Ласкателствата

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Ласкателствата

Мнениеот whoami » ср юни 03, 2009 10:43 am

whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Re: Ласкателствата

Мнениеот whoami » чет юни 04, 2009 4:22 pm

Извадка от старостилния фанатичен разколнически сайт Православна беседа:

Гордост и тщеславие

Това са най-дълбоките, най-разпространени и гибелни болести, от които започва всяко зло в човека. Гордостта е майка на всички страсти и грехове — нищо не отдалечава човека от Бога така, както гордостта. Редом стоят и всички подобни на нея болести: самолюбието, надменността, самомнението, егоизмът, лицемерието и други подобни.
Гордостта не всякога се вижда явно, но нейното присъствие винаги може да се открие в много постъпки. Внимателният човек може лесно да я забележи в себе си, но не винаги може с думи да опише своята гордост и да измери нейната дълбочина. За това пък тщеславието, като най-близък прислужник на гордостта, винаги бива видимо, явно. Това е много коварна страст, тя като крадец или натрапчив митар се старае от всяка добродетел и въобще от всяка постъпка на човека да вземе своя данък в полза на гордостта, за слава на самодоволното «аз». Добро ли нещо върши човек или зло, красиво или некрасиво, тщеславието се вглежда дали не може да извлече нещо самохвално от това — нещо, което да насити болното себелюбие. Преди да извърши нещо, човек разсъждава в себе си — струва ли си да се направи това и защо. Тук именно тщеславието се прокрадва със своите пагубни предложения, като лукаво извращава доброто желание и подменя богоугодните мотиви с лицемерни — за прослава на собствената личност. Започва човек да върши нещо добро заради Господа, а тщеславието шепне: «Да, продължавай — много добро дело започна, пък и за теб след това ще говорят хубаво…» И ето, че изведнъж човекът се въодушевява, появяват се в него особени сили и той не забелязва как е приел този лукав помисъл и вече се труди за своята слава, а не за слава Божия.
Затова така често и нашият Спасител е учел за тази страст, тщеславието — и да не се молим на показ, за да ни видят, и милостиня да даваме тайно, и всяко дело да вършим пред Бога, а не пред хората. Действието на всички козни на тази страст е така многообразно, че е почти невъзможно да ги проследиш; при това, както пишат отците, едва преодолееш един повод за тщеславие, то го намира в противоположното действие, подобно на люспите на луковицата — обелваш едната, а отдолу друга като нея. Тази страст е прилепчива, трудно се лекува и с нея трябва най-силно да се борим, тъй като тя погубва всички трудове на човека. Често целият живот на християнина може външно да е съвсем примерен и ревностен, а отвътре да бъде напълно прояден от този червей, да бъде изграден върху лъжлива основа, върху пясък — и огромното великолепно здание да рухне при лек полъх на вятъра.
И забележи, братко, в наше време тази страст много силно се е разпространила сред християните под вид на лъжливо благоговение, на лъжлива ревност и на човекоугодие, под вид на ласкателство и лицемерие. Затова следи внимателно сърцето си и този вид съгрешения откривай на изповед, за да не замениш Божията слава с човешка.

.......

Човекоугодие

Любовта на човекоугодника пък винаги има в основата си някаква страст: това е плътска или родствена приятност, или пък симпатия, или почитане на човека заради неговото високо положение в обществото, т. е. в началото стои желанието да угодим на човека заради това, че ние някак си го отличаваме от останалите в даден момент и ни се иска той да има добро мнение за нас. Тези различни помисли са едва доловими, но те съставят вътрешния подтик на внезапното желание да послужим на човека, да го успокоим, да го зарадваме с нещо. Най-често в такива случаи, ако се срещне някаква преграда от страна на християнските заповеди, тя лесно бива нарушавана и «заради любовта» често сериозно се престъпва установеното от Църквата и се нанася оскърбление на Самия Господ. При човекоугодието ние поставяме ближния си пред Бога и му служим заради своята собствена изгода, като се опираме на своята нечиста човешка доброта и често през това време съвсем забравяме за Бога. Но най-лошото е, че тогава и ние самите си мислим, а даваме и на другите да разберат, че правим това по Божията заповед, поради християнско милосърдие.
Agni
Потребител
Мнения: 384
Регистриран на: съб фев 07, 2009 5:21 pm

Re: Ласкателствата

Мнениеот Agni » чет юни 04, 2009 9:37 pm

Понеже, както виждате, не Ви лаская изобщо, следва ли, че приемате всичко, което Ви пиша? :lol:
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Ласкателствата

Мнениеот Мария » пет юни 05, 2009 11:08 am

Това е много тънко и коварно влияние, наистина. :think: Подсладените думи приспиват съвестта и подхранват гордостта в човека. Нещо като сладкишите са - вкусни, ала вредни. :?
Трябва да се консумират умерено. :wink:

п.с. Не, Agni, не следва. Струва ми се, че това е заядлица и отклонява от темата. :?
Agni
Потребител
Мнения: 384
Регистриран на: съб фев 07, 2009 5:21 pm

Re: Ласкателствата

Мнениеот Agni » пет юни 05, 2009 11:57 am

gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Re: Ласкателствата

Мнениеот gaitan vejdu » чет авг 06, 2009 3:17 pm

Имам мнение по въпроса, позволете да го изтъкна, съфорумци.

Може би аз съм най-силно употребяващият ласкави изрази в Мрежата. :oops:

Но веднага искам да се обоснова, защо постъпвам така, въпреки че добре съзнавам падението в ласкателните изрази.

1. Така си ми идва отвътре.
Ами такъв съм си.
Аз като харесам някого или нещо, направо му скачам на врата и го гушкам.
Коте ли ще е, гълъб ли, момиче ...
Естествено, към мъже не се присягам извън едното крепко ръкостискане, но ако някой ми допадне, не спестявам тонове венцехвалене в речта си.

2. В невидимото ни интернет съществуване, добрата дума замества хиляди видими неща, от реалното общуване - мимика, жест, психомоторика, заекване, забързано говорене, логорея, мълчание, многозначителни паузи, погледи и т.н и т.н нещица, които са особено важни при общуването.
Твърдят, че в една комуникация думите носят едва 10-20 процента от информацията. Остналото го прихващаме УСЕЩАЙКИ отсрщния, по изброените от мен невербални белези.

++++++++

Искам да кажа, и нека това не звучи оправдаделно, че аз употребявам силно-ласкателни словеса, но то е само щото да заявя уважението си на 100 процента.

Ако видехте вояве благоразположения ми пичовски фейс, :D
тогава това ласкаене с думи не би би било нужно,
но на форум - допустимо е, според мен.

Пък и честно да ви кажа, нека небето отсъди, дали всяка добра дума е ласкателна и с притворство употребена, или не.
Щото, аз нищо не диря в ответ на добрите си думи, и мисля, че това трябва да е критерият ни за оценка на явлението.
Щото има и сърдитковци, дето плюейки, всъщност, си дирят внимание.

Всъщност, добрата новина е, че рано или късно, секи лъсва какво всъщност е - ласкател или ведър ласкав събеседник, благ на език.

Мир! :D

Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост