Какъв е традиционния християнския поздрав?

вашите въпроси, мнения и препоръки към портала
trendafil
Потребител
Мнения: 1
Регистриран на: пон фев 25, 2013 2:26 pm

Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот trendafil » пон фев 25, 2013 2:43 pm

Здравейте,

днес говорих с един приятел мюсюлманин и стана въпрос за техният мюсюлмански поздрав "селлям", та по повод това пред мен изникна въпроса: Имаме ли си ние православните християни традиционен поздрав, който да се използва през цялата година или се поздравяваме по християнски само на Коледа и Велик ден?
Потребителски аватар
Станиславов
Потребител
Мнения: 128
Регистриран на: вт яну 29, 2013 9:41 am

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот Станиславов » пон фев 25, 2013 2:58 pm

Св. Серафим Саровски е поздравявал всички през цялата година с поздрава: "Христос Воскресе"!
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот Next » пон фев 25, 2013 4:35 pm

Вместо довиждане или италианското "чао", православните казват друг другиму: прощавай.

Може и: с Богом, което на български е: с Бога... (с нами Богъ)
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот Next » пон фев 25, 2013 5:57 pm

Забравих, вместо здравей, на голям църковен празник и неделя (тя си е празник) се казва: честит празник...
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот anima » пон фев 25, 2013 6:29 pm

Навремето, когато и времената, и нравите, и хората са били по-други, са се поздравявали с "Дал Бог добро!". Днес у нас , за жалост този поздрав се приема за анахронизъм. В Русия обаче е съвсем нормално при среща на православни християни да се поздравяват със "Спаси Господи!".
mon
Потребител
Мнения: 129
Регистриран на: ср авг 27, 2008 5:19 pm

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот mon » пон фев 25, 2013 7:02 pm

Има един много хубав поздрав от старо време, който днес почти не се използва - Помози Бог!
Потребителски аватар
yosif_s
Потребител
Мнения: 101
Регистриран на: чет яну 19, 2012 11:34 am

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот yosif_s » пон фев 25, 2013 7:13 pm

Остани с радост!
Мишо
Потребител
Мнения: 251
Регистриран на: ср фев 28, 2007 12:19 pm

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот Мишо » пон фев 25, 2013 7:24 pm

Дал Бог добро - Господ здраве да ти дава и т.н. пусналият темата да не е паднал от луната ?
Йоан
Потребител
Мнения: 914
Регистриран на: вт апр 20, 2010 4:19 pm

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот Йоан » вт мар 05, 2013 7:36 pm

Ahmed
Потребител
Мнения: 423
Регистриран на: ср фев 29, 2012 10:38 pm

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот Ahmed » пет мар 08, 2013 9:40 am

Не мога, да повярвам, от устата на Йоан е излезнало нещо най-накрая вярно. Имам само една забележка - юдейския поздрав, съответно начина, по който Иисус е поздравявал сподвижниците си е, не е само "Шалом", а е "Шалом алейкум", което е равно на "Мир вам" и на "Селям алейкум".
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот prokimen » пет мар 29, 2013 9:14 pm

Йоан
Потребител
Мнения: 914
Регистриран на: вт апр 20, 2010 4:19 pm

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот Йоан » пон апр 01, 2013 5:51 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Мир вам! - шалом алейхем

Мнениеот prokimen » пон апр 22, 2013 3:43 am

Според свидетелството на евангелист Матей, Спасителят препоръчал на учениците Си: "В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там отсядайте, докато си отидете. А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас" (Мат. 10:11-13).

Същото четем и в евангелието според евангелист Лука: "И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас" (Лк. 10:5-6).

Както Йоан е подчертал, Сам Спасителят приветствал учениците Си с думите: "Мир вам" ( Лк 24:36; Иоан 20:19-21).

На иврит: שָׁלוֹם עֲלֵיכֶם‎ = шалом алейхем ; на идиш: שלום־עליכם = шолем-алейхем или шулем-алейхем. Отговорът е : алейхем шалом

Обичаите на древните ереи налагат известно изяснение на горните евангелски цитати. Стигайки до дома на човека, който, според мнението на жителите, бил достоен за апостолския вход и опознаване на Христовото учение, апостолите несъмнено ще да са се спирали пред самата порта на двора. Може да се предположи, че след като хазяинът ги допускал на територията на двора, те са му излагали целта на своята визита и са говорили за това, че желаят да го запознаят с учението на Христа. По мнението на местните жители той се явява човек, достоен за това откровение. Ако хазяинът изразявал съгласието си или показвал готовността си, то ще да ги е канел да влязат вътре в дома му. Влизането в еврейски дом било свързано с известна традиция.

Според възгледите на древните евреи, прагът на къщата отделял жилището от обкръжаващия го свят. Според древните еврейски представи, във външния свят или зад прага на дома му се криела опасността от искусителя или т.н. "противостоящия на Бога". Опасността произтичала от това, че той бил "враг на човека" (Мат. 13:28). Чрез благословението на прага, Божият Дух чрез Своята Божествена сила охранявал дома от естествено и свръхестествено зло. Ето защо древните евреи освещавали праговете на домовете си за защита на жилищата им от нечиста сила.

Като се вземе предвид това, можем да предположим, че поканени във вътрешността на дома, апостолите казвали традиционната приветствена формула "мир на този дом" като вид свещено приветствие.

Думата "приветствие" ще рече словообръщение, изразяващо добронамереност.

За разлика от днешното разбиране, някогашните евреи имали друго разбиране за думата "мир". Мирът вмествал в себе си дълбок религиозен смисъл. Пожеланието на мир имало едно главно и няколко второстепенни смислови значения. Главното значение на това пожелание се състояло в това, на човека се пожелавало мир между неговата душа и Господа Бога. С други думи казано, приветствието било пожелание щото човек да живее в мир с Бога. За това обаче човек трябвало да живее по Божиите закони. Едва тогава Бог ще помога на човека във всичко и ще се грижи за него. Точно това означават библейските слова: "и върши каквото е право и добро пред очите на Господа (твоя Бог), за да ти бъде добре" (Втор. 6:18). Древните евреи знаели много добре или осъзнавали, че ако на някого от тях пожелавали мир, това означавало пожелание за мир и съюз на човешката душа с Бога.

Наред с това, в средата на древния еврейскинарод пожелаването на мир имало и второстепенни значения. Значенията били мирен живот без кавги и войни, пожелание на просперитет, благополучие и благосъстояние. Главно смислово значение си оставало всякога пожеланието за мир между човешката душа и Бога. При наличието на мир с Бога, човек усеща Божията грижа не само над себе си, но и над целия си дом и дела. В това главно смислово значение апостолите и желали мир на дома, влизайки в него.

Както в приведените цитати, така и в други евангелски текстове думата "мир" е синоним не само на съгласие, спокойствие, но и на спасение.

"Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир!" (Числ. 6:26)

Когато "мир" излиза от Божиите уста, той се явява не само пожелание за добър живот, но защитава и от смърт: "Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш" (Съд. 6:23).

Приветствието "мир на този дом" било от древни времена и религиозното му значение било доброжелателно Божие участие в живота на човека, което се вижда от 1 Царств. 25:6. Можем да кажем с положителност, че тази словесна формула на приветствие имала за древните евреи преди всичко религиозно съдържание. Те вярвали, че мирът е Божие дело (Иов 25:2; Ис. 26:12). Според представите на древните евреи, хората, по примера на Бога, трябва също да са миротворци помежду си: "Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон" (Пс. 118:165).

С идването на Христа Спасителя свещенното за евреите приветствие "мир вам" не само не изчезнало, но то придобило още по-богато смислово съдържание, обозначавайки пожелание за душеспасение.

""Мир ви оставям; Моя мир ви давам" (Иоан. 14:27). А Неговият мир, мирът на Месията - Спасител може да бъде само спасение.

В дома на митничарския началник Закхей, като отговор на разкаянието на хазяина, Иисус Христос казва: "днес стана спасение на тоя дом" (Лук. 19:9).

Влизайки в Иерусалим, Господ "когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти" (Лук. 19:41-44).

На друго място Иисус Христос потвърждава това значение на мира като спасение: "... за да имате в Мене мир" (Иоан. 16:33). Тази мисъл, че пожеланието на мир в думите на Спасителя означава спасение на човешката душа се повтаря и от самите апостоли (Деян. 10:36).

Повтаряйки древното старозаветно приветствие с пожелание за мир и обогатявайки го с новия му християнски смисъл във вид на душеспасение, апостолите съхранили в него представата, че мирът като свято благословение изхожда преди всичко и най-вече от Бога. Затова и в техните послания се казва: "благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас" (Рим. 1:7; 1 Кор. 1:3; 2 Кор. 1:2; Гал. 1:3; Еф. 1:2).

Нова характерна черта в християнския вариант на приветствието с пожелание на мир станало и това, че това пожелание, наред с другите му понятия, се свързвало и с понятието за Царството Божие: "Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17).

В руската народна практика и както руските писатели свидетелстват, тези взаимствани от Евангелието приветствени формули се употребяват от възрастното население като стилистична възвишеност, като учтивост или учтиво-набожни приветствия.

"Вдруг тихо-тихохонько растворилась дверь, и в горницу смиренно, степенно вошла маленькая, не очень ещë старая женщина в чëрном сарафане, с чëрным платком в роспуск. По одëжде знать, что Христова невеста. Положив уставной поклон перед иконами, низко-пренизко поклонилась она Дарье Сергеевне и так промолвила: - Мир дому сему и живущим в нëм! С предверием честной масленицы поздравляю, сударыня Дарья Сергеевна." П. Мельников (Печерский) "На горах"

"Мир тебе, друг мой! Прости, что не писал тебе эти годы, и то, что пишу так мало и сейчас" С. Есенин, Письмо Н.А.Клюеву, дек. 1921.

В този евангелски контекст, на руското народно приветствие "Мир думу сему!" се е появил и съответният отговор: "С миром принимаем!"

В обикновените битови ситуции тези възвишени стилистични формули могат да се употребят и шеговито: "(Перчихин (является в дверях, за ним молча входит Поля): Мир сему дому, хозяину седому, хозяйке-красотке, чадам их любезным - во веки веков!" Максим Горький "Мещане"

В цитираните случаи шеговитостта не е отрицателно явление. Напротив, та е добродушна и предразполага към контакт, служейки като знак за добро настроение, разположение към събеседника, готовност за дружеско, миролюбиво общуване.

В същия регистър влиза и "Мир вам, и я к вам!" с евентуален отговор: "Милости просим!"

"(Пëтр): Вот я к веселью-то как раз. Мир вам, и я к вам. (Груша:) Милости просим! А мы только хотели кошку в лапти обувать да за вами посылать". А. Островский "Не так живи, как хочется"

"Домна Платовна вошла, поиолилась Богу, у самых дверей поклонилась на все четыре стороны (хотя, кроме нас двух, в комнате никого не было), положила на стол свой саквояж и сказала: - Ну, вот, мир вам, и я к вам!" Н. Лесков "Воительница"

В руската палитра на приветствени оттенъци не е забравено и сбогуването. С миром (ступайте, поезжайте, идите)! С миром оставайтесь! както и в българската практика съществува: "Останете си с мир!", което е равностойно на руското "С Богом", което на български е станало "Сбогом", вместо да е "Останете си с Бога"

Семантичната блиост на думите "мир" и "Бог" намираме в самото Св. Писание:

"Благодат вам и мир да изобилва!" (1 Пет. 1:2).

"Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа" (1 Кор. 1:3)., срв. Рим. 12:18; 1 Кор. 14:33

В Евангелието срещаме и един особен израз на Спасителя: "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч" Мат. 10:34-36).

Тези думи на Спасителя са предсказание, че не всички ще застанат на пътя на спасението.
Petence
Потребител
Мнения: 17
Регистриран на: нед май 13, 2012 12:52 pm

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот Petence » пон юни 10, 2013 3:28 pm

В черквата, в която се черкувам, правят нещо за поздрав, което е много хубаво и интересно, но никой така и не успя да ми отговори защо го правят. Целуват си ръката три пъти, т.е. първият човек- един път,вторият- един път и пак първият. :think:
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: Какъв е традиционния християнския поздрав?

Мнениеот Eleazar_Levi » пон юни 10, 2013 4:21 pm

Имитират, целуването на ръката е знам за уважение, прекаляването със външни имитации не е от кой знае каква полза.
Имитират Петенце, по-добре да не целуваш ничия ръка, но да можеш когато трябва да помогнеш.

Върни се в “въпроси към Православие БГ”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост