Интервю с отец Любомир Попов

пространство за срещи и разговор
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Интервю с отец Любомир Попов

Мнениеот small axe » пет дек 07, 2012 11:01 am




Отец Любомир Попов е ръкоположен като свещеник във Варна преди 34 години от тогавашния владика Йосиф. В началото е дякон по администрацията във Варненската и Великопреславска митрополия, след това става свещеник и протосингел на митрополита. Бил е депутат във Великото народно събрание.

В продължение на девет години след смъртта на Йосиф през 1988 г. отец Попов остава протосингел и на новия владика Кирил. От 1991г. служи и в храма "Св. Атанас" във Варна, а сложните му отношения с митрополита са публична тайна. Заради тях през 2003 г. свещеникът е принуден да напусне църквата си, а обяснението за това е разривът, настъпил заради несъгласието му с начина, по който митрополит Кирил ръководи епархията си. След напускането на църквата "Св. Атанас" - най-старата църква във Варна, отец Попов беше принуден да отиде в репетиционна зала и продължава да служи, следван от енориашите си.

На кръстопът ли е Българската православна църква? Има ли изход от кризата, в която тя видимо затъва с всеки изминал ден?

- В своята двехилядолетна история църквата е преживяла какви ли не катаклизми. Историята, в частност на Българската православна църква, която от своето възникване е свързана с държавата, съпътства възходите и паденията на самата държава. Макар днес привидно отделена от държавната власт, тя продължава да се ползва от широка държавна подкрепа. Тези отношения мъчно могат да бъдат обяснени освен с предварително дирижиран план, по който да се движи общественият живот у нас.

Още не е казана пълната истина за историята на така наречения разкол, в който главни действуващи лица бяха най-приближените до стария режим владици.

По дефиниция църквата е общност на вярващи в Иисус Христос по целият свят, спазващи едно учение и църковни правила. Вярващите избират своите дякони, свещеници и епископи, които ръководят църковния живот и в такъв смисъл администрират църковния живот. За съжаление тази църковна администрация у нас все повече се откъсва от вярващите и свежда църковния живот само до удовлетворяване на собствените си нужди.

За мислещите не е тайна, че висшият клир все повече се изолира и съществува единствено заради себе си в една инфантилна среда, от която се изисква пълно послушание. Оставени без просветна мисия, вярващите се превръщат в тълпа практикуваща някакво битово християнство без ясна представа за църковното учение и правила. Това обстоятелство създава допълнителен комфорт на изпадналата в пълна безотговорност църковна администрация. Така църковният народ, който всъщност е истинската църква, е оставен напълно безпомощен, умишлено държан неангажиран с важни функции, цинично благославян... Така в голяма степен той е загубил качествата си на истинска църковна общност.

Стряскащите данни за сътрудничество с репресивните атеистични служби на по-голямата част от членовете на Светия синод и дирижираната незаинтересуваност на повечето миряни от този факт показва, че църковната администрация в лицето на синода е оставена на автопилот. Той я носи безметежно и безотговорно в общественото пространство. Установените феодални отношения в този клир са изключили напълно възможността някой да задава въпроси и да търси отговорност. При това положение БПЦ е отминала отдавна кръстопътя на промените и все повече се изолира и капсулира!

Кои са движещите сили на този толкова ожесточен конфликт между варненския и великопреславски митрополит Кирили и пловдивския Николай?

- За съжаление конфликтите в синода не са сблъсък на идеи, а преследват чисто прагматични цели - борба за бялото було и патриаршеския стол. Какъв е смисълът? За съжаление мисля, че няма никакъв дълбок смисъл, нищо от това, което добронамерените хора и християни очакват. Ще бъде избран следващият патриарх, за да продължи всичко по същия начин, може би с повече цвят, но със същия незавиден резултат. Този триумф на клерикализма в най-лошия му вид превръща църковния живот в имитация на църковност. Чуват се и трезви гласове на миряни, за съжаления крайно малобройни, за да могат да се превърнат идеите им в качествени промени.

Колко време може да бъде запазено сегашното положение, в което БПЦ се управлява от наместник-председател? Кой би имал интерес от подобно "временно" решение на ситуацията?

- Най-вероятно изборът ще се проведе въпреки многото и основателни възражения. Според устава властта на патриарха не е такава, че без него църковното управление да зацикли. Още повече че в близката ни история има такъв период, в който повече от тридесет години църквата е била управлявана от наместник-председател. Проблемът не е в патриарха, а в качеството и начина на управление на самия синод, който сам се е поставил над всичко и на практика не отговаря пред никого.

Единството на църквата ли е най-важното условие за изпълнени на мисията й? Възможно ли е ново разделение и в какво би се изразило то?

- Вече стана дума, че църквата е една по същността си и никой не може да я раздели. Това не може да бъде грижа на някой от членовете й, какъвто и пост да заема защото глава на църквата не е човек, а самият Христос. Отделните църковни общности обаче е естествено да имат своя църковна администрация от дякони, свещеници и епископи, както това е по целия свят. Тези администрации могат да бъдат създадени за удобство или поради несъгласие с практиката на вече съществуващите.

Би било насилие от страна на когото и да било да те държи в подчинение на администрация, си съгласен или която заради делата си канонически е отпаднала от самата църква. Макар някои да мислят по стария начин – една партия – една църковна администрация, това не може да устои на времето и колкото по-рано се разбере, толкова по-лесно църквата ще се освободи от ненужното в нея. Добре е да се знае, че принуждаването към ненужно административно единство не е борба за единна църква, а борба за църковна власт.

Историята на църквата познава много случаи, в които тя или знакови фигури, свързани с нея, са влизали в политиката. Защо това се случва все по-рядко? Какво произвежда подобно отсъствие – ефект или дефект?

- Българската православна църква живее в специфичните условия на нашата държава. Липсата на компетентни хора по църковните въпроси извън духовенството е налагало и налага нуждата то да взема по-активно участие в политическия живот, за да каже навреме и точно църковното разбиране, когато то трябва да се взема предвид при изготвяне на законодателството.

Ревнивото поведение на синода – да няма хора с обществена значимост извън самите владици мотивира и напълно противозаконното искане изпратено до Симеон Сакскобургготски в листите на партията за участие в парламентарните избори през 2001 г. да не бъдат включвани духовни лица. С една дума – да могат да избират, но да не бъдат избирани. Така се получи, че извън Народното събрание трябва да се обяснява и често със закъснение онова, което трябва да се има предвид вътре в него при съставянето на закони, касаещи по някакъв начин църковния живот и вярата. Ето, това е ефектът – дефект.

Отделена ли е на практика църквата от държавата? Как трябва да изглеждат контактите църква – държава, за да са продуктивни?

- Не, не е отделена защото в българската "промяна" е заложено нещо друго, което налага поддържането на "нашите хора" в църквата. Това на практика означава поддържане на цялата църковна администрация, наречена синод. Не само за църквата, за никоя организация не е полезна такава безпринципна поддръжка, която защитава личности и структури, а не позиции. Когато се нормализира животът в страната, тогава надявам се да се нормализират и отношенията между църква и държава.

Може ли православната църква и в частност Българската православна църква да бъде реформирана?

- Ако под "реформа" се разбира нормалното присъствие на църквата в живота на съответното време, това е естествено и нужно. Докато църковното учение не подлежи на реформа, то църковния живот и практика не могат да не следват промените на времето. Ще дам пример: Някога всичко се въртеше около църквата, сега очевидно не е така и църквата трябва да се съобрази с това. Църквата, особено сега, трябва да бъде търсена, а не налагана. Църквата трябва да бъде привлекателна заради моралния и смислен живот на членовете и на администрацията й, защото обществото има нужда от добър пример, който не може да бъде заменен с нищо друго. Това първо трябва да се промени, тогава ще говорим за всичко друго.

Има такива хора - и свещеници, и монаси, и миряни, те трябва да бъдат насърчени, трябва да бъдат посочвани, не за да се гордеят, а за да им стане обществото съучастник във възстановяване на оная морална опора, която църквата трябва да бъде. Не е нужно синодът да благославя като високостоящ, а да участвува като служащ. Това е нормалното християнско служение, в което всеки колкото по-високо стои в йерархията, толкова по-убедено се възприема не като началник, а като слуга на Божиите слуги.

Кой може да бъде генератор на тези реформи?

- Организация, която не може да се промени отвътре, не може да бъде променена и отвън. Всички, които милеят за църквата не на думи, имат дълг към нея. От много млад съм запомнил думите на един много почитан от мене свещеник, който на моите оплаквания от църковните неуредици казваше: "Не се страхувай, там, където е най-зле, Бог изпраща най-добрите".

Влияят ли външни сили върху дейността на Българската православна църква?

- Агентурното минало на повечето от членовете на синода само говори за влиянието на Държавна сигурност върху църковния живот. Това не може да се забрави днес, защото всички обвързаности продължават и сега. Ако има наивници, които мислят, че държавната власт е търсела доброто на църквата, която беше обявила за "опиум на народа", то нормалните хора разбират, че такава връзка не е възможна. Много малко хора обаче знаят, че има канони, които не само по недвусмислен начин осъждат подобно сътрудничество, но и много повече - осъждат и тия, които търпят подобни хора.

В каноните е казано категорично, че човек, поставен на епископска катедра с участието на гражданските власти, трябва да бъде низвергнат и отлъчен и тия, които общуват с него – също. При това положение не би следвало да проявяваме снизходителност, защото винаги, когато ни пита за нещо, ние отговаряме – канонът казва така или иначе. Е, в този случай също канонът казва как трябва да се постъпи и ние нямаме друг избор, освен да го спазваме. Иначе няма да бъдем православни. Иначе нямаме канонично управление, а влиянието на "външните сили" остава.

Кой трябва да осъществява контрол върху стопанската дейност на църквата и ефективна ли е системата за самоконтрол, която сега съществува в институцията?

- В миналото бюджетът на църквата е бил обявяван публично в Държавен вестник. Днес всичко, отнасящо се до финансите, е пълна тайна. Парите на църквата са пари на народа и той трябва да знае за какво се употребяват до последната стотинка. Иначе злоупотребите са неизбежни и никакъв вътрешен контрол не може да ги спре. Точно обратното ще ги подкрепя и насърчава.

Къде и как се употребяват парите от наемите на огромната църковна собственост не може да бъде проблем само насинода. Тогава, когато тази прозрачност стане факт, ще се прецени дали държавата ще помага на църквата или обратно.

Аз вярвам в думите на Св. писание, че църквата е общество от вярващи в Христа, над което няма да надделеят и портите на ада.

Кой обаче трябва да стои в църковната администрация е въпрос, който трябва да решат вярващите и клирици и миряни. Това изисква време. Много хора у нас предпочитат само да критикуват и да бягат от участие в решаването на проблемите.

Докато това е така, каква промяна да очакваме, кой ще я направи?
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Интервю с отец Любомир Попов

Мнениеот Aurelia Felix » пет дек 07, 2012 2:54 pm

Прекрасно интервю! Напоследък наблюдавам, че много комунисти, които си остават с убежденията, както и окултисти, се инфилтрират в църквата. Врагът не спира да сее плевелите си.

Критикуването и бягането от проблемите ни е национален спорт. Защото предпочитаме да служим на любимите ни Самосъжаление и Безотговорност и да викаме неволята да ни оправи колата.

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост