НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

пространство за срещи и разговор
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот anima » пон май 21, 2012 7:52 am

Здравейте!
Пиша в този раздел, защото се надявам на съвети предимно от духовници.
Вчера беше моята първа изповед. Случи се след вчерашната литургия. Съпругът ми ме чакаше с детето и когато излязох ми каза, че са изминали 3 часа. Аз не бях усетила времето при изповедта и последвалия разговор със свещеника. Излязох с усмивка след като започнах със сълзи. Съпругът ми много се радваше за мен, защото знаеше от колко време отлагам това събитие, колко се измъчваше душата ми, как страдах. Когато се прибрахме вкъщи започнаха и двамата да ни болят главите, аз се усещах като болна, обзе ме сънливост, отпуснатост, не можех да мисля, съзнанието ми сякаш се замъгли, бях страшно безпомощна. Опитах се да обясня това на съпруга си, с когото обикновено споделям всичко, но той беше в състояние като моето и само повтаряше "вероятно е от времето". Не бях в състояние да обърна внимание на децата или да свърша някаква работа. Опитвах се да се преборя с това си състояние Събрахме се всички и започнах да чета от Евангелието, понеже с мъжа ми бяхме решили да наложим такава традиция вкъщи-в неделя след литургия да четем по няколко глави от Новия завет. Докато четях, ужасно ме заболя глава и езикът ми започна да завалва думите като пиян човек, продължавах да чета, въпреки, че това ме изтощаваше и ми струваше големи усилия. После се опитах да се моля, но не се справих добре, просто си легнах, нямаща никакви сили в себе си. В душата ми имаше смут, но без никакви ясни мисли, бях като упоена. Направих последно усилие и заговорих отново със съпруга си. Казах му, че се боя, че изповедта ми може би не е била угодна на Бога, в противен случай, щях да чувствам лекота и в душата ми щеше да бъде светло и подредено. След този разговор сякаш се пооправихме и двамата, той изведе малкия навън, а аз започнах да готвя. Вечерта обаче със съпруга ми нещата се влошиха и той просто се тръшна на леглото, без сили и обясни, че му се повръща. Трябваше да нахраня малкия и да го приспя, че вече беше много кисел, и не можех да обърна внимание на мъжа си, но пратих големия ни син с молитвеник и Библия да чете на татко си. Когато малкото човече заспа, отидох да се погрижа и за таткото, исках да му помогна да стане и да си легне в нашето легло. Мъжът ми каза, че се чувства по-добре. Той заспа, а аз продължих да чета молитви и после псалми. Днес сутринта съпругът ми се събуди напълно добре с готовност да отиде на работа, а аз си спомних за вчерашния ден, за изповедта ми и ми стана мрачно и подтиснато. Мисля, че не бих могла да се причастя при това положение. Опитвам се, ровя в себе си, изпитвам съвестта си, зае да разбера защо се случи така с мен.
Моля ви, помогнете ми!
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот Aurelia Felix » пон май 21, 2012 3:16 pm

Здравей, от това, което прочетох смятам, че е най-банална дяволска атака. Целта му е, най-вероятно, да ти втълпи, че в крайна сметка не можеш и да се изповядаш "като хората" и е наполовина успял, щом вече мислиш, че не можеш да се причастиш.
Бог е приел изповедта ти, ако е била искрена. Затова съветът ми е - забрави за атаката. Ако се опита да се върне, ти още повече дерзай за Причастието. Дяволът се страхува като луд от Кръвта Христова :))
sanata
Потребител
Мнения: 194
Регистриран на: пет ное 21, 2008 10:26 am

Re: НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот sanata » пон май 21, 2012 3:18 pm

Помислите, че изповедта не ти е била както трябва са от лукавия, не им обръщай внимание. Той прави всичко възможно да те откаже от причастяването, както виждам и до момента е почти успял. Аз си спомням след моята първа изповед преди години, направих я в събота вечерта с идеята в неделя да се причастя и през нощта лукавия така ме изплаши в съня си, че не можех да мигна до сутринта. Върши си твоята работа, следвай си твоя път и отблъсквай помислите на дявола. Успех!
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот Aurelia Felix » пон май 21, 2012 3:28 pm

Виждам, че още един човек е казал почти същото като мен, явно сме писали по едно и също време :) Ще добавя, че докато бях протестантка пастори-манипулатори много ни плашеха с "хулата срещу Светия Дух". Естествено, сатаната там работеше по досущ същия начин да плаши хората, че са похулили Светия Дух, както сред православните работи да ги плаши с "неспасителна изповед" и "недостойно причастяване".
Тактиката да плаши хората с хула срещу Светия Дух е да атакува ума с богохулни мисли от всякакъв вид. Ако човек не е подготвен, това направо може да го срине. Каква е противоотровата? Да знаеш, че тези мисли не идват от теб лично и най-вече да знаеш, че ти не ги искаш.
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот anima » вт май 22, 2012 8:12 pm

Aurelia Felix и sanata,
изключително съм ви благодарна, че ми отговорихте! Още вчера прочетох отговорите ви и размишлявах над тях, но не можех да пиша, затова отговарям едва сега. Смятам, че това, което сте ми писали е съвсем разумно и може би сте прави. Казвам обаче "може би", понеже реших да не се успокоявам с това, че вероятно става въпрос за бесовски натиск, а да се възползвам от това, че отецът ми каза да постя до събота и тогава да се причастя, а ако сметна за нужно и пак да се изповядам, и да се поразровя в себе си и да видя дали в мен има причина, която да е смутила първоначалната ми радост. Бях искрена по време на изповедта, но се оказа, че в смущението си тогава съм пропуснала някои неща, които ще изповядам в събота.
mon
Потребител
Мнения: 129
Регистриран на: ср авг 27, 2008 5:19 pm

Re: НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот mon » вт май 22, 2012 9:03 pm

Аnima, ако всички задълбаваха като теб, никой нямаше да се причастява :) . Да не би да си мислиш че като постиш тази седмица и се изповядаш в събота ще станеш достойна за причастие? Всички ние винаги сме недостойни, но ако съзнаваме това и приемаме причастието като милост и дар от Бога, а не като нещо което сме заслужили, тогава и ще получим полза. В другия случай сме в прелест. Виж какво казва св. Кирил Йерусалимски - ''Не се отлъчвайте от причащението и не се лишавайте от тези свещени духовни тайни заради скверни грехове.''
Но все пак се допитай и до духовния си отец
беба
Потребител
Мнения: 101
Регистриран на: чет ное 18, 2010 6:37 pm

Re: НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот беба » ср май 23, 2012 2:54 pm

А може пък и емоциите да са ви дошли в повече. Понякога тялото ни реагира странно от повече напрежение. Виж какво се случва с някой родилки например /като изключим хормоналния дисбаланс де/, такъв радостен момент такова щастие, а те изпадат в депресия. И на мен ми се е случвала след много приятни преживявания да се чувствам уморена да имам главоболие и нужда от почивка.
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот anima » ср май 23, 2012 8:25 pm

mon, правдиви са думите ти и разбирам какво искаш да ми кажеш. С последния си пост изглежда съм оставила впечатление за издребняване и някакъв нездрав християнски педантизъм. В университета, когато чакахме в коридорите за изпит винаги имаше такива личности /предимно от моя пол/, които бяха известни с това, че учеха много /"зубреха/, а винаги охкаха и ахкаха как нищо не могли да прочетат, колко неподготвени са дошли на изпит, а накрая винаги излизаха със самодоволни усмивки имаше и такива, които също се вайкаха, че не са учили както трябва, но те наистина идваха зле подготвени. Аз съм от втория вид. При мен израза "голям/а грешник/ца" не е дежурен партиен лозунг, а печална истина. Затова и се саморазнищвам така. Вярно, че няма да съм достойна, че по милост Божия ни се дава причастието. Но нали ако някой големец покани някой беден и нищожен човек на празнична гощавка, последният ще се постарае да се яви там с чисто и доколкото е възможно спретнато облекло, макар и вехто и не съвсем достойно според както би било прилично за знатния дом. А колко повече трябва да се приведем в ред за изповедта и причастието. Аз не бях подготвена тогава да се изповядам. Исках да се уговоря с отеца кога да стане това, но някак си така се получи спонтанно. Това е първата изповед която правя, след години на страдание. Толкова пъти съм си представяла това, толкова много съм жадувала за свободата, за Христовия мир... , а сякаш не се справих добре. Забравих някои неща, по някое време съкрушението отстъпи пред смущението, а накрая говорих объркано и разсеяно.
Всички досегашни мнения и съвети, които получих в темата са действително много ценни и полезни за мен не само заради братската и сестринска подкрепа, но и заради това, че трезвия разум в тях ми помагат да не се подхлъзвам по банановите кори на лукавия.

беба, благодаря ти, че и ти се включи! Състоянието, което ни обзе в неделя обаче съвсем не се дължеше на емоционална претовареност. Беше психосоматично, измъчващо тялото и сковаващо ума и волята. Абе нечиста работа си беше. Нещо като да прекалиш мнооооого сериозно с алкохола.
Последна промяна от MacIlian на ср май 23, 2012 8:46 pm, променено общо 1 път.
Космонафт
Потребител
Мнения: 91
Регистриран на: ср сеп 15, 2010 1:57 pm

Re: НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот Космонафт » съб май 26, 2012 12:51 am

Анима,
относно това, което ти се е случило, аз споделям мнението на Аурелия.
Когато Бог изобличава, той винаги посочва това, на което трябва да обърнеш внимание (явен или скрит грях или някакъв дефицит най-общо казано). И след като те изобличил, Святият Дух те води към покаяние. Определено състоянието, в което сте изпаднали със съпруга ти, не е от Бог (като наказание), защото нашият Отец, ако и възпитателно да пошляпва нас, неговите деца, ни казва и показва ЯСНО, в какво сме се провинили и след това ни приканва да се покаем. Така, че лошото ви състояние се дължи най-вероятно на атака от вражески, дяволски сили. Да мислиш, че в нещо си съгрешила, но не знаеш в какво и да се каеш постоянно, но незнайно за какъв КОНКРЕТНО грях, ми прилича на тактика на "обвинителя на братята".

Има и друг вариант, при който аз лично съм изпитвал подобни усещания- чародейство или чародейна молитва спрямо теб. Не е задължително, молителят или молителите да знаят, че вършат нещо нередно. Обаче въздействието и е направо физическо.

Така, че си продължавай напред спокойно и не му обръщай внимание на това състояние. Бог ще те води и напътства, ако нещо специално трябва да правиш.
Бог да пази теб и семейството ти и да ви води!
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: НЕ-СПАСИТЕЛНА ИЗПОВЕД?

Мнениеот anima » ср май 30, 2012 9:33 pm

Космонафт, благодаря ти за изразената подкрепа!
Е, аз се изповядах и причастих братя и сестри, а борбата продължава и като че ли стана и по-трудна. Бог да ни е на помощ!

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта