Размисли за Църквата, чудесата и спасението

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот prokimen » пон яну 04, 2010 6:29 pm

Колкото до силните духовно родители, това е необходимо, но си мисля, че духът на времето оказва своето влияние също. От наблюденията си оставам с убеждението, че този дух на нашето време разслабва християните навсякъде или обезсолява духовно навсякъде. В контекста на тези ми наблюдения съм песимист по отношение на новината българското правителство да закупува сглобяеми храмове за националните нужди по света. Храмовете са необходими както и благочестивите родители, но вече няма ревнители за насаждането на правилно духовно възприятие. Затова все по-усилено ще можем да говорим за една видимост без съдържание или изпразнена от своята душеспасителност.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Aurelia Felix » пон яну 04, 2010 10:20 pm

Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Ника » пет апр 02, 2010 10:42 am

Помествам това пре-интересно писмо,писано през далечната 1951 година -11 февруари.Писано е от архиепископ Лука(Войно Ясенецки).
Молят ме в писмо да разясня каква е разликата между осъждането на ближния ,което може да бъде повдигнато и към свещеник,и възмущението ,предизвикано от някои неправилни постъпки.Пишат ,че много не разбират тази разлика,всяко възмущение,предизвикано от неправилни действия на свещеника , считат за осъждане и затова си мълчат и затова не смеят да изкажат да изкажат открито възмущението си ,смятайки го за осъждане.
Знаете ,че Господ Бог наш Иисус Христос е казал-Не съдете ,за да не бъдете съдени.(Лк 6,37)
А свети Павел в посланието към Римляните е казал така-И така остава без извинение вски човек ,осъждащ друг,защото с каъвто съд осъждаш другия-осъждаш себе си , защото осъждайки другия правиш същото.(Римл2,1)
Както виждате определена е доста страшна забрана за всяко осъждане на ближния.
Какво подбужда хората да се осъждат едни други и кой повече от всички осъжда?Подбужда ги желанието да видят ,че и другите са грешни като тях ,а понякога даже и повече от тях.
Издирваки греха на своя ближен и осъждайки го ,те успокояват своята нечиста съвест ,изобличавайки ги в много греховни деяния.
Осъждат най-много тези ,които сами заслужават от Бога осъждане , осъждат грешнци ,осъждат такива ,които са пълни със страсти и похоти , осъждат нечестивци ,защото искат в това да намерят успокоение на своята съвест.
Те всячески наблюдават обкръжаващите ги хора ,щателно търсят нещо нечисто ,каквото и да е греховно в заобикалящите ги и намирайки нещо нечисто , те го съхраняват в своето зло сърце и му се наслаждават.
За такива -един велик преподобен е казал ,че сърцето им прилича на отходно място ,което приема в себе си нечистотата на много хора ,нечистота телесна, а те със ненаситност приемат в своето сърце духовни нечистотии на своите ближни.
Защото хора добри и христяни ,живеещи по заповедите на Христа ,никого не осъждат.
И колкото са по-чисти ,колкото са по-близки до светоста ,толкова по-рядко осъждат другите.
Светите подвижници никога и никого не са осъждали.
А тези,които постоянно осъждат другите ,за тях нашия светител Йоанн Златоуст е казал ,че са подобни на нечисти мухи,които отвсякъде долитат на гнойни рани и нечисти язви и впивайки се в тях,причиняват болка ,страдание и задълбочаване на язвата.
Така причиняват духовно страдание на своите ближни ,така задълбочават язвите духовни ,тези които осъждат,злобно осъждат.
Освен нечистите мухи ние познаваме милите пчелици ,пеперудите и калинките .Които или летят от цветче на цветче или пият чист нектар или събират мед.И на тези ,на тези чисти Божии създания прилича на нас да се уподобяваме , защото всеки горд смята ,че не заслужава осъждане ,а всички останали смята за мръсни ,нечестиви и ги осъжда.
С това те смятат ,че ще възвеличат своето достойнство,но вместо това те съвършенно унищожават всякакви следи от достойнство ,което може би се е съхранило в тяхната горда душа.
Осъждането често си има своето начало и често е подбудено от завист ,низка завист.завиждат на хората за тяхното благосъстояние ,жизнени успехи ,даже духовните успехи на своите ближни ,и за да успокоят отровеното от яд и завист сърце , клеветят ги ,осъждат ги безкрай и ненаситно.
Ето това е осъждане.
Нека да се стреснем ,нека да се уплашим ,като си представим цялата тежест ,цялата духовна мръсотия с ,които се изпълва нашето сърце ,когато осъждаме своите ближни.
Но освен осъждането има и друго понятие-изобличение.
И в святото Писание ,могат да се намерят немалко примери ,в които изобличението даже е предписано ,като задължение.Но когато вникнем във всички тези места на Святото Писание,в които се говори за изобличение ,ще намерим ,че тези места се съдържат в посланията на свети апостол Павел не към простите хора ,а към свещениците- тях той задължава да изобличават ,когато това е нужно.Но ако на тях това им е предписано и е длъжност на техния сан ,тяхно висше задължение ,това не означава ,че всеки от вас има това право.Ще ви кажа как е казал сам нашия Господ Иисус Христос:"Ако съгреши против тебе ,твоя брат иди и го изобличи сам ,ако те послуша ти си придобил своя брат."(Мт.18.15)
Ако това се отнася за твоя брат ,то същите думи се отнасят и за свещеника,който прегрешава против вас ,който ви дразни със своите постъпки и ,който не можете да търпите.
Той съгрешава против вас ,а Господ ви повелява към всеки ,който е съгрешил против вас ,да се постъпва така ,както е казано.Той ви повелява да отидете при този свещеник,който със своите постъпки ви възмущава,да отидете не със раздразнение ,не със негодувание ,а със кротост с любов и смирение да каже:"Отче!Отче!Защо ни смущавате,защо си позволявате такива действия,които в нашите очи унижават твоето достойнство?Отче!Отче!Опомни се ,поправи се!"
Така е повелил да се постъпва сам нашия Господ Иисус Христос.
А какво казват за това великите светии?Да чуем словата на великия Отец Йоанн Златоуст."Порицаващия-макар и справедливо,много повече вреди сам на себе си."
Сами на себе си,сами на себе си принасяме много вреда ,порицавайки ближния.За това -да се изобличава ,трябва с най-голямо внимание.Да се изобличава ,а не да се порицава ,може с любов ,може с грижа за душата ,на този ,когото изобличават.
А василий Велики за осъждането,изобличението и близкото към изобличение възмущение така казва:"Да не бъдем жестоки в изобличенията,да не бързаме със гняв да изобличаваме другите,защото това е признак на гордост:да не осъждаме за маловажно,сякаш сами ние сме праведници ,а падналите да приемаме и поправяме духовно, кратко казвайки -да се стремим към смирението ,като негови любители-защото то ще ни прослави-пред Бог ще ни прослави ,защото пред Бог нищо не е така велико и така достойно ,както смирението...
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Re: Размисли за Църквата, чудесата и спасението

Мнениеот Славян » пет апр 02, 2010 4:21 pm

Прекрасно изказване Тигър!
С нами Бог!

Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост