Кога е нарушена тайната?

пространство за срещи и разговор
Bluesky
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: ср авг 19, 2009 11:48 pm

Кога е нарушена тайната?

Мнениеот Bluesky » ср ное 18, 2009 7:02 pm

Здравейте, искам да попитам дали е нарушена тайната на изповедта, при следния случай:
Свещеникът нищо не казва на изповядващия се след като се е изповядал.
След, което изповядващия, каже на трети човек, че нищо не му е казано, но без да казва какво е изповядал като грехове?
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Кога е нарушена тайната?

Мнениеот prokimen » ср ное 18, 2009 8:19 pm

Не разбрах ясно кого по-скоро визира въпросът Ви - свещенослужителя или изповядалия се?

Така или иначе, въпросът Ви за издаване на тайната на изповедта го намирам за важен и съвсем на своето място. Обикновено, тема за разговори се явява границата на тайната на изповедта, която свещеникът не би трябвало да преминава. Никога не съм дочувал опити да се засегне въпроса от другата му страна - освободен ли е изповядващият се от тайната на изповедта и трябва ли да огласява онова, което свещеникът му е казал по време на изповедта?

Нека имаме предвид и този факт, че древната Църква е познавала общата изповед. Дочувам, че на някои места из Русия-та, това може все още да се види. Ако ще е истинска изповед, предпочитам тайната на "4очи". Ако ще е формализъм, приучаващ към изповед или опит на някои свещеници да отприщят покаянието у своите енорияши и да успокоят съвестите си, че са "опростили" в разрешителната молитва неизповядани грехове, тогава би могло да се приеме формализмът на едно изчитане на т.н. "генерална изповед".

Определено смятам, че свещеникът трябва да се пази от словоизлияния, които ще укажат на конкретно лице, разпознато от другите.

Смятам за необходимо изповядващите се да пазят благоприлична мярка в огласяване на свещеническите наставления по време на изповедта. Всяка изповед е индивидуална. Дори двама приятели да изповядат един и същ грях, свещеническото наставление може да бъде различно и сверяването след изповедта би могла да съблазни двамата "приятели", които видимо не ще са загрижени за душеспасението си, а в проверката на свещеника.

Ако някой изповядващ се има обикновението да огласява свещеническите наставления по време на частната му изповед, може да изпадне в изкушението да "изповядва" мними грехове за да колекционира наставления или по-скоро материал за приказни сказания пред другите.
Bluesky
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: ср авг 19, 2009 11:48 pm

Re: Кога е нарушена тайната?

Мнениеот Bluesky » пет ное 20, 2009 5:35 pm

Да, става въпрос за изповядващия се. След като не му е казано нищо като настъвления, той казва, че не му е казано нищо, но никой не знае за изповяданите му грехове. Няма дори предположения.
Аз прочетох една статия в сайта pravoslavie.bg за поведението на изповядващия се, там пише, че не трябва да се казва, но дали нищото също е някакво казване?
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Кога е нарушена тайната?

Мнениеот prokimen » съб ное 21, 2009 1:30 am

Не разбрах ясно ситуацията. Изповядалият се споделя, че свещеникът е изслушал изповедта и не му е казал нито дума като наставление? Да разбирам ли, че изповядалият се е очаквал няколко думи от свещеника? Свещениците имат различна практика. Едни изслушват без да прекъсват изповедта, други казват по някоя дума по време на изповедта. Други не казват нищо от себе си, смятайки, че тяхното задължение е да изслушат и да прочетат т.н. "разрешителна молитва". Други се чувстват задължени да кажат няколко напътствени думи.

Струва ми се, че както и Вие споменавате, не е ясно какво е изповядано. Възможно е свещеникът да не е намерил нещо особено, което да налага напътствие.

Остава изповядващият се да реши дали да избере същия свещеник като свой изповедник или да си търси друг. Изповедта е нещо особено и свръх важно. Ако човек няма избор или не може да намери наблизо друг изповедник, остава да се примири или просто да сподели недоумението си и желанието си да чуе няколко напътствени думи.

Възможно е свещеникът да не е казал нищо не толкова от формализъм, колкото от деликатност да не смути.
Bluesky
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: ср авг 19, 2009 11:48 pm

Re: Кога е нарушена тайната?

Мнениеот Bluesky » съб ное 21, 2009 7:11 pm

Да, но ако нищо не е казано, и трета страна попита изповядващия се какво му е казано и той каже "нищо", тогава това нищо издаване на тайната ли е? Греховете, които са изповядани не се знаят.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Кога е нарушена тайната?

Мнениеот prokimen » съб ное 21, 2009 9:50 pm

zvezdi4kata
Потребител
Мнения: 23
Регистриран на: чет апр 30, 2009 12:40 am

Re: Кога е нарушена тайната?

Мнениеот zvezdi4kata » вт юли 13, 2010 11:56 am

Наистина добре е да се замислим, че не само изповедникът ни е длъжен да запази в пълна тайна това, което сме изповядали и говорили по време на изповед, а и ние, изповядващите се трябва да запазим в тайна това, което ни е казал и посъветвал свещеникът. Изповедта е тайнство и е нужно да се отнесем с нужната сериозност и отговорност към нея, заедно с всичко останало.Съвсем наскоро моя приятелка споделила с друг свещеник какво и е казал нейният изповедник по един неин проблем. Свещеникът осъдил доста остро това, което я е посъветвал нейният духовен отец, неговите наставления достигнали до владиката (той и същият този свещеник са близки приятели) и накрая се стигнало до сериозна санкция за отеца на приятелката ми.
Не се наемам да определя кой е крив и кой е прав в тази ситуация, но считам, че сме задължени да пазим тайната на изповедта, а и даже сме морално задължени да внимаваме пред кого и какво откриваме от думите и съветите на изповедника ни, за да не предизвикаме деликатни, неприятни и дори несправедливи ситуации. Все пак изповедникът е човек, който ни мисли единствено доброто, който много ни помага да вървим по пътя на Христа, моли се за нас и ни обгрижва духовно според силите си. Даже понякога да не сме съгласни с това, което ни е посъветвал, правилно ли е и от християнска, и от морална гледна точка да го разгласяваме на други? Не е ли по-добре да поговорим открито с него, да му споделим трудностите и съмненията си, никой отец няма да подмине това без разбиране и без да направи според силите си това, което е добре за нас. Изборът на духовен отец, нашата изповед и разговор с него и неговите грижи и съвети са много лични и важни неща за всеки от нас и е коректно да подхождаме с внимание, когато откриваме нещо от тях пред трето лице, и да не забравяме, че единствената мисъл и цел на изповедника ни е да ни помага духовно.
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Кога е нарушена тайната?

Мнениеот m.muladzhikova » вт юли 13, 2010 2:08 pm

Цитат от Блускай:
Да, но ако нищо не е казано, и трета страна попита изповядващия се какво му е казано и той каже "нищо", тогава това нищо издаване на тайната ли е? Греховете, които са изповядани не се знаят.

Връзката, която се гради между изповедник и изповядващ се е свята и не влиза в работата на никакви трети или пети лица. Не е редно да се любопитства от никой външен - какво човек е изповядал на свещеника си, или какво свещеника е казал на изповядващия се. Не виждам защо това "трето" лице в описания случай, е любопитствало какво са си казали свещеника и изповядващият му се. Нито дете, нито съпруг/а имат право на това дори да се изповядват при един и същи изповедник. С всеки от тях / при положение, че се изповядват при един и същи свещеник / свещеника работи индивидуално за спасение на душата му - и ако нещо е полезно като напътствие за съпругата например, не означава, че ще е също толкова спасително и полезно за детето, или съпруга и пр. - независимо, че те са членове на едно и също семейство. Порочната практика с опити да се въздейства на свещениците, за да се изкопчи какво точно са споделили миряните с тях на изповед - е позорна и долна. Ревността не е причина съпруга да тормози свещеника да каже какво съпругата е споделила на изповед, или да тормози съпругата какво е казала на свещеника.

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост