Чуйте една истинска проповед от един убедителен проповедник :!:
http://www.youtube.com/watch?v=8jke2UC1 ... re=related :thumbup:
Как трябва да се проповядва
Re: Как трябва да се проповядва
Това не е проповед. Папагалстване е ("проповед" върху текст от Евангелието според Матей, пък детето разгърнало книжката на последната страница). Вероятно детето е било свидетел (нееднократно) на подобно проповядване и сега с помощта на забележителната си памет възпроизвежда най-добре заучената проповед. Но бащата е за бой. Вместо да сгъне лък, да издялка стрели и да пусне дето си, заедно с кривогледото му братче на вън, да пострелят по гълъбите, той го изправил пред камерата, за да се фука после пред такива като нас.
Re: Как трябва да се проповядва
Малкият е невероятен сладур! :thumbup:
Уж чета всички постинги из форума, къде целите, къде по диагонал, но не знам, как съм изтървал точно този. :eh:
Асенов, мрънкалнико ниедни :D, ти деца имаш ли? Я ни пусни едно клипче с тях, да видим до къде си го докарал с възвишеното им богословско възпитание. :)
Ясно, нямаш деца. Можеш да не ми отговаряш.
Уж чета всички постинги из форума, къде целите, къде по диагонал, но не знам, как съм изтървал точно този. :eh:
Асенов, мрънкалнико ниедни :D, ти деца имаш ли? Я ни пусни едно клипче с тях, да видим до къде си го докарал с възвишеното им богословско възпитание. :)
Вместо да сгъне лък, да издялка стрели и да пусне дето си, заедно с кривогледото му братче на вън...
Ясно, нямаш деца. Можеш да не ми отговаряш.
Re: Как трябва да се проповядва
Аз на възрастта на детето точно с това се занимавах - играех си с един лък около селската река.
Радославе, на децата не им е необходимо чак толкова възвишено богословско образование. Необходими са им игри.
Христос на колко години излиза на проповед, Радославе? Щеше ли да направи по-голям фурор, ако беше тръгнал да храни човеци чудодейно и да възкресява мъртъвци на шест годинки, да речем?
Радославе, на децата не им е необходимо чак толкова възвишено богословско образование. Необходими са им игри.
Христос на колко години излиза на проповед, Радославе? Щеше ли да направи по-голям фурор, ако беше тръгнал да храни човеци чудодейно и да възкресява мъртъвци на шест годинки, да речем?
Re: Как трябва да се проповядва
Асенов, аз не напразно те питах, дали имаш деца. Просто едно и също клипче го гледаме под различен ъгъл.
За домашно да гледаш „Кой е по-по-най“ по бТВ, Събота от 08:30 ч. Ако си запланувал да присъстваш на Литургия по това време, по-добре я отложи за Неделя, за сметка на предаването. :wink:
Като цяло твоите постинги ги чета с интерес и именно заради това не мога да прескоча тази простотия. Направо ме изуми с това си изказване! ::o
Посипи си публично главата с пепел или усилвай повече поста и покаянието. :wink:
За домашно да гледаш „Кой е по-по-най“ по бТВ, Събота от 08:30 ч. Ако си запланувал да присъстваш на Литургия по това време, по-добре я отложи за Неделя, за сметка на предаването. :wink:
Вместо да сгъне лък, да издялка стрели и да пусне дето си, заедно с кривогледото му братче на вън...
Като цяло твоите постинги ги чета с интерес и именно заради това не мога да прескоча тази простотия. Направо ме изуми с това си изказване! ::o
Посипи си публично главата с пепел или усилвай повече поста и покаянието. :wink:
-
Гост
Re: Как трябва да се проповядва
Ако свещеникът проповядва едно а върши друго - Господ да му е на помощ!
Re: Как трябва да се проповядва
Радослав написа:Асенов,
Като цяло твоите постинги ги чета с интерес и именно заради това не мога да прескоча тази простотия. Направо ме изуми с това си изказване! ::o
Посипи си публично главата с пепел или усилвай повече поста и покаянието. :wink:
Ваше Боголюбие,
Ценя Ви като грамотен човек, благочестив християнин и добросъвестен модератор. Нямам никакви съмнения. че сте и добър родител. Аз нямам деца, но известно време съм носил на плещите си една руска енория с много деца. От прескромния ми опит ще кажа, че напълно съм съгласен с казаното от Асенов:
Радославе, на децата не им е необходимо чак толкова възвишено богословско образование. Необходими са им игри.
Умилително е да видим деца укрепващи във вярата, но ако децата не изживеят пълноценно детския си период, те ще бъдат незрели в по-късния си живот и вярата може да ги разслаби душевно, отколкото да ги укрепи. Вярата я ползваме твърде често като наркотично средство, а в нея се съзрява като с възрастта.
Всякога съм подчертавал, че ако някой човек на зряла възраст има необясними проблеми, трябва да се търси коренът в детството.
Клипчето е умилително, но най-вероятно е това дете да охладнее във вярата когато стане на възраст. Поне моите наблюдения са такива и затова всякога съм смятал, че духовната работа с децата е най-отговорната и се изисква свръх благоразумие.
Re: Как трябва да се проповядва
prokimen написа:........................................................
Добри думи, мъдри и добри!
Re: Как трябва да се проповядва
Здравейте, Прокимен!
Съгласен съм с всичко, което сте написал, най-малкото защото го знам от опит.
Изказването ми беше провокирано не толкова от смисъла на написаното от Асенов, колкото от начина, по който се е изразил.
Съгласен съм с всичко, което сте написал, най-малкото защото го знам от опит.
Изказването ми беше провокирано не толкова от смисъла на написаното от Асенов, колкото от начина, по който се е изразил.
Re: Как трябва да се проповядва
Как трябва да се проповядва?
Може и така: За смирението
Игумения Арсения (Себрякова). Жизнеописание. Письма к П.А. Брянчанинову и другим лицам
Начало и.... край на текста:
Смирението е единственото състояние на духа, чрез което в човека влизат всички духовни дарования. То е вратата, която отваря сърцето и го прави способно на духовни усещания. Смирението дава на сърцето ненарушим покой, на ума – мир, на помислите – немечтателност. Смирението е сила, която обхваща сърцето и го прави чуждо на всичко земно, дава му разбиране за онова усещане за вечен живот, което не може да поникне в сърцето на плътския човек.
Смирението дава на ума първоначалната чистота. Той започва ясно да вижда във всичко разликата между добро и зло, а вътре в себе си дава име на всяко свое душевно състояние и движение, както първозданният Адам дал имена на животните по свойствата, които забелязвал у тях.
.......
Светилникът, с който девите могат да срещнат Жениха, е Светият Дух, Който освещава душата, като обитава в нея, очиства я, уподобява я на Христа и оформя всички душевни свойства по Великия Първообраз. Такава душа Христос признава за Своя невеста и в нея вижда Свое подобие.
Ако тя не е осветена от този светилник - Светия Дух, то тя цялата е в тъмнина и в тази тъмнина се вселява Божият враг, който изпълва душата с всякакви страсти и я уподобява на себе си. Такава душа Христос не признава за Своя и я лишава от общение със Себе Си. За да не угасне светилникът трябва постоянно да го пълним с елей, а елеят е постоянната молитва, без която светилникът не може да свети.
Може и така: За смирението
Игумения Арсения (Себрякова). Жизнеописание. Письма к П.А. Брянчанинову и другим лицам
Начало и.... край на текста:
Смирението е единственото състояние на духа, чрез което в човека влизат всички духовни дарования. То е вратата, която отваря сърцето и го прави способно на духовни усещания. Смирението дава на сърцето ненарушим покой, на ума – мир, на помислите – немечтателност. Смирението е сила, която обхваща сърцето и го прави чуждо на всичко земно, дава му разбиране за онова усещане за вечен живот, което не може да поникне в сърцето на плътския човек.
Смирението дава на ума първоначалната чистота. Той започва ясно да вижда във всичко разликата между добро и зло, а вътре в себе си дава име на всяко свое душевно състояние и движение, както първозданният Адам дал имена на животните по свойствата, които забелязвал у тях.
.......
Светилникът, с който девите могат да срещнат Жениха, е Светият Дух, Който освещава душата, като обитава в нея, очиства я, уподобява я на Христа и оформя всички душевни свойства по Великия Първообраз. Такава душа Христос признава за Своя невеста и в нея вижда Свое подобие.
Ако тя не е осветена от този светилник - Светия Дух, то тя цялата е в тъмнина и в тази тъмнина се вселява Божият враг, който изпълва душата с всякакви страсти и я уподобява на себе си. Такава душа Христос не признава за Своя и я лишава от общение със Себе Си. За да не угасне светилникът трябва постоянно да го пълним с елей, а елеят е постоянната молитва, без която светилникът не може да свети.
Re: Как трябва да се проповядва
Свети Йоан Златоуст за земната слава
Защо размисляш за своите добродетел и ги разказваш на хората? Не знаеш ли, че хвалейки себе си, няма да те похвали Бог?
Нищо, наистина нищо не изкушава така хората към престъпване на закона и безразсъдство, както желанието за хорска слава.
Човекът, увлечен в гонитба за слава е неспособен на нищо благородно и възвишено. Той при всички случаи се превръща в низък, лишен от чест, срамотен, нищожен.
Как да избегнем гонитбата за слава? Като мислим за Небесната слава, за Небесните богатства, за вечният живот.
Избягвайте този страшен звяр - земната слава - славата сред човеците! Този звяр показва отровата си във всичко - в разкошната наредба на дома ни, в разкошните дрехи, в богатата трапеза....Искаш ли слава вечна? Подай милостиня на нуждаещият се.
Възлюби Божията слава. Тогава ще видиш, колко нетрайна и лъжовна е земната!
Всички други страсти, със възрастта изчезват, а любовта към славата, кара нещастника да иска да го заровят, със всичките му богатства, да завлече имането си в гроба, да харчат наследниците за паметници.
Страстта към земната слава е своего рода безумие и е много по-жестоко от бесовщината или психичната болест. Последното, дори е простително, но първото няма оправдание. Там самата душа е болна, повредена и разсъжденията на такава душа са погибелни.
Робът на земната слава не може да бъде син Божий!
Освободи се от славата човешка и от душата ти ще паднат окови и ще литнеш към Небето!
Защо размисляш за своите добродетел и ги разказваш на хората? Не знаеш ли, че хвалейки себе си, няма да те похвали Бог?
Нищо, наистина нищо не изкушава така хората към престъпване на закона и безразсъдство, както желанието за хорска слава.
Човекът, увлечен в гонитба за слава е неспособен на нищо благородно и възвишено. Той при всички случаи се превръща в низък, лишен от чест, срамотен, нищожен.
Как да избегнем гонитбата за слава? Като мислим за Небесната слава, за Небесните богатства, за вечният живот.
Избягвайте този страшен звяр - земната слава - славата сред човеците! Този звяр показва отровата си във всичко - в разкошната наредба на дома ни, в разкошните дрехи, в богатата трапеза....Искаш ли слава вечна? Подай милостиня на нуждаещият се.
Възлюби Божията слава. Тогава ще видиш, колко нетрайна и лъжовна е земната!
Всички други страсти, със възрастта изчезват, а любовта към славата, кара нещастника да иска да го заровят, със всичките му богатства, да завлече имането си в гроба, да харчат наследниците за паметници.
Страстта към земната слава е своего рода безумие и е много по-жестоко от бесовщината или психичната болест. Последното, дори е простително, но първото няма оправдание. Там самата душа е болна, повредена и разсъжденията на такава душа са погибелни.
Робът на земната слава не може да бъде син Божий!
Освободи се от славата човешка и от душата ти ще паднат окови и ще литнеш към Небето!
Re: Как трябва да се проповядва
Свети Игнатий Брянчанинов за падналите ангели
Нашата борба не е със плът и кръв а със духовете на злобата. Борбата, разбира се е много тежка - на живот и смърт. Борим се за вечен живот, не се ли борим - отиваме във вечната смърт. Зли са нашите врагове - бесовете, но държим ли се за Бога, нищо не може да ни повреди.
Злобните духове, някога са били мили и прекрасни ангел Божии. Създадени от Бога, надарени с много дарби и красота. Но развалили се те - решили, че цялото им великолепие е тяхна собствена заслуга. Че те заслужават поклонение, а не Бог. Възгордели се те и тръгнали на бунт против Всемогъщия.
Населяват те, сега земята и въздуха на земната повърхност. Не са хвърлени още в ада, който е в недрата на земята.
Много ангели са тръгнали против Бога, твърде много...Една трета от цялото Небесно войнство! Имало е и сред тях големи в длъжност, надарени със способности!
И колкото добри и мили са ангелите Божии, толкова отчаяно-озлобени са демоните.
Но дори и да мъчат човеците, пак милостта Господна, не им разрешава да издевателствуват над нас колкото си искат!
В замяна на падналите ангели, Бог сътворил човека и го населил в рая - най-ниското небе. Там досега живял падналият ангел. Видял нечестивеца, че рая има нов заселник - чист, незлоблив, обичан от Бога. Изпълнил се със гняв и злоба.
Изкусил човека да престъпи Божията воля. Заразил се човека с демонското в себе си. А дявола - окончателно загубил благоволението на Твореца. Бог приготвил за него геената огнена!
Демона може да мисли само за земното! Демона не може да вдигне душата си към Бога. Неспособен е да копнее за Бога, не може да копнее за любов и верност към Бога.
Но демоните са станали зли съзнателно, по свое желание.
Човека не е разбрал до край, какво прави. Подлъган е бил. Затова и човека не е зъл, като демоните. Той вдига душевния си поглед към Бога, плаче и тъгува за Бога!
Много рядко, човека върши зло, защото го иска. По-често, злото е покрито със някаква благовидна покривка и човека се подлъгва. И се подлъгва, защото в ума му е паднал мрак и не може да разпознае злото.
Бог дари на хората Спасител.
Демона може само да се влачи по земята и да робува на земното. С люта ярост, той мами човека, да прави същото като него. И човека, не умеейки, да разбира, това зло, започва да се кланя на земното. Заради повреденият си ум, човека смесва вечното и земното. Той възприема този кратък живот, като вечност и се стреми да се устрои именно тук, на земята.
Дяволът напада, както змията, откъм земята. Нали му е казано, че ще се влачи по земята? Напада със земни грижи и земни наслади. Ако някой се издигне към Небето, дявола не може дълго да го гони. Той няма крака.
Обича да се крие в земните тръни. А тръните - това са богатството, насладите, земната слава, страхът за утрешният ден. Отсечи тези тръни, отсечи, не бой се! И дяволът ще избяга.
Имаме и Божието име и кръстното знамение - от тях бяга дявола.
За блудните помисли, Свети Макарий Велики е съветвал - пост до вечерта, учене наизуст стихове от Новия Завет, Псалмите и издигане на мислите към Бога.
За да се угоди на Бога, Светите старци са съветвали да напуснем света и всичко тварно и да мислим за Твореца.
Понякога в манастирите кипи голям земеделски труд, който пресушава душата на монаха. Неговите мисли и душа са заети с постоянното обгрижване на растенията, на такава душа не може да има постоянна молитва.
Светите Макарий и Антоний са се занимавали с най-просто ръкоделие - правене на кошници. Такава проста дейност не превзема ума и човек може да се моли.
Падналият дух поробва душата на монаха, когато го кара да се занимава със красивият вид на килиите, със художествени занаяти, със гледане на цветя, със вниманието към постната храна, към разните сухари, гъби и грах...
На подвижника - съсипва подвизите, като му внушава голямо самомнение и презрение над останалите.
На други внушава да се грижат само за веществената част от църковните обряди. При кръщенето на дете например - трапезите, козунаците и яйцата по Великден, ястията на Бъдни вечер...
Трябва да може да се вижда дявола, за да се бяга от него. Преподобният Макарий Велики, видял, как дявола отива в манастира и носи съдове със смущения за монасите. Това били греховните помисли. Те били много разнообразни и дявола непрестанно предлагал ту едни, ту други. Тогава преподобният се срещнал с жертвата на тези помисли и го научил да вижда демона, поне с ума си. Така го отървал от греха.
Друг подвижник, видял ясно в църквата, малки черни същества, които затваряли очите на монасите или ги карали да се прозяват.
Друг подвижник е казал, че много от бесовете са подобни, на отровните газове. Също, както отровният газ, влиза в човека, свързва се с кръвта, повлиява на мозъка, така и беса, може да влезе невидимо в човека, да го разпали с плътски страсти и всякакви грехове.
Дяволът умее да ни говори, само, че го прави толкова лукаво, че ни внушава, че ние сами сме си виновни и от нас самите произтича това зло. Те винаги са облечени, като овчици, но отвътре са вълци. Те ни навяват печал. Или искат преклонение. Или всяват страх. Или създават внезапна ярост в човека.
Злобните духове, някога са били мили и прекрасни ангел Божии. Създадени от Бога, надарени с много дарби и красота. Но развалили се те - решили, че цялото им великолепие е тяхна собствена заслуга. Че те заслужават поклонение, а не Бог. Възгордели се те и тръгнали на бунт против Всемогъщия.
Населяват те, сега земята и въздуха на земната повърхност. Не са хвърлени още в ада, който е в недрата на земята.
Много ангели са тръгнали против Бога, твърде много...Една трета от цялото Небесно войнство! Имало е и сред тях големи в длъжност, надарени със способности!
И колкото добри и мили са ангелите Божии, толкова отчаяно-озлобени са демоните.
Но дори и да мъчат човеците, пак милостта Господна, не им разрешава да издевателствуват над нас колкото си искат!
В замяна на падналите ангели, Бог сътворил човека и го населил в рая - най-ниското небе. Там досега живял падналият ангел. Видял нечестивеца, че рая има нов заселник - чист, незлоблив, обичан от Бога. Изпълнил се със гняв и злоба.
Изкусил човека да престъпи Божията воля. Заразил се човека с демонското в себе си. А дявола - окончателно загубил благоволението на Твореца. Бог приготвил за него геената огнена!
Демона може да мисли само за земното! Демона не може да вдигне душата си към Бога. Неспособен е да копнее за Бога, не може да копнее за любов и верност към Бога.
Но демоните са станали зли съзнателно, по свое желание.
Човека не е разбрал до край, какво прави. Подлъган е бил. Затова и човека не е зъл, като демоните. Той вдига душевния си поглед към Бога, плаче и тъгува за Бога!
Много рядко, човека върши зло, защото го иска. По-често, злото е покрито със някаква благовидна покривка и човека се подлъгва. И се подлъгва, защото в ума му е паднал мрак и не може да разпознае злото.
Бог дари на хората Спасител.
Демона може само да се влачи по земята и да робува на земното. С люта ярост, той мами човека, да прави същото като него. И човека, не умеейки, да разбира, това зло, започва да се кланя на земното. Заради повреденият си ум, човека смесва вечното и земното. Той възприема този кратък живот, като вечност и се стреми да се устрои именно тук, на земята.
Дяволът напада, както змията, откъм земята. Нали му е казано, че ще се влачи по земята? Напада със земни грижи и земни наслади. Ако някой се издигне към Небето, дявола не може дълго да го гони. Той няма крака.
Обича да се крие в земните тръни. А тръните - това са богатството, насладите, земната слава, страхът за утрешният ден. Отсечи тези тръни, отсечи, не бой се! И дяволът ще избяга.
Имаме и Божието име и кръстното знамение - от тях бяга дявола.
За блудните помисли, Свети Макарий Велики е съветвал - пост до вечерта, учене наизуст стихове от Новия Завет, Псалмите и издигане на мислите към Бога.
За да се угоди на Бога, Светите старци са съветвали да напуснем света и всичко тварно и да мислим за Твореца.
Понякога в манастирите кипи голям земеделски труд, който пресушава душата на монаха. Неговите мисли и душа са заети с постоянното обгрижване на растенията, на такава душа не може да има постоянна молитва.
Светите Макарий и Антоний са се занимавали с най-просто ръкоделие - правене на кошници. Такава проста дейност не превзема ума и човек може да се моли.
Падналият дух поробва душата на монаха, когато го кара да се занимава със красивият вид на килиите, със художествени занаяти, със гледане на цветя, със вниманието към постната храна, към разните сухари, гъби и грах...
На подвижника - съсипва подвизите, като му внушава голямо самомнение и презрение над останалите.
На други внушава да се грижат само за веществената част от църковните обряди. При кръщенето на дете например - трапезите, козунаците и яйцата по Великден, ястията на Бъдни вечер...
Трябва да може да се вижда дявола, за да се бяга от него. Преподобният Макарий Велики, видял, как дявола отива в манастира и носи съдове със смущения за монасите. Това били греховните помисли. Те били много разнообразни и дявола непрестанно предлагал ту едни, ту други. Тогава преподобният се срещнал с жертвата на тези помисли и го научил да вижда демона, поне с ума си. Така го отървал от греха.
Друг подвижник, видял ясно в църквата, малки черни същества, които затваряли очите на монасите или ги карали да се прозяват.
Друг подвижник е казал, че много от бесовете са подобни, на отровните газове. Също, както отровният газ, влиза в човека, свързва се с кръвта, повлиява на мозъка, така и беса, може да влезе невидимо в човека, да го разпали с плътски страсти и всякакви грехове.
Дяволът умее да ни говори, само, че го прави толкова лукаво, че ни внушава, че ние сами сме си виновни и от нас самите произтича това зло. Те винаги са облечени, като овчици, но отвътре са вълци. Те ни навяват печал. Или искат преклонение. Или всяват страх. Или създават внезапна ярост в човека.
Re: Как трябва да се проповядва
Преподобният Антоний Велики:
Две неща Бог мрази много. Омразата и завистта. Никой от вас да не смее да казва: Аз надвих над брата си и няма да го пощадя. Това е глупост бесовска. Човек, който може да каже това е предал душата си на смъртта. Такъв да знае, че участта му е във вечният огън, в червеят незаспиващ и във скърцането със зъби.
Авва Исая:
Трябва да мразим дявола, за да се очисти душата ни и да стане свята. Но болният от грехове човек, мрази ближният си. Тази ненавист унищожава наградата ни.
Свети Василий Велики:
Целта на омразата е да унищожи щастието на човека. Да накара хората да се надпреварват за земни блага и да бъдат жалки.
Човек, имащ омраза, храни в себе си дявол!!!
Свети Ефрем Сирин:
Омраза на привидно благочестив човек е като горчива вода във златна чаша. Сложи в тази чаша дървото на живота - Христос и тя ще стане сладка.
Нуждаем се от сълзи, за да се освободим от омразата и всякакви осквернения на дявола.
Който ненавижда ближния - жив е умрял.
Омразата не може да търпи здраво разсъждение и поучение. Напротив, бърза по пътя на греха и гибелта. Такива хора са деца на сатаната.
Старецът Евагрий:
Ненавистта към демоните е приятна Богу и нас самите облагородява. Ние сами не можем да се научим на това, но Бог може. Защото те са постоянно заети да ни залъгват.
Свети Йоан Златоуст:
Такава си е омразата, тя не може благодушно да търпи щастието на другите. Благоденствието на другият, го приема, като лично нещастие, припада, виждайки добрият живот на хората.
Няма да мразим никого, за да се умили Бог към нас и да ни опрости греховете. Даже и десет хиляди гряха да имаме, Бог ще ни ги прости.
Лошо е да мразим. Но още по-лошо е да мразим, човека който ни обича.
Когато търпим омраза, заради Христа в нас, то тогава Бог става наш длъжник и ни приготвя награда.
Две неща Бог мрази много. Омразата и завистта. Никой от вас да не смее да казва: Аз надвих над брата си и няма да го пощадя. Това е глупост бесовска. Човек, който може да каже това е предал душата си на смъртта. Такъв да знае, че участта му е във вечният огън, в червеят незаспиващ и във скърцането със зъби.
Авва Исая:
Трябва да мразим дявола, за да се очисти душата ни и да стане свята. Но болният от грехове човек, мрази ближният си. Тази ненавист унищожава наградата ни.
Свети Василий Велики:
Целта на омразата е да унищожи щастието на човека. Да накара хората да се надпреварват за земни блага и да бъдат жалки.
Човек, имащ омраза, храни в себе си дявол!!!
Свети Ефрем Сирин:
Омраза на привидно благочестив човек е като горчива вода във златна чаша. Сложи в тази чаша дървото на живота - Христос и тя ще стане сладка.
Нуждаем се от сълзи, за да се освободим от омразата и всякакви осквернения на дявола.
Който ненавижда ближния - жив е умрял.
Омразата не може да търпи здраво разсъждение и поучение. Напротив, бърза по пътя на греха и гибелта. Такива хора са деца на сатаната.
Старецът Евагрий:
Ненавистта към демоните е приятна Богу и нас самите облагородява. Ние сами не можем да се научим на това, но Бог може. Защото те са постоянно заети да ни залъгват.
Свети Йоан Златоуст:
Такава си е омразата, тя не може благодушно да търпи щастието на другите. Благоденствието на другият, го приема, като лично нещастие, припада, виждайки добрият живот на хората.
Няма да мразим никого, за да се умили Бог към нас и да ни опрости греховете. Даже и десет хиляди гряха да имаме, Бог ще ни ги прости.
Лошо е да мразим. Но още по-лошо е да мразим, човека който ни обича.
Когато търпим омраза, заради Христа в нас, то тогава Бог става наш длъжник и ни приготвя награда.
Re: Как трябва да се проповядва
Свети Йоан Златоуст
Бедата на нашето време, е че някои наричат щастливци, хората живеещи в нечестие. А за такива хора, трябва да се тъгува и плаче, а не да се дават за пример.
Бедата на нашето време, е че някои наричат щастливци, хората живеещи в нечестие. А за такива хора, трябва да се тъгува и плаче, а не да се дават за пример.
Re: Как трябва да се проповядва
Свети Антоний Велики
Ако обичаш мирният живот, не ходи сред групата на суетливите и вечно загрижените за земни дела. Даже и ако случайно попаднеш сред тях, не се оставяй да те въвлекат в техният път.
Авва Исая
Слепец е такъв човек, който цялата си надежда възлага на земното.
Който презира този земен свят, той е усвоил вечните блага.
Ако намразиш този временен свят, Божията благост ще те надари със всички дарове.
Наистина! Голяма буря бушува в морето на този земен свят! Трудете се в Божиите дела и викайте към Бога, за да не ви погълне това море.
Свети Ефрем Сирин:
Помни, че този временен живот е само горчилка, сълзи, трудове, молитва, укори, злословия, ленност, болести, старост, грях и смърт и няма да възлюбиш този свят.
Не се шегувай с невежия, не говори за никого, избягвай земните пирове, за да не боледуваш към края на живота си.
Ако през младостта си, пазиш Бога в душата си, на старини ще си като светило за монасите.
Не се изкушавай, не се съревновавай с хората от този свят, защото те нямат в себе си Бога. Кое е по-добре - три дена да ядеш и да пиеш на гощавка, да се утешаваш със земна утеха и да отидеш в ада или да потърпиш мъки и да идеш в рая?
Виждал съм такова нещо. За дребна вещ, човека пролива кръв. После, става така, че обеднява и оголява и умира, жалък и гол, без да е взел нищо, отива в земята! О, колко е лъжовен този живот! Как се подиграва той със хората! Помисли си, моля те - какво притежава човек в този живот? Труд, скръб, мъка, зловоние, безкрайни грижи, няма правда, желание да притежават, лъжа, грабежи с убийства, горчилки, недоброжелатели, робство, разорения, вдовици, сираци, бездетност, горчиви укори, клевети, опозоряване на човека, жални стонове, воюване, омраза, завист, убийства, старост, болест и смърт.
Огради двора си с тръни, за да не влезе дявола. Оградата от тръни - това е поста и молитвата. А вътре в двора - вземи Новият завет и чети!
Кутрето е подобно на малкото дете, безименния пръст - на глупавото детство, средният пръст е подобен на гордият и надменен юноша, показалеца е като съвършенният мъж, а палеца е като приведеният старец. Ето ти - цял един живот! Дори и това, невинаги ни се дава, но Бог, по своята воля, може да съкрати дните ни, на някой от тези етапи!
Запази душата си, като бистра вода в глинен съд! Не я изливай на земното, за да не се замърси! Не се замърсявай с гняв и омраза! Не ограбвай никого, не пази в сърцето си обида. Не ставай развратен. Иначе душата ти, ще стане, като кална вода и ще я погълне земята.
Ако обичаш мирният живот, не ходи сред групата на суетливите и вечно загрижените за земни дела. Даже и ако случайно попаднеш сред тях, не се оставяй да те въвлекат в техният път.
Авва Исая
Слепец е такъв човек, който цялата си надежда възлага на земното.
Който презира този земен свят, той е усвоил вечните блага.
Ако намразиш този временен свят, Божията благост ще те надари със всички дарове.
Наистина! Голяма буря бушува в морето на този земен свят! Трудете се в Божиите дела и викайте към Бога, за да не ви погълне това море.
Свети Ефрем Сирин:
Помни, че този временен живот е само горчилка, сълзи, трудове, молитва, укори, злословия, ленност, болести, старост, грях и смърт и няма да възлюбиш този свят.
Не се шегувай с невежия, не говори за никого, избягвай земните пирове, за да не боледуваш към края на живота си.
Ако през младостта си, пазиш Бога в душата си, на старини ще си като светило за монасите.
Не се изкушавай, не се съревновавай с хората от този свят, защото те нямат в себе си Бога. Кое е по-добре - три дена да ядеш и да пиеш на гощавка, да се утешаваш със земна утеха и да отидеш в ада или да потърпиш мъки и да идеш в рая?
Виждал съм такова нещо. За дребна вещ, човека пролива кръв. После, става така, че обеднява и оголява и умира, жалък и гол, без да е взел нищо, отива в земята! О, колко е лъжовен този живот! Как се подиграва той със хората! Помисли си, моля те - какво притежава човек в този живот? Труд, скръб, мъка, зловоние, безкрайни грижи, няма правда, желание да притежават, лъжа, грабежи с убийства, горчилки, недоброжелатели, робство, разорения, вдовици, сираци, бездетност, горчиви укори, клевети, опозоряване на човека, жални стонове, воюване, омраза, завист, убийства, старост, болест и смърт.
Огради двора си с тръни, за да не влезе дявола. Оградата от тръни - това е поста и молитвата. А вътре в двора - вземи Новият завет и чети!
Кутрето е подобно на малкото дете, безименния пръст - на глупавото детство, средният пръст е подобен на гордият и надменен юноша, показалеца е като съвършенният мъж, а палеца е като приведеният старец. Ето ти - цял един живот! Дори и това, невинаги ни се дава, но Бог, по своята воля, може да съкрати дните ни, на някой от тези етапи!
Запази душата си, като бистра вода в глинен съд! Не я изливай на земното, за да не се замърси! Не се замърсявай с гняв и омраза! Не ограбвай никого, не пази в сърцето си обида. Не ставай развратен. Иначе душата ти, ще стане, като кална вода и ще я погълне земята.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост