Вечността

вашите въпроси, мнения и препоръки към портала
blagovest
Потребител
Мнения: 10
Регистриран на: чет мар 04, 2010 1:33 am

Вечността

Мнениеот blagovest » пет юли 23, 2010 8:57 pm

Здравейте!

Това, което ме кара да постна тази тема, са постоянните мисли за времето и вечността. Не знам как е при другите, но при мен да съществуващ безкрайно във времето( наблягам на "във времето" ) би било ужасяващо. Ако пък вечност значи извън времето, то постоянно ми се въртят тези мисли:
-- няма ли да се обезсмисли съществуването, ако то е вечно... изникват в съзнанието ми картини как приказвам с някой приятел в предполагаемата вечност и му казвам "Е, стигнахме дотук, а сега ще съществуваме вечно... как е възможно, има ли смисъл?". Често си давам отговор на тези въпроси, че с Бог всичко е възможно и с Него няма да има отегчение и ще видим смисъла, но нима е невъзможно да разберем поне същността на вечния живот - обещаната награда. В процеса на мислене по този проблем минах от панически страх( буквално изпитване на ужас - как е възможно да същестуваш вечно ) до сегашното ми състояние, което постоянно се сблъсква с този проблем и не може да го разреши( вече без да изтръпвам от ужас, просто размишление ). Може ли да споделите как вие виждате/се справяте с вечността? Страх ли ви е от нея( при мен е странно - не разбирам вечността, но я желая в смисъл такъв, че не желая смърт, а без смърт, имаме вечен живот( и то с Бог ) ). Само аз ли съм "бъгнат" и това ме тревожи - представям си някакъв безкраен тунел и постоянно вървиш към изхода и го осъзнаваш... и вървиш и вървиш... и знаеш, че няма да свърши... Извинете ме, че ви занимавам с този мой проблем, но все пак реших да попитам.

Благодаря предварително! :)

P.S. В процеса на мислене в/у темата са ми са се въртяли много мисли... ( които като се замисля са продиктувани от моментното ни съществуване, което е във времето, и постоянно се търси действие, което да се прави, и което да не ни отегчава ) като например: какво може да се прави във вечността? Ако нищо не се прави това би било скучно( тук изникват въпросите - може ли човек да прави нови и нови неща безкрайно( примерно да напише безкрайно много книги( което стриктно математически е възможно ) ). Въобще голям проблем ми е "скучността" и виждането на безсмислие във вечността, веднъж попаднал във Божието царство( от което още съм далеч ;( ).
refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Вечността

Мнениеот refab » съб юли 24, 2010 12:28 am

Най-вече според екзистенциалистите, мисля, времето е нещо, което се и преживява от човека! Ако се успее да се промени това преживяване, дори да се прекрати, условно казано, въпросът за вечността ще е вече по-различен. Основен определящ пункт по въпроса е смъртта и по какъв начин на свой ред се преживява тя, когато се мисли за нея и как се усеща, преди да стане факт!.... Светите отци на църквата казват: "Умри преди да умреш, за да не умреш, когато умреш". Има се предвид човек да умре за греховността, като чрез добро подвижничество промени страстната част на душата си, която е отговорна и за страха (той би трябвало да се преодолее, освен когато е страх Божий, който също може да се преодолее, когато се попадне в любовта - вж. св. Антоний, напр.), за унинието, за отчаянието! Когато човек се изпълни достатъчно с Божия благодат, когато се освети достатъчно, би трябвало да се деактуализира въпросът за вечността, така, както го усещаш сега и да се стигне до това, за което говори блажени Августин: "O aeterna Veritas; o vera Caritas; o cara Aeternitas..." ( О вечна Истина; о истинска любов ( милосърдие); о скъпа Вечност!) ... Важен момент е минаването през кръста , образно казано, при следването на Христос , в който момент ще се стигне до най-трудното - чувството за богооставеност, което е преживял и самият Христос, но затова, пък, след като изпива до дъно горчивата чаша, възкръсва!
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Вечността

Мнениеот ТодорК » пет авг 06, 2010 12:23 pm

blagovest
Потребител
Мнения: 10
Регистриран на: чет мар 04, 2010 1:33 am

Re: Вечността

Мнениеот blagovest » пон сеп 20, 2010 7:00 am

Реших пак да пиша в тази тема, защото проблема си е още тук :? В момента актуалните въпроси са ( т.е. в момента постоянно ме човъркат ) "Какъв е смисъла да живееш вечно? За кога( тва е малко тъп въпрос, ама следващия поизяснява )? Не е ли това само самоцелно съществуване? Няма ли да се превърне просто в един своеобразен ад...". Християни сме( то е логично щом си приказваме за вечен живот в православен форум :crazy: ), и трябва да следваме Бог. Възможно и вероятно, ако не и сигурно, е че много неща ще науча( между другото тук идва друг въпрос - знанието крайно ли е :?, защото ако не уча ми е странно какво мога да правя :( ), но в същността си тези въпроси си остават едни и същи - постянна съпоставка между битие и небитие, кое е по-доброто, какъв е смисълът да съм, вместо да не съм. И докато ако всичко свършваше със смъртта отговора би бил лесен - няма смисъл особен, прави каквото ти падне, тогава лесно, ума ми може да разбере, че ме няма( нямам нужда да мисля за това, че ще "усещам вечността ЗАВИНАГИ" ). И точно това "завинаги" ме притеснява... все едно съм прокълнат или орисан( странни думи съм знаел :D ) просто да си бъда... Как да обикна живота? ( проявих първия си интерес към Християнството поради смъртта... колко иронично ) Как да не се чувствам, че просто съществувам. В момента мога да се занимавам с някаква наука, да уча( ученик съм ), но във вечността( е предполагам ще имаме да учим, но ако ( горния подвъпрос ) знанието е крайно, то ще свърши( обаче подозирам, че не е крайно, защото Бог не е краен, а и е непознаваем (напълно), освен ако не съм се оплел супер много и теологически :S ). Много ми е "тъпо" всичко това, но всеки път ми минават през главата такива мисли... мъчат ме... как да се устремя към вечността, ако ме е страх от нея, ако не и се радвам? Как да желая Царството небесно, ако то за мен изглежда( всъщност тука няма значение, писано е че не можем да си го представим )... но в крайна сметка, то ще е вечно, това поне знаем... и точно това "царствтото Му не ще има край" направо ми прави главата да изпушва всеки път... постоянно, когато чуя дума "никога", "винаги" се замислям за буквалните значения и :crazy: Ако приемем, че сме постигнали безкраен живот, радост, щастие, то за какво живеем? Може би това е най-точната формулировка на проблемът ми. Какво следва след тях? И може би всичко идва от тук, че на това гледам като на цел, която веднъж постигната вече не е интересна.. Не знам.. помогнете :)
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Вечността

Мнениеот Ника » пон сеп 20, 2010 8:30 am

Ти ми напомняш на самата мен. Преди години ми казаха, че в Божието царство ще е вечна радост. Но аз все не можех да се отърва от гадничкото, чувство за някаква изкуствена радост. Такава каквато моето поколение имаше на манифестациите. Изкуствени усмивки, възгласи и махане пред трибуната. Чувствах вина за тази си представа.
Но с времето по Божия милост тази представа някак си изветря.

Сега, когато съм на 40 години и доста проблеми са минали през главата ми, смятам, че това е една безкарайна почивка от всеки труд и утеха от всичко лошо. Така, че нека дойде Царството Му! Нямам нищо против, да е вечно. Даже точно това искам.
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Вечността

Мнениеот m.muladzhikova » пон сеп 20, 2010 9:04 am

Благовест,

Проблема на вашето поколение идва от чувството на самота и изолация. Да не говорим за чувството на неразбраност - съвсем нормално за възрастта, в която се намираш. Амигдалата ти все още играе пряка роля в мисловният ти процес / връзките от нея не са се прехвърлили окончателно към предните дялове на фронталния лоб / - затова си толкова подвластен на емоциите / освен, че пряка роля играят и хормоните /. Не се притеснявай - всеки човек минава по този път. Само бъди търпелив.

Сега към въпросите ти. Страхът от вечността и смъртта идва защото подсъзнателно си представяш мрак / ах тези противни филми на ужасите, с които тъпчат главите на тийнейджърите! :problem:/ и самота - т.е. начина, по който се чувстваш в ежедневието си - автоматично се проектира и в представата ти за "след това". Но тогава няма да си сам, както не си и сега.

Благовест, вече съм казвала, че този живот / тук на земята / - е проба. Истинският живот започва след смъртта на телата ни в този свят. По какъв начин ще прекрачиш отвъд - зависи единствено от теб. Дали ще си тръгнеш от този свят с оковите на всичките си неизповядани и неопростени човешки грехове, или ще полетиш свободен - това е твой избор. Следвай Бог Иисус Христос и за всичко се уповавай Нему.

Бог с теб
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Вечността

Мнениеот ven4e » пон сеп 20, 2010 10:01 am

kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Вечността

Мнениеот kassie » пон сеп 20, 2010 11:15 am

Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Дивната Вечност

Мнениеот Славян » вт сеп 21, 2010 1:48 am

Благовесте, Благата вест да те осени!

Една свещичка уморява ли се да гори? Вятърът отегчава ли се да духа? Камбаната тържествена дотяга ли на човека?

Вечността ще се увижда само на клетниците в ада, тъй като страданието, както знаем, и на земята се увижда!

За щастливците на Небето, Вечността ще е нестихващ плам от Сиянието от Отца, и носени от Духа, ще зоват признателно - свят, свят, свят е Господ Саваот!

"Амин, да, дойди, Господи Иисусе!"
reader
Потребител
Мнения: 76
Регистриран на: пон дек 22, 2008 11:18 am

Re: Вечността

Мнениеот reader » ср сеп 22, 2010 2:27 pm

Agni
Потребител
Мнения: 384
Регистриран на: съб фев 07, 2009 5:21 pm

Re: Вечността

Мнениеот Agni » ср сеп 22, 2010 2:50 pm

Като сме започнали с К.С.Луис, в "Писмата на душевадеца" дяволът казва, че един от най-мощните му методи за разбъркване главите на хората е това, да ги кара постоянно да мислят или за миналото, или за бъдещето, но никога за настоящето, което всъщност било Божието желание. Обсебеният от миналото или бъдещето човек е жалка гледка. Може целият му живот да мине, без изобщо да го е живял истински.

Освен това, погледнато от конкретен ъгъл, вечността може да се отъждестви с това, което наричаме СЕГА. Ако се замисли малко човек, осъзнава, че СЕГА-то е вечно, то е постоянно, докато миналото и бъдещето са малко или много абстракции.

Та така, живеенето в настоящия момент е много тясно свързано със смисъла на живота. Трябва да се гледа напред, да има някакво планиране, трябва да се гледа и назад, да се учи човек от миналото, но основното е "тук и сега".

Заради това и най-големите православни отци са правели всичко възможно по силите си във всеки един момент, а не са просто седели ей така и чакали другия живот. (Примерно много хора в този форум просто вегетират, чудят се кого да обвинят, че е еди какъв си, изживяват се като "последния стълб на вярата в този загинал свят", по този начин сами повишават усещането си за "все по-силна вяра", постоянно търсят знаци в света за приближаващия му край и т.н. Това не е християнство, камо ли православие. Това е болест. Първо да поработят над психологическите и емоционалните си незадоволени нужди и чак тогава, ако и след това осъзнаят, че имат и духовни нужди, да тръгнат да ги задоволяват, а не да използват религията като заместител, резултатът им е отчайващ.)

Върни се в “въпроси към Православие БГ”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост