Православие и национализъм.

вашите въпроси, мнения и препоръки към портала
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: ?

Мнениеот aktex » ср юни 27, 2007 12:26 am

john_doe
Потребител
Мнения: 5
Регистриран на: ср юни 27, 2007 12:08 am

Мнениеот john_doe » ср юни 27, 2007 12:47 am

Последна промяна от john_doe на ср юни 27, 2007 1:06 am, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср юни 27, 2007 12:53 am

john_doe
Потребител
Мнения: 5
Регистриран на: ср юни 27, 2007 12:08 am

Мнениеот john_doe » ср юни 27, 2007 1:01 am

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср юни 27, 2007 9:21 am

sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Мнениеот sandi » чет юни 28, 2007 12:44 pm

sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Мнениеот sandi » ср юли 04, 2007 7:57 pm

sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Мнениеот sandi » чет юли 19, 2007 8:15 pm

sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Мнениеот sandi » пон ное 05, 2007 9:14 pm

.


Позволявам си отново да подема темата и предоставям на вниманието на всички ви това:

Църквата учи, че вярващите са своего рода граждани на небесното отечество ­ царството Божие, в което всеки има място, независимо от етническата си принадлежност. Но същевременно, осъзнавайки се като жители на небесното отечество, вярващите не трябва да забравят и земната си родина. За църквата отечеството, подобно на цялата вселена, е творение и достояние Божие. То е онзи къс земя, в който по Божий промисъл човек се ражда ­ т.е. сам Бог избира кое да е нашето отечество. Затова и в молитвата “За успеха на народа”, която нашата църква отправя по време на Великия Богоявленски водосвет, се казва, че “нашата родна земя” е мястото, в което не само сме се родили, но “от Твоята благодетелна ръка сме приели толкова милости и добрини...”

Във всички епохи Църквата е призовавала своите чада да обичат отечеството си и да не щадят живота си за неговата защита, ако то е застрашено от опасност. И именно в тази златна среда се корени универсалният характер на Христовата вяра. Защото, от една страна, Христос проповядва ненасилие и любов към ближния, отрича убийството на човешките същества като смъртен грях, но същевременно учи, че човек няма по-голяма любов от тази, да положи душата си за своите ближни. А ближен ни е всеки, който има нужда от нашата помощ ­ това може да бъде всеки един член на нацията, независимо дали изпитва социални несгоди в мирно време, сполетян е от природно бедствие, или свободата му е застрашена по време на война. Затова в критични ситуации и съдбовни моменти българската църква е отправяла своя благослов към защитниците на отечеството ­ били те воини с оръжие в ръка или мирни труженици.

Един от красноречивите примери в това отношение е Окръжно № 6849 от 23.Х.1915 г., написано и изпратено от Търновския митрополит Йосиф до всички миряни в неговата епархия по повод включването на България в Първата световна война: “Миролюбива България бе принудена да влезе в нова свещена война, от Бога допусната, защото тя се води в името на правдата против неправдата! Нужни са пак усилия и жертви... Тежки жертви се искат от нас. Не само от нашите синове и братя, които изпратихме на бойното поле, но от всички ни без разлика на възраст, положение и състояние се искат тия жертви ­ за една целокупна и неразделна България!... Християни, дайте ми своята вяра, своята надежда и вашето сърце, за да защитим дружно идеалите си!”

От този цитат се вижда, как митрополитът борави с християнските постулати за саможертвеност, за надежда, за търпение и смирение. И пак в духа на християнството липсва агресивност и насаждане на омраза към противника. Именно в подобни съдбовни моменти е проличавала духовната зрялост на нашите архиереи и свещеници, които не са използвали Христовите слова, за да провокират низки национални страсти, а са вдъхвали с тях вяра и кураж на българите да бранят своето отечество. И заедно с това са извисявали душите им до благородството на хора, които виждат в противника не само неприятел, но и човешко създание, чийто живот също е даден от Бога. Малко известен факт е, че по време на Освободителната Руско-турска война българският Свети синод начело с екзарх Йосиф изпраща специално послание до всички православните българи да не отмъщават на мирното турско население, да не го избиват или ограбват. Десетилетия по-късно православната църква е една от българските институции, които застават в защита на българските евреи, и ги спасява от депортиране в хитлеристките концлагери. Тези и други подобни примери са в духа на православната етика, която отрича разделянето на висши и низши раси, не приема ксенофобията, расизма, ученията за национална изключителност.

автор: Горан Благоев





“Отечеството носи божествения печат на безсмъртието. Отделните единици са мимолетни ­ те чезнат и се преливат от род в род. Остава родната земя, която приютява под своето небе живите, приютява в недрата си покойниците, приютява народа, който носи на челото си божествената милувка на вечността.

Християнинът е войник и следовник на Бога на любовта. Затова всеки е длъжен да носи и слага върху олтара на Отечеството най-красивите цветя и най-сочните и сладки плодове на своя дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание... (Гал. 5:22). Тези добродетели стоят извън обсега на земния живот.”


Из словото “Празникът на победите” на Софийския митрополит Стефан (бъдещ български екзарх) по случай Гергьовден 23 май 1938 г.


sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Мнениеот sandi » пет ное 16, 2007 5:16 pm

На вашето внимание !!! :!: :!: :!:


Един неофициален поглед на "Великата(!?) френска революция(!?)
:evil:

През 1789г. започва Великата френска революция- едно събитие, което дори и след утихването си не загубва своята сила. Едно събитие, което до голяма степен изменя човешкото мислене и му налага нов продължителен модел на мислене и действия. За пръв път в света Френската революция представя на практика трите идеологии- комунистическа, анархическа и социалистическа.
Цели 200г. оттогава, привържениците на тези идеологии не престават да се борят за осъществяване на идеите си. В 1917г. избухва болшевишката революция в Русия и по-късно много други по-малки страни следват примера й с надеждата, че ще наложат по-справедлив ред и живот за хората. Повечето от хората, непосредствено участвали в революцията, без съмнение са убедени, че се борят за справедливост и свещено равноправие.
Хронологичният път на събитията във Франция е следният: през 1778г. Ротшилд посредством своя агент Вайшоп нарежда на масонската ложа във Франция "Гранд Ориент" да бъде готова за въстание. То се подготвя, за да се освободи престолът, да се унищожи християнската вяра и да ...

... и продължава в:






.
sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Мнениеот sandi » чет дек 20, 2007 9:41 am

.


С любов към нашата България :



и признателност към всички които са положили костите си пред нейния "олтар':



.
Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » нед дек 23, 2007 10:21 am

Национализмън те бива да има връзка с която и да било вяра. Последната е вътрешно състояние на човек, а не байряк или тъпан за шум по улиците.
sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Мнениеот sandi » ср дек 26, 2007 10:09 am

Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » чет дек 27, 2007 8:57 pm

_Christian_
Потребител
Мнения: 28
Регистриран на: съб дек 08, 2007 3:02 pm

Мнениеот _Christian_ » пет дек 28, 2007 3:08 pm


Върни се в “въпроси към Православие БГ”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост