просията в храмовете

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата
Потребителски аватар
Дака
Потребител
Мнения: 41
Регистриран на: съб мар 28, 2009 12:43 pm

просията в храмовете

Мнениеот Дака » вт окт 27, 2009 12:40 pm

Здравейте :wave: ! От доста време ми прави впечатление ,че има хора които просят вътре в храмовете! Като обикновен мирянин много пъти съм се запитвал дали е редно да се проси в храма !? Забелязвам ,че има хора които се възмущават и други които подават на протегнатата ръка!!! Предварително се абстрахирам от това да гледам на просията като вид професия ! Много бих се зарадвал да ми отговорите как е редно дапостъпваме в такива случаи с тези хора!
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: просията в храмовете

Мнениеот ven4e » вт окт 27, 2009 1:08 pm

Аз лично давам монета, когато ми поискат, особено пък в храма - професионалните просяци и просяците наркомани възприемам по друг начин. Нека не забравяме, че средствата, с които разполагаме, не са изцяло наши, а са ни дадени от Господ с двояка цел - покриване на нуждите ни и правене на добро.
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: просията в храмовете

Мнениеот Мария » вт окт 27, 2009 6:28 pm

Ето също е обсъжсан въпроса.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: просията в храмовете

Мнениеот ven4e » ср окт 28, 2009 8:06 am

Защо по-добре не ги смесиш двете теми, ако имаш възможност, за да не стои тази изолирана :)
Потребителски аватар
Дака
Потребител
Мнения: 41
Регистриран на: съб мар 28, 2009 12:43 pm

Re: просията в храмовете

Мнениеот Дака » ср окт 28, 2009 9:19 am

Моля да бъда извинен ! Не съм е видял , че има отворена такава :shifty: ! Ще се опитам да обесня на кратко защо отворих тема точно за просията в храма ! Като човек исках да разбера дали е редно просяка да проси в храма. Защото служителките ги гонят да просят извън храма! Просенето вътре не среща одобрение дори от самия свещеник по една или друга причина ! Затова и зададох и въпроса как трябва да постъпваме в такива случаи !? Давам си сметка, че писането не е като говоренето и много неща остават неизяснени в писменото общуване и понякога звучат не по начина, по който биха прозвучали в един разговор ! Благодаря ви все пак от сърце за вниманието :clap: !!!!!
Потребителски аватар
Don_Amat
Потребител
Мнения: 79
Регистриран на: съб дек 13, 2008 8:43 pm

Re: просията в храмовете

Мнениеот Don_Amat » ср окт 28, 2009 11:54 am

Заставам изцяло зад казаното от ven4e, да даваме милостиня е наш дълг, а за какво ще се използват парите можем да гадаем, което всъщност не е наша работа. Доколкото служителките в храма си мисля, че на много места въпросните служителки приемат храма като своя собственост и си мислят, че имат право да се разпореждат с всичко и всички в него. От добро сърце към основната си задача да продават свещи и да са в полза на миряните и свещенослужещите са приели ролята на оправители и ревностни разпоредници в храмовете. знаят всичко за канона, догмата и кой къде трябва да стои, седи, коленичи и тнт. Приемат ролята на разпоредници напълно благотворително след като им се плаща за далеч по-простата задача да продават свещи.
gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Re: просията в храмовете

Мнениеот gaitan vejdu » ср окт 28, 2009 4:17 pm

Имаш ли - давай, и не мисли много-много кому даваш.

Понякога стойността на даденото е нищожна в сравнение с "обръщане сърцето" на дарения. (напомням класиците, в частност Виктор Юго и един свещник)

Дори да е мним просяк, ако съумееш да му дариш с усмивка и чистосърдечно, току-виж си го върнал в правия път.

Но има една тънкост. :oops:

Последната мисъл (че давайки му ще го поправиш) дори на шега не бива да я допускаш в главата си, щото това е вид сатанинска гордост, и е особено гнусно явление.

Просто дай, ако имаш, без много да мъдруваш.

Аз така постъпвам, макар да съм най-свидливата гад на планетата.

Никак не ми се дава, но ако пропусна, сетне такива зловещи мисли ме нападат, че на Достоевски героите пасти да ядат, имам предвид степента на т. нар. душевни терзания. :oops:

Затова, свиди ми се - не свиди, давам, а отпосле чакам около 5 минути да ми премине ядът и отново си свирукам споко и щастливо. :D

Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост