Са ли митарствата част от Свещеното предание?

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата

Са ли митарствата част от Свещеното Предание?

да
18
47%
не
16
42%
не знам
4
11%
 
Общо гласове: 38
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Кабрал » чет сеп 09, 2010 11:55 pm

Чудно ти е, защото учиш в свърталището на ереси БФ в СУ. Като си кандитат богослов не занеш ли коя е първата и най-важна заповед?
тодоре
Потребител
Мнения: 128
Регистриран на: вт мар 10, 2009 10:47 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот тодоре » пет сеп 10, 2010 12:03 am

small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот small axe » пет сеп 10, 2010 12:13 am

Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Кабрал » пет сеп 10, 2010 12:20 am

Ние не сме кибици на вярата! Тя е дадена за да я практикуваме в живота. Първата заповед е да възлюбиш ближния. Ако никой не отиде да ти запали една свещ, какъв изрод трубва да си бил в живота? Как ще се спасиш, ако никой не се сети за тебе и не ти запали една свещ? На кой Бог си служил и в кой Бог си вярвал, ако никой не си обичал и никой не те е обичал? Очевидно в някой идол, я юдейски, я евангелистки. Кое ти доказва любовта? Това, че ти се пъчиш с нея или защото си обичал другите, които ще си спомнят за тебе?
Dante
Потребител
Мнения: 113
Регистриран на: нед май 02, 2010 1:57 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Dante » пет сеп 10, 2010 12:24 am

ven4e,

Благодаря за материалите. И за отношението.



Тигър,

Мисля, че Св. Преп. Макарий Велики /Египетски/ в БЕСЕДА 44* – "За промяната, която извършва Христос, Който изцелява душевните страсти и недъзи", пише нещо много интересно:

Който идва при Бога и наистина желае да бъде последовател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да измени предишнoто си състояние и поведение, да се покаже по-добър и нов човек, който не е оставил в себе си нищо от присъщото на стария човек. Защото е казано: „който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17). Нашият Господ Иисус Христос е дошъл, за да промени, преобрази и обнови естеството и душата, поради престъпването на заповедта, низвергната от страстите, и да възсъздаде отново, като я съразтвори със Своя Божествен Дух. Той е дошъл да направи вярващите в Него нов ум, нова душа, нови очи, нов слух, нов духовен език, с една дума - да направи всички нови човеци или нови мехове, като ги помаже със светлината на Своето познание, за да влее в тях ново вино, тоест Своя Дух. Защото казва, че ново вино се налива в нови мехове (Мат. 9: 17).

2. Както врагът взема подчинилия му се човек и го прави нов за себе си, като го обгражда с вредоносни страсти, помазва го с духа на греха и влива в него виното на всякакво беззаконие и зло учение, така и Господ, след избавлението на човека от врага, го е направил нов, помазал го е със Своя Дух, влял е в него виното на живота, новото учение на Духа. Който е превърнал пет хляба в множество хлябове, дал е на безсловесната по природа ослица глас, обърнал е блудницата към целомъдрие, направил е така, че изгарящият по природа огън е оросявал хвърлените в пещта, и е укротил естеството на диви зверове и лъвове за Даниила, Той може и запустялата и подивяла от греха душа да претвори в Своята благост, кротост и мир със светия и благ Дух на обещанието.

3. Както пастирът може да излекува болна овца и да я опази от вълците, така само истинският пастир Христос е могъл да дойде и погиналата и покрита със струпеи овца - човека, да изцели от греховната нечистота и проказа и да го върне при Себе Си. Предишните иереи, левити и учители не са могли да изцелят душата с приноси на дарове, жертви и поръсване с кръв и дори са били неспособни да изцелят самите себе си, защото и сами били свързани с немощи: защото, както е речено, не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове (Евр. 10:4). А Господ, показвайки немощите на тогавашните лекари, е казал: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам (Лук. 4:23), като с това изразил следното: "Аз не съм като тях, неспособните да изцелят себе си; Аз съм истински лекар и добър пастир; Аз съм положил душата Си за овците, мога да изцеля всяка душевна болест и немощ; Аз съм непорочен агнец, веднъж принесен в жертва, и мога да изцеля онези, които идват при Мене." Истинското изцеление се подава на душата само от Господ; защото е казано: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан. 1:29), тоест греховете на душата, повярвала в Него и обикнала Го от цялото си сърце.

4. Затова добрият пастир изцелява покритата със струпеи овца, а овца овца не може да изцелява. И ако словесната овца - човекът, не бъде изцелена, няма да влезе в небесната Господня Църква. Така се говори и под сянката и образа на закона. Защото това дава да се разбере Духът, когато говори за прокажения и имащия телесен недостатък. Казано е: който е прокажен или има телесен недостатък, да не влиза в църквата Господня (Лев. 21:17-23). На прокажения е предписано да иде при иерея и да го умолява да дойде в дома му и да възложи ръце на мястото, уязвено от проказата, и да го изцели (Лев. 13). По същия начин и Христос, истинският Архиерей на идещите блага, снизхождайки към душите, поразени от греховна проказа, влиза в телесната им скиния, лекува и изцелява страстите; и тогава душата вече може да влезе в небесната Църква на светиите, на истинския Израил. Защото, ако душа, която носи в себе си греховната проказа на страстите, не пристъпи към истинския Архиерей и още сега не бъде изцелена от Него, няма да влезе в стана на светиите, в небесната Църква. Като непорочна и чиста, тази Църква изисква непорочни и чисти души. Защото е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8).

5. Истински вярващата в Христа душа трябва от сегашното порочно състояние да премине в друго, добро, сегашното унизено естество да промени в друго, божествено естество, и да стане естество ново при съдействащата сила на Светия Дух; и тогава тя може да стане благопотребна за небесното царство. А да достигнат това могат само онези, които вярват, истински Го обичат и изпълняват всички Негови свети заповеди. Ако при Елисей дървото, което по природа не потъва във водата, е изнесло върху себе си желязото, тежко по природа, без съмнение Господ още тук ще прати лекия, подвижен, благ и небесен Свой Дух и с Него ще облекчи, окрили и издигне в небесните висини душата, потънала във водите на лукавството, ще претвори и ще промени нейното собствено естество.

6. Както във видимия свят никой не може сам да преплува и премине морето, ако няма лек и удобен кораб, който е построен от дърво и може да се носи по водите, защото иначе ще потъне и загине, така и душата не може сама да премине, да преодолее и преплува горчивото море на греха, непроходимата бездна на лукавите сили и тъмни страсти, ако не приеме в себе си подвижния, небесен, лекокрил Дух Христов, Който потъпква и отхвърля всяко лукавство. Чрез Него тя ще може да шества право и да встъпи в небесния пристан на успокоението, в града на царството. Но както плаващите по море не черпят и не пият от него, не вземат от него одежди и храна, а донасят на кораба всичко това отвън, така и християнските души не от този свят, а свише, от небето приемат небесна храна и духовни одеяния и с тях живеят на кораба на благия и животворящ Дух, избягвайки вражеските лукави сили на начала и власти. И както корабите, на които хората могат да преплават морето, се правят от дърво, така и всички християнски души, укрепявайки се от едното Божество на небесната светлина, от различните дарования на единия Дух, преминават през цялото море на лукавството.

7. За доброто плаване на кораба е нужен кормчия и умерен и благоприятен вятър; и във вярна душа всичко това става Господ. Той дава на душата сила да премине свирепите вълни на лукавството, при страшни бури и неистови пориви на греховните ветрове. И укротява вълнението, както само Той знае, със сила, бързина и изкуство. А без небесния кормчия - Христа, никой не може да премине лукавото море на тъмните сили и надигащите се вълни на горчивите изкушения. Защото е казано: възлизат до небесата, слизат до бездната (Пс. 106:26). Цялото изкуство да се управлява кораба, да се водят битки, да се издържат изкушения е познато на Онзи, Който е ходел по свирепите вълни. Защото е речено: Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:18).

8. Затова нашите души трябва от това състояние да преминат в друго и да се променят в Божествено естество, от ветхи да станат нови, тоест от негодни и неверни - добри, честни и верни; и по такъв начин да станат благоустроени и благопотребни за небесното царство. И блаженият Павел за своето изменение и за това, как бил уловен от Господа, пише следното: но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса (фил. 3:12). Как бил уловен от Бога? Както метежникът взима някого в плен и го отвежда при себе си, но после сам бива уловен от истинския цар; така и Павел, когато в него действал дух на греха, гонел и разорявал Църквата; но понеже правел това по неведение, а не от съпротивление на Бога, и смятал, че се подвизава за истината, Господ не го презрял и го уловил. Небесният и истинският Цар неизречено го озарил, сподобил го да чуе Неговия глас, ударил го по лицето като раб и после му дарувал свобода. Виждаш ли благостта на Владиката, виждаш ли как прилепилите се към порока и ожесточението души Господ може да промени в един миг и да им дарува Своята благост и мир.

9. Всичко е възможно за Бога, както е явено с разбойника; в един миг той бил променен от вярата и въведен в рая. Господ е дошъл, за да промени и възсъздаде душите ни, да ги направи, както е писано, участници в божественото естество (2 Петр. 1:4), и в нашата душа да вложи небесната душа, тоест божествения Дух, Който ни води към всяка добродетел, за да живеем живот вечен. Затова с цялото си сърце трябва да вярваме на Неговите неизповедими обещания, защото истинен е Обещалият. Ние трябва да възлюбим Господа, с всички сили да се стараем да преуспяваме в добродетелите, неуморно и непрестанно да молим всецяло и пълно да приемем обещанието на Неговия Дух, за да се оживотворят душите ни, докато още сме в плът. Защото, ако душата още в този свят не приеме в себе си светините на Духа заради голямата си вяра и многото молитви и не стане причастна на Божественото естество, съразтваряйки се с благодатта, със съдействието на която може непорочно и чисто да изпълни всяка заповед; тя е непригодна за небесното царство. И доброто, което някой е придобил тук, в онзи ден за него ще бъде живот, по благодатта на Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.

Преп. Макарий Велики
Из "Духовни беседи"

И още:

Към съвършенството води човека или му вреди не външното, а вътрешното, тоест или Духът на благодатта или духът на лукавството.

Ако бъдат съборени стените на голям град, той се превзема и опустошава от враговете и неговата обширност не му донася полза. Затова, макар и голям, трябва да има здрави стени, за да не влязат враговете. Така и душите, украсени с познание, разсъждение и най-остър ум, се уподобяват на големи градове. Но питаме: укрепени ли са със силата на Духа, за да не нахлуят и да не ги опустошат враговете? Защото мъдрите на този свят - Аристотел, Платон или Сократ, с обстойните си знания приличали на големи градове, но били опустошени от враговете, защото нямали в себе си Божия Дух.

А хора неуки, станали причастници на благодатта, са подобни на малки градове, укрепени с кръстната сила. Те се лишават от благодат и загиват по две причини: или защото не понасят търпеливо застигналите ги скърби, или защото се услаждат с греховните удоволствия и им се отдават. Защото е невъзможно да извървят пътя си без изкушения. Но както при раждането и просякинята, и царицата изпитват еднакви болки, по същия начин нито земята на богатия, нито на бедния, ще принесе добри плодове, ако не бъде обработвана, както подобава; така и в духовното дело мъдрият и богатият се възцаряват от благодатта само чрез търпение, скърби и много трудове, защото такъв трябва да бъде животът на християните. Както медът, бидейки сладък, не приема в себе си нищо горчиво или отровно; така и християните, каквото и да им се случва - добро или лошо, пребивават благи, както казва Господ: бъдете благи, както и вашият Отец небесен (Лук. 6:36 - слав.). А вредното и оскверняващото човека, е вътре в него: защото от сърцето излизат зли помисли (Мат. 15:19), както казва Господ. Защото това, което е вътре, осквернява човека.

Затова вътре, в душата пълзи и живее духът на лукавството, този разумен двигател, тоест покривалото на тъмнината, старият човек, когото трябва да съблекат всички притичащи се към Бога, за да се облекат в небесния и нов човек, тоест в Христа. Ето защо нищо външно не може да вреди на човека, а само живият и действен, обитаващ в сърцето дух на тъмнината; и всеки трябва да води борба с помислите, за да възсияе в неговото сърце Христос. На Него слава во веки! Амин.

*


P. S. Зацепвате ли за какво иде реч?
Tor
Потребител
Мнения: 116
Регистриран на: вт авг 31, 2010 12:08 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Tor » пет сеп 10, 2010 11:56 am

Аз не зацепих за какво иде реч.
Прекалено много думи.
Кажи ти за какво иде реч - ясно и просто. ( ей така: 1-во,2-ро,3-то..следователно и т.н)
Dante
Потребител
Мнения: 113
Регистриран на: нед май 02, 2010 1:57 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Dante » пет сеп 10, 2010 1:39 pm

Tor,

Виж "сигнално жълтата гнусотия" в "секцията за отпадъци" /написана от мен, Vasquez/:

viewtopic.php?f=27&t=1756&start=180

Според Правилата на Форума ще обидя чувствата на четящите, ако разкрия дяволския маскарад в Православието - именно: "Постинги, целящи да обидят религиозните чувства на участниците (профанни и необосновани квалификации за светото Православие), ще бъдат изтривани." /т. 13/

Никак няма да съм необоснован, нито искам да обиждам някого, като му покажа ИСТИНАТА. Но това тук не е разрешено. Затова мога само да задавам глупави въпроси, пък който схване - добре, който не - здраве да е. :)

P. S. Ако искаш мога да ти отговоря в блога ми.
Tor
Потребител
Мнения: 116
Регистриран на: вт авг 31, 2010 12:08 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Tor » пет сеп 10, 2010 1:50 pm

Данте,
Ама едно е съзнателно да искаш да обидиш някой , друго е да мислиш и анализираш нали така?
Хората не са едни тухли четворки без мисъл и по един калъп.
Колкото хора толкова мнения. Аз не мисля че някой ще те накаже за ясни и точни разсъждения, подкрепени с анализ.
В този форум всеки се мъчи да намери път до Бога или да сподели как е стигнал до Бога.
Естесвенно място за обиди няма.
Но, няма нищо лошо според мен някой да не е съгласен с нещо си, каквото и да е то.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Чехълче » пет сеп 10, 2010 2:30 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Aurelia Felix » пет сеп 10, 2010 2:33 pm

чехълче, не разбра ли, че живеем във времената, когато няма да търпят здравото учение, но ще си натрупат учители според своите страсти.

съветвахме ги достатъчно. остави ги. поне се разбра кой от коя страна е.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Чехълче » пет сеп 10, 2010 2:36 pm

НО АЗ ДЪРЖА НА ПОСОЧКАТА ОТ ПИСАНИЕТО, КОЯТО КАБРАЛ ЩЕ МИ НАПИШЕ. Ставаше въпрос, че ако православни не се молят за теб, нямало да се спасиш и Кабрал каза, че го пишело в Писанието. Та къде ми е посочката?
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот ven4e » пет сеп 10, 2010 2:47 pm

Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Чехълче » пет сеп 10, 2010 2:51 pm

Кабрал не каза опело или Последно причастие, каза "молитви на православни". И посочка имало, искам си я.
Dante
Потребител
Мнения: 113
Регистриран на: нед май 02, 2010 1:57 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Dante » пет сеп 10, 2010 2:58 pm

Tor,

Както виждаш, мисля на глас, но когато някой не може да разбере КАКВО КАЗВАМ и се плъзне по плоскостта на своя ограничен ум, фанатизмът заговаря в него и банът е готов...

На теб вече не ти ли дърпаха ушите да внимаваш какво говориш - например за сексуалното общуване преди брака. Ти си казваш каквото мислиш, но модераторът ти шитка с пръст - тука такъв език не! Това може да го пишеш в някой друг форум, но тук не!!!

По същия начин, когато няма диалог, поради неяснота на написаното от пишещия за четящите, се явява враждевност в тях, която ги тласка не към КОНСТРУКТИВЕН диалог, а към деструкция.

И... "О, чакай, ще ти кажем ние... Еретик такъв!!! Ще ни учи нас на Православие - че ние сме завършили богословие и ако ние не знаем истината, кой ще я знае..."

Пълен провал на теста за смирение, търпение и кротост... Вместо да ме разбият идеологически, проявявайки благоразумие, така че да не смея да си покажа носа от срам във Форума, с голямата гьостерица, наречена гордост, се праскат по главите: шат-шат-шат...
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Са ли митарствата част от Свещеното предание?

Мнениеот Чехълче » пет сеп 10, 2010 3:01 pm


Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост