Има ли старци в България?

пространство за срещи и разговор
kandilce
Потребител
Мнения: 32
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 3:05 pm

Има ли старци в България?

Мнениеот kandilce » нед юли 29, 2012 8:29 pm

От това, което чувам, в Русия, Украйна, все още има истински страци, от типа на Матрона Московска или Серафим Саровски, където хората ходят за съвет, спасение, лечение, които са надарени с прозорливост и са близко до Бога.

Има ли такива хора в България? При кого да отиде човек, който се нуждае от напътствия в живота? Ще се радвам ако споделите какво мислите и ми дадете съвети.
Потребителски аватар
yosif_s
Потребител
Мнения: 101
Регистриран на: чет яну 19, 2012 11:34 am

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот yosif_s » пон юли 30, 2012 8:51 am

Има. Слава Богу все още има. Отец Георги Стоянов Пейчев от село Жегларци, Доростолска епархия.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот Чехълче » пон юли 30, 2012 6:23 pm

За съжаление има МЛАДОСТАРЦИ...Веднага се сещам за един от Пловдивска епархия, който се моташе и тук по София.
Имаше един достоен дядо, дядо Назарий от Плана планина, но той вече съзерцава Бога.
ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот ioio » пон юли 30, 2012 7:52 pm

yosif_s написа:Има. Слава Богу все още има. Отец Георги Стоянов Пейчев от село Жегларци, Доростолска епархия.

Вие уважаеми господине получихте ли благословение от прозорливия отец да възвестявате името му из форумите?
Нека помислим трезво по въпроса. На кого е нужен прозорлив старец? Ние християните тук си имаме отци при които се изповядваме и силно се надяваме, чрез тях да научим волята на Бога. Неориентираните няма да успеят да се възползват, защото ще имат нереалното очакване той да поеме тежестите и отговорността за живота им. Така че, надеждата им той да реши с магическа пръчка проблемите им не е оправдана. Ако в тая криза към него се понесе многолюдна тълпа, дали той ще е щастлив от това? Дали отиващите при него ще са добронамерени и дали той няма да стане обект на провокации и преследване?
Другата страна на въпроса разгледах малко преди това, но мнението ми бе изтрито.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот prokimen » чет авг 02, 2012 2:43 pm

ioio написа:... На кого е нужен прозорлив старец? Ние християните тук си имаме отци при които се изповядваме и силно се надяваме, чрез тях да научим волята на Бога. Неориентираните няма да успеят да се възползват...
Така че, надеждата им той да реши с магическа пръчка проблемите им не е оправдана.


И аз съм склонен да мисля, че нищо не се разрешава с магическа пръчка, макар да има единични редки случаи, когато благодатта Божия прави чудесни обрати, но сякаш по-скоро за осъждане, отколкото за спасение.

Алфата и омегата на християнина би трябвало да е изповедта или покаянието. Ако човек се изповядва с нужното чувство за лична отговорност и искрено желание за лично усъвършенстване, това означава, че има стремеж да живее по християнски.

Остава да молим Бога да ни даде добър изповедник и това е предостатъчно. Старците са необходими най-вече в монашеството за да пресъздадат нов човек от монаха, който е пожелал да стане инок, т.е. друг човек.

Иначе имаме примера с притчата за бедния Лазар, т.е. Писанията. Ако тях не знаем и не живеем по техните предписания, то и мъртъв да възкръсне, ще е чудо за тридневни приказки и толкова. Това "толкова" може да подхрани всеобща екзалтация, но ще е неспособно да пусне корен на святост (в смисъл постоянно освещаване, одухотворяване, а не в смисъл безгрешност). И да се юрнем да обикаляме море и суша за да намерим прозорливец, то стойността на прозорливостта е да разбуди приспани съвести за покаяние или припомни в деликатна форма забравен тежък грях.

Колкото до прозорливостта, усещал съм я единствено у игумения Серафима Ливен. Тя никога не е налагала свое мнение и никога не се е насилвала да старчествува над души извън манастира. Давала е само свое мнение и в много деликатна форма е наплмняла забравени или омаловажени важни неща. Прозорливостта й не е била никога в директна форма, но в същото време се е чувствала. Едно събеседване с нея, колкото и кратко да е било, даваше духовни сили за дълго време. Изобличението й с кротост умиляваше и просълзяваше. Някои фрази отекваха и отекват в съзнанието като камбанен звън. Други прозорливци са ми неизвестни в България.

Втори странен случай съм имал с един престарял духовник и то само в две изречения. Други наблюдения съм нямал. Ако ги има действително, не мога да зная дали са благодатна проява и за душеспасение.

Ако човек искрено търси от Бога упътване, Бог е силен да му даде отговор на недоумението дори и от детски уста.

Боя се, че най-често под "прозорлив" се очаква нещо тъждествено с "гадател", човек който ще предскаже, който ще се опита да види в задгробния свят. Такива шарлтании не са малко явление дори и сред расоносни православни жреци.

За о. Георги не съм чувал никога и не зная нищо в какво се изразява старчеството му. Струва ми се, че би било оправдано, ако беше напълнил манастирните с монаси, защо Църква без здраво монашество е обречена да се превърне във видимост без никакво съдържание. Монашеството е барометъра за духовния климат или духовното здраве на една поместна църква. Иначе с. Жигларци си е било всякога известно с "неизброимия" брой семинаристи и свещеници.
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот anima » чет авг 02, 2012 6:44 pm

prokimen написа:Остава да молим Бога да ни даде добър изповедник и това е предостатъчно. Старците са необходими най-вече в монашеството за да пресъздадат нов човек от монаха, който е пожелал да стане инок, т.е. друг човек.


А нима ние миряните не бива да се стремим към събличането на ветхия човек, към това да станем нови хора в Христа със същата сериозност и отношение към духовния живот както монашествуващите? Нали всеки трябва да се бори тъй ревностно и неуморно, та в него да се изобрази Христос? Аз разбирам, че подвига на монашеството има своите специфични правила, начина на живот в манастира се отличава сериозно от живота на семейните християни. Но борбата не е ли една в същността си и за едните и за другите? По моите разбирания всичко, заповядано ни от Господ се отнася и за монасите и за семейните хора. Монасите, за разлика от миряните обаче се подвизават може би според тези думи: "И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две" Матей 5:41
Но така или иначе, на мен ми се струва, че не само последните могат да се нуждаят от духовен наставник в лицето на такъв прозорлив старец, и то не за "православно врачуване", а за напътствия в духовния живот, защото понякога в тази война се случва и сериозно да ни ранят.
Ще се радвам на Вашия коментар Прокимен. Искам само да уточня, че въпросите ми не са провокативни и не съм ги поставила за препирня, но разчитам на Вашата снизходителност и отзивчивост, защото смятам, че отговорът Ви ще ми бъде от полза.
Последна промяна от anima на чет авг 02, 2012 7:38 pm, променено общо 1 път.
timotei
Потребител
Мнения: 273
Регистриран на: вт май 26, 2009 11:48 pm

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот timotei » чет авг 02, 2012 7:21 pm

Бог ни е дал всичко. Имаме си енорийски свещеници, които притежават властта да връзват и развръзват греховете ни. Но как ще се възползваме от това, от нас зависи. Старчеството, така както ни го предлагат, енорийски е неприложимо и това един път завинаги трябва да се разбере. Плодовете на старчеството в Русия от ХІХ век , всички ги видехме, даже и 60-70 години го вкусваме. Ние сме си имали добър енорийски опит, който ни е превел през различни премеждия, но понеже почнахме да мечтаем за пустинни подвизи в енорийте, видехме до къде стигнахме. Откак дойдоха тия мисли, моди за старчество, изчезна прекрасната служба на Богородичния Палаклис, който бебите и дедовците ни антифонно служеха в енорийските храмове. Вижте какъв опит сме изгубили, а не някакви блянове. Леки пости.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот Aurelia Felix » чет авг 02, 2012 7:57 pm

Напълно подкрепям мненията на Прокимен и Тимотей в случая.
Една от причините, ако не и основната, да се търси Божественото ръководство от външен източник е в духовната незрялост. Ние трудно приемаме себе си и ни е трудно да повярваме, че Бог ни обича и би ни напътил за всичко, ако поискаме от Него с вяра и благодарност. Точно това неприемане на себе си ни кара все да се съмняваме, че и Бог ни е приел, и от там ставаме лесна плячка на всякакви шарлатани.

Примерът със игумения Серафима е много показателен - поне да се знае какво е истински духовен човек. Нямам щастието да я познавам, твърде малка съм, но съм виждала нейна снимка в нета. Тази жена, дори под монашеското було, прилича на кралица!
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот anima » чет авг 02, 2012 8:46 pm

Преди време четох за случаи на хора получили страшни духовни поражения в резултат на горчивия им опит с квазистарчеството. Този път е наистина хлъзгав и ако човек търси по-лек и едва ли не магичен начин да разреши някой свой проблем, неговото лекомислие и безкритичност наистина могат да го погубят.
Мислите ли обаче, че един добросъвестен енорийски свещеник всякога би могъл да отговори на духовните нужди на своите енориаши, при положение, че и те самите са усърдни. А ако понякога има по-особени обстоятелства?

П.П.Знам, че въпросите ми звучат наивно-глупашки, но искам да си изясня някои неща и да видя и вашите мнения.
А това, което е писала Аурелия за незрялостта и нашата неубеденост в това, че Бог ни приема и бди над нас,чини ми се, е съвсем вярно, но не изчерпва въпроса, може би...
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот Aurelia Felix » чет авг 02, 2012 9:14 pm

Здравейте Анима,
anima написа: Преди време четох за случаи на хора получили страшни духовни поражения в резултат на горчивия им опит с квазистарчеството. Този път е наистина хлъзгав и ако човек търси по-лек и едва ли не магичен начин да разреши някой свой проблем, неговото лекомислие и безкритичност наистина могат да го погубят.


Да попаднеш под влияние на псевдоучител не винаги е признак на това, че търсиш лек и магичен начин да си разрешиш проблемите. Спомнете си думите на Господа, гледайки израелския народ, как Той ги определи като "овци без пастир" и се смили над тях. Не може да очакваме от всички да са зрели и духовни, ние растем в тези неща, те не стават отведнъж. Страшното е, че точно в момент на проблем и духовна незрялост, човек може да попадне на вълк в овча кожа или помоему казано - на талибан. Утешителното е, че Господ е верен и не оставя уповаващите се на Него. Има духовни поражения, но има и Лекар, който не забравя ранените Си хора (виж цялата гл.34 от Йезекиил).

anima написа:Мислите ли обаче, че един добросъвестен енорийски свещеник всякога би могъл да отговори на духовните нужди на своите енориаши, при положение, че и те самите са усърдни. А ако понякога има по-особени обстоятелства?


Не е реално да се очаква от човек, бил той и добросъвестен енорийски свещеник, да бъде Алфата и Омегата в нашия живот. По Божий промисъл и най-добросъвестният свещеник не може да е достатъчен сам по себе си на всички за всичко, сещате се защо, нали? Нека не губим правилният фокус - Господ Иисус Христос, Който единствен е Алфа и Омега на нашата вяра и живот. Всяко отклонение от този правилен фокус води до разнообразни беди.

Точно затова писах, че човек трябва да приеме първо себе си, за да е в състояние да "слуша гласа Му и да Го следва" (срв.Йоан 10:27). Ако човек дълбоко в себе си не си вярва и не се приема и е тъпкан с комплекси, той никога няма да може да следва Божия глас, тъй като все ще се съмнява.

Точно когато има "по-особени обстоятелства", както казвате, трябва най-много да чакаме само и изключително от Бога. Той, по Своя воля и усмотрение ще ни помогне както е най-добре за нас. Било и чрез някое малко дете, както казва Прокимен.

Спомнете си историята на прокажения военачалник Нееман. Той беше именно в "особена ситуация" и Бог го изцели така, че смири гордостта му, а не както Нееман си представяше! Тази история ми се струва, че отговаря на всичките въпроси за нуждата от старци, пророци и т.н.

Ние се нуждаем от Бога, а не от старци. Пък ако е Негова воля, Той може и старци и пророци да ни изпрати.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот prokimen » пет авг 03, 2012 3:12 am

anima написа:А нима ние миряните не бива да се стремим към събличането на ветхия човек, към това да станем нови хора в Христа със същата сериозност и отношение към духовния живот както монашествуващите?


Много правилно поставяте въпроса. Някога е нямало кой знае каква голяма разлика в живота на монасите и лаиците (лаици = народ Божи за разлика от българския израз миряни = от света). Всички се стараели да живеят в светлината на Божиите заповеди. Въпреки това, лаиците имат други задължения или семейна отговорност пред Бога - целомъдрие, съпружеска вярност, християнско възпитание на децата.

Монасите поверявали живота си или чепатия си характер на опитен духовник и спазвали неговите дисциплинарни предписания, умъртвявайки своята воля. Всяка вечер се явявали при духовния си ръководител за да му открият помислите си. Въз основа на това разголване на душата си, духовният ръководител можел да опознае по-отблизо всяко свое духовно чедо и съразмерно силите му да налага послушания и санкции.

В това отношение една чистосърдечна изповед на лаиците и желание да направят духовна крачка напред е равностойно на монашеските ежедневни откривания на мислите.

Зная случаи с православен архиерей, роден в англиканството и приел православие в брака си. Още като свещеник се заразява със страстта на старчеството и ставайки архиерей, събираше цяла чета духовни чеда около себе си - хлапета и цели семейства. Месеше се най-детайлно в интимния живот на семейстата и в крайна сметка завърши служението си с ужасен скандал и съдебен процес. Беше принуден да се оттегли в забрава. Някои семейства се развалиха, а историята с хлапетата го доведе до съдебен процес, макар и да бе оправдан. Прочее, с огъня шега не бива!

Възможно е и би могло да е от полза на лаиците да се посъветват в изключителни случаи с духоносен старец, но какво в крайна сметка може да им каже старецът? Ще посъветва някакъв изход от затруднено положение, ще утеши с блага дума и толкова. Ако човек, който не живее по евангелските разпоредби хукне по старци за чудеса и предсказания, това е жалко и напълно неоправдано.

Зная случаи когато някои се похвалват, че старец им е бил не кой да е, а самият архимандрит Серафим Алексиев. Това не е много вярно. Отец Серафим беше много скромен човек. Той приемаше мнозина на изповед и всеки петък приемаше у дома си всички, пожелали да се изповядаи или посъветват с него. Казваше своето мнение при задавани въпроси. Мисля, че неговото старчество се изчерпваше с това.

Понякога, в своята екзалтираност и честолюбие, за да си придадем важност, разказваме басни. В този смисъл контактът с известен духовник може да се окаже духовна препънка.

Има случаи когато някои християни не намират смелост да се изповядат при своя енорийски свещеник и при случай, вършат това по манастирите. Архимандрит Синесий от Черепишкия манастир беше известен изповедник и при него отиваха много хора, но нито той се е смятал за старец, нито пък някой си е въобразявал да отива при старец в съвременното разбиране на думата.

Много добър изповедник беше отец Георги Ибришимов от Велико Търново, както и за мен беше добър изповедник отец Борис Гръмодолски от храма "Св. София". Известен изповедник беше и архимандрит Климент Рилец, но никой никога не е говорил за старци.

Сред женското монашество се вдигаше малко шум единствено около схиигуменката на Мерданския манастир и още докато беше жива й бяха изписали виденията в манастирския храм. Фактът е показателен сам за себе си. Затова и справедливо миряните я отъждествяваха с гледачките. Моя роднина много настояваше да ме води на някаква гледачка, която всичко познавала. После се изясни коя била тази "гледачка".

Правило на древните подвижници било ако някой узнае подвизите им, да напуснат мястото като място на греха. С такава строгост бдели над себе си да не се узнава нищо от упражненията им за усъвършенстване. Благодатният прозорливец няма никога да изкаже или предскаже нещо директно, а всякога в словесна мъгливост, със загадки и никога, абсолютно никога с недвусмислена ясност. Това е същественият признак за разпознаване коя прозорливост е от Бога и коя не е.
ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот ioio » пет авг 03, 2012 9:38 am

prokimen написа:Монасите поверявали живота си или чепатия си характер на опитен духовник и спазвали неговите дисциплинарни предписания, умъртвявайки своята воля.
prokimen написа: духовният ръководител можел да опознае по-отблизо всяко свое духовно чедо и съразмерно силите му да налага послушания и санкции.
prokimen написа:Още като свещеник се заразява със страстта на старчеството и ставайки архиерей, събираше цяла чета духовни чеда около себе си - хлапета и цели семейства. Месеше се най-детайлно в интимния живот на семейстата и в крайна сметка завърши служението си с ужасен скандал и съдебен процес. Беше принуден да се оттегли в забрава. Някои семейства се развалиха, а историята с хлапетата го доведе до съдебен процес, макар и да бе оправдан. Прочее, с огъня шега не бива!

Чепат характер, послушания, санкции...развалени семейства...
Разделяй и владей. Когато християнин има сериозно разделение в семейството си, като например - дете срещу родителите си. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да помисли по въпроса кой налива масло в огъня, дали неговия отец се опитва да внесе помирение или обратното.
Странното е, че един честолюбив "старец" решен на всяка цена да наложи волята си може да проникне и влияе дори на членове на семейството, които не са практикуващи християни, ако е решил да НАКАЗВА определен християнин и да го подчини на свои цели. Или просто да му покаже силата и значимостта си. Това в наши дни е възможно чрез анонимността в интернет и чрез социалните мрежи. Те дават неограничени възможности на влияния от всякакъв характер.
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот anima » пет авг 03, 2012 6:17 pm

Благодаря на отговорилите ми за сериозното отношение!

Тимотей, звучите категорично и отрезвяващо.Благодаря за смисления отговор!

Аурелия, ясно и разумно си изложила нещата, а така мисля и аз:
Aurelia Felix написа:Ние се нуждаем от Бога, а не от старци. Пък ако е Негова воля, Той може и старци и пророци да ни изпрати.
, с уточнението, че такъв род духовна помощ е допустима, т.е. не я отхвърляме като духовно явление в православното християнство, но и не я търсим самоцелно, а когато е Богу угодно, човек я получава.

Aurelia Felix написа:Не е реално да се очаква от човек, бил той и добросъвестен енорийски свещеник, да бъде Алфата и Омегата в нашия живот. По Божий промисъл и най-добросъвестният свещеник не може да е достатъчен сам по себе си на всички за всичко, сещате се защо, нали? Нека не губим правилният фокус - Господ Иисус Христос, Който единствен е Алфа и Омега на нашата вяра и живот. Всяко отклонение от този правилен фокус води до разнообразни беди.


Е, това май изчерпва всичко!Благодаря искрено за прекрасния отговор!

Прокимен, благодаря и на вас!Намирам отговорът ви за напълно задоволителен,ясен и полезен!


ioio написа:Странното е, че един честолюбив "старец" решен на всяка цена да наложи волята си може да проникне и влияе дори на членове на семейството, които не са практикуващи християни, ако е решил да НАКАЗВА определен християнин и да го подчини на свои цели. Или просто да му покаже силата и значимостта си. Това в наши дни е възможно чрез анонимността в интернет и чрез социалните мрежи. Те дават неограничени възможности на влияния от всякакъв характер.


Йойо, това за което говорите наистина съществува, но реално ли подобни хора "старчестват" и в интернет пространството? Смаяна съм, ако въобще нещо в нашата действителност вече може да ме смая!
ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот ioio » пет авг 03, 2012 8:15 pm

anima написа:Йойо, това за което говорите наистина съществува, но реално ли подобни хора "старчестват" и в интернет пространството?

Те се "упражняват" в "старчество" върху реални хора и съдби. Възможно е и да СИ ВЯРВАТ, че това, което вършат е за нечие добро. Може да го правят от скука. Това да е игра за тях. Може отчаяно да се нуждаят от общуване и да оказват влияние върху нечии съдби.
По тази причина "старец" съм сложила в кавички. Човек трябва да е внимателен, когато някой, когото не познава, изведнъж прояви силна загриженост, прекалена дружелюбност и силен интерес към проблемите в семейството му. Когато безрезервно го "подкрепя" и "напътства". Той задължително ще му изпрати нещо, да речем - книга по пощата и така ще получи адреса на жертвата. Ще се поинтересува от имената на близките на човека / за да се моли за тях/...
С две думи - трябва да се внимава. И човек да предупреди близките и приятелите си, да се дистанцират от хора, проявяващи силен интерес към някого, когото той познава.
Освен, че обикновените хора нямат нужда от старец, другото което мисля по въпроса е, че от СТАРЕЦ се нуждаят хора, отговарящи за други хора и съдби. Тези, които заемат високи постове. Човек лесно се главозамайва от власт и ласкателствата на лицемерите. И старецът е който, когато е прозорлив би могъл спасявайки неговата душа да спасява душите и на другите. Така както един човек на висок пост може да погубва човешки души, така би могъл и да спасява.
лаик
Потребител
Мнения: 189
Регистриран на: ср фев 09, 2011 11:17 am

Re: Има ли старци в България?

Мнениеот лаик » съб авг 04, 2012 10:25 pm

Старци нема, измреха, ама там е работата, че и младежи нема - избегаха зад граница! :biggrin:

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост