Предателството в нашия съвременен живот

предложете нови секции към този форум
prezvytera
Потребител
Мнения: 33
Регистриран на: ср дек 26, 2007 2:50 pm

Мнениеот prezvytera » нед апр 13, 2008 4:49 pm

hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Мнениеот hiphopsusel » нед апр 13, 2008 4:58 pm

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Мнениеот ven4e » пон апр 14, 2008 9:35 am

Жена е, а ти бъди малко по-внимателен, иначе и с богословско образование няма да можеш да станеш свещеник - един ще ти изповяда кражба, а ти ще му опростиш завист или някой ще иска венчавка, а ти ще го опееш. Верно, че само младенците ще влезат в Царството Божие, но имаме заповед ад бъдем мъдри като змии.
Толкова засега от мен, приятелю на Христа.
hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Мнениеот hiphopsusel » пон апр 14, 2008 11:38 am

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » пон апр 14, 2008 3:05 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » пон апр 14, 2008 3:18 pm

Драги hiphopsusel,

Колкото до разочарованието от приятелите, ако то е основателно и ако причината не е у самия Вас да ги отдалечите от себе си, то кажете Слава Богу!

Казано е:

"Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат..." (Мат. 10:17)

"Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение" (Пс. 145:3).

"Първом търсете царството на Бога и Неговата правда..." (Мат. 6:33)
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Мнениеот whoami » пон апр 14, 2008 3:23 pm

Е нали владиците(митрополитите) са безбрачни?

Иначе и аз до скоро не знаех, че на поп се казва презвитер, а на жена му - презвитера. Още повече, че на мен презвитера ми звучи малко объркващо, защото по-скоро звучи като членувания вариант на презвитер(напр. "Аз казах на презвитера да ми помогне" - за попа ли става дума или за попадията...получава се двусмислие). А пък и от къде да знаем като всички сме наричали свещенниците например поп Петър или отец Петър, но никога не съм чул мои близки да наричат попа презвитер Петър. Освен това презвитер има и някакво такова звучене сякаш се отнася за монах, а не за свещенник.

И не на последно място, въпреки, че темата е друга, но в темата за постите prezvytera споменава различните видове литургии, обаче аз например много не съм наясно коя каква е и кога се чете и т.н., само съм ги чувал като определения, но :oops: май не съм вникнал в детайлите и разликите, а пък според коментара на prezvytera се разбира сякаш ние трябва да знаем коя каква е и вероятно е така след като имаме претенциите да се наричаме православни християни. но ето аз си признвам, че не правя разлика между литургиите.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Мнениеот ven4e » пон апр 14, 2008 4:05 pm

При твоята вяра няма как да не станеш свещеник, според мен. За мен "лоши свещеници" няма - всички са Божии служители. Прости ми, че се изразих така глупаво.
Нео (мога ли да те наричам така заради филма:wink: защото койсъмаз ми е малко дълго) в думата презвитера ударението е на второто "е", а в мъжкото презвитер е на "и", по това се познава.
sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Мнениеот sandi » пон апр 14, 2008 5:20 pm

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Мнениеот ven4e » вт апр 15, 2008 12:09 pm

Въпреки че Санди е дал линк за всичко необходимо, си позволявам да кажа какво аз съм научила от своето пребиваване в църквата. Има 3 вида литургии, 2 много си приличат - Василева и Златоустова - разликата между тях е общо взето в няколко думи и в това, че след пресъществяването на Св.Дарове при Златоустовата се пее "Достойно ест", а при Василевата "О Тебе радуется" (любимата ми църковна песен). Преждеосвещената е напълно различна и се извършва само през Великия пост всяка сряда и петък. За нея е характерно честото повтаряне на молитвата на св. Ефрем Сирин: "Господи и Владико живота моего, дух празности, униния, любоначалия и празнословия не дажд ми, дух же целомудрия, смиреномудрия, терпения и любве даруй ми рабу Твоему, ей Господи Царю, даруй ми зрети моя прегрешения и не осуждати брата моего, яко благословен еси во веки веков, амин"(вярвам, че разбираш написаното :) ). Само това е, което мога да кажа със сигурност :oops:
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Мнениеот whoami » вт апр 15, 2008 1:18 pm

мерси за инфото и от двамата, ще се постарая да науча и запомня повече за следващия път
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Архимандрит Серафим Алексиев

Мнениеот whoami » вт авг 26, 2008 9:54 pm

СЪНУВАХ СЪН

Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
Потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред — по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: “Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...
Zara_83
Потребител
Мнения: 166
Регистриран на: чет фев 21, 2008 6:21 pm

Мнениеот Zara_83 » вт авг 26, 2008 10:30 pm

много е силно и въздействащо,кой е авторът
angel4o
Потребител
Мнения: 151
Регистриран на: вт апр 29, 2008 1:22 am

Мнениеот angel4o » вт авг 26, 2008 10:35 pm

архимандрит Серафим Алексиев
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Предателство спрямо Бог и Църквата

Мнениеот whoami » пон ное 24, 2008 3:52 pm

Хелоуин

Като православни християни ние трябва внимателно да изследваме всеки аспект на нашето участие в света, неговите дейности, празници и фестивали, за да бъдем сигурни дали тези участия са съвместими с нашата Свята Православна Вяра.

Сега всичко във външния свят ни напомня, че Хелоуин наближава: в училище децата са заети да рисуват тикви, да изрязват прилепи, духове и вещици, и подготвят идеалния костюм, с който да ходят да събират лакомства. Повечето от нашите училища, обществени организации и забавления по телевизията, радиото и пресата ще участват и извлекат изгода от Хелоуин. Много от нас ще участват в тoзи фестивал като отидат на парти с костюми, или като заведат децата да търсят лакомства в квартала по тъмно на 31 октомври. Много от нас ще вземат участие във фестивала, вярвайки, че той няма по-дълбок смисъл освен забавление за децата.

Повечето от нас не знаят историята на фестивала и костюмите му. Празникът на Хелоуин се е появил в предхристиянските времена сред келтските народи на Бритaния, Ирландия и северна Франция. Тези езичници вярвали, че физическият живот се е появил от смъртта. Следователно, те празнували започването на „новата година” през есента, в навечерието на 31 октомври до деня на 1 ноември, когато те вярвали, че сезонът на студеното, мрачното, упадъка и смъртта започвал. Обучени от техните жреци, друидите, хората изстисквали всички сърдечни огньове и светлини, и мракът взимал надмощие. Според келтската езическа традиция, душите на мъртвите отивали в света на мрака, разрухата и смъртта, и влизали изцяло в общение със Самхаин, господарят на смъртта, който можел да бъде успокоен и поласкан с жертвоприношение, за да позволи на душите на мъртвите да се завърнат вкъщи за този празник. Това вярване довело до ритуалната практика да се скита по тъмното в костюми на вещици, гоблини, феи и демони. Те също вярвали, че душите на мъртвите идвали с голям глад на това празнично посещение. Изводът бил, че всяка душа на мъртъв и неговият имитатор, който не са подсигурени с лакомство, ще предизвикат гнева на Самхаин, чиито ангели и служители ще отмъстят чрез множество проклятия.

В строгата ранна Православна Келтска Църква, светите отци се опитали да противодействат на този езически ритуал като установили празника на Вси Светии на същия ден(на Изток денят се чества на друга дата). Нощта преди празника(навечерието на вси светии) се отслужвало бдение и сутрешно честване на Евхаристията. Този обичай е създал термина Хелоуин(навечерие на Вси Светии). Но останалите езичници, т.е. антихристияни, реагирали на опита на Църквата да измести празника им като разпалили пожар през тази нощ, така че нощта преди християнския празник станала нощ на магьосничество и други окултни практики, много от които включвали оскверняване и подигравка с християнските вярвания и практики. Костюмите на скелети за измислени като подигравка с почитта на Църквата към Светите мощи. Светини били крадени и използвани в светотатства. Практиката на просене се превърнала в система за преследване на християни, които отказвали да участват в тези фестивали. И така опитът на Църквата да противодейства на този езически ритуал се провалил.

Това е само кратко обяснение на историята и значението на фестивала на хелоуин. Ясно е, че ние, като православни християни, не можем да участваме в това събитие по никакъв начин(дори да го приемем само като шега) и нашето участие в него би било идолопоклонническо предателство към Нашия Бог и към нашата Свята Вяра.
Ако имитираме смъртта с подходящите дрехи или като скитаме в тъмното, или като просим, тогава доброволно сме сключили връзка със смъртта, чиито господар не е келтският Самхаин, а самият сатана, злият, който стои срещу Бога. По натам, когато питаме „лакомство или номер” нашият диалог не е с децата, а със самият сатана. Нека си припомним нашите предци, Светите християнски мъченици на ранната Църква, както и нашите сръбски новомъченици, които отказвали, въпреки болезнените наказания и ужасните гонения да боготворят, почитат или уважават по какъвто и да е начин тези идоли, ангели на сатаната. Основата на нашата Свята Църква е върху тяхната свещена кръв.

В днешния свят на духовна апатия и безразличие, които са корените на атеизма и отделянето от Бог, човекът е подтикван да пренебрегне духовните корени и практики на разни обичаи, когато техните външни проявления изглеждат обичайни, забавляващи и безобидни. Догмата на атеизма подчертава много от тези практики, отричайки съществуването на Бога и сатаната. Нашата Свята Църква, чрез Иисус Христос, учи, че Господ сам стои и съди всичко, което правим и вярва, че нашите действия са или за Бога, или против Него. Никой не може да служи на двама господари. Следователно, нека ние не правим така, както келтските езичници, да скитаме в тъмното и да имитираме мъртви души. Нека се помолим пред нашите икони и заедно с нашите семейства да се помолим Господ да ни даде вяра и кураж да се запазим като Православни Християни в тези тежки времена, и да ни избави от злото.

Св. Николай Велимирович, епископ Охридски и Жички

Върни се в “нови категории и форуми”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта