За богослужебния език в БПЦ

[ioio]

Неодухотворените хора не желаят църковнославянския език, но в същото време са абсолютно неспособни и лишени от дух за да направят достоен и добър превод на новобългарски и да изразят поезията му в дълбочина. Дори и да биха имали желание да го направят, те не биха могли!
Одухотворените хора нямат проблем с възприемането на текста. Те са в състояние да направят превода, но не виждат причина да го правят.

[Vladislav]

[Vladislav]

На каква основа поставяте връзката между одухотвореност и възможност за превод, както и позицията про-български език -> анти-църковнославянски ? Искате да кажете, че вие разбирате всяка една дума на църковнославянски и в същото време не желаете да има преводи? Как преценихте, на базата на отношението към богослужебния език, връзката с духовността на даден човек? Темата не е против даден език, а на кой език българинът заслужава да има служба. Духовните елити, фенове на чужд за масите език, спокойно могат да се оттеглят в манастир, защото отдавна са задминали нивото на обикновените или току-що влизащи в църква миряни и не подобава да се разхождат сред толкова прост народ!

[ioio]

[Vladislav]

[ioio]

[Vladislav]

На мен ми звучи нормално. Може би на старогръцки е още по-красиво, но ако е неразбираемо за хората?
1 Коринтяни 14:17
16. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
17. Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
И така на днешно време казваме "амин" на нещо, което не разбираме, благодарим без някой да се е причастил, пием светена вода, с която по "благочестив" превод "се причастяваме". Изобщо вярата ни върви към една постановка. Но ние трябва да се покланяме с дух и истина, тоест осъзнато. Именно като чух Литургия на български разбрах, че не е важна красотата на пеенето, а как ние преживяваме думите. Ако е само красиво, но неразбираемо, то това е някакво чувство. А византийското пеене е красиво и само с териреми, без някакви определени думи, просто пеенето е наистина красиво. Затова най-важното е да преживяваме думите на службата, да ги разбираме, осъзнаваме и да се поучаваме.

[Vital]

[ioio]

[Vital]

:) Не, ioio,

Нямам нужда да кажа мнението си за Църквата, чрез устата на едно непознато дете, което случайно срещам всеки път в храма.
А и нямаше как да знам, колко малки деца имате предвид.
Изказах мнението си по написаното от Вас само въз основа на личния си и професионален опит с деца.
А моите мисли за Църквата са много и в различни посоки, но уверявам Ви, все още се движат в наситено розовата оптимистично-идеалистична гама, че има много работа за всички, която да се върши.

[Деяна]

[Molecule]

[Деяна]

[Зограф]

Като че ли и тук се стигна до вечната борба за "разумното" /по човешки/, за "логичното" /по човешки/ за "практичното" /по човешки/, за "по лесно разбираемо, по лесно асимилирано, за по рационално усвоимото" също по плътския човешки разум, който винаги търси лекото, а не да полага усилие за духовното. Там където се иска труд без да има "келепир," както е казал бай Ганьо - не го търси българина. По логиката на плъзгане по посока на "най-малкото съпротивление" следващото Евангелие на български за деца трябва да се напише на онази маймунска компютърна латиница на която си пишат съвременните тинейжери, защото тя ще се възприема най-добре....А що се отнася до Литургията, ако търсиме само добра "посещаемост" най-добре ще е Мишо-Шамара да напише един рап вариант,- пък да видите тогава.....

[vira]

Пак ме загризаха съмнения. Дали това не е вече губене на интелект и време? Точно ми се породи надежда, че някой осмисля - и ето го отговора в пространните теми на един "пастир" - три страници цитати: 'Много сме! Силни сме!' Като на митинг.
Дали са много не знам, но че са на ключови позиции, по това спор няма.

Пловдивския митрополит така искал! - 'ми давай, нали Църквата е негова?!

Маса свещеници (които няма сила, която да ме накара да нарека 'отче'!) се заричат публично докато са живи тяхната църква да се превърне в бастион на пустословието, докато опустее съвсем.

Други пък 'изживяват' и понеже са влезели в църквата преди децата ни, няма да ги допуснат вътре, (че да не им заприлича на концерт!), та ги държат настрана с езикова бариера.... нирвана.... свещени крави и прочее ....

В тях е и хляба и ножа. Но не се надявам да ни отчупят и къшей, не доброволно, искам да кажа.
Защото, както се вижда, от обич към ближния и помен няма.
Аз-ът като център на вселената. Егоцентризъм, характерен за петгодишните.