Относно постите.

вашите въпроси, мнения и препоръки към портала
Ni*Ko*
Потребител
Мнения: 10
Регистриран на: вт фев 27, 2007 11:35 am

Относно постите.

Мнениеот Ni*Ko* » вт фев 27, 2007 11:58 am

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » вт фев 27, 2007 1:44 pm

marst
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: вт окт 25, 2005 6:35 pm

Мнениеот marst » ср фев 28, 2007 10:16 am

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср фев 28, 2007 10:22 am

marst
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: вт окт 25, 2005 6:35 pm

Мнениеот marst » ср фев 28, 2007 11:29 am

Ni*Ko*
Потребител
Мнения: 10
Регистриран на: вт фев 27, 2007 11:35 am

Мнениеот Ni*Ko* » ср фев 28, 2007 8:29 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » вт ное 06, 2007 1:56 pm

Постът е една духовна дейност от старозаветни времена. Какво означава постът и трябва ли днес да постим?
Когато чрез Моисей Бог дава на евреите наредбата за деня на умилостивението, Той казва следното: "... и да смирите душите си" (Лев. 23:27). Смята се, че това е било свързано с поста. В книгата на пророк Захария намираме, че народът възприел четири дни на пост като спомен за националната катастрофа (поробването от Навуходоносор в 586 г. пр.Хр.) (Зах. 7:5 и 8:19). По времето на Христа евреите са постили два пъти седмично (Лука 18:12). Според древноеврейския трактат Мегиллат Таанит тези дни били понеделник и четвъртък, но този пост бил установен от книжниците, а не чрез божествена заповед.
Средството за превъзмогване на неверието и на всяка духовна слабост е молитвата. Като помощно средство към нея Исус прибави и поста (Мат. 17:21). Библейският пост не е някакъв религиозен ритуал и не трябва да се счита като някаква заслуга пред Бога. Целта на поста е постигане на яснота на мисълта и трезвеност на духа. Разбирането на истината и на Божията воля значително се засилват чрез един подходящ режим.
Библията ни докладва за три особени случая на пост. И Моисей, и пророк Илия, и Исус постиха по 40 дни (Изход 34:28; 3Царе 19:8 и Мат. 4:1,2). От тези примери намираме основния принцип на правилното постене - пълно въздържане от храна и вода.Обикновено постът се практикува за 24 часа; от вечер до вечер (или от обяд до обяд). Това означава да се пропуснат закуската и обеда. Ако някой има слаб организъм и не може да издържи цял ден, може да пости до обяд, т.е. да пропусне само закуската. Случаите с Моисей, Илия и Исус са възможни само с поддръжката на Бога и с много крепка воля.
В официалната църква са въведени няколко годишни пости: коледни, великденски и др., през които не се "блажи", т.е. не се консумират някои храни. Трябва да отбележим, че те нямат подкрепата на Библията. Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, а се диктува от нуждата и обстоятелствата. Случаят, описан в Естир 4:15-17 илюстрира много добре това. Целият еврейски народ, поробен в Персия, пости заедно с царица Естир три дни, за да измолят съдействието на Бога - Бог да се намеси и да предпази евреите от пълно унищожение.
Какво очаква Бог от нас при постенето? Един интересен епизод от живота на пророк Йона (Йона 3:1-10). Нечестието на жителите на тогавашния голям град-държава Ниневия бе станало толкова голямо, че Бог решава да ги унищожи. Но преди това изпраща пророк Йона с едно последно предупреждение. Изплашеният пророк се опитва да избяга от неприятното задължение, но Бог допуска да се случи едно чудо в живота му, след което пророкът отива в Ниневия. Когато съобщава Божията вест на народа, всички до един заедно с царя се покайват и обявяват тридневен пост. Бог вижда покаянието им и отменя решението Си. Виждаме, че същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите. Без променен живот постът ни няма да има никаква тежест пред Бога.
Най-хубаво е изяснено какъв пост има стойност пред Бога в Исая 58:3-11. Бог не приемаше поста на евреите, защото те не изоставяха жестоките си дела и враждите, бяха горди и равнодушни към бедните. Не се поддаваха на облагородяващото влияние на Божия Дух. В този знаменит пасаж от Исаевото пророчество отново се подчертава най-същественото при поста - промяната на живота.
Има няколко вида пости: личен, групов и общоцърковен пост, пост при болест, при трудности и проблеми.
Най-великите духовни подвизи са били постигнати не чрез таланти или способности, а чрез искрена молитва и пост.
Ангел Небесен
Потребител
Мнения: 311
Регистриран на: нед май 14, 2006 9:33 pm

Мнениеот Ангел Небесен » вт ное 06, 2007 9:50 pm

Здравей многоуважаема aktex :D

Ще започна с това, което ми се струва противоречие в мнението ти:
От една страна казваш – “Трябва да отбележим, че те нямат подкрепата на Библията”; от друга – “...промяната на живота и духовното разположение на вярващите..”. Нима си мислиш, че всичко което носи духовен ефект подробно трябва да бъде описано в Библията за да има оправдание. Библията и най-вече Новият завет могат да служат за разкритие на духа на човек, а не чрез закона да се намира начин по който най-лесно това може да стане; ключовите думи, поне според мен са – КАК четеш...?, а не КАКВО четеш....? Библията не е “Правилник за прилагане на закона за движението по пътищата” така че това, което не е написано в нея, но може да бъде разбрано чрез духа не бива забранявано от нея; но разбира се във всичко трябва да се съотнася към Него – Бог.

Напълно съм съгласен, че постът трябва да е според нуждата, а това непременно означава, че не може да бъде по предписание; но това е прекалено свободно разбиране за оразмеряващия се чрез рода християнин, който смята че може да почувства някакви духовни сили в себе си само чрез гаранта на колективните целенасочени сили през определен период от годината; без в това да забелязва или често дори игнорира целта на личната си промяна; нали го е направил когато и както е трябвало, значи не може да не е имало ефект.

Именно защото постът трябва да е според нуждата, а от това следва, че нужда винаги има понеже всички сме недостойни, периодизацията нивелира личното чувство на вина в някакъв календарен период. За мен постът е преди всичко “трениране” на волята, което поне според мен е най-трудното нещо в духовния живот без разбира се да забравям чисто соматичният елемент на поста. В този смисъл това, че изнуряваш плътта си съвсем не е достатъчно в най-добрия случай е само първият етап в процеса на укрепване на волята; разбирай волята за добро.

Самата регламентация на постите, които следват някакви сезонно-кулинарни основания визникнали от повсеместното безконтролно плюскане на българина през вековете измества особеността на разнообразния човешки свят, в който събитията в духовният живот на човек не следват календара (при жените календарът разбира се е много важен, той често влияе на емоциите им). Да не говорим, че организираното има смисъл само и единствено, ако е лично осъзнато, а то може да бъде такова само ако не е организирано и предпоставено като условие за нещо друго. Да се твърди друго би означавало поставяне на равенство в духовния живот на всички, което е абсурд. Всички са грешни и този, който е съгрешил в едно и този, който съгрешава в много неща, но значи ли това, че подходът трябва да бъде един и същ. Аз поне не мисля така. При нещо закрепено в историята и получило гаранциите си от нея “ритуалът” стои винаги на преден план и човек се съизмерва с него; това според мен не служи за духовно изправяне. Колективното предписание винаги се отнася към човека като дресьор към животно. Човек сам трябва да почувства нужда, иначе нищо няма значение за него. Започвайки: “ако ти не....., то ти няма....” това е робство на закона, не е христов дух, а само последният съдейства за добро. Както писах преди няколко дни: никой по никакъв начин не трябва да поставя условие на ближния си по пътя към Христа (ето, че и това е условие; човек може да се изразява само законнически), ако действа по обратния начин, то той, смело си позволявам, е сатанист, от най-изтънчените, които се гаврят с човешката душа винаги и само за “добро”.

Заслуги има там, където нещо е самоцел. Целта на поста е смирение дало плод на поставяне на ближния по-високо от теб самия без това да накърнява достойнството на смирения. Този “резултат” е угоден на Бога, нещо повече, така Бог действа в света, а нещо, което е в света и е в Божието име съдейства за живот сега и вовеки веков. Така че полза има, но тя не е от заслуги, защото без Него не можем да вършим нищо, което пък не значи, че това действие не е милно пред Бога, защото вършейки това всеки става подобен Нему; а това е най-голямата (ако може да съществува сравнителна степен отнесена към Бог) Негова “заповед” – носейки един на друг полза за добро да станем като Него(Той не е самодостатъчен, не е самоцел).

Не искам да се препирам с теб защото си ми много симпатична, таке че приеми това като подобно на твоето мнение, а не опит да ти опонирам.

С най-искрени чувства на симпатия

А.Н. 8)

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср ное 07, 2007 10:57 pm

Не разбирам какво противоречиво виждаш, но както и да е ... нали знаеш...
човек си върти и суче към това което му е изгодно на него...
orthodoxy_man
Потребител
Мнения: 14
Регистриран на: съб окт 27, 2007 8:02 pm

Мнениеот orthodoxy_man » чет ное 08, 2007 1:11 am

Аз се сещам за едно много хубаво твърдение, свързано с постите. "Постът трябва да бъде не наша цел, а средство!" Защото нашата цел не е да постим 40 дни, а чрез този 40-дневен пост да постигнем опрощение на греховете. :)
Относно това, кога е разрешено да се яде риба... Мисля, че по принцип е забранено да се яде риба по време на пости, освен на разрешените за това дни! А тях можеш да видиш във всяко едно църковно календарче! :wink: Те са отбелязани специално и пише "разрешава се риба"... :D
Но все пак можеш да се консултираш със свещеник - не претендирам, че съм напълно прав!
Поздрави
Ангел Небесен
Потребител
Мнения: 311
Регистриран на: нед май 14, 2006 9:33 pm

Мнениеот Ангел Небесен » чет ное 08, 2007 10:04 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » чет ное 08, 2007 11:09 pm

Harry
Потребител
Мнения: 89
Регистриран на: нед мар 18, 2007 12:47 am

Мнениеот Harry » пет ное 09, 2007 12:28 pm

Всъщност за това, че трябва да постим, е писано в Библията:
“14. Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?
15. А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.” (Мат. 9:14-15)
Кои са тези дни? Очевидно това са дните на Христовите страдания.

Ние всяка година празнуваме Христовото възкресение. Но преди възкресението Христос е страдал. Така че преди да празнуваме този празник, е логично да отбележим дните на Христовите страдания с пост.

Също така постим във всяка сряда – денят, когато е предаден Христос, и във всеки петък – денят, когато е разпнат, а след това празнуваме в неделя - деня на Неговото възкресение.

Освен това е писано:
“1. Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
2. и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.” (Мат. 4:1-2)
След това сатаната се опитвал да Го изкуши.
Чак след това Христос започнал да проповядва:
“17. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.” (Мат. 4:17)
Христос е Бог и е нямало нужда да пости, за да се подготви за проповедта. По-скоро Той е постил, за да даде пример на нас – че нашите проповедници трябва да се подготвят с пост преди да започнат своята проповед.

Което протестантите не правят, до колкото ми е известно...

Христос ни е показал, как трябва да се изгонват зли духове:
“19. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
20. А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
21. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.” (Мат. 17:19-21)

Протестантските проповедници да постят случайно? Май не, а?

Тези, които едва ли не най-много се препоръчват за праведни и ревностни, най-малко живеят според Светото Писание.
Позната картинка (справка: фарисеите).

Накарай AkteX някой твой “проповедник” да свали огън от небето (срв. Откр. 13:13) и така ще се сгреете. :)

Поздрави!
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пет ное 09, 2007 1:27 pm

Harry ясно изразяваш ,че спазваш постите не защото Бог е постановил , а защото канона на църквата която посещаваш постановява.
Да протестантите постят. За харизматиците не мога да отговарям , както и за другите църкви. Мога да отговарям само за църквата, в която ходя. Поста както писах по горе не е по празници. Това е насаждано с поколения и се пости , само по празници. Но смисълът на поста не е само да свалиш някое друго кило, а да постигнеш нещо- а именно обрат в начина на живот , промяна. Поста не се прави защото този свещенник е казал и в канона на църквата пише. Поста не се извършва на "сирни заговезни" , нито на "малка и голяма Богородица" , нито на "архангелов ден".

Поста е пълно въздържание от храна и вода (а не да изключиш мазните храни богати само на въглихидрати и пълни с калорий ).
Ето тук Исус добави към молитвата и поста...
Матея 17:21
21 А тоя род не излиза, освен с молитва и пост.

Ето как се пости...

Изход 34:28
28 И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

3Царе 19:8
8 И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
тук отново се казва ,че 40 дена се пости, но не се яде нищо по време на пост.

Матея 4:1,2
1 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

Ако прочетеш в предния пост съм писала:

"В официалната църква са въведени няколко годишни пости: коледни, великденски и др., през които не се "блажи", т.е. не се консумират някои храни. Трябва да отбележим, че те нямат подкрепата на Библията. Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, а се диктува от нуждата и обстоятелствата."

Няма какво друго да се каже. Стана ясно ,че начина по който се пости и причината , по която се пости дадени в Библията и начина и причината за пост на църквата са две различни неща.
Harry
Потребител
Мнения: 89
Регистриран на: нед мар 18, 2007 12:47 am

Мнениеот Harry » пет ное 09, 2007 9:33 pm


Върни се в “въпроси към Православие БГ”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта