Почина си!

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата
Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Почина си!

Мнениеот Бай Иван » нед фев 08, 2009 12:06 pm

"Господи Иисусе Христе, помилуй мене грешния! Господи, помилуй и спаси! Господи помилуй!"
Напуканите устни едва помръдват. Бялата брада, покрита с бял скреж попива тихия стон.
Кръста, който сам си направи, се влачеше по снега и чертаеше сивкава диря, сякаш описваше свой собствен живот. Той му бе намерил място, там в долчинката. Бе изкопал дупката, само трябваше някак да стигне до там.... Дъхът излизаше бавно през устните му и слаба диря от пара се вдигаше нагоре и полека изчезваше.
"Господи, помилуй и спаси!" Хората отдавна му бяха простили, даже повечето го бяха забравили! Но той никога не забрави, нищо че минаха цели четиридесет години....Никога не съумя да си прости.
"Господи, Ти, който всичко виждаш, дай ми да си тръгна и ме осъди Господи, ако е такава е волята Ти, но ми прости, Господи, защото Си благ и человеколюбец!" Прокъсаното палто едва покриваше немощната плът...
"Господи, прости!" Ето я долчинката, там под оня орех, там е краят, там ще почива, ще поседне и ще положи кръста. Най-сетне... А небето странно синееше, дълбоко и съвършенно.
"Господи, помулуй, мене грешния!" Пристигна, положи внимателно кръста в дупката. Небето сякаш се сля с белотата наоколо, като неестествена сребриста престилка, която го обгърна.
"Помилуй, Господи и спаси!" Прилегна в снега и разпери ръце, сега вече разбра...
Последна струйка пара се втурна с лека въздишка към отвореното да го посрещне небе...


На сутринта, така го намериха монасите!
"Исихаса! Почина си!" - каза единия! А небето и снегът вече не бяха същите...


Иван Иванов
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Re: Почина си!

Мнениеот whoami » чет юни 18, 2009 3:04 am

Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Почина си!

Мнениеот Мария » пет юни 19, 2009 1:47 am

whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Re: Почина си!

Мнениеот whoami » пет юни 19, 2009 12:59 pm

Ще обясня защот написах тази статия тук.

Първо, мисля, че беше най-нормално да я пусня в някоя тема от подраздел "пътят към храма"

Второ, много ми хареса написаното от Бай Иван и исках да припомня неговоте думи, освен това в статията също се говори за смърт.

Трето, причините изобщо да пусна тази статия във форума са няколко. Преди да стигна до края на статията аз също бях възмутен от написаното, от това, че жените са говорели по време на Литургията, от поведението им в храма и т.н. Но като разбрах причината стигнах до извода, че много православни християни(вкл. и аз), въпреки че би трябвало да са хора с по-възвишен и милостив мироглед, всъщност не е така. Осъзнавам, че наистина много православни християни всъщност изпадат често в същите състияния, в които изпадат и другите хора - гордост, надменност, осъждане. Често ми се е случвало да чуя или прочета от устата на православни християни(такива, които са уж практикуващи) следните реплики - ама еди кой си не ходи редовно на църква, ама еди кой си не се причастява редовно, ама еди кой си е направил еди какво си в храма, ама еди кой си не се изповядал еди кога си, ама еди кой си направил не знам си какво си ... Изобщо стигам не за първи път до следния тъжен извод, че практикуващите православни християни всъщност вместо да вървят към своето спасение вървят към своето осъждане, защото те бидейки участници редовно в Литургията, бидейки редовни участници в тайнствата на Св. Православна Църква, всъщност се възгордяват от този факт и постъпват по абсолютно същия начин, както в притчата за фарисея и митаря, те, редовно практикуващите православни християни изпадат в голяма и опасна гордост от това, че редовно участват в делата на Православната Църква и по този начин осъждат ближния си, който е с по-крехка вяра, в същото време се възгордяват от себе си за нивото, което са постигнали и изобщо аз започвам да си задавам въпроса - наистина ли участието в делата на Църквата действа спасително на вярващия. Би трябвало винаги да има само един отговор - ДА, но явно, че не е така. Важното е как човек подхожда към нещата. Ако той заради участието си в тези дела след това се възгордява и държи надменно, ако той заради участието си в тези дела презира ближния и му се надсмива, заради това, че този ближен не е толкова усърден, той - редовно практикуващият православен християнин, всъщност сам заблуждава себе си. Защото ако ще участваме в делата на Църквата, то важното е и по дух да участваме в тях! Това, че ходим редовно на Църква, това, че се изповядваме и причастяваме редовно, това, че знаем църковнославянски, това, че едва ли не сме хванали Господ за дрехата Му, ако всичко това ни кара да се възгордяваме, то трябва сериозно да се замислим над тези неща.

Всъщност преди седмица-две може би, гледах едно предаване по СКАТ, в което гост беше Иван Симеонов. Не знам името на предаването, но водещият беше свещеник, а предаването е с православна насоченост. Та от цялото предаване запомних едно изречение, казано от споменатия гост. Той каза следното: "Ние не знаем кой е по-близо до Господа, дали владиката, който редовно служи на Бога или клошарят, който спи на улицата, това е Божия тайна и само Господ знае кой е по-близо до Него". И наистина е така - клошарят може и да не стъпва в Божия храм, но означава ли автоматично това, че той е за Ада? Означава ли, че когато срещнем някой клошар(в духовно отношение) и трябва да му се надсмеем? Не, не означава.

Православният християнин трябва да помни следното - колкото и велики дела да извърши, колкото и често да се причастяа и да дава милостиня, той не бива да възхвалява сам себе си, не бива да се възгордява, защото е казано, че каквато и добрина да е извършил човек единственото, което трябва да знае е, че всъщност е извършил онова що е бил длъжен да извърши пред Бога!

Ще приложа думите на Св. Марк Подвижник, който най-точно казва това, което имам предвид:
- Който върши добро и търси въздаяние, служи не на Бога, а на своето себеугаждане. ... Господ, като желае да покаже, от една страна, че всяка заповед е задължителна, а от друга страна, че осиновяването е дарувано на човеците чрез Неговата кръв, говори: "Когато изпълните всичко вам заповядано, казвайте: Ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лука 17:10). Затуй Царството небесно не е възмездие за извършените дела, но дар от страна на Владетеля – дар, приготвен за верните раби.

Другата поука от цялата работа е, че не бива да съдим хората за поведението им, защото само Всевиждащият знае цялостната причина за поведението им!
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Почина си!

Мнениеот ven4e » пет юни 19, 2009 1:24 pm

...А според мен е напълно възможно Господ да е наказал така жестоко жената именно заради говоренето й в църква, което според св.Йоан Златоуст е кощунство - не вярвам винаги да е стояла благоговейно и в един момент да е проговорила. От моя опит знам, че когато човек изпитва огромна болка, по-склонен е да мълчи, отколкото да бърбори, но при всеки е различно.

.............................................................
редактирано от модератор kassie
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Почина си!

Мнениеот Мария » пет юни 19, 2009 11:01 pm

Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Re: Почина си!

Мнениеот Бай Иван » съб юни 20, 2009 9:51 am

Оня ден, сутринта, преди работа отидох на сутрешната служба. Главата ми пълна с проблеми... Влязох и си се молих, запалих свещ и така съм се унесъл, че точно по време на четене на Евангелски текст тръгнах към иконата на Божията майка. Добре знам, че в този момент трябва да се слуша внимателно, но и аз съм човек. В този момент до мен с назидателен тон проговаря жената, която продава свещите: Дядо владика, непрекъснато за това говори! По време на четене на Евангелието не се ходи и не се пали свещ. Извиних се, но ми стана някак неприятно, че в този момент, някой прекъсна молитвата вътре в главата ми. Не беше ли писано "и като се молиш влез във вътрешната си стаичка"?/може и да не го цитирам точно/

Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост