православната Евхаристия - възкресение и вечен живот

пространство за срещи и разговор
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

православната Евхаристия - възкресение и вечен живот

Мнениеот prokimen » ср апр 04, 2007 1:01 am

Изображение

"Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него"(Иоан 6:56).

"Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден" (Иоан 6:54).

Божествената ЕВХАРИСТИЯ се явява съсредоточие на църковния живот в Православната Църква и ОСНОВА, върху която всеки действителен православен християнин трябва да гради своя духовен живот.

ЕВХАРИСТИЯТА е тайнство, а според светоотеческото наименование - "ТАЙНСТВО НА ТАЙНСТВАТА".

Говорейки за Църковното Предание като учение на Църквата, свещеномъченик Ириней, епископ Лионски, писал: "Нашето учение е съгласно с Евхаристията и Евхаристията на свой ред потвърждава нашето учение".

Най-важните писмени източници за Евхаристийното богословие - са текстовете на Свещеното Писание и текстовете на древните литургийни последования, когато всеки епископ е имал едва ли не своя литургия.

Евхаристийните молитви на св. Василий Велики се явяват върха на църковното богословие. В тях, с изумяващо красноречие е изобразено Божието домостроителство и молитвеното свидетелство за спасителните плодове на ЕВХАРИСТИЯТА.

Евхаристията ни разкрива по най-красноречив начин вярата на Православната Църква. Тя ни напомня завинаги нашето посвещение на Бога при тайнството Кръщение.

"Ето защо свещеникът ни призовава към това (Светите Тайни), именувайки ни с в я т и ("СВЯТАЯ СВЯТЫМ" = светинята е за светите!)" - отбелязва св. Иоан Златоуст.

В Свещеното Писание на Новия Завет, святи се наричат, както е известно, всички, приели светото Кръщение, т.е. всички християни.

"Всички църковни Тайнства са съединени с Евхаристията. Именно Евхаристията им придава действителност, - пише нинездравствуващият Пергамски Митрополит Иоан (Зизиулас) - Ние сме отделили Тайнствата от Евхаристията и това е голяма трагедия в литургичен смисъл".

Евхаристията ни прави причастници на Христовото Възкресение и наследници на Вечния Живот.

Брюкселският и Белгийски Архиепископ Василий Кривошеин (+1985 г.) казва:"Тайнството Евхаристия, също както и Кръщението, е тайнство на Христовата смърт и живот, а същевременно с това, възвестие на Неговото спасително дело и очакване на Второто Му Пришествие. "Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той" (1 Кор. 11:26). Причастието със Светите Христови Тайни се явява източник и залог на нашето в ъ з к р е с е н и е , както за това свидетелствува Сам Господ:

"...истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден...

ТОЗИ Е ХЛЯБЪТ, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки" (Иоан. 6:53-54, 58.).


Ето защо св. Игнатий Антиохийски нарича Тялото и Кръвта Христови лекарство за безсмъртие, противоотрова за да не умрем" (виж Ефес. 20:2).

Като новозаветна Пасхална трапеза, Божествената Литургия явява всеки път на вярващите ПАСХАТА ХРИСТОВА и ни напомня за славното Второ Христово Пришествие.

В древност, участвуващите в ЕВХАРИСТИЯТА повтаряли в хор след дякона: "ТВОЯТА СМЪРТ ВЪЗВЕСТЯВАМЕ, ГОСПОДИ, И ТВОЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ИЗПОВЯДВАМЕ" (тези думи са запазени в чинопоследованието на Литургията на св. Иаков).

"АГНЕЦЪТ БОЖИ, Който доброволно отива на заколение, стои в центъра на литургичния чин. Заедно с това, Този Страдащ Господ - е преди всичко Живият, Прославен и Възкръснал. С лъчите на Неговата слава, с лъчите на Възкресението е озарено цялото ТАЙНСТВО на ЕВХАРИСТИЯТА" (Арсенев).

С Божествена Евхаристия (ЛИТУРГИЯ) се ознаменуват всички църковни празници. Може да се каже, че Светата ЛИТУРГИЯ или ЕВХАРИСТИЯ е точно онова, което ПРАВИ църковния празник.

Празникът на всички църковни празници е ПАСХА ХРИСТОВА.

Много е важно за днешните топлохладни псевдоправославни християни да разберат, че в ОГЛАСИТЕЛНОТО СЛОВО ЗА ПАСХА, чийто автор е свети Йоан Златоуст и чийто текст се чете в пасхалната нощ, се съдържа ПРИЗИВ не към разговяване и още по-малко към хапване от КУРБАН, а към СВЕТО ПРИЧАСТИЕ!!!

"Постили и непостили, възвеселете се днес! Трапезата е пълна, насладете се всички!... никой да не си отиде гладен, насладете се всички от пира на вярата!"

Към новозаветната Пасхална трапеза именно, т.е. към Светата Евхаристия ни призовава на Пасха св. Иоан Златоуст и нито дума не казва за днешните коления на агнета и пищни великденски трапези, станали цънтър на православната празничност.

Какво духовно падение! Нито дума не се дочува от съвременните нам апостолски приемници и строители на истинската Църква за ПРИЧАСТИЕТО!

Може ли да се намери поне една владишка проповед в "Църковен вестник", разбуждаща духовната приспаност на българите и апелираща към ПРИЧАСТИЕТО?

Пресата изобилства с информация за курбани, но кой говори колко православни християни са се изповядали и причастили или колко пастири са загрижени действително за душеспасението на вярващите? Колко са будните архиерейски съвести, че духовният кораб се отклонява от спасителните евангелски води с многото обрядология, която не спасява толкова, колкото изпразва и без друго празните джобове и пълни други.

Новозаветната пастирска работа не са очитанията, наподобаващи баенето на врачките, а навременно и ненавременно благовестие на ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО и ревност за душеспасение на поверените от Бога човешки души?!

Колцина са богословите, които неуморно работят на Божията нива за просвета по отношение възраждането на българския литургичен живот?!

Какъв смисъл от ангелогласното пение на празничните литургии, когато на иерейския възглас:"Със страх Божи и вяра, пристъпете!", твърде често никой не пристъпва за причастие и това не смущава абсолютно никого.

Като че ли върха на празничната благодат не е в ПРИЧАСТИЕТО, а в курбана и всички останали очитания на какво ли не.

Колко са православните християни, които отбелязват именния си ден с ПРИЧАСТИЕ или молебен поне, вместо пищни трапези?!

Струва ми се, че би трябвало съзнанието на църковните журналисти да е загрижено да отразяват плачевната духовна действителност, вместо да дегизират пошлостта и да й придават блясък.

Колко православни християни ще се изповядат и причестят за Възкресение Христово и колко ще са онези, за които смисълът на великия ден на нашето спасение ще е да отидат да си очетат хлябове и дрехи за здраве?!

Празничната ни радост би трябвало да е при мисълта колко повече православни се изповядват и причастяват, вместо да измерваме все още благочестието на килограм продадени свещи.

Ето го воденичният камък, тегнещ на приспаните пастирски и архипастирски съвести.

Няма ЕВХАРИСТИЯ без ПРИЧАСТИЕ със Тайните Христови.

Затова именно и се извършва Светата Литургия, щото верните на Христа да могат да се причастят. Остава само пастирите за проговорят на верните за очистването на душите им в покаяние или снемане душевния товар от оковите на греха.

Ето защо намирам за духовно убийствена празничната практика на българските курбани, която подменя важността и смисъла на Литургията!

Църковните правила (канони), светоотеческите творения и църковно - исторически източници ни свидетелствуват, че в различните периоди на църковната история е съществувала различна евхаристийна практика - от ежедневното до твърде рядкото причастие.

Ако в едни случаи рядкото причастие е съответствувало на изключителни условия на живот (напр. - преп. Мария Египетска), то в други случаи, и най-често, рядкото причастие свидетелствува за отслабване на евхаристийното съзнание на вярващите.

Например, свети Василий Велики писал до Кесария: "Добро и полезно е ежедневното приобщаване и приемане на Светото Тяло и Кръв Христови, защото Сам Христос ясно казва: "Който яде Моето тяло и пие Моята кръв, има живот вечен, и аз ще го възкреся в последния ден" (Иоан 6:54)... Ние се причастяваме четири пъти всяка седмица...."

Това свидетелство е за евхаристийната практика на подвижниците монаси. Но неделната ЕВХАРИСТИЯ, както говорят църковните канони, е предназначена за всички.

Свети Йоан Кронщадски казва:

"... Ако Господ е Истинският Хляб, то следва да желаем този хляб не само веднъж в годината, но по възможност, всеки месец, всяка седмица, даже всеки ден. Защо да е така? Защото това е насъщен хляб за нас, за нашата душа. Тъй като насъщният хляб ни е необходим всеки ден, то и от небесната храна - Тялото и Кръвта Христови, се нуждаем ежедневно. Затова и в Господнята молитва се молим да ни бъде даден насъщния хляб всеки ден"

Свети Серафим Саровски е допринесъл невероятно много за евхаристийното възраждане в Русия, учейки, че християнинът не може да почете църковния
празник по друг начин, освен с искрено участие в Божествената ЕВХАРИСТИЯ!

Затова той настоятелно съветвал своите духовни чеда да пристъпват все по-често към Светата Чаша и особено в дните на големите църковни празници, когато българите отиват да вкусят КУРБАН.


На онези, които се смущавали от своето недостойнство или недостатъчна подготовка, свети Серафим казвал:

"Ако бяхме напълнили целия окен с нашите сълзи, то и тогава не бихме удовлетворили Господа, че Той ни храни даром с Пречистата Си Кръв и Тяло, които ни омиват, очистват, оживотворяват и възкресяват. И така, пристъпи без съмнение и не се смущавай, но само вярвай, че това е истинско Тяло и Кръв на нашия Господ, която ни се дава за изцерение от всичките ни греховни язви".

По такъв начин, Саровският подвижник въстанал срещу "изслушването на литургията" и призовавал към реално участие в нея.
Последна промяна от prokimen на ср апр 04, 2007 1:26 am, променено общо 1 път.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср апр 04, 2007 1:24 am

Съвременният на св. Серафим Саровски голям руски поет - А.С.Пушкин е запечатал тогавашната евхаристийна практика (причастие 2 пъти годишно, което превъзхожда съвременната българска) в произведението си "Евгени Онегин":

"Они хранили в жизни мирной
Привычки милой старины;
У них на масленице жирной
Водились русские блины;
Два раза в год они говели;
Любили круглые качели,
Подблюдны песни, хоровод…"

Не само манастирските населници, но и благочестивите лаици започнали по-често да се причастяват и изпитват съвестите си съответно в тайнството Изповед или покаяние.

Най-горещи призиви към по-често ПРИЧАСТИЕ намираме в творенията на свети праведни Иоан Кронщадски, който се изобразява на иконите най-често с евхаристийна чаша.

Изображение

Апостолските правила 8-мо и 9-то, както и съответствуващите им, по отношение църковното учение за ЕВХАРИСТИЯТА, други църковни предписания (Правила 66 и 80 на Трулския събор; Правило 2-ро на Антиохийския и 11-то правило на Сердикийския събори) ясно показват, че Църквата Христова, в своята претенция за каноничност, е задължена да призовава и напомня на верните си чеда постоянното им участие в спасителната ЕВХАРИСТИЯ.

По силата на 9-то Апостолско правило, онези от вярващите, които не се причастяват, "извършват БЕЗЧИНИЕ" и трябва да се изповядат за това си деяние, уточнява 2 - рото правило на Антиохийския събор.

Неучастието пък в три неделни литургии се заплашва с отлъчване от църковното общение, по силата на 80-то правило на VI Вселенски събор.

Ако епископатът ни не демагогствуваше с политиканството си, би трябвало да припомни поне това правило на българските политици, които се появяват предизборно на някои богослужения. Колкото и да са възхвалявани от българския епископат, болшинството ни политици не са действителни християни.

В завършек ще си позволя да кажа, че в това именно се състои задачата на православното ни богословие и църковна журналистика, да способствуват за правилното отношение към ЕВХАРИСТИЯТА и еднаквото спазване на всички църковни канони без омаловажаване и пълно незачитане на едни и изкуствено раздуване на други.
Liturgist
Потребител
Мнения: 12
Регистриран на: чет мар 29, 2007 7:54 am

Мнениеот Liturgist » ср апр 04, 2007 5:18 pm

Определено съм съгласен с написаното по- горе. Трагедията на съвременния ни църковен живот се състои именно в изолирането на св.Литургия от православното ни ежедневие; превръщането и в едно от седемте тайнства. Свързването на причастието с поста и изповедта е довело до изместване на разбирането смисъла на св.Евхаристия- причастието се дава като награда за добре прекаран пост и едва ли не задължаваме Бога да ни даде полагаемото. Поставили сме каруцата пред коня- живеем "благочестиво", особено в постните дни, за да се причастим, а не се причастяваме за да живеем благочестиво. Забравили сме, че причастието е дар и милост Божия, а не награда за добре свършена работа. Чувал съм от по- възрастни свещеници да казват, че причастието не е супа та да се дава всеки път. Надали има по- трагично разбиране от това. Ако не го отдавахме на невежество, то със сигурност можеше да го наречем ерес. Оставям без коментар и ширещото се между много клирици мнение, че върху свещенството лежи особена благодат, която, за разлика от миряните, им позволява да се причащават всеки път щом служат св.Литургия. Именно в самото чинопоследование на последната няма да открием нещо подобно. Всички молитви в Литургията са насочени към Божия народ, който ще се причасти, като не забелязваме да се делегират особени пълномощия на свещенството пред Чашата. Единствените молитви отправени към непричащаващи се, са тези към оглашените и поставените под възбрана; преди Великия вход обаче те са приканени да напуснат, та в храма да останат само "верните", които ще се причастят.
В нашата страна се наблюдават известни опити за възраждане на честото причастяване и на светоотеческото разбиране на св. Евхаристия. Най- често това е дело на ентусиазиран свещеник, който рядко намира подкрепа у своите събратя. Всичко това е много обнадеждаващо и нека се молим за техните усилия. В същото време действително не се забелязва някакво развитие по този въпрос у Св. Синод. Бил съм свидетел на това как архиерей мъмри служещия с него свещеник за това, че миряни чакат за причастие, а сега не е пост, и как му забрани да причастява. Неволно всичко това ми напомня за Великия инквизитор- Христос ни казва "Елате всички!" , а епископът /иконата Христова/ ни възпрепятства. Един йерей ми сподели, че за десет години служение е получил едно- единствено окръжно, в което се е засягало нещо, което е имало привкус на литургичност./ Внимателно да проучва дали кръстника няма намерение да се жени за кръщелницата си, тъй като това ще бъде невъзможно/. Всичко друго е касаело свещи, ниви, имоти строежи на храмове, спазване на установените такси, изготвяне на годишни бюджети и колко пари да внесе по сметка на митрополията. Сиреч при ръкоположението си той е получил не задължение и власт да предстои пред Жертвеника, а да усъвършенства своята бакалска и търговска находчивост, да бъде архитект, строител, земеделец...
Утре е Велики Четвъртък- денят на Тайната вечеря. Да помолим Бог да ни посочи пътя към св. Чаша, а намерим ли го, ще намерим още много пътища, които ще ни възродят от пепелищата.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср апр 04, 2007 9:58 pm

Коринтяни 11:23-30

23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.



Много хора го правят защото е модерно да се прави ....

Текста с болт показва , какви са наказанията за недостойно и неправилно взимане на Господната Вечеря!

Всеки сам може да си направи изводите сам за себе си , дали вярва само на думи (т.е. според човешките норми) или живее в Христа (дали вярва според Божиите норми)!!!
Liturgist
Потребител
Мнения: 12
Регистриран на: чет мар 29, 2007 7:54 am

Мнениеот Liturgist » ср апр 04, 2007 11:00 pm

Не съм забелязал причащаването да се е превърнало в мода и тълпи от напористи новопричастници да обсаждат храмовете ни. Що се касае до думите на св.ап. Павел, последните е имало немалко коментари. Ще се спра на началото "от Господа приех това, което предадох", а то е , че Господ взе хляб и... Това е преданието на Църквата. Тя може без литийни шествия, без икони, без храмове, без типик, без песнопения, без свещи... Но просто няма да Я има ако го няма причастието. Всички онези съборни правила, които Prokimen припомни, са приети от отци, които едва ли можем да заподозрем в непознаване на Павловите послания. И е признак на рафинирана гордост да смятаме, че ще дойде ден, когато ще сме достойни за Чашата. Отново ще повторя- Причастието е Дар и Милост, а не награда за мнимите ни добродетели!
Потребителски аватар
iliana
Администратор
Мнения: 281
Регистриран на: пон сеп 19, 2005 12:57 pm

Мнениеот iliana » чет апр 05, 2007 12:34 am

Смятам, че всичко написано дотук за светата Евхаристия е много хубаво и вярно. Но има нещо, което мисля винаги, когато се заговори за често (редовно или както го определят) причастяване. И особено ако се говори за това, като за някаква практическа програма. Ето какво: все пак думите, с които е установена Евхаристията, са казани онази нощ на определени хора; хора, които са направили избора си да следват Иисус Христос, които са преживели заедно с Него много изпитания и много пъти са слушали словото Му, и които тогава - в онзи поределен момент, са били събрани заедно с Него около трапезата.

Въпросът е до каква степен мога да обърна към себе си думите, които са чули онези хора? Църквата винаги е събрание около Господнята Трапеза, но дали всеки, който стои там, е наистина част от Църквата в този момент. И дали Христовите (онези) думи не явяват истинския си смисъл само в контекста на споделеността, на доверието и любовта, които тогава са свързвали Христос и учениците. А по силата на приемството по нататък, и до днес, свързват Христос и тези, които са христови... ("Петре, любиш ли Ме ?") А аз? А ти?

"И в шепите ни хлябът става камък
от упрека на третите петли"...

Така си обяснявам и другите думи, на апостола, които цитира актекс.

Може би няма в БГ тълпи, които обсаждат храмовете за причастие (макар че има отделни опити :))... Но и що за събрания сме ние най-често!
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » чет апр 05, 2007 3:04 pm

iliana ние всички сме апостоли на Исус, естествено че можеш да обърнеш думите към себе си , да визираш в думите себе си - то и така трябва да бъде. Точно по този въпрос Павел казва , че можем да пием чашата недостойно, а недостойни са тези които не вярват и тези които са "варосани гробници".

Е баш тълпи няма , но пък има много хора които ходят на църква от показност. Православната църква не спазва едно основно правило в думите на Исус за Господната Веречя , а именно че тя трябва да се взима винаги когато хората се събират в негово име. Т.е. когато отидеш в църквата, не само да има молебен ами и свещенниците да отслужат Господна вечеря.

В това тайнство Исус е постановил служителите Му да изричат пред хората думите, с които Той го е въвел, да се молят и да благославят хляба и виното, като по този начин да ги освещават от ежедневната им употреба, за употреба като святи елементи. Също така да взимат и разчупват хляба, да взимат чашата да дават и от двете на всички, винаги когато са субрани в неговото име - това някакви православната църква го избягва , не знам защо.

Мисля че бях отворила тема за тайнствата и там май писах .....

така ,че общо взето по твоя въпрос това е отговорът.
Трябва да се визираш в думите. Но не само да да се визираш и да четеш Библията ами и да я живееш :)
презвитер Стефан
Потребител
Мнения: 25
Регистриран на: пон сеп 04, 2006 11:29 pm

Послушание и послушание

Мнениеот презвитер Стефан » чет апр 05, 2007 4:48 pm

Преди няколко дни в постингите на портала един християнин много пъти повтаряше, че се причастява само след пост и изповед от послушание към епископа си и твърдеше, че именно послушанието е най-важно. Наистина, непослушанието не е препоръчително. Но проблемът става много деликатен, когато послушанието отвежда в неправилна посока. А къде остава послушанието на Апостолите? Ето колко ясно казва св. ап. Павел: "Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб" (І Кор. 10:17). Значи дотолкова сме едно тяло (т. е. църква), доколкото се причастяваме от единия хляб.
Това достатъчно убедително обяснява защо мнозинството християни палят свещи, боядисват яйца, месят козунаци, целуват икони, правят водосвети, маслосвети и курбани, постят, кръщават се, венчават се (извън Литургията), опяват се и пр., но не съставляват едно тяло. Всеки преценява индивидуално, практикува индивидуално. И така християнството ни става индивидуалистично. Prokimen слага пръст в раната, като отнася проблема до епископата. За да предпази клира от извращения, първият сред Апостолите наставлява: "Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта (паството), а като давате пример на стадото" І Петр. 5:2-3). Днес доста сме се отклонили от това правило. Вместо епископи, се наричаме владици и вместо презвитери - свещеници. Новите титли съдържат нов дух. Затова нямаме уши да чуем думите, които самите ние (уви, тихо, на себе си) четем в Светата Литургия: "Пийте от нея ВСИЧКИ. Това е Моята кръв на Новия Завет... И тъй, като възпоменаваме тази спасителна ЗАПОВЕД..."
Хайде да видим как ще се причастяват "свещениците" през идващата Светла седмица - дали пък няма да постят? Или ще изнамерят някое тайно правило, което дава право на "свещеника" да се причастява по начин, различен от "мирянина".[/b]
hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

1

Мнениеот hiphopsusel » пет апр 06, 2007 1:35 am

имам въпрос
какво се прави за причастие
колко дни се пости
какво не може да се яде
какво може да се яде
на кои дати и празници се прави причастие
презвитер Стефан
Потребител
Мнения: 25
Регистриран на: пон сеп 04, 2006 11:29 pm

До hiphopsusel

Мнениеот презвитер Стефан » пет апр 06, 2007 2:50 pm

При Причастие приемаме Тялото и Кръвта на Иисус Христос под вид на хляб и вино. Хлябът и виното се освещават по време на Литургията от цялата църква и в края на Литургията, при призива: “Със страх Божий, вяра и любов, пристъпете”, ги приемаме. Това се нарича Причастие, защото вкусвайки Евхаристийните дарове ставаме част от Христа, ставаме причастни с Него, “живият хляб, слязъл от небето” (Иоан 6:51), Който е казал: “Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен” (Иоан 6:54). Ставаме причастни и един с друг. Т. е. като приема Тялото Христово църквата става Тяло Христово.
Специалният предпричастен пост е най-кратък, но и най-строг – предвижда пълно въздържание. Той започва от полунощ и трае до приемането на св. Причастие на следващата сутрин. За редовно причастяване се изисква спазване на останалите пости – седмичните, годишните, специалните – отбелязани са в календарчето. Всеки пост има различна степен на строгост. Най-важното е, обаче, да не свързваме поста само с въздържание от храна. Иначе той се превръща в диета. Когато не е постен период, не е необходимо да се пости преди причастяване, а през някои периоди, като напр. Светлата седмица, е и забранено. В такива случаи се изисква само специалният предпричастен пост, за който споменах.
Света литургия се служи всяка неделя, на всеки празник, а по възможност и всеки ден и, разбира се, на всяка Литургия се освещават св. Дарове. Тя се служи единствено за това. За да пристъпваме към св. Причастие е нужно да изпитаме себе си, т. е. да се покайваме и изповядваме. Не е необходимо, както някои казват, изповедта да се прави непосредствено преди Причастие, а тогава когато изпитваме нужда от покаяние. Християнинът се кае не само когато се изповядва, а постоянно. Необходимо е да се готвим и с молитва – в молитвеника има специални молитви, които се четат преди и след св. Причастие.
:D
Желая ти Радостно Възкресение Хистово.
Стефан
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » нед апр 08, 2007 10:45 pm

Съгласен съм с всички горни съждения по въпроса. Скромното ми мнение е, че единствено по-сериозното отношение към по-често приобщаване със Св. Тайни би допринесло за духовното възраждане в България.

Така или иначе, причастието с изповедта са в крайно занемарено състояние. Ако свещениците приканват енорияшите си през постните периоди както и в особени житейски ситуации да пристъпват към св. Чаша и очистват съвестите си, то несъмнено, ще се разбудят много приспани и жигосани съвести.

Вместо да се въвеждат чисто комерчески масови четения на т.н. "Киприанови молитви", несравнимо по-душеспасително за християните и достойно за свещеническия сан би било, ако има съмнение за бесовски напращания, да се спази евангелското предписание за поста и ако няма канонични препятствия, да се пристъпва към причастие.

Ако свещенството възпре неудържимото темпо на требничарството и заговори поне децата да се причастяват еженеделно, то това пак ще е някакъв напредък в замрелия ни духовен живот.

Ако за други дни може да се спори кой и как да се причастява, то поне на Великден би следвало всички осъзнати християни, кръстени по православному, да пристъпват към св. Чаша, а не посредата на пасхалната утреня да напускат храма.

Убеден съм, че по-честото очистване на съвестите и пристъпването към животворящите Тайни Христови би възродило българското православно християнство и тогава да заговорим за същинско душеспасение. Такова не може да се получи от всевъзможните очитания на какво ли не, като се започне от хлябове, вина, ракии, мед и се стигне до глупавите истории с мъжко и женско бельо.

Изображение
фотографията е взета от сайта на Пермска епархия на МП.
Последна промяна от prokimen на пон апр 09, 2007 1:38 pm, променено общо 2 пъти.
Elia
Потребител
Мнения: 12
Регистриран на: пон сеп 11, 2006 11:56 pm

Мнениеот Elia » пон апр 09, 2007 1:30 pm

Христос Возкресе!
Радвам се да ви видя и в този форум,уважаеми Прокимен !
Наистина БПЦ е в крайно занемарено състояние във всяко едно отношение,но хубавоте е че малко по малко нещата започват да се проясняват.Все повече хора започват да разбират необходимостта от причастие,и естествено да пристъпват към св. Чаша.
по скромните ми наблюдения в Русе има много хора които редовно се причастяват, водят и децата си,общо взето на всяка една литургия,независимо дали е постен или не период има причастници.
И техния пример е донякъде заразителен.Именно там започнах да се замислям защо не се причестявам по често.
Искам да ви попитам,вас и отец Стефан също,мислите ли че при редовното причастяване необходимостта от изповед постепенно изчезва?
презвитер Стефан
Потребител
Мнения: 25
Регистриран на: пон сеп 04, 2006 11:29 pm

Към Elia

Мнениеот презвитер Стефан » пон апр 09, 2007 2:45 pm

Христос воскресе!
За всеки, който съзнава, че има грехове, необходимостта от изповед не може да изчезне. Необходимоста от изповед не бива да се обвързва и с редовното причастяване. Редовното причастяване не ни прави безгрешни. Но тъкмо редовното причастяване поставя изповедта на мястото й, т. е. да не се изповядваш непременно преди причастяване и то преди всяко причастяване, а тогава, когато имаш необходимост да изповядаш конкретен грях. По същия начин, както редовното причастяване преустановява обвързаността между пост и причастие.
Днес, на втория ден на Възкресение Христово причастих около 20 човека. Вероятно всички те вчера на Великден са яли месо и всякакви блажни храни, но това не е пречка да пристъпят към св. Чаша. През цялата Светла седмица постът е забранен, а причастието задължително. След Литургията се изповядаха двама човека, които преди това се причастиха. Това най-ясно показва, че те са осмислили, че изповедта не е условие за причастяване. Тогава, когато човек има да изповяда по-тежък грях, за който евентуално може да бъде наложена епитимия, по-добре е да се изповяда преди причастие. Най-важното е да не треперим, че може нещо да сбъркаме. Ние непрестанно бъркаме и грешим. Затова покаянието не трябва да ни напуска никога.
Едно от постоянните обвинения на противниците на редовното причастяване е, че сме били учели християните да се причастяват без изповед. Това не е вярно. Учим ги да не се изповядват формално. Като пример за формална изповед мога да посоча най-вече тази, която мнозинството християни правят в навечерието на Тодоровден. Аз самият съм изслушвал много подобни формални изповеди. А когато изповедта е формална, то със сигурност и причастяването е формално, като традиция. Точно тогава то, според разбирането на св. апостол Павел е за осъждане, а не за спасение. Ала със сигурност по-голямо осъждане ще заслужат свещенослужителите, които не учат християните на истинско християнство, на истински духовен живот.
Аз също мисля, че процесът на литургическо възраждане вече напредна доста и връщане назад не е възможно. Моите наблюдения недвусмислено показват, че евхаристийните християни са по-добрите християни и във всичко друго, просто са истинските християни.

Епископ Атанасий (Йевтич)
Покаяние, исповедь и пост: их значение для православного христианина
http://pravbeseda.ru/library/index.php?page=book&id=234
Последна промяна от презвитер Стефан на пон апр 09, 2007 3:18 pm, променено общо 1 път.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » пон апр 09, 2007 3:00 pm

Наистина Христос Възкресе, Еlia!

Радвам се за духовното възраждане, което наблюдавате в скъпия на сърцето ми град Русе, но от миналогодишния ми повърхностен погед си помислих, че трудно би било за птичка или две да ни възвестят "пролетта" :)


Искам да ви попитам,вас и отец Стефан също,мислите ли че при редовното причастяване необходимостта от изповед постепенно изчезва?


Аз не мисля, че изповедта може да изчезва. Скромното ми мнение е, че двете тайнства не са автоматично свързани и съм против профанацията на едното за сметка на другото.

В Руската Църква причастието е възможно единствено след прочитането на прокатолическата т.н. "разрешителна молитва". Това четене на въпросната молитва не е всякога свидетелство за същинска изповед и още по-малко за ПОКАЯНИЕ.

Човек може да пристъпи към тайнството Покаяние по всяко време и не само заради Причастието.

Причастието обаче не трябва да профанира Покаянието и за да пристъпи човек към Чашата, да се чуди какво да каже за да му прочетат въпросната "разрешителна молитва".

Някои пък вярват в магическата сила на разрешителната молитва и могат да изчитат тетрадките си с псевдопокайни летописи многократно. И това съм срещал.

Нека вземем за пример Светлата седмица. Ако някой се е изповядал надлежно през Страстната седмица и има желание да се причасти два или повече пъти до края на Светлата седмица, при положение че не е съгрешавал тежко през тези дни, лично аз не виждам никакво препятствие за такъв християнин да пристъпи към Чашата без задължителна "разрешителна молитва".

Моето виждане по въпроса с Евхаристията е, че при честото причастие биха се разбудили съвестите и човек ще започне да бди над себе си или да ходи по библейскому пред Бога. Друг път за духовното възраждане на сънарордниците не виждам. Това духовно възраждане зависи най-вече от добросъвестността на свещенослужителите.

Най-добрата евентуална епитимия виждам да се изисква от православните християни да четат Евангелието :). Едва ли има по-трудно нещо в духовния живот.


Изображение О НЕОБХОДИМОСТИ И ПОЛЬЗЕ ЧАСТОГО ПРИЧАЩЕНИЯ Изображение
Elia
Потребител
Мнения: 12
Регистриран на: пон сеп 11, 2006 11:56 pm

Мнениеот Elia » вт апр 10, 2007 12:06 am

Благодаря ви много за отговорите ,отец Стефан и Прокимен!
Наистина необходимостта от изповед не може да изчезне(може би грешно зададох въпроса си) По скоро ме интересуваше именно формалната изповед и тясното обвързване между изповед и причастие.
Но тъкмо редовното причастяване поставя изповедта на мястото й, т. е. да не се изповядваш непременно преди причастяване и то преди всяко причастяване, а тогава, когато имаш необходимост да изповядаш конкретен грях.


Т.е редовното причастяване е стъпка към по дълбоко осъзнаване на нашите грехове и следователно до истинско покаяние,което всъщност казва и Прокимен :
Моето виждане по въпроса с Евхаристията е, че при честото причастие биха се разбудили съвестите и човек ще започне да бди над себе си или да ходи по библейскому пред Бога.


имам и един малко по конкретен въпрос относно изповедта.Когато човек е изповядал тежки грехове,покаял се е истински(доколкото това е възможно) идва един момент когато му се струва че води сравнително праведен живот,и върши незначителни грехове,за които не изпитва необходимост от изповед при свещеник.Доколко това състояние е плод на гордост или дяволски внушения,или по скоро етап от духовното развитие,и какво бихте посъветвали такъв човек?

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост