Не зная какво се случва...

вашите въпроси, мнения и препоръки към портала
skytear
Потребител
Мнения: 8
Регистриран на: нед яну 11, 2009 4:19 pm

Не зная какво се случва...

Мнениеот skytear » вт яну 13, 2009 12:11 am

Здравейте,
влизам тук за първи и път, затова се извинявам предварително ако не пиша в правилната секция... Не зная дали
е уместно това, което ще споделя, но просто съм объркана и не знам какво да направя...
До скоро имах приятел, когото наиситна много обичах и все още обичам. Всички беше хубаво докато бяхме заедно, с изключение на едно, от което тръгнаха и проблемите... Имаше неща,които не искаше да ми споделя... В последствие навързвах някакви нишки около един основен факт - майка му е окултистка. И мисля, че предаваше някакви неща на него, незнам доколко истинни и доколоко не. Винаги съм смятала, че окултното е в раздор с истинското християнство и това ужасно ме плашеше, но не знаех какво да направя, при положение, че той ме успокояваше , а и виждах, че почита християнството. Малко по малко обаче разбирах, че този човек е много далече от реалността, в която живеем... Имаше някаква вяра, че той е "нещо повече" , или поне аз това сам подразбирала от всичките недомлъвки и загадачни подхвърляния... Обичахме се наистина силно... Но всеки път когато се върнеше майка му (тя живее в друга страна) , той се променяше. Сякаш тази жена има огромно влияние върху него... И така до денят в който, той я излъга, за да дойде при мен (искахме да пътуваме заедно до едно място)... тя разбра това... И на следващият ден... аз видях един коренно различен човек. Сякаш дори очите му бяха различни...И преминаваше от едно състояние - в друго. Сякаш гледаш шизофреник , който прескача от една личност - в друга. В един момент ме гледа и плаче и... казва всичко, което чувства, в другия ме гледа един студен човек, който ... просто не е той. Няма как да го опиша, това е ужасно страшно! На никого не го желая. Мина месец от тогава... и аз се опитвамд а се справя... Да, липсва ми тая година и половина... боли ме... Но най-много ме боли от фактът, че чувствам нещо ненормално. Нещо, което не е редно. Това е отвратително усещане... А и сякаш...всичко ,което се случва с този човек, рефлектира върху мен... повярвайте ми, просто ще се побъркам. Мисля си, че става дума за някаква не точно магия, колкото влияние. Не искам да излиза така, че обвинявам някого без право, но просто имам чувството, че човек с окултни наклонности ис пособности би могъл да повлияе на свой близък, особено когато не одобрява нещо :( Моля ви, кажете ми към къде да се насоча.
Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот Радослав » вт яну 13, 2009 9:03 am

::o Това звучи наистина зловещо! Просто не знам какво да кажа!
Гост

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот Гост » вт яну 13, 2009 10:06 am

Най-вероятно и майката и синът имат повишена степен на психотизъм ( състояние, при което има тенденция към нереалистично възприемане на света, съчетано с намалена критичност и самокритичност), който би могъл да се конструира или не, и като психиатрично състояние и заболяване! От религиозна гледна точка, явно майката е в дебрите на болната мистика, т.е. общува с демоничната сфера от невидимия нематериален свят, и в някаква степен влияе върху сина си, който, за съжаление, може би е с "недостатъчно прекъсната пъпна връв" вкл. и главно на подсъзнателно ниво, но не само(?)!
Най-малкото му купи тънката книжка на архим. Серафим Алексиев "Здрава и болна мистика" (а и други книги от същия и други автори, както и общуване с подходящи свещеници...), от една страна, а от друга се опитай да си изясниш дали нещата има и психиатрични измерения и съответно дали човека е склонен на контакти с подходящ психиатър...Това, разбира се , ако още поддържаш някакви контакти с него и имаш по-определена загриженост! Ако виждаш ,че "задълбава" към майка си-окултистка и/или към по-изразена специфична болестност, в съчетание с нежалание и невъзможност да разбере и да се бори с проблематиката, може да помислиш върху въпроса да се дистанцираш окончателно, поради определено неблагоприятна ситуация и тенденция!
refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот refab » вт яну 13, 2009 10:14 am

galka_62
Потребител
Мнения: 12
Регистриран на: пон дек 15, 2008 1:41 pm

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот galka_62 » вт яну 13, 2009 11:22 am

Дано това, което пиша може малко да те успокои или по точно да ти даде надежда в Божията помощ. Аз съм имала подобен случай в детството си. Чичото на моя баща казваше че директно си общува с бесовете и много се гордееше с това, дори искаше да ме направи "наследница" на неговата сила. Благодаря на майка си, която от малка ме е причастявала с Христовите тайни и ме е учила на страх Божий. Изпитвах погнуса от този човек, но и не мина без нападения от духовете на злобата. Стигна се до там да изпадам в нервни кризи щом усетя че нещо е внесено у дома от него изпратено и мама да ме води при правосл. свещенник да се моли за мене. Не такава беше съдбата на брат ми ,който беше по малък от мен. Той изпитваше интерес, може би заблуден като повечето момчета каква сила би имал и със всички би се справял по "мъжки". Преди години ми сподели че е бил сигурен как може да стигне до дъното на лошотията, да допусне може би всички пороци и да победи сатаната, а така да го подиграе че може да го срази. Страшно, нали! Зная как мама винаги се е молила за него и колко пъти особенно в последните години той изповядва вярата си в Бог и как Той го е спасявал от сигурна смърт и му дава шанс (2 почти смъртоносни опасности от катастрофи, цигани го пребиха и беше с мозъчен кръвоизлив, със започнал оток на мозъка, падна и си счупи гръбначния стълб с 90% вероятноста да остане парализиран и това почти всяка година). Сега се опитва да се моли Богу, но му е трудно защото не може да повярва, че Бог е многомилостив и може да му прости. Извинявам се ако съм била твърде многословна, но дано си направиш изводи какъв живот би имала с твоя приятел и каква съдба биха имали бъдещите би дечица, ако баба им е окултистка.
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот ТодорК » вт яну 13, 2009 11:24 am

Здравей skytear,

Въпросът който си поставила е изключително сериозен. Мисля че ще трябва да го разгледаме стъпка по стъпка ако искаме въобще да стигнем донякъде.

Най-напред, разбира се, стой въпроса, който и refab засяга доколко си сигурна че става дума за духовно влияние? Не се засягай моля те, но всеки му се случва да греши, а ти изглежда(съдя по поста ти) нямаш голям опит с тези неща(не че моя е кой знае какъв де...). Изпитай преценката си отново.

Продължавам, приемайки че проблема е наистина от духовно естество. Ако това е така, то играта ще загрубее изключително много. Правилно мислиш че окултизма е несъвместим с християнството - като бивш окултист мога да кажа че истински окултните неща са дело на бесовете и практикуващият окултист е под тяхно влияние. Обичайната практика(поне доколкото ми е известно) в православната църква при такива случаи е да се заведе лицето, намиращо се под демонично влияние, при свещеник, който да му чете Василиевите молитви(не съм сигурен дали няма още някакъв ритуал, но това е без значение). Лично аз обаче съвсем не съм сигурен че това би дало резултат. Ако искаш съвета ми, то смятам че трябва да започнеш много по-отдалеч. А именно - от теб. Не знам дали си даваш сметка, но ти може също да се нуждаеш от освобождение. Бих искал да ти задам няколко въпроса. Ако считаш че са твърде лични, пиши ми лично съобщение.
Първо, ти казваш че си християнка. Но сама си видяла от приятеля си че "християнин" в днешно време е доста разтегливо понятие(някой даже го съвместяват с окултизма). Позволи ми да цитирам един стих от Библията:

Деяния 11
26. ... и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.

Учениците на Господа се нарекоха християни. Това е първия ми въпрос към теб - считаш ли че си християнка в този смисъл? Посветила ли си себе си да следваш Господа Исуса Христа? Ходиш ли на църква някъде? Четеш ли библията? А други християнски книги? Тези въпроси ще ти помогнат в случай че се чудиш какво имам предвид.
Прости ми, ако те занимавам с неща, които отдавна са ти ясни, но все пак не те познавам, а отговора на този въпрос е много важен. Ще ти бъда благодарен ако обясниш малко по-подробно за своя християнски живот за да знам откъде да започнем.

Вторият въпрос е доста личен, но не е необходимо да ми отговаряш - отговори пред себе си. Какви са взаимоотношенията ви с твоя приятел? Знаеш че християнството признава само една форма на "съвместно съжителство" - брак. Вие не сте женени, следователно ако сте нещо повече от приятели ти живееш в грях. И ако не се покаеш и обърнеш не виждам как би могла да противостоиш на бесовете - ако си в това положение ти всъщност си техен доброволен съюзник.



Предполагам че не са това нещата, които би искала да чуеш, но все още никой не е измислил "хапче против бесове". Единствено посветен християнин, с помощта на Святия Дух, може да се изправи срещу тях. Това не е работа за всеки и в тази игра си има правила. И трябва предварително да сме наясно как стоят нещата.


Бог да те благословя и да ти дава мъдрост!


П.П. Извинявай galka, постнала си докато пишех и малко се дублираме... Да, от окултизма не се излиза лесно. Бих искал да си поговорим за тези неща някой ден, ако имаш желание...
galka_62
Потребител
Мнения: 12
Регистриран на: пон дек 15, 2008 1:41 pm

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот galka_62 » вт яну 13, 2009 12:00 pm

Тоше, не зная дали към мене е отправена поканата ти. Мнението ми за тебе е че си добре запознат богословски и умерен в изказа си. Не зная дали бих могла с нещо аз да съм полезна.
Гост

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот Гост » вт яну 13, 2009 12:44 pm

Ами, наиситна не знам какво да отговоря... Ходя на църква, да! Даже много често, но просто защото аз го чувствам така и имам потребност от това. Библията не съм чела...
Доколко смятам , че има духовно влияние ли? Ами, не искам да ме разбирате погрешно... и да изглеждам като глупава хлапачка, чието гадже я е зарязало и сега си търси утеха. Разберете, че наистина това е нещото, което най-малко ме тревожи. Просто исках да му помогна по някакъв начин, дори повече никога да не го видя тоя човек. А... за духовното влияние... Не знам... и на теб да ти говорят "те ме учат на тва и онова... "; " Скоро ще зная всичко" , "ще мога еди кво си", "моята аура е 5 метра".. "Те искат да те изплашат до смърт (така и не разбрах кои са тези "те" )"... разни хора ходят у тях и тем подобни неща..., майка му карала пари да се появяват в ръката и и след това ги връщала там,откудето са се появявали (просто за забавление),пие от някакви определени води, спи само на своята възглавница, щото иначе щял да умре... Не знам какво влияние има, само знам , че това не е редно. Разбира се, най лесното е да се обърна и да си тръгна... Но ако все пак ми пука? Не за мен, а за някой друг? Затова писах тук... Просто смятам, че няма нещо невъзможно за Бог, когато вярваш и се молиш... Но да, наистина съм твърде незапозната с много неща...
ПС: наистина често отъждествяваше вярата в Бог с окултизма(ходеше по манастири, а от друга страна вършеше някакви ужасно странни неща) и ме караше да се чувствам така, сякаш нищо не разбирам.Е, може и да не разбирам някои неща, но пък ги усещам... Проблемът е там, че... имам чувството че всичко това побърква и мене... тъй като не е нормално... по някакъв начин просто ме побърква... а и знам ли какви ги върши. На един концерт си вдигна ръката нагоре и поска дъжд и на секундата заваля... На моменти даже ме е страх какво прави и иска, за да не се случи... В такива моменти просто вярвам, че Бог би го спрял...

А за... християнският ми живот... Не зная какво да каже... Сега като се замисля, предполагам че не съм никаква "християнка" , единственото което правя е да вярвам и да ходя на църква... Мисля, че си имам някакви свои възприятия на нещата,което май не е много добре. Не съм чела Библията... а и да, както каза.. била съм с този човек нещо повече от приятел... Надявам се, всичко , за което се моля всеки ден да ми бъде простено... и по някакъв начин усещам в душата си кога съм изчистена... Старая се всяко дело, мисъл и думи и да бъдат добри и красиви... Разбира се, не винаги успявам, но пък усещам къде греша и често искам прошка... Не знам защо ми е малко странно да говоря за тези неща... чувствсам се глупаво като ги споделям... но няма значение, това е сигурно защото съм на 19 и още нищо не разбирам :)

Благодаря на всички , които са писали по-горе, нистина...
skytear
Потребител
Мнения: 8
Регистриран на: нед яну 11, 2009 4:19 pm

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот skytear » вт яну 13, 2009 12:45 pm

Дам, това по-горе съм аз :)
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот ivo_tehno » вт яну 13, 2009 12:58 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот aktex » вт яну 13, 2009 2:08 pm

нещата могат да се обяснят с термина "причинно-следствена вселена", както и с родови проклятие. Но това са теми които едва ли би искала да засягаш точно в този момент.

Аз се питам,с какви намерения си влязла в тази връзка. Защото християнстовото казва ,че влизане във връзка между мъж и жена трябва да стане единствено с цел брак.

Разбира се единици са тези които следват това правило. Никой не упреквам. Но е хубаво от тук нататъка да си даваш сметка, ти какво искаш и той какво иска.

А за това дали майка му била окултистка - вече не би трябвало да се притесняваш. Раздялата понякога е за добро :)
Жалкото е че няма човек до теб, който да ти каже, че хората трябва да постоянстваме в молитва и да бъдем силни. Е, ние за това сме тука.
Гост

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот Гост » вт яну 13, 2009 2:34 pm

Добре ,де... как ще се ожениш за някого без да го познаваш? А от друга страна как ще го опознаеш, без да имаш интимен контакт.. Какво? Ще съжителствате, ще си лягате в различни стаи ли? Не мислите ли, че е леко странно? Или пък - омъжваш се за някого и с извинение виждаш, че е импотентен? Е кво, по 10 развода ли ще правим, докато случим на човек? Не сте ли се замисляли над факта, че освен душа, човек има и тяло... Затова човек трябва да задоволява и двете си потребности. Ако аз имам сексуални потребности на 13 години, означава ли , че трябва да стъпя в брак тогава? Или да използвам други методи, което също е нередно, и ако питате мен - даже по-гнусно. Ако бяхме само безплътни души, щеше да е лесно, но тялото има и физически нужди, нали? А и ако тръгнеш да се жениш, без да си опознал интимно другия човек, това може да доведе до много проблеми и усложнения после... Над това не сте ли се замисляли? Човек трябва да има избирателна пропускливост... дори когато става дума за вяра...
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот ivo_tehno » вт яну 13, 2009 3:37 pm

Гост

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот Гост » вт яну 13, 2009 3:51 pm

ОК, но аз казах "ако", а не ,че имам такива нужди на 13. А дори да ги имах, това би било нормлано, нали. На колко годинки мислиш , че на едно момиче му идва цикъла? Нека не се крием от истината. Не съм и казала, че ми идват на акъла "гнусни неща", просто споменах, че би било по-гадно с извинение да се задоволяваш, отколкото да бъдеш с човек, когото обичаш. Не вярвам на нито еидн от вас, че ако не срещне човек примерно до 50 годишна възраст (защото понякога е много трудно да намериш "подходящия човек" , ще си остане чист и неопетнен като агънце, без дори да си помисли за каквото и да било, независимо че може да прибегне дори до медицинска помощ,поради натрупване на семенна течност.) Еми, просто не вярвам, съжалявам. То затова сме хора, затова ни се прощава, когато се разкрайваме. Защото ако всичко бе идеално около нас, нямаше да има нужда да грешим. Съжалявам, знам че не е по темата,но не се сдържах, а и не обичам да изопачават думите ми.
galka_62
Потребител
Мнения: 12
Регистриран на: пон дек 15, 2008 1:41 pm

Re: Не зная какво се случва...

Мнениеот galka_62 » вт яну 13, 2009 3:57 pm

Много ми се иска да ти кажа "детенце", защото съм сигурно по-голяма от майка ти, но се плаша да не те обидя. Наистина си в крехка възраст и може би повечето мнения ти звучат като размахване на пръст (така не се прави). Аз пък съм мисля, че никой няма за цел да те укорява и да не дава Бог да те съди. Дори оставам с впечатлението че са много добронамерени и по внимателни с думите спрямо много други питащи и споделящи. Най- голямото зло за мене и в мене е гордостта. Тази пущина като змийче из под камък се появява и ни клъва право в сърцето, следват въпросите захранени с нейната отрова: Ама какво ми говорят, те не разбират какво ми е?, А сега присмиват ли ми се? Защо ли казах това и онова? и т. н.
Според мен ти имаш нещо много ценно, пътя който ние повечето сме извървели и по никакъв начин не можем да изминем на ново. Имаш правото на своето падане и ставане, и отговори които сама ще намериш. Никой от нас не знае дали точно те няма по бързо да те доведат до Истината. Само не бързай и не се гневи, така ме учеха мене. Стуваше ми се чудно и не възможно, разбрах как истинските отговори получавам тогава когато имам очи да ги видя :thumbup:
Последна промяна от MacIlian на ср сеп 15, 2010 4:16 pm, променено общо 1 път.
Причина: Редактирани пунктуационни грешки

Върни се в “въпроси към Православие БГ”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост