За нарушенията на поста

[Геннадий]

Здравейте и благодаря, че ме приехте сред вас.

Имам два основни въпроса; надявам се, че публикувам в правилния раздел и че не повтарям питането:

1. по време на пост ядях сухари, на чиято опаковка пишеше: "Може да съдържа следи от мляко." Това означава ли, че е възможно да съм си нарушил поста или изречението е някакво застраховка от страна на производителя?

2. какво взема предвид православието под думите "блудно докосване"?

[timotei]

1. Поста се нарушава, когато съзнателно посегнеш и угодиш на някоя страст находящия се в нашата човешка природа. Когато научиш, че дадена храна има нещо нередно за постене, си казваш "Господи помилуй", направи неколко поклона и си отиди с мир, примирен с Бога и съвестта ти.
2. С простотийте на дедо Иоаникий не се занимавай. Това не е православие. Това е схоластика от ХХ век. Това са предписания за робове - новобранци.
"Блудно докосване"! В отсрещния ние виждаме себе си, сестра си, майка си, татко си, сина си, дъщеря си и как да ги гледаш със "блудни очи"? Православието се занимава с природата на човека, а не с етиката, схоластиката.

[yosif_s]

[Next]

Когато пише на етикета следи от.... нямаш повод за притеснение.

[Геннадий]

[Зограф]

Ако смисълът на поста е въздържанието, то духът на въздържанието по отношение на храната /защото поста се простира във всички сфери на нашия живот/ предполага ограничаване както по отношение на количеството така и на качеството на храната. А що се отнася до "блудното докосване" всяко умишлено докосване до онези части по нашето и /чуждото/ тяло, които се извършват от нас с цел да предизвикат задоволяване на блудната страст са въведение към блудни грехове.

[Зограф]

Нашият брат Тимотей ни дава много добър съвет как да избягваме греха за който се казва в Евангелието, че всеки, който погледне с пожеление той вече е съгрешил в сърцето си. Ако поглеждахме на отсрещния като към майка си, или към сестра си или като към детето си тогава нямаше да гледаме с блудни намерения в душата си.

[ven4e]

В Патерика има разказ за млад монах, който имал нечисти мисли, които много го измъчвали и отишъл за съвет при неопитен старец, т.е. старец само по години. Този започнал да го обижда, че е негоден за нищо, чедо на дявола и т.н. и младежът си тръгнал отчаян и готов да се завърне в света. Тогава попаднал на добър духовник, на когото разказал всичко и онзи му признал, че сам дълги години се е борил с блудната страст и едва когато осъзнал собствената си безпомощност да се пребори, Бог му дал освобождение. Мисълта ми беше, че дали едно докосване е страстно зависи изцяло от вътрешното разположение - може да ощипеш някой блудно или да го целунеш целомъдрено.

[Геннадий]

В този ред на мисли, веднъж преди приемане на Св. Причастие бях глътнал машинално дъвката в устата си - това предполагам, че разваля поста?

[Eleazar_Levi]

Не, не разваля.
Ето ви един хубав текст:

Иеросхимонах Симеон (1869-1960) повече от шейсет години се подвизавал в Псково-Печерския манастир. Той е един от основоположниците на Псково-Печерското старчество на двадесети век. Старецът съветвал своите духовни чеда да се причастяват колкото е възможно по-често. Понякога, когато намирал за необходимо, благославял човекът да се причастява дори два дни подред. При това отец Симеон подчертавал, че преди приемане на Тялото и Кръвта Господни причастникът е длъжен да осъзнава своето недостойнство.
Веднъж при стареца Симеон дошла на изповед духовната му дъщеря монахиня Архелая. След изповедта старецът неочаквано казал:
- Ще се причастиш утре!
- Не мога - отвърнала тя, - не съм готова, вчера ядох супа с мляко, недостойна съм.
- Недостойна била! Добре е, дето веднъж осъзнава, че е “недостойна”. Тя, виждате ли, винаги се причастява “достойно”! Но утре ще се причасти “недостойно”.
Старецът Симеон виждал с духовните си очи състоянието на душата. Той винаги знаел кой кога може да се причастява и кой трябва да изчака.
Съзнанието за светостта на тайнството Евхаристия и на собствената ни греховност отвежда неизбежно всеки от нас до въпроса: достоен ли съм да се причастя и не се ли причастявам за осъждане? Ако спазваме точно правилата за подготовка за Причастие, това в известна степен ни дава право да мислим, че вярно се готвим за приемане на Светите Дарове. Външните правила обаче служат само за ориентири на вътрешната духовна подготовка за тайнството. Понякога им придаваме решаващо значение и тогава тръгваме по грешния път.
Веднъж свети Иоан Кронщадски попитал преди Причастие няколко духовни чеда:
- Как сте?
- Ние сме готови, отче - отговорили едните.
- А вие?
- А ние - не сме - признали със съкрушение другите, - улисани в работа и грижи не се подготвихме, простете!
- Така - отсъдил светителят - вие, неподготвените, пристъпете. Вие, които сте готови, елате друг път за чашата с Тайните Христови.
По този начин свети Иоан Кронщадски ободрил смирените и вразумил самоуверените.
Никой по силата на своите заслуги, трудове или дори подвизи не е достоен да се приобщи с Тялото и Кръвта Христови. Затова подготовката за Причастие, както е казал един от богословите, се състои не в пресмятане и анализ на своята “подготвеност” и “неподготвеност”, а в отговора на любовта с любов.

Из "Чудото на светото причастие", прот. Вячеслав Тулупов, изд. "Зограф", Света гора, Атон, 2009 г.

От текста трябва да ви стане ясно, че никакъв пост не ви подготвя, и нарушаването на поста ( още повече ако е неволно) въобще не ви пречи.
Човек никога не е достовен да приеме Христа, Бог ни дарява с милоста си, защото ни обича, а не защото чрез действия може да се смятаме за подготвени.

[Aurelia Felix]

Елеазаре, прекрасен текст, благодаря че го сподели! Дано да е от полза за "достойно причастяващите се".


П.С. Направо тръпки ме побиват докъде може да стигне човек в законничеството - да гледа за "следи от мляко" по етикетите, Господи помилуй!

[Next]

Който е верен в малкото, е верен и в многото. Етикет се чете еднократно.
А за тези, които мислят, че са изпълнили всичко и са достойни - во истину е така... { как е писано по-горе }.

[Борис]

Тук се получава едно объркване. Само защото казваш "не съм достоен понеже не съм постил" не означава, че ако си постил, ще считаш себе си за перфектен и че причастие ти се дължи по право. Не това е логиката на пазещите се или поне не на всички. Четох доста статии в подкрепа на честото причастяване и никъде не видях и един смислен аргумент в тях - разтегляне на локуми, мъгляви разяснения и нищо друго.

Ние нито сме на нивото на първите християни, нито някога ще бъдем. Така че три или пет дни пост никого няма да наранят... точно обратното. Съгласен съм с Некст, нехайството винаги започва от малките неща. Веднъж ще се успокоиш, че малко мляко не е проблем, а после ще се омързелявиш за неделната литургия. И всичко ще ти се запише за митарствата.

[Next]

Честото причастяване, особено в нашия век води до 'обръгване' към Светинята. Което води реално до недостойни причаствания. Което пък е опасно за вечната участ...

[Eleazar_Levi]