мечтал, но не знам доколко ще ми стигнат силите. Все пак не трябва да забравяме и нещо друго - колкото и да е бедна и корумпирана, България сега в известен смисъл става "страна на неограничените възможности" - просто защото нищо не е разработено и развито тук, има много "празно" пространство.... разбира се, простанство без хора - не е от никаква полза. Но може да се получи така, че тук да пожелаят да се заселят хора (от Запад), не само етнически българи....
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Краят на България !

Мнениеот Molecule » ср фев 02, 2011 2:16 pm

Уви, България вече не съществува (освен в някакво имагинерно-идеалистично измерение). Съществува булгаристан. А на него му е изпята песента. Дано греша.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Чехълче » ср фев 02, 2011 3:47 pm

Понеже обичам точността, ще си задам въпроса, който ме вълнува - КАК ЕДИН БОГОСЛОВ, какъвто бил авторът, написва роман със странното, да не кажа богохулно, название "Полубогиня"?! Що за богослов, що за име на роман???

Иначе ми правят лошо впечатление хора, които не обичат Родината си, независимо от каква националност са. За съжаление на тази сляпа омраза се натъквам основно само сред чедата на България...
Urban
Потребител
Мнения: 70
Регистриран на: вт дек 28, 2010 6:34 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Urban » ср фев 02, 2011 4:22 pm

Чехълче, аз преди време пуснах темата: Душите на замразените хора. Това е водещата нишка в този роман. Не бива да съдиш по името, то е просто худежествено. Аз преди бях същия като теб. Като видех например свещеник без расо, т.е. по панталон и риза и се възмущавах що за свещеник е това. Това не е редно и други такива.. Но всеки човек има душа и е добре да се познава първо тя. Обвивката е второстепенна. Така е и с името на книгата. Редно при оценките ни водещо да бъде винаги съдържанието, а не дрехата. :))
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Aurelia Felix » ср фев 02, 2011 8:52 pm

Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Асен » чет фев 03, 2011 12:07 am

На пръв поглед статията, а и досегашните ни размишления водят към посоката за неизбежна предстояща асимилация и "затриване" на народността ни. Или, нещо като реалистичен песимизъм, породен, в следствие процесите, които наблюдаваме в някои европейски страни. Но като вярващи, ако припомним на себе си какво казва Библията и вземем решение да действаме, според това, както Бог ни говори чрез Словото Си, тогава нещата придобиват нова светлина и ново начало:

„Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, людете, които е изброил за Свое наследство.” Псалм 33:12.


Затова:

-Нека, като Църква се молим за Неговата суверенна сила, свръхестественото Му управление и царуване в България!

-Нека се молим за изобилното освобождаване на Неговата милост, справедливост, доброта, святост, помазание, чистота, знание, нежност, материален и духовен просперитет, достойнство, мъдрост, любов, радост, мир, истина, благодат, надежда, праведност и благоволение към управляващите, и хората в България!

-Нека се молим и за изливането на благословение в земята и семействата на България, и нека съживителната сила на Иисус бъде безспирно освобождавана из цялата страна, носейки Неговата слава и установявайки Неговото Царство!

-Нека се молим да дойде Неговото Царство в нашия живот, в нашите семейства, в нашия град, ... и нека Неговата воля да бъде изпълнена в България, според Неговите Божествени времена, планове и цели!

-Нека се молим, Неговият Дух на любов, радост, мир, изцеление, възстановителна любов и щедрост да бъде освободен в изобилие в сърцата на хората в България.

-Нека се молим за възкресенската сила на Иисус Христос, нашият Спасител, да донесе изцеление и спасение на хората в България!

Амин! :angel:
Urban
Потребител
Мнения: 70
Регистриран на: вт дек 28, 2010 6:34 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Urban » чет фев 03, 2011 12:37 am

'Активността' на участниците към поставената тема е показателна за това, че лошите събития наистина може би ще се случат. Благодаря на Тигър и особено на Асен за мненията, но честно казано очаквах по-голям активност.
Нека споделя нещо. Преди години бях старостилец. Говоря за църквата в кв. Бъкстон. Един ден пред храма се завъртя едно куче. Стана така, че то влезе в храма. Едно скромно и много мило момче – богомолец, така се втурна да го преследва, че сърцето ми се преобърна като го видях. Сигурен бях, че ако го докопа ще го убие. Това ме смрази. Невероятна ''ревност''. Тогава видях на дело и разбрах какво означава неразбиране на Христовата заповед за любовта. И какво значи концентрация върху несъщественото.
Може аз съм прекалено сантиментален. Аз се просълзих от този разказ за изгледа на България след 200 години. Душата ми се прескърби. Но както виждам май няма много други като мене.
А ние всички сме образно на един кораб. Корабът е 'България' и на борда му има съботажници; те са пробили малка дупка за да го потопят. Корабът е голям. Ще му трябват дни за да потъне. Така че никой не се вълнува. Няколко души напомнят, че има дупка. Всички пътници обаче се чудят на тази 'неоснователна' паника. Повечето предпочитат да си хапнат. Други да се налюбят. А трети да се разходят по борда.
А онези дето викат, че корабът потъва започват да стават смешни и дори досадни.
И това е така, защото КРАЯТ НА БЪЛГАРИЯ звучи като прокламация и не спира погледа ни.
Но именно това ще доведе нацията до колапс и тя няма да устои.
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Асен » чет фев 03, 2011 12:47 am

:angel: И аз ти благодаря, Urban, за интересната тема! Изход има и той е съвсем близо до нас-в Книгата, дадена ни от Създателя и нашата решимост за действие като Църква.
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Краят на България !

Мнениеот Molecule » чет фев 03, 2011 2:42 am

Урбан, интересно ми е, какво разбираш под “България”? “Кораб” е просто красива метафора, но метафора на какво? “Народа”? Част от народа? Някаква мистична обединителна същност? Население, споделящо един език? Или една вяра? Питам най-доброжелателно.
Акирк
Потребител
Мнения: 86
Регистриран на: съб ное 13, 2010 10:17 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Акирк » чет фев 03, 2011 10:47 am

Затворниците във Врачанския затвор наричат затвора кораб, приличал на кораб! България, това е вече потъващ кораб, който прилича на „свободен" частен затвор. Разочарован съм от малките нещастни шефчета в униформи на владици, не разбират какво става ли, какво ли да мисля? Какво става, къде си бе народе? Гладът ли е преобразил тая държава, всички ли си изгубиха акъла, какво става бе хора? Всеки се спасява по единично, нали така! И ако изразиш възмущението си веднага the best богословите ти лепват етикети и започват да цакат с характеристики, кой е безгрешен, кой знае всичко, кой се ражда научен? Какво да правиш в БГето, обстановката е дразнеща с лъжите, които лъжи довеждат до мизерия, чалга и идиотщина!
Urban
Потребител
Мнения: 70
Регистриран на: вт дек 28, 2010 6:34 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Urban » чет фев 03, 2011 11:48 am

Молекуле, ами честно казано трудно е да се определи какво точно е България. Мисля, че това е нашия народ и територия. Скоба– Народът, който не е мургав и не е обрязан.

Акирк, това с кораба ми дойде ей така така. Метафора е, разбира се. Но си много прав в изказването си.

Вече запознах да се колебая дали все не пускам безинтересни теми. Но забележете! Актуалността на темата се доказва и от снощното изказване на министъра на образованието, който каза, че за 48% от първокласниците българският език не е майчин.
За мен това е ужасно тревожна информация!
ivanb63
Потребител
Мнения: 819
Регистриран на: вт фев 16, 2010 12:20 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот ivanb63 » чет фев 03, 2011 12:12 pm

Когато Господ Бог е създавал Рая е нямало никакви нации и народи /по земните критерии/
Когато Господ Бог помилва Творението си и го пусне обратно в Рая ..... пак няма да има нации и народи.
Другото е временна работа ... сегиз-тогиз българи, сегиз -тогиз американци, сегиз -тогиз руснаци, сегиз-тогиз маори, китайци, индийци..... и прочие. Както дойде, нациите се претопяват по Божие усмотрение - Той ги допуска да се създават и пак Той ги "свива" и се не помнят ни вавилонци, ни маи, ни халдейци .... така и българите, когато Той поиска и ако поиска. Я вижте как "божествените" араби "изведнъж" САМОпламнаха, като от нищото. Пък и още какво ли има да видим ....?
В книга Еклисиаста го пише.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

България Златна във Ров Закопана

Мнениеот Славян » чет фев 03, 2011 12:32 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Aurelia Felix » чет фев 03, 2011 12:50 pm

Dmitrij
Потребител
Мнения: 293
Регистриран на: чет юли 08, 2010 1:21 pm

Re: Краят на България !

Мнениеот Dmitrij » чет фев 03, 2011 12:58 pm

Населението на България - 1990г. - близо 9 милиона, сега - 7,5 милиона.

Върни се в “нови категории и форуми”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост