Милостинята - на кого, кога, как...

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата
kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот kassie » пет мар 13, 2009 10:00 am

kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот kassie » пет мар 13, 2009 6:57 pm

Два примера за просене в храма. Лични. Винаги ми е било ужасно трудно да преценя как да реагирам...

№1) 1 януари, просещи хлапета нахълтват със сурвакници в криптата на Руската църква и разбутват хората пред гроба на владика Серафим да ги сурвакат за здраве срещу няколко левчета...

№2) след утреня дребна женица се доближава до стоящите в св. Александър Невски и им иска левче... на забележката, че не е редно вътре в храма, почти изплаква "навън много ме бият, баби..."

Как би било най-добре да се постъпи в такива случаи? Желаещи да дадат съвет? :oops:
Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот Бай Иван » пет мар 13, 2009 8:36 pm

И мене ме глождят въпроси, как и на кого е по-добре да помагаме. Иисус ни съветва да даваме на нуждаещите се, но как да отсеем истинските нуждаещи се от мошениците и тези които използват просията за бизнес. Мисля, че пускай сума в касичката в придверието на храма, правя по-голямо дарение, от колкото да дам на просяк на улицата. Мисля, че ако спомогна червения кръст, правя по-добре, отколкото да давам средства за картички на неизвестна фондация...
Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот Gunev » пет мар 13, 2009 11:44 pm

kassie, хубава тема... Не очаквай обаче голям отзвук... Даващите милостиня не би следвало да споделят опита си. Тяхната работа си я знае само едната им ръка... другата нищо не е разбрала, та камо ли да раздухват по форуми "практиката" си... Ще се опитам да споделя моето мнение... Това даване на левче-два на просяк който се унижава да си поиска не решават нищо, и е само отбиване на номера и някакво залъгване на съвестта. Затова според мен всеки православен би следвало да си има някакъв бюджет (да кажем 10-20% от приходите си) който да заделя точно за такива хора в нужда. При тези параметри можеш да проучиш дали наистина конкретния нуждаещ се е такъв, да си направиш дългосрочен план и "инвестиционна стратегия" :wink: , да проявиш лично отношение към проблема и реално да помогнеш. Хубаво е да вземаме под свое "попечителство" такива хора, да наблюдаваме живота им и да даваме по едно рамо винаги когато се налага. При невъзможност по някакви причини за реализация на такава помощ, идеята за червения кръст и подобни организации е добра алтернатива, стига да са доказали ефективността си и да са спечелили доверието ни... Иначе за просяците по улиците и пред църквите прилагам някакъв субективен "фейс контрол". То си се вижда дали човекът е професионален просяк, наркоман или изпаднал в крайна нужда нещастник. И в тези случаи си мисля че ако ще помагаме, то нека да е истински, а не с левче-два за отбиване на номера...
Искра
Потребител
Мнения: 226
Регистриран на: чет апр 27, 2006 1:15 am

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот Искра » нед мар 15, 2009 12:44 am

Тази проблематика беше тема на една неделна проповед на о. Николай (изповедникът на софийските затворници). За съжаление не успях да я чуя. В нея е говорел, че в даряването трябва да има разум. Ако някой тук е негово чедо, моля да го попита и да сподели мнението му тук.
Колкото до линкваната от каси наредба, имам усещането, че е направена, за да се събират по-големи рушвети от мургавите събратя, организирано просещи по улиците. Бог да ми прости мнителността! :oops:
Agni
Потребител
Мнения: 384
Регистриран на: съб фев 07, 2009 5:21 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот Agni » нед мар 15, 2009 10:20 am

Както казва една популярна мъдрост: Не му давай риба да се нахрани, а го научи как да си я лови сам. 8)
миглена
Потребител
Мнения: 9
Регистриран на: пон мар 09, 2009 5:26 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот миглена » ср мар 18, 2009 4:51 pm

Милостинята - на кого, кога и как?

ето моят отговор, kassie

1.На кого? - който проси
2.Кога? - когато ти поискат
3.Как? - с лекота, без да анализираш толкова къде е отишло скъпоценното ти левче.
.......и, разбира се, ако сам имаш.
Нямам намерение да превъзпитавам просяците, пък и не прилагам "фейс контрол", гледам да имам дребни в джоба и това е.
А дали ме лъжат - не знам.
И, честно казано, не ме интересува.
Не знам дали бихте определили поведението ми като "отбиване на номера" и "залъгване на съвестта", но знам, че когато си задавах тези въпроси и умувах дали просяците имат нужда да просят или просто използват хората, доста повече залъгвах съвестта си.
Милостинята (какава хубава дума!) затова е милостиня. Не питаш, не критикуваш, не поучаваш, просто даваш, каквото можеш и това е.
hameleon4o
Потребител
Мнения: 219
Регистриран на: вт яну 27, 2009 5:51 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот hameleon4o » ср мар 18, 2009 6:00 pm

Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот Molecule » ср мар 18, 2009 10:19 pm

миглена
Потребител
Мнения: 9
Регистриран на: пон мар 09, 2009 5:26 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот миглена » чет мар 19, 2009 2:03 pm

hameleon4o
Потребител
Мнения: 219
Регистриран на: вт яну 27, 2009 5:51 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот hameleon4o » чет мар 19, 2009 2:45 pm

Последна промяна от hameleon4o на чет мар 19, 2009 4:47 pm, променено общо 2 пъти.
миглена
Потребител
Мнения: 9
Регистриран на: пон мар 09, 2009 5:26 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот миглена » чет мар 19, 2009 3:20 pm

hameleon4o, сега разбрах, благодаря!
:)
Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот Радослав » чет мар 19, 2009 11:17 pm

Интересна дискусия се е заформила. :)
Аз не мога да изразя категорично мнение, но нека илюстрирам колебанието ми с един пример:
Пред Централни Хали има един човек, просяк, облечен с някакъв сив балтон, който винаги проси, паднал почти по очи на земята. Наистина, прочувствено е, сякаш човекът визуално демонстрира, колко е ниско долу спрямо останалите. Няколко пъти съм му давал пари, толкова, колкото са ми попадали в ръката. Един ден закъснях от работа и на прибиране го засякох в градинката пред Банята, как се облегнал блажено на огдрадата, пуши с аверите си и се налива с някакво долнопробно вино. Първата ми реакция беше да съжаля, че не съм дал парите на човек, на който биха помогнали да посрещне първите си нужди. Вървях известно време, после взех да се замислям, имайки предвид живота, който този човек води, все пак, не са ли това първите му нужди?! :crazy: :?
dshakin
Потребител
Мнения: 238
Регистриран на: вт апр 22, 2008 5:03 pm

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот dshakin » пет мар 20, 2009 12:33 pm

Много хубави мисли на светителя Теофан Затворник са събрани в неговите „Душеполезни поучения” точно по тази тема (милостинята):
„„който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.”(Мат.41). С това се решават всички недоразумения при подаването на милостинята. Доброжелателството по отношение на бедните почти винаги, ако не се пресича, то значително се съкращава с въпросите: кой проси и къде ще иде подаденото? Господ казва на такива: в какъвто смисъл ти приемаш просещия и му помагаш, в такъв ще бъде и наградата ти. Не гледай просещия, а своите помисли при това. Каквито са те, такава ще бъде и цената на делото ти. А какви мисли да имаме за бедния, се определя с друго слово: който прави добро на сиромах, дава назаем Господу; или: доколкото сте сторили това на едного от тях, Мене сте го сторили. И така, приемай всеки нуждаещ се все едно приемаш Господа и прави за Него това, което можеш, с тази мисъл, че го правиш за Бога, и ще получиш не само пророческа и праведнишка награда, но и Господня”.

А иначе и мен ме глождят в такива случаи подобни въпроси, но явно трябва да се стремим да ги пропъждаме (въпросите).
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Re: Милостинята - на кого, кога, как...

Мнениеот whoami » пет мар 20, 2009 6:29 pm

Интересна тема. Ще изкажа и моето скромно мнение. Първо искам да кажа, че според мен тук се споменават две различни неща - милостинята и дарението/подпомагането. Според мен милостинята е именно това, за което говори Миглена, а именно: "Милостинята затова е милостиня. Не питаш, не критикуваш, не поучаваш, просто даваш, каквото можеш и това е.", а пък това, за което пише Гунев според мен спада повече към даренията. Да обясня каква разлика виждам. Първото е когато даваш без да питаш защо, просто даваш на просещия ако имаш и толкова. Както ако аз помоля някого да ми даде чаша вода той няма да ме пита защо съм жаден - дали съм получил жаждата от дълго ходене пеш или пък съм хапнал някое солено ядене, просто ще ми даде чаша вода да утоля жаждата си. А това, за което пише Гунев спада именно към даренията, когато човек дава това, което дава за конкретна цел с очакван резултат. Пример: един човек влиза в една нова църква, в която има три касички надписани по следния начин - дарения за текущи нужди за храма, дарения за закупуване на икони, дарения за изграждане на камбанария. И човекът може да пусне пари и в трите касички, но може да пусне само в една от тях, например в касичката за изграждане на камбанария, просто по негово усмотрение решава да пусне цялата сума, която е решил да дари именно в тази касичка. И след това се предполага, че парите му ще отидат за изграждането на камбанарията и след време, когато тя се изгради той ще знае, че е помогнал с каквото е могъл за нейното изграждане. Не знам дали схванахте разликата, която се опитвам да ви обясня - в първия случай даваш просто, защото някой проси и се доверяваш, че има нужда от парите ти без да го питаш дали наистина е така, а във втория случай го правиш с конкретна цел и очакван резултат, както някой спомена "научи човека сам да си лови риба". Искам да уточня, че според мен и милостинята, и дарението(подпомагането) са богоугодни дела, когато се правят искрено и не по принуда.


Иначе за правенето на милостиня се споменава на няколко места в Св.Писание.

Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си - с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир".(Дан. 4:24)

Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.(Псалом 40)

От имота си давай милостиня, и да не жали окото ти, кога правиш милостиня. От никой сиромах не отвръщай лицето си, тогава и от тебе не ще се отвърне Божието лице. Кога имаш много, давай от него милостиня, и кога малко имаш, не бой се да правиш милостиня и по малко:ти ще си сбереш богато съкровище за в ден на нужда, защото милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата. Милостинята е богат дар за всички, които я правят пред Всевишния...Давай на гладния от хляба си и на голия от дрехите си; от всичко, що имаш в изобилие, прави милостиня, и на окото ти да се не свиди, кога правиш милостиня.(Товит 4:7-11, 16)

Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.(Лука 11:42)

А пък в глава 1 на Дидахите е казано и следното: Ако някой вземе нещо твое, ти не го изисквай назад. Защото и да го изискаш, не можеш да го вземеш. На всеки, който ти проси, давай и не го искай назад. Защото нашият Отец иска да даваме на всички от Неговите дарования. Блажен е, който дава според заповедта, защото е неповинен. Горко на оня, който взима! Защото, който приема поради нужда, ще бъде неповинен, но който взема без нужда, ще бъде съден: защо и за какво е взел. Поставен натясно, ще бъде разследван за всичко, което е сторил и няма да излезе от там, додето не повърне последната стотинка. Затова именно е казано: да се изпоти в ръцете ти милостинята, додето узнаеш кому даваш.


Аз искам да спомена и един трети вид на подобна помощ - даването на заеми. Преставете си, че ваш близък ви иска пари, той не знае вие дали можете да му помогнете и в крайна сметка вие решавате дали да го сторите ако все пак разполагате с въпросната сума. В днешно време заем даден в нужда може да се окаже много полезен, но в същото време и с това може да почне да се злоупотребява. Така че и тук нещата стават малко оплетени.

Моето мнение - правете го (милостиня, дарение, заем) кой както го чувства. Различни хора сме и ако помагаме нека помагаме според силите си и най-вече доброволно. Хареса ми и казаното от Шакин: "...Не гледай просещия, а своите помисли при това. Каквито са те, такава ще бъде и цената на делото ти..."

:)

Да не забравяме, че 20-то митарство(без значение дали вярваме в митарствата или не) е свързано именно с милосърдието и че основната разлика между православното разбиране за Господ и разбиранията на инославните и иноверните вери е, че в православието Бог много често е наричан Милостив, а ни е казано да бъдем съвършени като Него, т.е. трябва да се стремим да бъдем милостиви доколкото ни е възможно.

Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост