Възможно ли е?

вашите въпроси, мнения и препоръки към портала
Kremena
Потребител
Мнения: 3
Регистриран на: пон апр 16, 2012 11:30 pm

Възможно ли е?

Мнениеот Kremena » чет апр 19, 2012 1:50 am

В петък, преди Страстната седмица влязох в една църква, за да запаля свещи. Наред с това записах имената на всички членове на семейството за здраве, които трябваше да се четат именно през Страстната седмица - поне така ми обясниха в църквата. Вярваща съм - направих го с голяма вяра. През времето, докато стоях пред иконата на Исус гърлото ми се стягаше от тъга.....силна, необяснима тъга. Не сдържах сълзите си направо. И това, което се случи през дните преди Великден, наистина ме отчая напълно - случи се така, че всички членове на семейството, имената на които бях оставила да се четат за Здраве се изпоразболяха.... никой не остана здрав. Всички, въпреки всичко се карахме взаимно и се нагрубявахме. Аз не спирах да плача.... Това ли е помощта Свише през тези дни? Моля Ви, отговорете ми, в мен ли е вината или просто съм наказана....Възможно ли е такива православни обичаи и деяния да са неугодни или грешни? Отчаяна съм.....толкова много вярвам в Бог, но като че ли всичко се обръща с главата надолу. Нищо, ама нищичко не е наред оттогава.....
timotei
Потребител
Мнения: 273
Регистриран на: вт май 26, 2009 11:48 pm

Re: Възможно ли е?

Мнениеот timotei » чет апр 19, 2012 8:47 am

Кремена, Бог не наказва никой. Поради греховете ни, ни постигат някои беди, но това не означава, че ги заслужаваме тези беди. Ние живеем, водени от вярата и любовта, че идващото ще бъде по-добро от настоящето. Настоящето е носител на противоречия - ту сме радостни, ту сме тъжни, ту сме обрулене от болести и лоши новини, но винаги след това идва нещо, което да ни подтикне към живот. Важното е да разберем, че "в света скърби ще имате, но дерзайте Аз победих света". Така ни съветва Господ. През Страстната седмица, човек се стреми да отдаде себе си целия на Бога. Стреми се да изживее и той последните дни на нашия Господ Иисус Христос, като състрадава всичките Господни случки. А това е ужас за дявола. За това, дяволът усилва старанието си за да ни попречи да преживееме тази Седмица истински. А през Светлата седмица ще ни разкарва по трапези и гощавки, което не е лошо, но не бива да забравяме, че това трябва да е в име на Възкръсналия Господ. Бих споделил с тебе, да не обръщаш внимание на тази неприятна семейна случка, и да продължите напред да си живеете и да спазвате любовта Христова. През Великата Седмица, ние спомняме Спасителните страдания на Господ, а не нашите лични съдби. Ако искаме да помогнем на свещеника и храма със средства, отиди и ги дай на свещеника без условно. Христос Воскресе!
sanata
Потребител
Мнения: 194
Регистриран на: пет ное 21, 2008 10:26 am

Re: Възможно ли е?

Мнениеот sanata » чет апр 19, 2012 9:05 am

Здравей Кремена,
не се притеснявай от случилото се. Не всеки път здравето е спасително за душата на човек, напротив, няма нищо по - хубаво от това човек да страда, а още повече и през страстната седмица, защото знаем, че когато страдаме, се доближаваме по - близо до Господа, а и какво по - хубаво от това да съпреживееш заедно с Христос Неговите страдания. А Тимотей е прав за дявола, че тогава неговите нападения се усилват, но те не са в това, че сте се разболяли, а в това, че ти си изпаднала в униние и отчаяние... Не се предавай, за всичко което се случва благодари и се моли, Бог знае как да устрои нещата най - добре за нас, а и след всяко изпитание идва утешение.
Поздрави!
Преспанец
Потребител
Мнения: 271
Регистриран на: чет мар 10, 2011 9:35 pm

Re: Възможно ли е?

Мнениеот Преспанец » чет апр 19, 2012 2:43 pm

Кремена, здравей. Христос Възкръсна :angel:
Не се наемам да отговоря на въпроса ти, но ще си кажа мнението.
Не трябва да възприемаме четенето на имена като някакво магическо средство, което ни гарантира 100% здраве и т.н. Това четене всъщност е реално една молитва. Молитвите не винаги се изпълняват. Бог понякога ни праща изпитания, които целят да калят характера ни, волята ни, да ни научат на някои неща и ние да излезем от тях по-силни.
Има примери от Библията, когато дори големи праведници за загубвали всичко, което имат. От 12-те апостоли на Христос 11 са умряла с мъченическа смърт. Това не значи, че и на нас така ще се случи, но значи, че и на Божиите угодници не им е било лесно. Бог не ни е гарантирал материално и земно щастие, но вечно блаженство в Божието Царство, където ще живеем завинаги в Божието присъствие .

Ето блаженствата:

3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.


И един съвет от мен. Ако можете, оправете си отношенията, сигурен съм, че Бог така иска. Да се стремим да живеем като християни, а не само да ходим на църква и да палим свещи. Християнският живот е нещо прекрасно, наистина. И не се отчайвай, подкрепям те, а Бог много те обича, както и всеки друго свое дете. :angel:
Лъчо
Потребител
Мнения: 73
Регистриран на: ср окт 20, 2010 4:53 pm

Re: Възможно ли е?

Мнениеот Лъчо » чет апр 19, 2012 4:13 pm

Кремена, никъде в Евангелието не ни е обещан охолен и безпроблемен живот, напротив Христос ни обеща скърби: "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света”. (Йоан 16:33). Приемете случилото се като Божия милост, защото всичко, което Бог допуска, било то добро или лошо е за наше спасение! В житието на свети патриарх Йоан милостиви се разказва за една жена, която плачела безутешно в храма. След службата, развълнуван от мъката на жената, патриарх Йоан я попитал какво се е случило. Жената казала, че плаче, защото всичките и близки и тя самата са здрави и щастливи, радват се на охолен живот, богатства и почести! Жената казала, че според нея Бог е изоставил семейството и, защото земното щастие и липсата на трудности ги отдалечава от Бога! Свети патриарх Йоан я утешил, че такава е волята Божия към момента, а на свещениците и дяконите, които били с него казал, че това е истинска вяра за урок на всички!
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Възможно ли е?

Мнениеот Чехълче » чет апр 19, 2012 5:34 pm

Кремена, не изключвай възможността страданията да са за слава Божия. Освен това записването на молитви не е някаква панацея, която действа безотказно и на мига, премахвайки всичко по пътя си. Бог изисква ЕЖЕДНЕВНА молитва, но без да Му поставяме условия.
Другото, което исках да ти кажа, че няма икона на Исус и изобщо няма такова лице в Библията. Спасителят е Иисус Христос, а използването само на Исус и то с едно "И" е осъдено на един от съборите. ако се интересуваш кое точно решение е, ще се разровя.
Потребителски аватар
MMM
Потребител
Мнения: 81
Регистриран на: ср авг 16, 2006 4:27 pm

Re: Възможно ли е?

Мнениеот MMM » чет апр 19, 2012 6:45 pm

А може да е просто съвпадение. Времето е такова променливо, дъждовно, сутрин студ, на обяд жега, после пак студ... Ту слънце, ту вали... Някак си нормално е да се боледува сега, поне настинка. От друга страна прекалено усиленият пост съчетан с преяждане за Великден също не е нещо здравословно.
А и както е казал народът: "Една птичка пролет не прави". Ако всеки месец записвате имена и същите тия хора веднага след това се разболяват - да, да търсим връзка и обяснение. Но веднъж да се случи нещо и да търсим закономерност не е редно...

Отделно съм съгласен с горните мнения, че болестите не са наказание, а изпитание.
християн
Потребител
Мнения: 14
Регистриран на: ср дек 28, 2011 11:07 am

Re: Възможно ли е?

Мнениеот християн » чет апр 19, 2012 8:17 pm

Здравей Кремена, аз мисля че трябва да отправяме молитвите си към Исус, тъй като молитвата е нещо толкова интимно и ни свързва с Бога. Не смятам че ако попът каже имената ви Бог ще откликне по-лесно, не Бог желае да се скрием в тъмната си стаичка и там да изплачем сърцето си пред Него. Не ритуалите имат значение за Него, а желанието на нашите сърца. Ако мога да дам съвет от личен опит винаги и по всяко време се обръщай единствено към Исус Христос, защото само той има силата да ни помогне. Когато имаш проблеми от каквото и да е естество, знай че имаме един вечен Първосвещенник, който непрекъснато се застъпва и мисли за нас.
''4 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.
Последна промяна от MacIlian на пет апр 20, 2012 9:09 am, променено общо 1 път.
ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Възможно ли е?

Мнениеот ioio » чет апр 19, 2012 9:13 pm

Който е здрав да благодари на Бога и да се радва! Нормално е да сме болни. Всичко живо нехае за здравето си и излага на риск и здравето на околните! Момичетата с голите кръстове, момчетата тръгнаха по къс ръкав още в големия студ. Отварят прозорци на превозните средства, става течение и са потърпевши всички останали пътуващи.
Пушат хората, пият, дрогират се, хранят се с боклуци, стоят в задимени помещения , в ушите им дъни шум през слушалки непрекъснато, пекът си мозъците с безкрайни безмислени разговори. Антени ни облъчват, нямаме лично пространство. Шум отвсякъде, изнервени хора, долнопробна чалга, безработица, безнадеждност, живот като за последно.
Бог не ни е виновен за това! Истинско чудо е, че все пак сме живи. По Божията милост е!
Kremena
Потребител
Мнения: 3
Регистриран на: пон апр 16, 2012 11:30 pm

Re: Възможно ли е?

Мнениеот Kremena » пет апр 20, 2012 12:10 am

Благодаря на всички за отговорите. Сигурна съм, че болестите са изпитание, което всеки получава с някаква цел и именно това е нещото, което ми е толкова трудно да приема, поне докато не открия тази цел... Но дори и през Светлата седмица проблемите не стихват. Зная, че всичко ще се оправи някак си, но това, което истински ме плаши е огромното опустошение и празнина, които са се отворили в мен от известно време. Не виждам начин да избягам от отчаянието си. Да не говорим и за постоянните самоубийствени мисли, които витаят в мен почти денонощно. Може би затова обърнах толкова голямо внимание и на проблемите, които връхлетяха околните през изминалите дни. Затова и зададох въпроса дали това е наказание за мен самата, защото какво по-голямо страдание можем да изпитаме от това, когато виждаме близките ни да страдат, заради нас..... Явно имам още много какво да разбирам и научавам по пътя на Смирението и Разкаянието.... Снощи, заспивайки с тези объркани емоции в себе си, сънувах твърде странен сън: "...Бях сама в една огромна, празна и мрачна стая, застлана с прашен, остарял червен мокет. Стоях на единствената скамейка, намираща се в огромното и притъмнено помещение. Наблюдавах пред себе си малък, почти миниатюрен параклис, с размерите на детска къщичка.... Грижех се за параклиса, но го правех само гледайки го отвън и отстрани, без да имах смелостта да влизам вътре. Защитавах мястото като очите си - не можех да си представя, че ще пусна друг човек да влезе в това свещено пространство, но не пущах и себе си вътре.....сякаш се страхувах или се чувствах недостойна. После се намирах навън и присъствах на някакво ритуално шествие по улиците на града....приличаше ми на католическа церемония... Когато се изправих срещу централната фигура в шествието, се случи нещо неочаквано.... Висшият свещенослужител, или там както се наричаше, се прицели в мен с някакво свръх модерно оръжие и ме простреля в лицето.....Усетих кръвта, която се стичаше по лицето ми....знаех, че умирам, без да мога да промълвя и дума.... Опитах се да заплача, но знаех, че дори това не би ме спасило..."
Ужасен сън!
Съжалявам, че вероятно се отплеснах в излишни подробности, намиращи се в страни от темата, но истината е, че съм силно вярваща в Бог, а същевременно се чувствам съвършено, съвършено сама с тази своя вяра. Зная, че аз се нуждая от Бог, но не вярвам, че той се нуждае от мен....
Още веднъж искам да ви благодаря за окуражаващите думи. Имах необходимост да ги чуя. Пожелавам ви Светлина и Любов! :)
Преспанец
Потребител
Мнения: 271
Регистриран на: чет мар 10, 2011 9:35 pm

Re: Възможно ли е?

Мнениеот Преспанец » пет апр 20, 2012 1:00 am

sanata
Потребител
Мнения: 194
Регистриран на: пет ное 21, 2008 10:26 am

Re: Възможно ли е?

Мнениеот sanata » пет апр 20, 2012 9:12 am

Моя съвет е да започнеш да четеш православна литература, написана от Светите Отци. Аз в момента чета една книга от стареца Тадей Витовнички, много е поучителна, там обяснява, че цялата същност на благочестивото живеене на нашия живот е в мислите на човека. И започни да си повтаряш постоянно, доколкото можеш Иисусовата молитва " Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй мене грешната", поне на мен много ми помага в тежки моменти.
Поздрави!
Kremena
Потребител
Мнения: 3
Регистриран на: пон апр 16, 2012 11:30 pm

Re: Възможно ли е?

Мнениеот Kremena » съб апр 21, 2012 9:56 pm

Благодаря Ви, много! Подкрепата Ви наистина ме окуражи и не само за момента, а въобще :))

Върни се в “въпроси към Православие БГ”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост