Размисли за Църквата, чудесата и спасението

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Ника » пон дек 14, 2009 6:22 pm

Отново си позволявам да взема думата .Може би всичко е като затворен кръг.За да се възпита силно поколение вярващи трябва да има и силни духовни родители.Бог да ни е на помощ! :cry: :cry: :cry:
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Славян » вт дек 15, 2009 10:51 am

Ника, ето подбрах ответ на тревожните ти питания, за жалното състояние на народа, който само по име се зове православен, който ответ ще ти обади как тежките и скръбни обстоятелства са благодатните времена за будните християни, огъня ще ги пречисти и всяко зло ще се обърне на добро за тях:

13. А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?
14. Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.
15. Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях;
16. няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;
17. защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Ника » пет дек 18, 2009 9:40 am

Хора ,отново ме развълнува един въпрос .Не знам как да го изложа най-изкристализирало.От много години ,вярващите хора са вкарани в един стериотип.За тях се смята ,че са ограничени,че не подлагат нищо на съмнение и това е детинско и наивно.Аз самата дълго време не можех да потърся утеха в православен храм.
Слава Богу ,не се оказах права.
И милите светски хорица ,които винаги са го играели мъчени от църковници , узнудвани и какво ли не.В тия хора аз виждам ,толкова студени сърца ,такова присмиване над унизения ,че не мога да повярвам.
Сбъдна се моя бленувана детска мечта-християните са мили хора.И това го знаех от баба си -селска жена ,цял живот ,работила на къра.Но все казваше: "Бог е най -важен чедо.Бог е най -важен."
Колкото ,до "рендето" - наложено от обществото.Това ни извайва и учи . Няма логика ,която да обяснява на момента ,защо е така. Случвало се е да се връщам назад във времето.Спомням си свои мечти ,които не са се сбъдвали .Тогава не го разбирах .Сега - много неща се изясняват .По онова време съм роптаела ,сега съм благодарна.Искала съм похвала от хора ,но с времето се научих ,че това е глупаво.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.
Но да се върна пак на въпроса си - защо според вас християнина е по- разкрепостен от светския човек.Да ,знам ,християнина си налага ограничения от греха ,но той е по-свободен в много отношения.Свободен е да прости ,когато друг не би простил.Свободен е да е снизходителен ,когато друг би заклеймил .Свободен е да се държи по братски с любов към блудницата ,която другите мразят .
Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.
Много хора ,които не са укрепнали във вяра ,ще си помислят ,че Исус Христос е бил заразен от греха.Не ,точно обратното-той е заразявал хората със правда и светлина.
А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние ).
И пак на въпроса - с какво един вярващ христянин е по напредничав от останалите?..На първо място -защото - се е научил да мрази греха и да не се примирява.Научил се е да бъде търпелив към другите .Нещо ,което трудно ,много трудно ще се намери днес .
Има една не много лицеприятна( но много мъдра ) българска поговорка:
"Кирливата Мара -кир не ще. "
Хората ,могат прекрасно да осъзнават ,че са пленници на някакъв грях ,но точно това ги дразни в отсрещния.И те не спират до тук , въпросния нещастник трябва да бъде омерзен и унижен и дори и това не винаги задоволява ...
Дявола винаги е отчайвал -той сочи към зейналата рана и казва-"Няма спасение за теб ,защо просто не свършиш жалкото си съществуване."
Бог ,чрез хора или ангели дава сила на бедния окаяник ,търсещ утеха и помощ.
Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.
Моля ви ,кажете вашето мнение с какво един християнин е по-разкрепостен от другите .
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот small axe » пет дек 18, 2009 12:44 pm

здравей ,
напълно съм съгласен с теб , Ника!
Господ казва - "И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни"
На друго място казва -"Аз съм пътят , истината и живота"

Християнинът е свободен , понеже е познал и е бил познат от Господа.

Свободен от всичко онова от което са заробени хората отхвърлящи Бога и покорството към Него.Покорство което не е робство , иго , но е благо и бремето което Иисус слага върху ни (неговото собствено бреме) е леко , понеже Той е който го носи и ни помага цял живот до края.

Ти правилно спомена някой от нещата от които е свободен вярващият в Иисуса.

поздрави!
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Ника » съб дек 19, 2009 8:44 am

Мили хора ,това са част от размисли на един човек ,за това ,колко е добро и благодатно да си християнин.
Човекът се казва Калин Михайлов и са поместени във "Литературен вестник".
Сега като че ли си давам пълна сметка за смисъла на притчата за талантите и особено на нейното финално изречение:
"На този, който има, ще се даде, а на този, който няма, ще се отнеме и това, което има." Смисълът трябва да бъде търсен в паралел с други притчи и символически жестове на Спасителя. Иисус Христос иска от нас да принесем плод. Плод, достоен за нашето покаяние, плод, достоен за нашето обръщане към Него, плод, достоен за Божии чеда. От заровеното в земята семенце може да поникне цяло дърво, но ако по това дърво няма плодове, в които да има други семенца - каква полза от клонака и от листака? Каква полза от шумата и пищните цветове - ако няма плод, с който човешкият глад и жажда могат да бъдат утолени? Ето я връзката с епизода за безплодната смоковница - онзи, който е заровил поверения му талант в земята се оприличава на безплодната смоковница - на нея ще й бъде отнето и това, което е имала, т.е. пищното "облекло", от което няма полза. Безплодната смоковница, лозовите пръчки, които не раждат, заровеният в земята талант, семето, хвърлено на камениста почва - това са образи, които ни водят все в една и съща посока, посоката на погибелта. Безплодната смоковница е обречена на изсъхване, нераждащите лозови пръчки се отрязват и се хвърлят в огъня, заровеният талант е отнет от притежателя му, а самият той е хвърлен във "външната тъмнина"; не можем да очакваме по-добра съдба и за душите, в които Божието слово не пуска корен. Притчата за талантите често е била разбирана само по отношение на природните дарби, които Бог е вложил в нас, а не във връзка с благодатните дарове на вярата (Духа), които придобиват смирените и чисти сърца. Но дори и природните дарби, които са ни поверени без никаква заслуга от наша страна, могат да се окажат само пищно и ненужно облекло в деня, когато Бог ни поиска сметка за тяхното употребление. Ако красноречието не ни е помогнало да обърнем нито един човек към Бога или да защитим правдата, ако знанията не са ни послужили, за да свидетелстваме за истината, ако мъдростта ни е накарала да се засрамим от името на нашия Спасител - каква полза от почитта и славата, която сме си спечелили в очите на хората? Ние сме спечелили света, но сме загубили душите си.
Ако нещо в църковното учение не отговаря на Истината, то църковното учение трябва да се нагоди към Истината, а не Истината - към църковното учение.
Ако животът ни е истински богосъобразен, нима няма да бъде и природосъобразен, съобразен на нашата истинска природа?
Доказателството, че безбожието ражда престъпност е пред очите ни, тъй че няма нужда атеистите да се морят със създаването на философии, стремящи се да ни убедят, че вярата не е непременно основание на морала.
Истината изглежда понякога тоталитарна, но винаги носи освобождение за разлика от тоталитаризма, който винаги изглежда истинен, но никога не носи освобождение.
Господи, Ти вършиш нещата винаги по-добре, отколкото бих могъл да ги свърша аз.

Когато Ти речеш, всичко става като на шега и макар да съм направил усилие, струва ми се, че то е като усилието на детето, носено на раменете на своя баща - усилието да се държи, за да не падне. Или като усилието на кормчията, който трябва само да насочва лодката по течението.

Такава е силата на вдъхновението и на Вдъхновяващия.

Сигурно би било точно да се каже, че можем да разчитаме на хората, но не и да уповаваме на тях,не и да полагаме своята надежда в тях - разликата е тънка, но съществена.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Ника » чет дек 24, 2009 10:15 am

Спомням си ,как с няколко приятели тръгнахме за планината , на манастир. Беше края на лятото.Това е вече мое лично изказване.Сутринта се засуетих да поприготвя някои неща ,които носех за подаръци .Макар ,че беше още тъмно си беше горещо.Непрекъснато бършех чело.След няколко нервни раздумки със съпруга ,се събрахме и потеглихме.
Утрото едва сега започваше.Нямаше никакви изгледи ,да завали.Обаче само след ,около час планината се свъси и най-безапелационно си заваля.Когато слязохме в градчето си беше вече студ.Едри студени капки безмилостно обливаха земята,влажни мъгли се стелеха по склоновете.Беше красиво ,но и идеално за да настинеш.Моя приятелка беше грабнала предвидливо няколко жилетки и ми даде една .Почувствах топлина и се замислих за безразсъдството си.Вместо благоразумно да се вслушам в прогнозите и да взема две жилетки -работа само за две минути - си хабях мислите в глупости и нерви.
Не е ли така ,ако вечно се вслушваме и в гласа на дявола?Той вечно ще ни обърква .Ще търси на всеки "цаката",за да го отклони от мислите за Спасението.Колко често съм се измъчвала от мисли ,че "не съм като другите".
Когато един ден се изправя пред Божието лице ,ще има ли стойност всичко ,земно ,което превзима ума?Стила на живот,това дали ще носиш парцали от "марков"магазин или от втора употреба.Дали цял живот ще се бъхтиш над старата колица ,мъчейки да я потегнеш,или в нов джип?Това ,дали ще приемаш гости на ядене и пиене или ще предпочиташ по-скромен живот със семейството?Дали ще дадеш на децата си голяма зестра и имане или просто ще ги възпиташ да обичат Бог и да не мързелуват?Дали ще правиш на отрочето шумни празненства за рождени ,именни дни или ще го приучиш да разбира и да не хленчи ?
И най -сетне -дали ти самия няма да хленчиш виждайки-"Как живеят другите".Как сякаш в живота всичко им върви ,а ти вечно буксуваш?
Нима сам нашия Спасител не се роди ,не живя като сетен бедняк ?Показвайки ни ,че всичко е суета на суетите на тоя свят .И ,че има нещо далеч по -могъщо и добро за ,което си заслужава да се живее.А именно - за спасението.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Чехълче » чет дек 24, 2009 10:19 am

+ 1 за горния пост. Много добре казано!
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот prokimen » съб дек 26, 2009 9:28 pm

abc
Потребител
Мнения: 670
Регистриран на: пон фев 18, 2008 1:46 am

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот abc » съб дек 26, 2009 9:59 pm

Да отче. Отиваме на кино...
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот prokimen » съб дек 26, 2009 10:06 pm

Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Ника » нед дек 27, 2009 9:13 am

Господин Прокимен,
Вашите мисли са напълно верни и напълно оправдани.Напълно нормално е да скърбиш по загубата на силни свещеници ,по загубата на силни водачи.Аз напълно ви съчувствам за страданията ,през ,които преминава душата Ви.Но едновременно с това се моля ,Бог по някакъв начин да Ви ободри.Защото прекалената скръб може да Ви погълне.
Не помните ли ,че само преди малко време и Вие ме посъветвахте подобно нещо. :angel:
Но ,ако сте минали през ученеското Ви време ,може би е време да бъдете наставник на простите (като мен :D ).
Защо не се заемете с нещо такова ?Може би Бог Ви призовава ,но може би нямате смелост да бъдете такъв?
Помислете спокойно върху това и помнете ,че трудът Ви за Господа не е напразен.Имайте пред вид ,че винаги ,като Ви чета ми стопляте душата ,така сякаш съм си у дома при роднина. :wave:
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Славян » нед дек 27, 2009 8:30 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Aurelia Felix » нед яну 03, 2010 6:09 pm

abc
Потребител
Мнения: 670
Регистриран на: пон фев 18, 2008 1:46 am

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот abc » нед яну 03, 2010 7:04 pm

abc
Потребител
Мнения: 670
Регистриран на: пон фев 18, 2008 1:46 am

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот abc » нед яну 03, 2010 7:07 pm


Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост