за и против мартениците

[Мишо]

[дева]

За мен мартеницата е израз на един чудесен,чисто български обичай,който спомага да съхраним идентичността си като българи,независимо от езическите му корени.

[Мария]

[Кабрал]

За да го разискваме това е редно първо да се запитаме за връзката между вяра и мартеници. Фолклорната традиция е богата и известна на малко хора, но определено поне младите, а и който и да е напоследък, не си слага мартеница за да го пази от караконджули. Това е обичай, който едва ли някога се е противопоставял на вярата, те са в различни плоскости. Ако някой каже, аз не съм християнин, а мартеричарко е едно, но това, че си е сложил мартеница едва ли ще промени вярата му. А и за много по-сериозни неща Св. апостол е казал, че нито памага, нито пречи.

[Валентин]

Виждам, че темата е бая стаа, но все пак ще се изкажа.Не виждам нищо лошо в мартениците, това е един древен български обичай и не ми струва сериозно да се демонизира по такъв начин! wink:

[gaitan vejdu]

Валентин, никой тук не демонизира празниците. Но се изтъкнати факти, как по-добре да различаваме - какво е народна традиция, и какво е небесно знание.

Знайно е, че доброто за света няма нищо общо с доброто от Евангелието.

Вярващият човек трябва да умее да поставя граници, лимити пред злото.

Ние не съдим човеците в грях, щото сме досущ като тях в греховете; но изобличаваме явленията греховни, за да могат по-неопитните да имат добре информиран избор, и да припомним на себе си тези лимити, понеже злото е изкусително съблазнително и често ни приласкава в прелестните си одежди.


В "Златната клонка" Дж. Фрейзър описва стотици древни обичаи.

Но това, че са древни, съвсем не значи, че са богоугодни и човеколюбиви. Колкото и да са древни, те си остават едни езически освинвания.

:D

[paladium]

[Гост]

Здравейте!
Казвам се Добринка Добрева и попаднах на този сайт докато търсех информация за мартеницата. Аз ще пиша магистърска работа за подаряването на мартеницата като типичен български обичай. :)
Направило ми е впечатление, че макар и в чужбина българите спазват своите обичаи. Много ми е приятно, когато срещна тук в Бавария българи с мартеничка, по нея и без да чуя родна реч мога да разпозная сънародниците си.
Аз също съм християнка и съм покръстена в църква. Но не си губя времето да се изтъквам и парадирам, че много зная и съм специалист по христовите и църковните въпроси. Там, където е намесен човек , (а Библията е писана и разпространявана от хора, както и църквата ни се управлява от хора, па макар и Божий проповедници), не може да не стават грешки. Излишно е, да се бием в гърдите и ревем, че сме православни (всяка религия се смята за такава), Бог единствен вижда всичко и ще ни съди като му дойде времето.
Нека да дадем правото на всеки да вярва в каквото и когото си иска. Всеки сам отговаря за своите грешки пред Бог. Не е важна формата или символа, а какво се влага в него, какво е неговото значение за хората, които се идентифицират с него.
Много Ви благодаря за подадената информация и изказаните мнения, някои от които граничат с параноя :D .
Желая Ви всичко добро и нека Бог да е с Вас!

Поздрави

Добринка Добрева

[abc]

[quote="Гост"]Здравейте!
Казвам се Добринка Добрева и попаднах на този сайт докато търсех информация за мартеницата. Аз ще пиша магистърска работа за подаряването на мартеницата като типичен български обичай. :)
Направило ми е впечатление, че макар и в чужбина българите спазват своите обичаи. Много ми е приятно, когато срещна тук в Бавария българи с мартеничка, по нея и без да чуя родна реч мога да разпозная сънародниците си.
Аз също съм християнка и съм покръстена в църква. Но не си губя времето да се изтъквам и парадирам, че много зная и съм специалист по христовите и църковните въпроси. Там, където е намесен човек , (а Библията е писана и разпространявана от хора, както и църквата ни се управлява от хора, па макар и Божий проповедници), не може да не стават грешки. Излишно е, да се бием в гърдите и ревем, че сме православни (всяка религия се смята за такава), Бог единствен вижда всичко и ще ни съди като му дойде времето.
Нека да дадем правото на всеки да вярва в каквото и когото си иска. Всеки сам отговаря за своите грешки пред Бог. Не е важна формата или символа, а какво се влага в него, какво е неговото значение за хората, които се идентифицират с него.
Много Ви благодаря за подадената информация и изказаните мнения, някои от които граничат с параноя :D .
Желая Ви всичко добро и нека Бог да е с Вас![quote="Гост"]==============================
Добринке, имаш един кусур - много си добра та чак ... Що не си гледаш хурката и да си ляга и да се завиваш ... Де си тръгнала за дипломи !? Та ти си нинадминат капацитет ! Ти трябва да издаваш дипломи, та да ни открехнеш нас простите ... Какво знаем ний за вяра и за символи ?! Тук сме стадо дебили дето чакаме някой да ни опрай !

[zmianatz]

[dia1973]

С голям интерес изчетох всички мнения в темата и съм сериозно озадачена.
Никога не съм възприемала мартениците, като нещо толкова демонично.
Това е прекрсен български обичай и според мен няма нужда от крайности.

[Hatshepsut]

Аз смятам, че носенето на мартеници е една древна и красива българска традиция и тя трябва да бъде продължена от всички нас и в идните десетилетия и векове. Мартеницата е символ на българщината, носейки мартеница, ние потвърждаваме, че сме българи и че се чувстваме духовно свързани с нашите предшественици, обитавали българските земи стотици години преди нас.

Споменах, че носенето на мартеници е една традиция, но традициите също се променят.
В миналото мартеници са носели само жените и децата, а днес носят всички, което е едно развитие в правилната посока. Традиция е също мартениците да се изработват ръчно, но днес почти всеки си ги купува, включително и аз. Когато купуваме мартеница, е редно да избираме традиционна, а не кичозна мартеница.

Аз спазвам тази традиция повече от 10 години. Относно вида на мартеницата - предпочитам усукани бял и червен конец, които нося вързани на лявата ръка. Преплетените бял и червен конец на мартеницата символизират хармонията между мъжкото начало (белия цвят) и женското начало (червения цвят).

По принцип не вярвам в чудодейната сила на амулети и муски и нямам нужда от такива, затова не възприемам мартеницата като амулет. За мен носенето на мартеница е един исконен български обичай, чрез съпричастността към който показвам, че съм българин и част от българската народност.

[Нова]

Изчетох с интерес цялата дискусия и мога да кажа следното:

Тези, които вярват, че мартеницата може да им донесе здраве, щастие и други подобни неща, имат нужда от духовно лечение, защото знайно е, че Бог дарява всичко- и здравето, и щастието, и въздухът, и животът, и най-важното- спасението.

Но аз не съм срещала някого, който вярва, че мартеницата носи такива неща. Също не съм срещала и някой, който да се покланя на мартеницата, като на бог или като на идол.

Всички мои познати, включително и аз, я носим, като БЕЛЕГ НА ТОВА, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ. Да си българин не мисля, че е противно Богу.

А мисля, че е хубаво човек да пази вярата си и да знае корените си, да обича родината и рода си и мисля, че носенето и подаряването на мартеници е белег на това. Ето защо И САМО ЗА ТОВА аз нося и мисля да продължа да нося мартеници, тъй като Бог никъде не ни заповядал да забравим рода си и да не обичаме родината си, след като приемем да бъдем християни.

И в помощ на всички, които са чували само разни легенди за ранени гълъби, приказки за баби марти и т.н., ще ви дам един линк, който е много интересен, според мен, от всяка гледна точка- и от гледна точка на езическите обреди и обичаи (и за боядисаните яйца, и за мартениците, и за Сурвакито) и новото им съдържание в Църквата, и от гледна точка на това- кои сме ние българите.