Прощавате ли на враговете си?

[Мария]

Прощавате ли? Успявате ли наистина да се помирите в душата си, когато сте обидени справедливо или не от близки, от познати и непознати? Трудно ли ви е?
На мен понякога ми отнема 5 минути, понякога въобще не ме докосва, а понякога - години... :oops: :( Май не съм толкова смирена, та да прощавам винаги с лекота. Как пристъпвате към изповед, ако в сърцето ви е останала вражда и ненавист? :( :think:
Радвате ли се, когато се сближите с доскорошен "враг"?

[ivan47]

[Мария]

Един от многото въпроси е. Предполагам, че всеки е получавал такива, а може би дори и отправял. :think:

[ivan47]

[Мария]

Не, не мисля така. Ох, ами например... че си мързелив или че се възгордяваш или нещо не си направил както трябва, не си бил прав да кажеш някои думи.. такива работи. За съжаление списъка може да се продължи много и да, злободневно е.

[ivan47]

[Асен]

Чудесна тема, Мария! Защото дава възможност още веднъж да погледнем на себе си, къде стоим в момента. Дали в днешното забързано и нервно ежедневие избираме взаимното разбирателство, мира и хармонията в отношенията си, или огорчението, кавгата, омразата и ... "войната" :think: Ако изберем първото-да простим, тогава ще възстановим общението, и ще спечелим човека за наш приятел :thumbup:
Важно е да помним, че Исус ни учи, че ние сме простени от Бога в същата мярка, в която прощаваме на другите. Трябва да се молим: „И прости ни дълговете (прегрешенията) ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници (онези, които са прегрешили против нас)” (Матея 6:12). Нямаме право да искаме от Бога прошка по-голяма от мярката, с която ние прощаваме на другите. (Виж стихове 14-15.) Следователно, ако има хора, на които не сме простили, в същата мярка и ние не сме простени от Бога. :angel: Аз винаги бързам да прощавам.

[Ника]

[Мария]

[zmianatz]

43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

[Асен]

zmianatz :thumbup:

[aktex]

ДА! Прощавам на враговете си!
След като им простя минава време, през което те вече не са ми врагове. Приемам ги вече като хора, които не могат да ми бъдат приятели.

[Алексей]

[ven4e]

[refab]

Осъзнатото доброволно прощаването е жертвен акт!... Човек или го прави, или не го прави - зависи от много конкретни неща!...